"Или идваш веднага, или ще те отхвърля завинаги.
P.S. Най-искрено се надявам да отидеш на майната си.
И те обичам."
Историята започва с него и нея, които се срещат напълно случайно след много, много дълги години на раздяла. Или не знам. Не ща да ги изкарам твърде стари, но това беше едва в началото и вече не помня. Та, той я е изоставил без никакво обяснение и въпреки че и двамата са създали други семейства, в момента, в който се виждат отново, разбират, че никога не са спирали да се обичат. Затова си обещават нови грешки и провали, но и любов до безкрая. На пръв поглед изглежда много банално, но е важно и да се знае, че това не е единствената история в романа. Много са. Хаотично разпилени, невинаги логични, но и невероятно лирични.
Всички сме се влюбвали, обичали сме, били сме наранявани, страдали сме, били сме или все още сме щастливи в любовта, затова според мен е невъзможно да не се намери човек, който да не се идентифицира с някой пасаж от книгата и да не я почувства някак лична.
Няколко часа след като я прочетох, все още се чудя какво да кажа. Не, не съм останал безмълвен, макар че текстът е безспорно зашеметяващ. Просто се чудя дали ми хареса... или по-скоро не.
В интерес на истината, опитах се да я прочета преди две години, но бързо я оставих, не защото не ми допадна като четиво, напротив, даже започва твърде увлекателно, а защото тук-там у мен живееха някои ранички и лекичко се стреснах да не ме доведе до емоционален срив. Сега пък е обратното - ст��ува ми се, че ако се бях осмелил да я прочета тогава, щеше да ми хареса далеч повече.
Не давам повече от две звезди, защото обичам книги с ясно структуриран сюжет, какъвто определено липсва тук. И независимо колко красиво се леят думите, в един момент всичко става твърде еднообразно, досадно и... започвам да очаквам краят с нетърпение, за да започна по-скоро друг роман. А това никога не е на добре.
Пазете се и бъдете здрави.