Какво се случва докато четете " Хайдутин майка не храни" - връщате се назад във времето. В славното и тежко минало, във времето на легендите за страшните хайдути. Много красиво написана. Точно наша си, българска литература. Налагаше се да проверявам, от време на време, значението на някоя и друга вече неупотребявана и забравена дума, но това по никакъв начин не разваля удоволствието от четенето. Стара трагична история. За кое по напред да има място в сърцето - свободата и добруването на народа или за либето и семейното огнище? Едно сърце не стига...