Тя – човек, който винаги отделяше време за онези, които я ценяха, които се държаха добре с Нея, които имаха още една свободна секунда да чуят какво Тя искаше да каже, да сподели. Не допускаше всеки до себе си, не обичаше някой насила да я кара да си контактуват ако Тя просто не го приемаше. Имаше сложен характер – една безкрайна вселена, която колкото и да се опитвах да я узная и да разбера тайнствеността ѝ, толкова повече падах в бездънна яма, от която измъкване няма. Но продължавах да ѝ пращам писма, когато бях насъбрал достатъчно впечатления и емоции, които да ѝ споделя. Представях си, че е пред мен, гледа ме с интерес и кротко, без да бърза, слуша историите ми за различните пътешествия, на които съм бил. Но, разбира се, това е някакво незначително видение, мираж, плод на странното ми въображение, което винаги ме отвежда далеч от реалността. А ти, читателю, на какво си способен, за да ввърнеш любовта в живота си?