Приказки за Юнаци и злодеи: нови

Приказки за Юнаци и злодеи #4

by Kalin M. Nenov, Адриана Пенчева, Невена Стоянова

Дванайсет приказки. Дванайсет години. От… вероятно над дванайсет живота?

Отдавна стана ясно, че отговори тука всички оставете. Въпросите, които ще си зададем сега, са:

~ Как се раждат децата?
~ Отде дойде тая проклета фраза? Кога ще спре да ни звънти в главите?
~ Да продължаваме ли с търсенето?
~ Защо си тук? Отново?
~ Колко е дълга тая зимна нощ?
~ Как да ти кажа „прости ми“, приказвайки си с Юна?
~ Що така е скочил „Кал“?
~ Какво… какво направихме?!
~ Кое е най-доброто място за наблюдение на катастрофи?
~ Кой идва подир Наско?
~ Къде е Кал?
~ Кога е твърде късно? За важните неща?

Открийте как да си поискате книгата от Човешката библиотека в отзива на Kalin M. Nenov.

ebook

First published September 9, 2026

About the author

Personal bio in English

- - -

Биография на български в БГ-Фантастика

Личен блог

Reviews

[Невена Паскалева · Rating 5 out of 5]

Когато прочетох тази книга, ми се прииска и аз да напиша такава. Текст – сборник разкази свързани тематично? роман? поема? – в който да открия пред света всяко мое алтернативно „аз“. Представям си ги като слоеве, които отлепям от себе си един след друг, обличам ги в плът, вдъхвам им живот, давам им име и ги пускам да бродят самостоятелно из която страна – царство? империя? демократична република? – изберат. Те ще се въртят около мен, а и около читателите и ще им представят всичките същности, които някога съм създавала за пред света. Ще има една отракана, самостоятелна жена, способна да се справи с всеки, който се изпречи на пътя ѝ: и физически, и психически. Ще има един чувствителен мъж, който се чуди как да намери пътя си сред алфа-съществата, които го населяват. Ще има едно непораснало дете, което все иска да си играе, я с пясък, я с люлки, я с кубчета за строене, и иска да си чете книжки; дете, което предпочита да е само със себе си, а не да се споделя с околните. Ще има…не знам. Образите са много; предполагам, че ще изникнат докато пиша. Под всички тях, обаче, ще е изначалната ми същност. Ще трябва да разкрия и нея, точно както Калин Ненов я е разкрил в тази книга. Доста голяма смелост се иска за това, така че не съм сигурна дали ще успея, но предполагам, че носи истинско освобождение. Съвсем некрасиво ще бъде най-началното ми „аз“, сигурно ще изглежда като новородено животинче, розово, мокро, сляпо, уплашено. Това мое „аз“ няма да знае къде е, нито накъде да поеме, и ще търси майка си. Майката заема всякакви образи през живота ни, въпросът е да признаеш, че не спираш да имаш нужда от нея. И си я измисляш. Дърпаш я отвсякъде. Вкопчваш се във всичко. А алтернативните ти азове са просто илюзия.
Прииска ли ви се да хвърлите един поглед върху приказките? Давайте. Няма да съжалявате.
А сега е време да споделя някои от моментите, които ме накараха да напиша горните редове.
Най-силния: (Ако се тръгнали да скачате от някоя пропаст, просто го четете и препрочитайте.)
„Никой никога не е спирал да те обича. Дори когато е изчезвал от живота ти, или не е присъствал толкова, колкото и е било нужно. Ако някога си си мислила, че не те обичат, че не им пука за теб, че са те изоставили, значи си срещнала Нищото. Помни, то говори така. Изяжда истинските ни думи и ги подменя с измислици.“
Почти толкова силния: (Използвайте го, ако сметнете, че човекът до вас ви е уморил.)
„- А на майки и татковци играли ли сте си? Чичо врач?
- Не. Може ли да се играе на това? Не звучи много…юначеско.
- Юначеско става само ако го играеш с всички сили. Дълго време, без да се отказваш…“
И силния. Когато се почувствате стари…припомнете си:
„Това са най-хубавите години. Когато основната линия на живота не се е избистрила още и усещаш – може би измамно, но все пак – усещаш, че си открита за хиляди възможности, за да хиляди пътища. Че кракът ти е стъпил на всички тях едновременно и само чака нещо да се изчисти, да добие ясна форма…“
И за финал – една добра метафора:
„Времето е спряло.
Времето…трепти около дръжката на кинжала. И потича отново.“
Нали?

[Kalin]

По изключение, тоя път съм си казал всичко. ;) Започва тук:

https://choveshkata.net/forum/viewtop...

Като престанете да се дивите, ще искате ли да си искате и книгата? Търсете там:

https://choveshkata.net/blog/?p=10636