Градска вещица / Ловец на таласъми

by Върджил Дриймънд, Георги Караджов

Изгрява Призрачна луна...

И докато във Варна последният Ловец едва възпира пълчищата таласъми, вампири, върколаци и караконджули, в София млада и непокорна вещица се изправя сама срещу заговор, който може да срине съвременния свят.

Два от най-ярките гласове в българската фантастика и книгите-игри се обединяват, за да разкажат тези истории както никой друг досега.

Genres: Gamebooks

160 pages, Paperback

First published June 1, 2015

About the author

Псевдоним на Елена Павлова, използван в по-голямата част от нейните книги-игри. Използва още и Кристофър Макдоел.

Reviews

[Kalin]

Понеже съм сред първите, чели (и превъртели?) „Градска вещица“, няма да издам най-голямата изненада в нея дори в спойлър. Само ще кажа, че:

https://choveshkata.net/forum/viewtop...

[Димитър Цолов]

Твърда петица, щото на днешното дежурство прекарах доста часове в умиране и реанимиране, щото не съм баш разбирач в областта на книгите-игри, та да "диря кусури" и щото Върджил ми е написал страхотно посвещение!!!

[Христо Блажев]

Двойна доза трепане на чудовища: http://knigolandia.info/book-review/g...

Книгите-игри трябва да са забавни, инак хич не ми ги хвалете. Сериозните приключения може да ме грабваха като малък, но сега искам нещо смешно, нещо изчанчено, и по възможност – по-просто, признавам, че нямам нерви и честите летални епизоди увеличават вероятността на книгата да се случи нещо подобно :) С тази двойна доза книги-игри обаче проблеми няма – и в “Градска вещица” на Върджил Дриймънд, и в “Ловец на таласъми” на Георги Караджов е весело.

БГкнига​
http://knigolandia.info/book-review/g...

[Alexander Draganov]

Караджов ме накефи много, Върдж не толкова.

[Ангѣлъ]

Идеята на Върдж с пътуване през времето е готина, но както е характерно за него, играта бъка от недоглеждания като: защо да пита дали героинята се е била с баткото, вместо дали има поне 1 добрина? А и веднъж спечелена, няма нужда от повече добрини при новите преминавания, което означава, че точките енергия могат да се трупат до безкрай, особено ако правилно се зареждат магии, т.е. не се зареждат ненужните. Както и защо въобще да се преиграват по един и същи начин едни и същи ситуации, които вече са известни на героинята, т.е. очаквам тя да е поумняла следващия път и да се справи много преди ситуацията да се е зародила. Друга тъпотия са двата въпроса дали героинята е стигнала до Киро и дали знае, че Виктор пуши. Ми и двете са възможни, кое да се избере тогава? Особено, когато вторият дава информация, която може и да не е станала известна при преминаването (Наско е в багажника). Освен това някои преминавания гълтат енергия, други - не. Или пък при избора на храна, никъде не се уточнява дали баничка и поничка, или едното, пък после се казва, че всяко дава по 2 точки - ми да беше 4 точки при тая комбинация и толкоз. А и в крайна сметка след безкрайно безцелно въртене насам-натам, което най-мразя в книгите-игри, се стига до успешния край. А, и тъпите преминавания на епизоди от несъществуващи книги - за Бога, неееее.

Ловецът на вампири е много бледо копие на майндкраймовите Черната маска и прочие. Освен това, не е изчислена правилно. За перфектно минаване, без травми и грешки могат да се спечелят най-много 2250 кинта, щото в 2 от 3 случая не трябва да се трепе вампирът (по-малко кинти), нито таласъмите (по-малко кинти + разход за бухалка), а върколакът без БЕП не може да се пребори без травма. А за безсмислието на историята няма нужда да отварям уста.

Като цяло - слаб и недогледан сборник, който само изглежда дебел (160 стр.) заради грубата хартия.

[Петър Атанасов]

Върджил Дриймънд и Георги Караджов не са вложили чутовно старание в изпипването на сюжетите и геймплея, но определено са имали добри идеи, които са реализирали по добър начин. Дори само заради това „Градска вещица“ и „Ловец на таласъми“ си заслужават четенето. Текстовете обаче са извисени много над предимството на нестандартната си постройка, благодарение на прекрасното чувство за хумор и умението за боравене с думите и нюансите на езика от страна на авторите. Не знам доколко днешните тийнейджъри биха оценили изданието, но едновремешните, които с трепет четоха книгите-игри на 90-те, със сигурност трябва да се сдобият с него. Ще изпитат минимум същата тръпка, която носеше жанрът тогава, ако не и много по-добра.

Цялото ревю на https://scifi.bg/?p=39327

[Veselin Nikolov]

Мари Кондо твърди, че рафтът с непрочетените книги никога не бил докосван. Аз пък ето на - прочетох книга от него и по-предната пак беше от него :-)

От двете истории, втората ми хареса повече, а първата беше по-сложна и дълга. Ако годината беше 1994, щях да съм по-скоро доволен.

[Dimana]

Книгата за вещицата нямаше добро въведение, както и имаше някои леко объркани инструкции, от които играта зацикляше.

Ловецът беше по-добра в това отношение, но не съм сигурна долколко участието на зар беше удачно. Въпреки това играта е балансирана.

И двете книги са кратички.

[Принц Алвиан]

Безумнo слаба литературна част на Градска вещица, няколко интересни идеи (заради тях няма да дам заслужената единица) и дотам. Дневникът с енергията спокойно можеше да започва не с 5, а с 25 точки и като нормален човек да изваждам, a не да се мъча с тези постоянни минуси. Едно е да си оригинален, друго е да оригиналничиш. Слабо произведение дори за нивото на Върдж, не знам как въобще е стигнала тази книга до редакция и издаване. Тотално би отчаяла от жанра някой млад читател, който си няма понятие от книгите-игри.
Ловецът на таласъми не съм го чел още, като го качат на сайта gamebook.bg ще го разцъкам и него :)