What do you think?
Rate this book
Орбитата на Сизиф
Сборник фантастични разкази и новели. Съдържание:
Лек път – Агоп Мелконян (предговор) – стр. 5
Къщата на залеза – стр. 9
Човекът, който искаше да играе Хамлет – стр. 52
Зрима доброта – стр. 76
Всеки има свой свят – стр. 84
Основание за смърт – стр. 107
За да пребиваваш между великите богове – стр. 146
Детски длани – стр. 157
Вградената сянка на обичта – стр. 172
Орбитата на Сизиф – стр. 204
На път за Итака – стр. 216
Великият инквизитор – стр. 227
Лек път – Агоп Мелконян (предговор) – стр. 5
Къщата на залеза – стр. 9
Човекът, който искаше да играе Хамлет – стр. 52
Зрима доброта – стр. 76
Всеки има свой свят – стр. 84
Основание за смърт – стр. 107
За да пребиваваш между великите богове – стр. 146
Детски длани – стр. 157
Вградената сянка на обичта – стр. 172
Орбитата на Сизиф – стр. 204
На път за Итака – стр. 216
Великият инквизитор – стр. 227
280 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 1987
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
April 11, 2016
Леко за четене сборниче с няколко много добри попадения. Първа книга на автор, отдавна записал името си в българската фантастика.
Лек път! - Въведението на Агоп Мелконян е чудесно, вече не се пожелава лек път на новите автори, всеки гледа да им важничи и да ги мачка.
Къщата на залеза - Много добра времева, антиутопична фантастика с лек Бредбъри привкус.
Човекът, който искаше да играе Хамлет - За мен най-добрия разказ в сборника. В едно бъдеще, където в театрите играят само роботи, един човек иска да изиграе Хамлет и си плаща за това. Плюс много добър епилог.
Зрима доброта - Мрачна постапокалиптична картина с нотки на надежда. Кратко, но много симпатично.
Всеки има свой свят - Отново темата е киното. За времето си сигурно историята е била чук, но темета вече е много експлоатирана. Тука проблема си е лично мой, че не мога да се откъсна времево и да оценя подобаващо.
Основание за смърт - Леко филосовски-криминално разказче, с усещащо се влияние от латино фантастиката.
За да пребиваваш между великите богове - Мелодрама, идейна, но мелодрама.
Детски длани - Като фантастика е средна работа, но много здраво и правилно исторически подкована.
Вградената сянка на обичта - Много добър. Разпръснатото човечество има нужда от огромен строеж на планета, чиито жители са приятелски настроени, докато не става челен сблъсък между традициите на двете раси. Класическа фантастика.
Орбитата на Сизиф - Титулният разказ, стъпил на избягала метафора и елементарна философия. Не можа да ме плени.
На път за Итака - Втори опит за омешване на старогръцка легенда с космическа обстановка. Доста по-добър от предишния. Един бъдещ Одисей остава буден на кораба си. Какви ли ще са сирените?
Великият инквизитор - АААА! Формата на половината разказ, разделен на две колонки, които продължават на съседни страници е наказание, дори за най-предания читател. Въпреки това доста добре представена старата идея за наблюдатели от космоса, нищо оригинално обаче.
Става, но само става, или пък аз съм се разглезил прекалено.
Лек път! - Въведението на Агоп Мелконян е чудесно, вече не се пожелава лек път на новите автори, всеки гледа да им важничи и да ги мачка.
Къщата на залеза - Много добра времева, антиутопична фантастика с лек Бредбъри привкус.
Човекът, който искаше да играе Хамлет - За мен най-добрия разказ в сборника. В едно бъдеще, където в театрите играят само роботи, един човек иска да изиграе Хамлет и си плаща за това. Плюс много добър епилог.
Зрима доброта - Мрачна постапокалиптична картина с нотки на надежда. Кратко, но много симпатично.
Всеки има свой свят - Отново темата е киното. За времето си сигурно историята е била чук, но темета вече е много експлоатирана. Тука проблема си е лично мой, че не мога да се откъсна времево и да оценя подобаващо.
Основание за смърт - Леко филосовски-криминално разказче, с усещащо се влияние от латино фантастиката.
За да пребиваваш между великите богове - Мелодрама, идейна, но мелодрама.
Детски длани - Като фантастика е средна работа, но много здраво и правилно исторически подкована.
Вградената сянка на обичта - Много добър. Разпръснатото човечество има нужда от огромен строеж на планета, чиито жители са приятелски настроени, докато не става челен сблъсък между традициите на двете раси. Класическа фантастика.
Орбитата на Сизиф - Титулният разказ, стъпил на избягала метафора и елементарна философия. Не можа да ме плени.
На път за Итака - Втори опит за омешване на старогръцка легенда с космическа обстановка. Доста по-добър от предишния. Един бъдещ Одисей остава буден на кораба си. Какви ли ще са сирените?
Великият инквизитор - АААА! Формата на половината разказ, разделен на две колонки, които продължават на съседни страници е наказание, дори за най-предания читател. Въпреки това доста добре представена старата идея за наблюдатели от космоса, нищо оригинално обаче.
Става, но само става, или пък аз съм се разглезил прекалено.
Displaying 1 of 1 review