What do you think?
Rate this book
Из "Пътеводител на културологическия стопаджия"
Повечето от текстовете в “Из ‘Пътеводител на културологическия стопаджия’” са публикувани в едноименна рубрика във в. „Култура“, която Груева захранва в продължение на няколко години в края на 90-те.
Авторката е родена в София, завършила е френска гимназия, Френска и Английска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През втората половина на 70-те години на XX век, Мария Груева, заедно със съпруга си, покойният вече китаист, поет, преводач и преподавател Крум Ацев, живее, работи и учи в Китай. По-късно е проучвател в Центъра за древни езици и култури, преподава История на китайското изкуство в НБУ, превежда френска и английска литература. В началото на този век тя заминава за Канада, заедно с двете си деца, където живее и работи и сега, като продължава да пише и превежда за в. Култура., сп. Съвременник, Литературен вестник и др.
Из “Бележка” в края на книгата:
“Иначе нахвърлените записки са плод на относително здравословен порив за общуване и нямат никаква друга цел, освен да забодат точки от спирките ни по пътя и оплетат една паяжина от асоциации, симпатии, съответствия, където ще се уловят други, и когато мрежата много натежи, паякът-пътят ще свие еластичността `и и ще ги захвърли в хаоса, където те ще витаят, преди да се заплетат в нова мрежа.
Също така вярваме в интуицията на Борхес, че из света са разхвърляни книги, артефакти, може би и хора, които са процепи към други светове и истини.
…Джуан Дзъ ловеше пеперуди; увлечени в разговор, Исус и Пилат се разхождаха по лунния лъч. Лао Дзъ цепеше дърва; звучеше Рахманинов. Алън Уотс редуваше тайци и червено вино. Ухаеше на домати с ориз и маслини…”
Авторката е родена в София, завършила е френска гимназия, Френска и Английска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През втората половина на 70-те години на XX век, Мария Груева, заедно със съпруга си, покойният вече китаист, поет, преводач и преподавател Крум Ацев, живее, работи и учи в Китай. По-късно е проучвател в Центъра за древни езици и култури, преподава История на китайското изкуство в НБУ, превежда френска и английска литература. В началото на този век тя заминава за Канада, заедно с двете си деца, където живее и работи и сега, като продължава да пише и превежда за в. Култура., сп. Съвременник, Литературен вестник и др.
Из “Бележка” в края на книгата:
“Иначе нахвърлените записки са плод на относително здравословен порив за общуване и нямат никаква друга цел, освен да забодат точки от спирките ни по пътя и оплетат една паяжина от асоциации, симпатии, съответствия, където ще се уловят други, и когато мрежата много натежи, паякът-пътят ще свие еластичността `и и ще ги захвърли в хаоса, където те ще витаят, преди да се заплетат в нова мрежа.
Също така вярваме в интуицията на Борхес, че из света са разхвърляни книги, артефакти, може би и хора, които са процепи към други светове и истини.
…Джуан Дзъ ловеше пеперуди; увлечени в разговор, Исус и Пилат се разхождаха по лунния лъч. Лао Дзъ цепеше дърва; звучеше Рахманинов. Алън Уотс редуваше тайци и червено вино. Ухаеше на домати с ориз и маслини…”
242 pages, Paperback
First published January 1, 2013
1 person want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.