Моята кралица

by Jean-Baptiste Andrea, Жан-Батист Андреа, Валентина Бояджиева (Translator)

Къде свършва детството? Някъде сред пожара на лятото, из красотата на безоблачните нощи или във виолетовите очи на първата любов...

Лятото на 1965-а, долината на река Ас, Прованс. Едно дванайсетгодишно момче живее с родителите си до крайпътна бензиностанция, далеч от света и от другите деца. То не ходи на училище, не проумява правилата, по които живеят възрастните, и все по-често усеща, че е различно от останалите. Когато разбира, че родителите му искат да го изпратят далеч, при по-голямата му сестра, то решава да избяга и да отиде на война, за да докаже, че вече е голям и се е превърнал в мъж. Но на платото високо над долината няма война. Има само тишина, аромат на лято, безкрайно небе и едно момиче, което се появява пред него като видение.

Тайнствената непозната му споделя, че се казва Вивиан и че не е обикновено момиче, а кралица на далечен замък. И тогава момчето приема безусловно своята роля на неин верен поданик. Двамата заедно ще измислят свой собствен свят, подчинен на други правила, в който невъзможното се превръща в постижимо. В царството на Вивиан никой не е странен, никой не е сам и всеки може да бъде такъв, какъвто е. Но зад игрите, тайните и безграничната фантазия се крие нещо много по-голямо: първото приятелство, първата любов и онова болезнено порастване, което идва, когато неусетно детството започне да се изплъзва от живота ни. Това е история за две деца, които за кратко успяват да изградят свят, по-красив от истинския, и за една среща, която ще промени живота им завинаги.

Жан-Батист Андреа създава нежен и вълшебен съвременен роман за свободата, въображението и правото да бъдеш различен. „Моята кралица“ е книга за онези мигове, в които фантазията е единственото убежище, любовта няма име, а едно лято може да продължи цял живот.

Genres: Roman, France, French Literature, Fiction, Novels, Young Adult

192 pages, Paperback

First published August 30, 2017

About the author

Jean-Baptiste Andrea, né le 4 avril 1971 à Saint-Germain-en-Laye, est un écrivain, scénariste et réalisateur français. Il reçoit le prix Femina des lycéens et le prix du premier roman pour son premier livre, Ma reine, sorti en 2017, le Grand Prix RTL-Lire en 2021, ainsi que le prix Goncourt 2023 et le Grand prix des lectrices de Elle pour son quatrième roman, Veiller sur elle.

Reviews

[Herman]

Hartverwarmend debuut van Jean-Baptiste Andrea. Je merkt al onmiddellijk dat hij een klassebak is. Het was fijn om mee te kunnen leven met Shell en zijn koningin. De zomer breekt al aan in mijn hart.
****1/2

[Книгоядката]

🜲 "Моята кралица", Жан-Батист Андреа

🜲 Шел е на дванайсет. Шел живее в бензиностанция. Шел е изолиран, различен от останалите, колкото и да се старае, все не успява да научи сложните правила на играта, наречена живот. Шел дори не се казва така - просто това пише на гърба на най-хубавата му дреха, якето, с което налива бензин - Shell.
🜲 Когато разбира за плановете на родителите си да го изпратят далеч, той прави избора да напусне дома си, да остави родната долина зад гърба си и да докаже на всички, че е много повече от това, за което го смятат. Шел решава да отиде на война - понеже е чул, че някъде се води такава - и най-накрая да стане истински мъж.
🜲 Войната обаче е твърде далече. А Шел стига само до близкото плато, където не намира окопи, генерали и страховити изстрели, а само необятна тишина, ширналото се пред него лято... и едно момиче. Една кралица. Вивиан.
🜲 Вивиан, която също като него е необикновена. Вивиан, която му казва, че е владетелка на разкошен замък с хиляда подвижни стаи, блестящи полилеи от лунен камък и прислуга от лебеди, превърнати в пажове, а вечер тя, кралицата, спи на дюшек от грахови зрънца, които растат на Слънцето. Вивиан, която му предлага той да ѝ се закълне във вярна служба - нещо, което Шел на драго сърце прави.
🜲 И така двете деца заживяват в свой собствен свят - свят, в който царуват вълшебната фантазия и безкрайното лято, свят, в който няма значение колко различен, странен и самотен си, свят хиляди пъти по-красив от истинския. Свят, който няма как да продължи завинаги.

🜲 Книгите на Жан-Батист Андреа за мен се олицетворяват със спрежението на глагола "плача" - плакала съм му безброй пъти преди; плача, докато чета красивите му истории; ще му плача и в бъдеще, защото никога няма да ми стигне тази изящна болка, която книгите му причиняват.
🜲 Още след първата ми среща с него - с прекрасния роман "Да бди над нея" - бях убедена, че ще прочета всичко, излязло от перото му, а след "Сто милиона години и един ден" и "Моята кралица" съм убедена, че бих препоръчала на абсолютно всеки читател да направи същото. Стига да има храбростта да му бъде обърната душата с хастара навън.

🜲 Ако вече сте се потапяли в книгите на Жан-Батист Андреа - знаете: този човек пише неописуемо красиво. Както си казахме и на премиерата на "Моята кралица" - словото има мощ, но тази мощ е в простотата, в умението да изплетеш поезия от една малка дума, от една малка фраза, побиращи обаче в себе си цели вселени от емоция.
🜲 Всички негови книги побират наистина вселени от емоция. В "Да бди над нея" това бяха вселените на изкуството, на връзката между творец и муза, на неумиращата вечна любов. В "Сто милиона години и един ден" това бяха вселените на мечтите, на стремежа да напишеш името си в историята, на стръмните планински склонове по пътя нагоре. "Моята кралица" обаче ни потапя във вселените на детството.
🜲 Шел, очевидно страдащ от ментални затруднения, живее в общност, достатъчно назадничава и изолирана, за да бъде той окачествен като различен, повреден дори, без да му се окаже нужната подкрепа. Затова той поема към измислената си война, затова намира липсващата си опора във Вивиан, в нейните вълшебни фантасмагории, в игрите и неподлежащото на ограничения въображение.
🜲 Това е история за първата любов, да, но не в смисъла на романтично влюбване (или поне не само) - Шел обиква Вивиан, защото тя го научава да обикне живота. И в този смисъл наистина се превръща в негова кралица - кралица на едно въобразено царство, в което той не е нужно да се чувства неудобно, задето се е родил такъв, какъвто е.
🜲 В същината си обаче това е история за сблъсъка на невинността с реалния свят - Шел, който разсъждава с първичността на много по-малко дете, олицетворява чистия свободен дух, неспособен да се побере в кутийките на действителността, в която живеят възрастните. Не защото има нещо сбъркано в него, а защото може би светът трябва да се научи как да бъде по-малко зъл с най-крехките си обитатели.
🜲 Една тъжна приказка за истинското приятелство, за вълшебната утеха на въображението, за крехкия героизъм на различните, които светът не припознава за свои. Една изключително нежна книга, която разбива сърцето по най-деликатния начин. Един тих шедьовър, който препоръчвам от дъното на душата си. ♡

[Aldo Meza]

Muy bueno, la narración es poética, la historia muy cruel, una combinación para deleitarse.

[George K.]

Αφηγητής της ιστορίας είναι ένα παιδί, αρκετά διαφορετικό από τα άλλα. Ζει με τους ηλικιωμένους γονείς του σ'ένα βενζινάδικο, όπου σπάνια περνούν αυτοκίνητα για να γεμίσουν βενζίνη. Το καλοκαίρι του 1965 αποφασίζει να φύγει, για να πάει στον πόλεμο που βλέπει στην τηλεόραση και να αποδείξει ότι είναι άντρας. Βέβαια, δεν ξέρει πόσο μακριά είναι, ούτε τι ακριβώς υποτίθεται ότι θα κάνει. Στην πορεία θα γνωρίσει ένα κορίτσι, οπότε θα αλλάξουν και τα σχέδιά του. Όμως, μήπως είναι αρκετά μικρός και άμαθος για να τα καταφέρει; Πρόκειται για μια ιστορία μύησης και ενηλικίωσης, με πρωταγωνιστή ένα παιδί με ιδιαιτερότητες και ειδικές ανάγκες. Ο συγγραφέας κατάφερε να με κάνει ένα με τον πιτσιρικά και τις σκέψεις του, έως ένα βαθμό με άγγιξε και με συγκίνησε. Η αφήγηση είναι άμεση και ειλικρινής, η όλη ατμόσφαιρα ρεαλιστική και σε σημεία κάπως λυρική και ίσως ονειρική. Γενικά πρόκειται για ένα όμορφο, καλογραμμένο και αρκετά συγκινητικό μυθιστόρημα.

[Sofia]

"Ήταν το σκοτάδι των ψηλών οροπεδιων, τόσο βαθύ ώστε ανάμεσα στις αστραπές, δεν υπήρχε τίποτε, τίποτε άλλο εκτός από εμάς τους δύο.

Κι ακόμη κι εμείς οι δύο μια τέτοια νύχτα, εύκολα πίστευες ότι δεν ήμασταν αληθινά εκεί, ότι είχαμε επινοήσει ο ένας τον άλλον για να είμαστε ευτυχισμένοι. "

Είναι από τα βιβλία που  θέλεις να ζωντανέψει ο ήρωας για να τον κάνεις την πιο σφιχτή αγκαλιά.

Ο Σελ θα μείνει για πάντα στην καρδιά όσων διαβάσουν αυτή τη μαγική ιστορία.

[Cristian Sirb]

Trebuie să fie foarte dificil să regăsești tonul potrivit pentru a reda discursul interior al unui personaj cu intelect liminal. Să-ți strunești “debordanta” inteligență de creator ca să lași locul unui grai minor, simplificat, elementar.

Am dat cinci stele pentru tot mai rar întâlnitul talent de a spune o poveste închegată și fluentă. Tot mai numeroși inși cu veleități scriitoricești își camuflează, mai mult sau mai puțin inspirat, lipsa harului sau pseudo-harul în spatele unor artificii de stil.

Cartea este scrisă dintr-o bucată. Și acest autor (ca alții despre care am mai scris) pare să fi avut întreaga poveste structurată în cap, înainte de a se pune s-o aștearnă pe foaie.

Nu pot decât să admir un asemenea grad de stăpânire a tehnicii narative.

[Hristina]

O carte micuță în care tragicul real, dar deghizat și înșelător, se amesteca în poveștile și fantasmele a doi copii. Amândoi predispuși la denaturarea adevărului din motive foarte diferite, ei incropesc o lume magică cu doi protagoniști. Viviane din dorinta de a camufla, Shell din dorinta de a descoperi, se lasă vrăjiți de o joaca benignă, plina ochi de restricții și taceri menite sa nu tulbure luminozitatea poveștii. Niciunul nu poate evalua corect riscurile. Mintea mică a lui Shell dezvolta și amplifica totul. Mintea Vivianei minimizează în mod firesc semnificația. Când legatura lor se confrunta cu realitatea raportul dintre ei atinge o culme a disonanței, un punct orb prin care se strecoară o eroare. Se rupe planul comun și fiecare revine la nivelul lui de înțelegere, făcând loc unei mari neînțelegeri.
Pentru că ne aflăm în sinele băiatului, primim în plină figură duritatea contactului dintre el și lume. Viața devine brusc foarte complicată, cu dileme mari și probleme insurmontabile. Timpul, scrisul, relațiile, gesturile se încadrează în categoria fenomenelor majore, dramatice. Rolul lui predestinat este a celui care poarta vina, iar obisnuinta de a-l purta duce la asumarea unor gesturi, nu însă și la conștientizarea consecințelor lor.

Limbajul poetic și cadrul natural ridica textul, povestea, dându-i o aureolă atemporală. Acțiunea minimală nu se poate sprijini decât pe o bază redusă, motiv pentru care cartea nu poate depăși un anumit nivel. Autorul mizeaza însă pe sens și pe limbaj și asta chiar îi reușește.

[Mientras Leo]

Tremendo

[Mae Lender]

Imeline!
Raamat teistmoodi olemisest ja noorest armastusest.

Põhimõtteliselt kui sulle meeldis Arenzi "Suur suvi", siis võiks ka see meeldida. Siinne tekst lihtsalt napim ja täpsem.

Läheb tänavuste lemmikute hulka.

[Fransien Vandeweghe]

4,5 *

[Pierre-Antoine]

4,5⭐️ quelle découverte ça aussi, c'est court, ça fait sourire et emporte le cœur

les personnages-enfants inadaptés ça me fissure à chaque fois, je me souviens d'un enfant que je ne suis plus vraiment

des larmes comme de la pluie d'orage
des gouttes qui assomment les oiseaux

[Reyer]

French film director, screenwriter and novelist Jean-Baptiste Andrea (b. 1971) is best known today for his fourth novel Veiller sur elle , which won him the Prix Goncourt in 2023. Ma reine (2019) is his debut novel. The story revolves around a boy, the narrator, who grows up in a desolate area in France, where his parents run a petrol station. The boy feels like a misfit; unable to keep up at school and used to the idea of people disregarding him, he spends his days musing on the small world around him.

Parmi les missions qui m’étaient confiées, je devais remettre du papier toilette dans le réduit marqué C – le W était tombé et on ne l’avait jamais remis quand on avait constaté qu’il faisait un excellent dessous-de-plat. Le papier toilette, c’était un grand mot pour désigner un journal découpé en carrés, mais c’était justement ce que j’adorais, découper les carrés.

In the summer of 1965, when he finds out that his parents want to send him away to live with his sister, the boy runs away hoping to become a great ‘war soldier’. Instead, he meets Viviane, his ‘reine’, who offers him both imagination and a reality check, and the quiet shepherd Matti.

Ma reine is a typical coming-of-age novel. Written from the perspective of a child, it is first and foremost endearing, perhaps like Le petit prince . It took me some effort to ignore the implausibilities, but once I dared to go along, I had a lot of fun following the narrator’s wandering thoughts.

[Yaël]

Les personnages, et surtout le personnage principal, sont très attachants. L’intrigue est très bien racontée malgré le fait qu’elle ne soit pas extrêmement originale. L’hésitation entre le rêve et le réel donne un vrai charme au roman. Bouleversant.
4.5

[Erasmia Kritikou]

Τρυφερό αισθαντικό λυρικό σπαρακτικό

Πέντε γενναιοδωρα αστέρια από την καρδιά μου.

Ένα υπέροχο έργο που, παρά τον μικρό όγκο του (μόλις 150σελ) το διάβασα όσο πιο αργά μπορούσα για να μην χάσω ούτε λέξη.

Σίγουρα ένα από τα καλύτερα που διάβασα φέτος.

[Repix Pix]

No es lo que esperaba, pero tampoco ha estado mal.

[Siv30]

לסקירה מפורטת בעברית, קישור לבלוג שלי -

https://sivi-the-avid-reader.com/מלכה...

[Sevi Salagianni]

Συγκινητικό και τρυφερό, με έναν ήρωα που αγαπάς από την πρώτη στιγμή.

[Александър]

За мен Жан-Батист Андреа се превърна в един от онези автори, които знам, че ще ме разглобят на съставните ми части, но въпреки всичко ще се чувствам уютно сред сюжетите и думите му. Любопитно е, че чета неговите книги в обратен ред и се наслаждавам на всяко негово изречение, защото още в дебюта му „Моята кралица“ става ясно, че всичко води до „Да бди над нея“. Оставям няколко цитата тук, за да им се насладите и вие, а аз нямам търпение да си прибера вкъщи и тази книга на Андреа, за да си я държа на високите рафтове в библиотеката и да стои като скъп спомен от нещо сякаш неслучило се.

„Но в подобен мрак беше лесно да си помислиш, че дори и нас двамата ни няма в действителност, че се измисляхме един друг, за да сме щастливи.“

„Събудих се плувнал в пот, зората бавно се катереше по стената срещу леглото, което Мати ми беше направил в основната стая. Вече не си спомнях съня си, но мама ми липсваше, затова си я представих, притиснах я към себе си и зачаках денят да настъпи. И дори тогава изчаках още, за да съм съвсем сигурен, че светлината беше прогонила всички чудовища. Но силата на чудовищата е в това, че винаги умеят да се скрият там, където най-малко ги очакваш.“

„Тази сутрин в тази изцяло позлатена от новоизгрялото слънце стая разбрах нещо важно. Добре, бях странен, ненормален, пълен с проблеми. Не спираха да ми го повтарят. А всъщност всички бяха като мен. Другите също имаха своя Малокио, своите кошмари и своя Макре, но просто ги наричаха по различен начин.“

Реална оценка: 4,5 🌟

[Diederik]

Dit is oprecht een prachtig verhaal.
Andrea trapt niet in een valkuil door het woord aan de IK persoon te geven. Altijd gevaarlijk om vanuit het standpunt van een kind dat geen kind is als elk ander te vertellen.
Ik zal Shell, Viviane en Matti niet snel vergeten.

Mijn koningin, is de enige correcte titel die dit boek dragen kan.

‘De wereld had zijn koningin teruggekregen en dat was dankzij mij.’

❤️

[Tessa Kerre]

Ik denk dat Jean-Baptiste Andrea een van mijn favoriete schrijvers aan het worden is. Dit is zijn debuut, ik las het als derde. Het bevat de belofte van zijn schone schrijven en meer dan dat.

[Maris Enok]

Ilus, aga kurb raamat. Meisterlikult kirja pandud. Tõeliselt väärt lugemine!

[citesc_cu_sufletul]

Deși "Regina mea" este un roman de debut și nu atinge profunzimea și complexitatea pe care le-am găsit în "Mereu cu gândul la ea", trebuie să recunosc că m-a cucerit. M-a atras imediat prin tonul său sensibil, aproape cinematografic, și prin felul în care Jean-Baptiste Andrea construiește o lume suspendată între realitate și vis.

Shell, cu inocența și fragilitatea lui, este genul de personaj care nu are nevoie de prea multe explicații ca să-ți intre în suflet. Relația lui cu Viviane, acea fiică a vântului și totodată misterioasa lui "regină", m-a dus cu gândul la o combinație între fantezie și durerea foarte concretă a pașilor ce duc spre maturizare. Chiar dacă povestea nu este lipsită de clișee sau exagerări pe alocuri, farmecul stă în felul în care autorul reușește să transforme un cadru banal într-un teritoriu magic, unde platoul montan devine loc de joacă, front de război și tărâm al revelațiilor interioare.

Viviane m-a dus imediat cu gândul la Viola din "Mereu cu gândul la ea". Amândouă sunt personaje enigmatice, aproape eterice, care par să existe dincolo de convențiile lumii reale. Viviane e o prezență delicată, dar plină de forță, o ființă a vântului care tulbură universul interior al lui Shell cu aceeași intensitate cu care Viola zguduie liniștea aparentă a lui Mimo din celălalt roman. Nu sunt construite la fel, dar au în comun acea aură de "altceva", ambele întruchipează fascinația, misterul, impulsul de a evada. Viviane, asemenea unei regine fără coroană, își lasă amprenta asupra întregii povești fără să fie neapărat în centrul ei. E catalizatorul visului, al fanteziei, dar și al rănilor.

Mi-au plăcut în mod special atmosfera, lirismul discret al scriiturii și acel sentiment de melancolie care plutește deasupra întregii povești. Au existat câteva similarități de ton și temă cu "Mereu cu gândul la ea", ceea ce mi-a făcut lectura cu atât mai interesantă. În concluzie, "Regina mea" nu este o capodoperă, dar este o lectură care atinge ceva profund și uman. Și asta, pentru mine, a contat cel mai mult!



"Când m-am așezat iar, a închis ochii. Era atât de frumoasă, că aș fi vrut să mă strecor în pielea ei și să devin ea, ca să știu cum e. Apoi m-am gândit că, dacă aș fi fost în pielea ei, n-aș mai fi putut să o văd decât în oglindă, poate că era mai bine să se strecoare ea în pielea mea. Nici atunci n-aș mai putea să o văd, dar cel puțin aș lua-o cu mine peste tot."

[Luís Queijo]

Ainda que com um final surpreendente e daqueles que nunca se espera num livro, esta é uma história espantosamente bem escrita acerca da inocência, crueldade e amizade infantis. Umas vezes hilariante e outras bem triste fica na memória pela simplicidade e pelo bem conseguida. Dizer mais seria estragar a surpresa.
Espero que chegue ao Português, porque vale a pena.
Consegue perceber-se o Goncourt.
A ler, definitivamente.

[Maria Yankulova]

Всеки път съм с разбито сърце след книга на автора, но по-красива тъга от тази в книгите на Жан-Батист Андреа няма 💙

[Shira]

הנובלה כולה עד שני עמ' מהסוף מקבלת אצלי 3 כוכבים.
הסוף הוריד את הניקוד ל-2 כוכבים.

נובלה בה מסופר על ילד בן 12, חסר שם, שנקרא רק יותר מאוחר בכינוי "של," על שם החברה שכתובה על הז'קט האהוב עליו, שהוא נוהג ללבוש.
של קצת איטי מאחרים, הוא לא מבין ניואנסים קטנים בין אנשים והוא חווה את העולם אחרת. אחרי שמשחק עם סיגריה כמעט גורם לשריפה בתחנת דלק לידה מתגוררים הוריו, הם מחליטים לשלוח אותו לפנימייה לילדים מיוחדים. בתגובה של מחליט לברוח אל ה"מלחמה" על מנת להוכיח שאינו ילד יותר, ומתכנן לחזור ממנה גבר אמיתי, כדי להראות להוריו.
של מגיע רק עד הרמה שמעל העמק בו הוריו מתגוררים, כשמסעו נפסק (ואולי רק מתחיל?). הגורם לעצירתו היא ילדה יפה כבת גילו אליה הוא מתחבר.

ויוויאן היא ילדה שממציאה לעצמה ולשל עולם מכושף בו היא מלכה ויש לה כוחות. היא עושה זאת על מנת לברוח מהמציאות בה היא חיה, אליה הקורא מתוודע רק ברמזים, ע"י פנס בעין וחבורות כחולות על הזרועות. החברות בין של לויויאן חופשייה כל כך, מכיוון שוויוויאן אינה מתייחסת אל של כאל "מיוחד".

לאט לאט נשתלים רמזים לכך שהיא כלל אינה מבינה ששל אינו ילד ככל הילדים, וזו הסיבה להתנהגותה. כמו המכתב שהיא משאירה לו מבלי שעבר בראשה הרעיון ששל לא יהיה מסוגל לקרוא אותו, או המערה החשוכה אליה היא מכניסה אותו מבלי לחשוב איך הוא יגיב לכך, היא מאתגרת אותו לקפוץ לתהום של 20 מטר, מבלי שתחשוב לרגע שיש סיכוי כי הוא יעשה זאת.

של חי במציאות קשה עד לרגע שהוא מכיר את ויוויאן. אביו מכה אותו, בית הספר מוותר עליו, סבתו אומרת לו כי "עין הרע" העניש את אמו בכך שילדה אותו. ויוויאן אינה יודעת כי היא החברה האמיתית הראשונה של של. היא אינה מבינה את הכוח שיש לה עליו, עד כמה ילך רחוק כדי לשמור על מה שיש ביניהם. היא אפילו לא טורחת ללמוד את שמו האמיתי. היא זו שמדביקה לו את הכינוי "של".

אני לא יודעת מה הפואנטה של הסוף. לא ברור לי למה הוא היה צריך למות, באכזריות כזו ועוד בידיה של החברה היחידה שאי פעם היתה לו. אני לא יודעת מה רצה המחבר לומר בזה.
מסרים אחרים הועברו יפה מאד, על החברה והממסד (שמיוצגת כאן ע"י ויוויאן עצמה לא פחות מאשר הוריו ומנהל בית הספר) שאינם רואים את השונה והאיטי יותר. על עולמו הפנימי העשיר של זה שנראה בעיני אחרים אולי "מפגר".
המוות של של מרגיש קצת כאילו המחבר רצה לומר שבתקופה הזו ובמקום הזה - שנת 1965, באזור הכפרי של צרפת - לא היה מקום לאנשים כמו של.

[Rasaxx]

Mažos apimties knygelė, bet savo vidumi tai tikrai be galo didelė knyga.

Istorija apie likimo nuskraustus, kitokius, bet labai laimingus žmones.

"Talentingas. Gabus. Šviesaus proto. Štai koks aš nesu, nuolat buvo kartojama man. Dabar turiu pasakyti: aš keistas. Man taip neatrodo, o kitiems - taip."

Paauglys Šelas susipažįsta su Viviana. Kaip jautriai pasakojama jų istorija. Susitikimai, naivūs vaikiški žaidimai:

"Mes žaidėm žaidimą, kurį sugalvojo jinai: reikėjo rasti boružę su kuo daugiau taškelių. Iš pradžių man nesisekė - aš radau daug taškelių, bet aplink juos nebuvo boružės, ir Viviana mane pamokė, kaip ieškoti: iš pradžių boružė, visa raudona ir žvilganti, ir tik paskui taškeliai. Kai ji ką nors paaiškina, viskas atrodo kur kas paprasčiau."

Istorija liūdna, bet tuo pačiu ir labai graži. Šelas sugebėjo įžiūrėti savo karalienės Vivianos draugiškumą, bet, deja, jos pykčio, žiaurumo, įžvelgti nemokėjo. Čia kaip su ta boruže ir taškeliais, tik niekas jam nepaaiškino.

"Karalienės - sunkus atvejis, ir nieko čia nepadarysi."

[Juan Carlos malik]

¿Para qué leer los pasatiempos de la reina que buscaba catarinas?

1. Ese final tan impactante y controversial te hará debatir muchísimo. Aunque el final es un tanto predecible.
2. El personaje de shell muestra perfectamente la inocencia y como esta puede causar mucho sufrimiento.
3. Los personajes antagónicos muestran idoneamente el camino del mal, la bondad, la comprensión y la reflexión acerca de los caminos buenos y malos de la vida.
4. La narrativa es adictiva y poética. Recrea perfectamente los escenarios, la personalidad de los niños y hasta los sentimientos de incertidumbre, sencillez y cariño y desesperanza.
5. EL SENTIMIENTO DEL MIEDO ESTA LATENTE EN CADA CAPITULO PARA LLEGAR A UN DESENLACE OSCURO.

[Delphine B]

Ma Reine, c'est une rencontre improbable, celle de deux enfants qui fuient leurs familles.
Un petit garçon différent des autres, qui quitte la station-service Shell tenue par ses vieux parents, après s'être fait gronder pour avoir failli provoquer un incendie.
Une fillette, Viviane, qui prétend être une reine, et va trouver une cachette pour le petit garçon, le ravitailler, jouer avec lui.
J'ai aimé lire ce roman onirique qui m'a surprise. Je me suis attachée à ces deux enfants dont on devine les blessures, pudiquement cachées derrière la façade de leur imagination. Premier roman de J. B. Andrea, c'est également le premier que je découvre de cet auteur, qui me donne envie de lire celui récompensé cette année par le prix Goncourt.

[Seville Croker]

I don’t think I’ve ever read a book like this! It’s quite unique and endearing because of Shell’s perspective on his own life. I think the continuous questioning of ‘am I imagining this or is it real’ is a little corny only because we are able to discern the truth the same way Shell does. But that ending will haunt me……

[Alice TUET]

4,5
Très jolie histoire, une bulle de naïveté dans un monde de fous…aussi triste que beau