Огняна

by Мария Йонова

… не пада змей в плен, не и додето
мома за змей не даде си сърцето.

Над село Самотино тегне вековно проклятие:
„Змей да дойде, мома да вземе, майка да разплаче…“

Родена с необичаен външен вид, Огняна израства в скътано сред скалите село. Препатилите селяни се страхуват и странят от нея, само бащиното ѝ огнище я закриля от злата участ, която я дебне още от люлката.

Но един ден орисията я настига.
Сред гъстите гори и дълбоките снегове, сякаш излязъл от свят на древни предания, се понася неустоимият зов на змея. Нещо запалва дързостта в сърцето на Огняна и я подтиква да се изправи срещу тази древна сила.
Във всяка мрачна приказка трябва да има злодей.
Ала в приказките за пораснали деца не той е най-страшното.
А орисията на Огняна е може би точно това, от което младата жена се нуждае, за да напише нов край на тази приказка като никоя друга…

Баща ти погуби един змей, та да ни доведе змеица! Трябваше да изгориш! Змеица!
„Змеица! Змеица!“, отекваше в главата на Огняна, камъкът се нагорещи и натежа на шията ѝ, сърцето ѝ биеше в такт със страшните думи.
Зме-и-ца!
Зме-и-ца!

676 pages, Paperback

Published September 1, 2026

Reviews

[Diana Mihova]

За "Огняна" мога да кажа , че е книгата, която най-много ме докосна тази година. Изключително автентична, жива и затрогваща история. Независимо , че е базирана на народната митология, действието се развива в неочаквани посоки и те води по нови, и непознати пътища. Героите са живи и пленяващи, като всеки от тях крие дълбочина, която се разкрива постепенно в хода на сюжета. Няма случайни образи. Присъствието на авторката не се усеща, действието и героите сами се разгръщат. Липсват постоянни повторения и напомняния, които се срещат в доста произведения и които сякаш подценяват паметта на читателя. Това, което ме впечатли най-много е истинността на сюжета. Още с първите страници, става ясно, че е плод на истинско вдъхновение. В "Огняна" няма фалш, няма прокрадване на взаимствани идеи и сюжетни линии. Това е вдъхновение от най - чист вид, което не идва често. Впечатлява и липсата на претенциозност и комерионалност, често срещани за книгите по първите места на класациите. Затова "Огняна" не е за всеки. Ако нямате богата душевност и чисота , не тръгвайте към нея, защото световете, които ще ви се разкрият, няма да ви докоснат.Тя е за онзи читател, който търси диаманти в купичка с камъчета. Сърдечно Ви пожелавам, да усетите топлината на Огняна и тя да намери път към сърцата ви. И всеки един от нас да помни, че най-опасна и пагубна е хорската лошотия. Затова трябва да се научим да се приемаме и обичаме, а не да се съдим и сочим с пръст. Приятно четене и нека Змеят - закрилник да бъде с Вас!

[Tsvety Hristanova]

Имах удоволствието да съм сред първите прочели тази вълшебна книга като нейн бета читател. Огняна те хваща от първите редове и е книга, която не искаш да оставиш, нито да свърши. Героите са толкова истински и живи - някои заобикваш, други майсторски намразваш. Историята е пленяваща и много добре представена. Много ми харесват нишките от нашия фолклор и ярката силна женска фигура. Български фолклор и легенди, красив стил на писане, як змей, готини персонажи, напрежение, приключение, вълшебство - истинско удоволствие за четене. Препоръчвам я най-чистосърдечно и нямам търпение за втората й част.

[Sofia]

DNF at around 60%

I didn't like the romance in this book. We find out that Yan, the dragon-zmey love interest, was involved with a friend of Ognyana's grandma, some 40+ years ago. This dynamic threw me off. I could get behind the age gap, given that it's usual for paranormal romances. But the ex of grandma's best friend? That's just weird. Plus, Ognyana is only 18 and she's lived a fairly sheltered life up until this point due to how the villagers viewed her albinism. It was just such a weird dynamic all around. I kept hoping that Ognyana would end up with an age appropriate love interest, but in the end the book was just too boring for me, so I DNFed.

That brings my other issue with the book. It was a tad too long for the story it was saying. Some scenes could have been cut out, and it wouldn't have made a difference to the overall story. That is a personal preference, though. I just don't really enjoy long books for the sake of it, nor reading prose, albeit beautiful, that doesn't move the plot along.