Разпилени разкази са неиздаваните (в по-голямата си част) смешни и абсурдни разкази, етюди и притчи на Калин Терзийски. Те са писани в един дълъг период - от 1997 до 2012, но предимно през миналия век. Така че имат и апокрифна стойност. Нещо като драсканиците на Наполеон из ученическите му тетрадки, преди да стане такъв велик и досаден император. В Разпилените си разкази Калин Терзийски се усмихва, намигва и се покланя на старите си велики татковци и учители Кърт Вонегът, Данийл Хармс, Илф и Петров, Ярослав Хашек, Франц Кафка, Джон Ленън (като писател). И продължава напред!
Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“. Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.
Като започнах да я чета си мислех че автора по някое време ще спре да бълва лайна. За мое съжаление книгата се оказа като една безкрайно пълна тоалетна с лайна. Не успях да я прочета до край всеки следващ разказ ме отказваше все повече. Безсмислени елитиско написани изречения събрани едно до друго в "разкази".