What do you think?
Rate this book
Японски разкази
Книгата е двуезичен сборник от подбрани къси разкази на знаменити японски писатели от края на XIX и началото на XX век : Акутагава Рюноске, Аришима Такео, Куникида Доппо, Масаока Шики, Шига Наоя и Шимаки Кенсаку. Почитателите на японската литература ще имат възможност да се срещнат отново както с вече издавания у нас Акутагава Рюноске, така и да се запознаят с по-малко известни до този момент у нас майстори на словото. Изданието дава възможност на изучаващите езика да работят с текста в оригинал и превода на български. Разказите (с изключение на „Мандарините“) в книгата са преведени за пръв път на български език.
Съставители и преводачи са Людмила Холодович (доктор на филологическите науки, дългогодишен преподавател по съвременен японски език и японска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и Александър Киров (докторант по съвременен японски език, завършил специалност „Японистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, многократно специализирал в различни японски университети и Центъра за японски език към Японската фондация).
Съставители и преводачи са Людмила Холодович (доктор на филологическите науки, дългогодишен преподавател по съвременен японски език и японска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и Александър Киров (докторант по съвременен японски език, завършил специалност „Японистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, многократно специализирал в различни японски университети и Центъра за японски език към Японската фондация).
- GenresJapanese Literature
238 pages, Paperback
First published January 1, 2015
7 people are currently reading
57 people want to read
About the author
Various
455k books1,340 followersVarious is the correct author for any book with multiple unknown authors, and is acceptable for books with multiple known authors, especially if not all are known or the list is very long (over 50).
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
August 2, 2017
По-рано бях чела класически и съвременни японски автори; след това посетих самата Япония. Но съвсем мъничко се бях доближила до духа на японците чрез тези източници. Не можеше да се нарече познаване това. Чак после гледах доста японски филми и мисля, че те ми избистриха още малко картината. След филмите сякаш по друг начин чета и книгите вече.
Всичко в „Японски разкази” ми се струва естествено и спокойно. Простосърдечно и съзерцателно. Мисля, че по-рано не бих възприела чак толкова положително всички разкази от настоящия сборник. Преди може би такъв откъс би ми изглеждал неубедителен, но сега сякаш се разтварях самата аз в това усещане (знаейки вече как японците могат да се дивят на чистотата на белия лен, на виолетови зрънца грозде, на слежнобяла длан - като одушевяват всико):
„С тези думи учителката, облечена в чисто бяла ленена рокля, се наведе през прозореца и откъсна една покрита с лек прашец чепка виолетово грозде. Сложи я върху снежнобялата си ръка и я разряза наполовина с тънка сребърна ножица, а след това подаде по една половинка на Джим и на мен. И до днес добре си спомням красотата на виолетовите зрънца върху снежнобялата ѝ длан.”
Това е разказ от Аришима Такео и ми хареса много. Но с първите два разказа от Акутагава Рюноске се чувствах така, сякаш никога не бях чела разкази („Мандарините”, „Вагонетката”). Най-очарователните кратки дихания в проза. (И „Генералът” ми хареса, но просто няма как войната да ме привлича, макар че всъщност акцентът е друг.)
Май мога да кажа същото и за двата разказа на Аришима Такео („Чепка грозде”, „Пожарът и Почи”). Да не прозвучи гръмко, все пак не разбирам „професионално” от литература, но за мен те са идеален пример за повествование, водено от (пораснало) дете. Такова, на което да повярваш 100 %. Езикът да си е на място, историята да е въвличаща.
Разгърнах сборника, за да извадя заглавията и да кажа по някоя добра дума за всяко от тях. Но няма смисъл, защото ми харесаха еднакво силно, въпреки че споменавам изрично само първите двама автори. Помислих си — жалко, че сигурно няма да запомня имената на писателите, освен първите двама. Самите имена са трудни, а и едва ли ще срещна други техни творби пак. Може би още по-тъжното е, че повечето са с такива години на раждане/смърт (самоубийства или болест): 1892-1927; 1878-1923; 1871–1908; 1867-1902; 1903-1945. Направо се възхитих на устойчивостта на Шига Наоя (1883-1971).
Откъси няма смисъл да цитирам много. Защото целите разкази са по-скоро емоция, изразено специфично чувство (но същевременно с доста интересна история). На дете, на млад болен човек, на говорещ с природата.
„Какъв тъжен контраст – слабоумен, а изглежда като ангел! ”
„За известно време успях да забравя вулгарното общество и хората.”
„Такива хора като мен, които постоянно анализират своите постъпки и преживявания, явно не трябва да се занимават с благодеяния!”
„От дългото взиране очите ми се насълзяват и ми се струва, че светлината се раздвоява. Заради пукнатините по стъклото светлите петна не изглеждат раздалечени, а се сливат в едно. Гледам това петно и изведнъж в него съзирам човешко лице.”
„За него въоръжените с пушки хора не струват нищо!” (рисът)
(Коректорските пропуски се забелязват, но може би заради потъването ми в разказите не им обръщах внимание.)
Всичко в „Японски разкази” ми се струва естествено и спокойно. Простосърдечно и съзерцателно. Мисля, че по-рано не бих възприела чак толкова положително всички разкази от настоящия сборник. Преди може би такъв откъс би ми изглеждал неубедителен, но сега сякаш се разтварях самата аз в това усещане (знаейки вече как японците могат да се дивят на чистотата на белия лен, на виолетови зрънца грозде, на слежнобяла длан - като одушевяват всико):
„С тези думи учителката, облечена в чисто бяла ленена рокля, се наведе през прозореца и откъсна една покрита с лек прашец чепка виолетово грозде. Сложи я върху снежнобялата си ръка и я разряза наполовина с тънка сребърна ножица, а след това подаде по една половинка на Джим и на мен. И до днес добре си спомням красотата на виолетовите зрънца върху снежнобялата ѝ длан.”
Това е разказ от Аришима Такео и ми хареса много. Но с първите два разказа от Акутагава Рюноске се чувствах така, сякаш никога не бях чела разкази („Мандарините”, „Вагонетката”). Най-очарователните кратки дихания в проза. (И „Генералът” ми хареса, но просто няма как войната да ме привлича, макар че всъщност акцентът е друг.)
Май мога да кажа същото и за двата разказа на Аришима Такео („Чепка грозде”, „Пожарът и Почи”). Да не прозвучи гръмко, все пак не разбирам „професионално” от литература, но за мен те са идеален пример за повествование, водено от (пораснало) дете. Такова, на което да повярваш 100 %. Езикът да си е на място, историята да е въвличаща.
Разгърнах сборника, за да извадя заглавията и да кажа по някоя добра дума за всяко от тях. Но няма смисъл, защото ми харесаха еднакво силно, въпреки че споменавам изрично само първите двама автори. Помислих си — жалко, че сигурно няма да запомня имената на писателите, освен първите двама. Самите имена са трудни, а и едва ли ще срещна други техни творби пак. Може би още по-тъжното е, че повечето са с такива години на раждане/смърт (самоубийства или болест): 1892-1927; 1878-1923; 1871–1908; 1867-1902; 1903-1945. Направо се възхитих на устойчивостта на Шига Наоя (1883-1971).
Откъси няма смисъл да цитирам много. Защото целите разкази са по-скоро емоция, изразено специфично чувство (но същевременно с доста интересна история). На дете, на млад болен човек, на говорещ с природата.
„Какъв тъжен контраст – слабоумен, а изглежда като ангел! ”
„За известно време успях да забравя вулгарното общество и хората.”
„Такива хора като мен, които постоянно анализират своите постъпки и преживявания, явно не трябва да се занимават с благодеяния!”
„От дългото взиране очите ми се насълзяват и ми се струва, че светлината се раздвоява. Заради пукнатините по стъклото светлите петна не изглеждат раздалечени, а се сливат в едно. Гледам това петно и изведнъж в него съзирам човешко лице.”
„За него въоръжените с пушки хора не струват нищо!” (рисът)
(Коректорските пропуски се забелязват, но може би заради потъването ми в разказите не им обръщах внимание.)
September 11, 2015
Малко са тежички за хора, които не са запознати с тоя тип литература (японска). На пръв поглед са си разкази, описващи някакви битови ситуации, но всъщност са много дълбоки, почти философски и трагични.
Разнообразието от автори е голям плюс, защото се усещат много добре различните стилове, въпреки общата тема. Японците знаят как да разкажат привидно подобни истории по пет различни начина и да ти разбият сърцето по пет различни начина.Japanese heartbreakers!
Това, че на дясната страница имаш разказ на български, а на лявата на японски е прекрасно, на мен ми се стори много красиво, но минуса е, че се взирам в японския твърде дълго време, нищо, че почти нищо не схващам.
Това не е леко четиво. Силно драматични истории, без да има драма в тях. Перфектно балансирани и поднесени почти небрежно. Просто се усеща, че превода е на високо ниво. Красиви!
Разнообразието от автори е голям плюс, защото се усещат много добре различните стилове, въпреки общата тема. Японците знаят как да разкажат привидно подобни истории по пет различни начина и да ти разбият сърцето по пет различни начина.Japanese heartbreakers!
Това, че на дясната страница имаш разказ на български, а на лявата на японски е прекрасно, на мен ми се стори много красиво, но минуса е, че се взирам в японския твърде дълго време, нищо, че почти нищо не схващам.
Това не е леко четиво. Силно драматични истории, без да има драма в тях. Перфектно балансирани и поднесени почти небрежно. Просто се усеща, че превода е на високо ниво. Красиви!
June 15, 2024
Разнообразният подбор на разказите ме зарадва, особено сред оскъдните преводи на български език. Мой фаворит си остава Акутагава Рюносуке, но бях приятно изненадана от “Божеството на чирачето” на Шига Наоя и “Червеното жабче” на Шимасаки Кенсаку. Но се съмнявам, че бих могла да разбера посланието на разказите, ако не изучавах японска култура, т.е. трябваше да има далеч повече бележки под линия, които да разясняват основни понятия от японската естетика, както и чуждиците, използвани в текста (имам конкретен пример с прическата марумаге - обяснението беше просто прическа, която омъжените жени носят - в никакъв случай не е изчерпателно запознанство, та положението е “Имате Гугъл, действайте”).
August 7, 2015
Сега осъзнавам защо избягвам четенето на къси разкази, заради последващия ступор, когато седнеш да напишеш впечатленията си от тях. А те са всъщност красиви. Като онези неуловими моменти във времето, когато ти спира дъхът пред красотата на природата и причудливите форми на небето, създадени от залязващото слънце. Дори и да успееш да уловиш мига на снимка, мащабността и красотата не са същите. Така е и с късите разкази. Всеки един от тях те поглъща, изумява и радва, но после... после, когато искаш да пресъдадеш това усещане, което си изпитал - все не успяваш.
Без никакви трудности мога да опиша колко красива е книжката - с тази омиротворяваща корица, с малките декоративни елементи на всяка страница и красиво изписания в оригинал текст на разказите, но до там. Стане ли дума за самите разкази, знам, че преживях нещо изумително, четейки всеки един от тях, но какво е било то, липсват думите за това.
Включените в този сборник автори не ми бяха познати и не бях чела нищо досега от тях. Четейки ги обаче, сякаш прелятах във времето и бях там, при тях.. в описаните от тях случки, мисли и разсъждения. Доста носталгичен и тъжен сборник, но мисля, че е обяснимо, повечето включени разкази са биографични или псевдобиографични, а в животът сякаш все още тежките и тягостни моменти преобладават...
Без никакви трудности мога да опиша колко красива е книжката - с тази омиротворяваща корица, с малките декоративни елементи на всяка страница и красиво изписания в оригинал текст на разказите, но до там. Стане ли дума за самите разкази, знам, че преживях нещо изумително, четейки всеки един от тях, но какво е било то, липсват думите за това.
Включените в този сборник автори не ми бяха познати и не бях чела нищо досега от тях. Четейки ги обаче, сякаш прелятах във времето и бях там, при тях.. в описаните от тях случки, мисли и разсъждения. Доста носталгичен и тъжен сборник, но мисля, че е обяснимо, повечето включени разкази са биографични или псевдобиографични, а в животът сякаш все още тежките и тягостни моменти преобладават...
October 22, 2015
Много приятни разкази. За разбирането им обаче са нужни някакви основни понятия за японската естетика (мияби, юуген, шибуи), иначе остават чужди и някак твърде описателни на фона на липсата на действие, каквото очакваме като европейци.
Относно конкретното издание: Изданието по някаква странна причина е двуезично, което означава, че вместо 240 страници получавате 120 на български и 120 на японски (срещу 14 лева:)
За хората, които тепърва ще четат тази книга - преди всеки разказ има кратка биография на автора. Не знам кой точно я е писал, но е счел за нормално и приемливо да разкаже в тези редове как завършват разказите?! Това особено важи за биографиите на Шимаки Кенсаку и Куникида Доппо, които са осеяни със спойлъри. Имайте го предвид. Откачена работа...
Преводът е добър, но книгата отново страда от липса на бележки под линия. Като дете от бележките под линия в някои книги научавах повече, отколкото от самите книги. Тук не е счетено за нужно да се обяснят под линия нито специфични понятия, типични за японската култура, нито дори "тежки" чуждици като дзабутон или шооджи. Накратко - "имате Гугъл, оправяйте се!"
Относно конкретното издание: Изданието по някаква странна причина е двуезично, което означава, че вместо 240 страници получавате 120 на български и 120 на японски (срещу 14 лева:)
За хората, които тепърва ще четат тази книга - преди всеки разказ има кратка биография на автора. Не знам кой точно я е писал, но е счел за нормално и приемливо да разкаже в тези редове как завършват разказите?! Това особено важи за биографиите на Шимаки Кенсаку и Куникида Доппо, които са осеяни със спойлъри. Имайте го предвид. Откачена работа...
Преводът е добър, но книгата отново страда от липса на бележки под линия. Като дете от бележките под линия в някои книги научавах повече, отколкото от самите книги. Тук не е счетено за нужно да се обяснят под линия нито специфични понятия, типични за японската култура, нито дори "тежки" чуждици като дзабутон или шооджи. Накратко - "имате Гугъл, оправяйте се!"
August 7, 2015
Много лошо редактирана - няма пояснителни бележки, макар че бяха нужни не на едно място, в резюмето на авторите има спойлери за разказите на следващите страници и на места имаше много повторения - не знам дали е от превода или от автора, но беше неприятно. Самите творби, с едно-две изключения, напомняха на есета на ученици, които се опитват да са много дълбоки и да философстват. Също не разбрах какъв е смисълът половината книга да е на японски, освен да изглежда по-обемна. Наистина съжалявам, че не ми харесаха, но ще продължа да търся стойностна японска литература.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews