Той контролира всичко. Тя бяга от всичко. Двама непознати, които не би трябвало да имат нищо общо. И една есен, която ще промени правилата.
Едно непланирано пътуване из суровата Северна Ирландия поставя началото на изпепеляващо привличане. Но след споделена нощ Тео Уолш се отдръпва зад познатите си стени – белязан от жестока трагедия, той отдавна е затворил сърцето си за нови чувства. Хейли обаче е твърде вироглава, за да приеме пренебрежението му. Зад усмивката ѝ се крият борбен дух и гордост, която трудно прощават грешки. И тъкмо когато научават как да укротят стихията помежду си, миналото ги застига с пълна сила. Влиятелната империя на Уолш в Белфаст е застрашена от безпощадно изнудване, а залозите стават опасно високи. Разкъсвани между спомени за предателства, дълбока загуба и напираща страст, те трябва да решат: да се скрият обратно в самотата или да се изправят срещу бурята заедно. С наближаването на Хелоуин границата между онова, от което бягат, и онова, което искат, започва да изчезва. Защото някои демони не остават в миналото. И понякога най-страшното не е да изгубиш някого, а да откриеш, че не можеш да живееш без него.
„Всички сме счупени някъде отвътре. И понякога една топла длан до нас е достатъчна, за да ни събере отново.“
Стефана Белковска започва своя път към сърцата на читателите едва на 16-годишна възраст. Първите си редове тя пише в една голяма оранжева тетрадка, която впоследствие изгубва. 17 години по-късно съдбата я среща отново с този забравен ръкопис и именно той поставя началото на поредица от бестселъри, които промениха облика на съвременната българска романтична проза. Днес тя е утвърден автор на единадесет романа, които редовно оглавяват класациите, а дебютната ѝ творба „Чаках точно теб“ достига до четвърто място в конкурса „Моята любима книга“, организиран от „Асоциация Българска книга“ в категорията си „дамски романи“, нареждайки се след световни заглавия. В историите си Стефана умело преплита любовта с дълбоки психологически елементи и личностно развитие, създавайки светове, в които читателите не просто гостуват, а откриват себе си. След петгодишна пауза от хартиените издания, авторката се завръща емоционално с цели пет нови заглавия. Този нов етап в творчеството ѝ бележи и огромен международен успех. През последната година тя доминира в аудиокласациите, като всеки един от аудиороманите ѝ достига до първо място в топ 50 на най-слушаните заглавия на платформата във всички жанрове, а „Коледа в двореца“ се превръща в най-успешния проект за авторката през 2025 г., когато романът достига до първо място в класацията и се нарежда в топ 10 на най-слушаните в Европа. Стилът на Стефана е определян като завладяващ – от плътните, живи описания на природата до изграждането на герои, които остават в сърцето дълго след последната страница. Стефана Белковска е вдъхновител за новата вълна български писатели и вярва, че книгите са мост към една по-добра и споделена вселена. Сравнявана със световни имена като Лусинда Райли и Нора Робъртс, тя продължава да доказва, че българската литература притежава силата да вълнува на световно ниво.
Няма да ви преразказвам „Есен в Ирландия“ Ще направя нещо по-добро… Ще Ви разкажа какво ме докосна 🤎
1. Най-после имаме една разкрепостена героиня, на която не ѝ трябват две години и триста страници вътрешни терзания, за да прави, каквото ѝ е кеф. 😂 Готина, дива, знае какво иска и си го взима. Но носи и своите демони, а покрай тях стигам до второто.
2. Прошката и правото да не я дадеш.😊
Много ми допадна, че Стефана засяга тази тема без внушението, че трябва да простиш на всяка цена, за да намериш така търсеното спокойствие. За мен можеш да бъдеш в мир със себе си и без да простиш. Ако някой ти е причинил нещо, което за теб е непростимо, не си длъжен да прекрачваш собствените си граници. Особено когато това би те наранило отново. Няма “задължително”, когато става въпрос за собствения ти живот.
Прошката трябва да е твой избор. Да я дадеш, защото си готов и го искаш, а не защото се очаква да направиш “правилното” нещо!
И идва момента в който е още по-трудно да простиш на себе си… За грешките, за отношението към другите, дори за съвсем човешки неща, за които продължаваш да се обвиняваш. Да застанеш пред огледалото и да си кажеш: „Прощавам си.“
Книгата засяга и загубата на семейство, и въпроса как продължаваш напред след такава трагедия. Но тази тема заслужава отделен пост.
Обожавам Стефана като писател. Подхваща теми, които ме карат да се връщам към прочетеното и да го пречупвам през собствения си живот. Книгите ѝ не ме оставят безразлична! Всяка следваща е по-добра от предишната 🤎
🍁📚Има книги, които са идеални за есента, а има и такива, които те карат напълно да забравиш за времето. „Есен в Ирландия“ от Стефана Белковска беше точно от вторите - толкова увлекателна, че я прочетох за една вечер. 🍂 Историята ни среща с Хейли и Тео - двама души, които носят своите рани, страхове и неизживяно минало. Едно непланирано пътуване до Северна Ирландия ги среща и между тях пламва привличане, което нито един от двамата не е готов да приеме. А когато миналото започва да ги настига, двамата трябва да решат дали да продължат да бягат от него или да се изправят срещу него заедно. Много ми хареса колко естествено Стефана преплита любовната история с темите за прошката, вторите шансове, загубата и най-вече - за това да се научим да обичаме и приемаме себе си. А Ирландия… ❤️ Тя сякаш е отделен герой в книгата. Докато четях, имах чувството, че наистина съм там. Хейли и Тео са герои, които не са съвършени и точно това ги прави толкова истински. Хареса ми и посланието, че понякога най-трудното не е да признаеш, че обичаш някого, а да позволиш на друг човек да те обича, когато самият ти още не си се научил да обичаш себе си. „Есен в Ирландия“ беше едно от онези четива, които започваш „само за малко“ и няколко часа по-късно вече обръщаш последната страница. 🍂
Много приятна и развлекателна книга. Бих могла да я съпоставя с неделните романтични филми, които дават по телевизията - без да те натоварва и в същото време, една вече разказана история е представена по по-различен начин.
Причината да дам две звезди е, че дотам стигна тази книга в сравнение с други, които съм чела.
Радвам се, че Стефана Беловска се е впуснала в такова приключение и го споделя с нас, читателите. Писането на роман с действие, развиващо се в Ирландия със сигурност е било вълнуващо.
Препоръчвам да се прочете, когато искате да избягате за малко от реалността на място, което не е толкова обвързващо като някой фентъзи роман или след някое тежко четиво, като за пречистване.
Държа да предупредя, че в тази книга също се срещат някои тежки теми, но за активните читатели биха били поредните обстоятелства изграждащи персонажа. Затова, ако не сте редовен читател, вероятно не би ви била толкова “развлекателна”.
Благодаря на Стефана Беловска за това, че разказва тези истории, зная, да си писател в България е трудно и затова специално изразявам благодарността си.
“Есен в Ирландия” беше глътка свеж въздух за мен. Прочетох я светкавично бързо, просто защото Стефана Белковска умее да те пренесе на едно вълшебно място и да не искаш да си тръгваш от там. “Есен в Ирландия” е книга, за вторите шансове, за прошката, неизживяното минало и онези чувства, които понякога се връщат точно когато най-малко ги очакваме. Книга, която ни напомня, че най-важна е любовта и обичта към самите нас, и че докато не се научим да обичаме себе си,не можем да позволим на останалите да ни заобичат. Историята ни среща с Хейли и Тео. Двама души, които имат отчайваща нужда да бъдат обичани отново. Едно непланирано пътуване до Северна Ирландия поставя началото на тяхната изпепеляваща любов. Обожавам начина, по който авторката е описала тези вълшебни места, преплела е легенди за спиращи дъха гледки, съзвездия и празници. Всичко беше написано толкова добре, че буквално си мислех, че съм там. Есента, дъждовните пейзажи и леко мрачната загадъчност на мястото сякаш се превръщат в отражение на самите герои – красиви, но изпълнени с неизказани истории. Хейли и Тео са от онези герои, които трябва да се изправят не само един срещу друг, но и срещу собствените си страхове. Хареса ми посланието, че понякога най-трудното нещо не е да загубиш някого, а да осъзнаеш колко трудно е да продължиш живота си без него. “Есен в Ирландия” е едно есенно, уютно и прекрасно четиво. Чудесен избор за почивка под топло одеало, чаша горещо капучино и дъжд по прозорците. Силно препоръчвам!
Знаех за темите, които Стефана е засегнала в книгата. Знаех и че книгата определно ще ме докосне, но не очаквах да е толкова много, че да плача.
Романът ни пренася в Ирландия – място, наситено с ветрове, зелени хълмове и онази особена тъга, която носи есента. Там следваме Хейли и Тео – двама герои, чиито вътрешни битки и тихи рани се усещат дълбоко, дори без да се разкриват в детайли. Историята на Хейли и Тео се развива на фона на красивите описания на ирландските пейзажи, които са толкова живи, че лесно те пренасят там, без да забавят действието.
„Есен в Ирландия“ ме разтърси повече, отколкото очаквах. На няколко пъти се разстроих, докато слушах, защото в много отношения се припознах в болката на Хейли. Историята е изпълнена с послания – за прошката към другите, но най-вече към самите нас; за миналото, което ни тежи; за смелостта да си дадем втори шанс, независимо колко трудно изглежда това.
Въпреки сериозните теми, които книгата засяга, "Есен в Ирландия" не е тежка, тя е нежна, меланхолична и истинска. Стефана вплита описанията така, че да подкрепят емоциите, без да ги засенчват. Ирландия е не просто фон, а усещане – едновременно дъждовно и лековито, като място, което те учи да дишаш отначало. А есента напомня, че точно както дърветата пускат изсъхналите листа, за да направят място за новите на пролет, така и ние трябва да пуснем миналото, за да направим място за бъдещето.
Най-силно остана с мен мисълта, че има хора, на които не сме длъжни да прощаваме – но сме длъжни да простим на себе си. Да си позволим да пуснем миналото, не за да го забравим напълно, а за да не позволим то да ни спира от това да продължаваме напред и да откриваме красотата в живота.
„Есен в Ирландия“ е история за изцеление, за вътрешни битки, за надежда. Роман, който тихо се настанява в сърцето ти и остава там още дълго след последната страница.
След като прочетох “Лято в Ирландия” от българската авторка Стефана Белковска, знаех, че и следващата книга ще ми повлияе емоционално, защото стилът й на писане е разкошен, а историите, с които ни запознава, са повече от прекрасни.
“Есен в Ирландия” ми донесе нужното есенно настроение, което мечтая да изпитам през месеците, на които казваме “довиждане лято”. Това е една история за любовта, която всеки човек носи вътре в себе си, онази любов, която изпитваме към самите нас и която ще дарим на правилния човек, който ще се появи в най-неочаквания за нас момент. Точно по този начин усетих главните ни герои. Те никога не се предадоха, въпреки, че животът им е поднесъл куп трудности…но когато човек обича и вярва в себе си, той няма да се предаде, а ще продължи напред!
Тя е повече от дръзка, щура и непринудена..тя може да привлече всеки мъжки поглед, особено ако си сложи най-красивата рокля и най-високите токчета. Тя е Хейли, приятелката, която винаги е била най-голямата упора в живота на Куин, съпругата на Лиам, които герои са ни така познати още от първата книга. Точно тук историите от двата романа се преплитат в един общ свят, така красив и приказен..като ще усетите красотата на Ирландия през очите на главните ни герои, такива, каквито ги е видяла и самато авторка! Легендите, разказани в романа, приковаха вниманието ми и напълно украсиха романа с щипка история.
Той е студен, но пък чаровен, той има добро сърце, въпреки че то е напълно празно след онова, на което животът го е подложил. Той е Тео, мъжът, който омайва жените само с поглед, но никоя до сега не е успяла да залепи всичко счупено в него, докато не се появява Тя.
Съдбата събира двамата ни главни герои на общо пътешествие из красотите на Ирландия, но само, за да им докаже, че са един за друг. Есенния флирт между Хейли и Тео ще ви стопли сърцето, а техните направо ще изгорят. Една двойка, чиито отношения плавно вървяха ту към добре, ту към зле, но когато двама души са един за друг, те рано или късно се събират, въпреки травмите, въпреки празнотата, въпреки тъгата, която до сега е цъфтяла в душите им.
Тео и Хейли ще продължат напред, да..но, за да продължиш да живееш, трябва да откъснеш нишката с миналото ти, онази, която ти навява лоши спомени…да живееш тук и сега, с мисли за бъдещето, защото само така можеш да продължиш!
Благодаря от сърце на Стефана Белковска за възможността да се потопя в романа “Есен в Ирландия”! За мен и двете книги, са повече от специални, с истории, които ме хванаха за ръка и ме поведоха на едно пътешествие към Ирландия и които ми показаха две влюбени двойки, които въпреки трудностите, вярваха в себе си и продължиха напред!
„Есен в Ирландия“ е от онези книги, които не просто се четат – те се преживяват. Стефана Белковска отново успява да ме потопи в свят, изпълнен с емоция, дълбочина и човечност. Историята е едновременно нежна и силна, като дъждовен ирландски следобед – тиха отвън, но бурна отвътре.
Обожавам начина, по който Белковска пише – леко, поетично и искрено, така че всяка страница оставя следа. Персонажите са живи, истински, с техните болки, страхове и мечти, а описанията на Ирландия носят онази особена магия, която кара сърцето да затупти по-бързо.
Тази книга е за всички, които вярват, че любовта може да се появи точно тогава, когато най-малко я очакваме, и че всяка раздяла носи в себе си семето на ново начало. След последната страница останах с онова сладко чувство на тъга и вдъхновение – като след разговор с близък човек, който те е разбрал напълно.
Както и останалите ѝ книги, „Есен в Ирландия“ ми хареса страшно много. Стефана Белковска има изключителен талант да докосва душите на читателите – и този роман е поредното доказателство за това.
А сега най- важният въпрос: Всеки ли заслужава прошка?
Не беше лоша книжката, не е нещо което да държи вниманието кой знае колко дълго. За разсейване е добра, чак да се влюбя в историята и героите не се. Беше прилично да я слушам в сторител, а и за български автор си е доста добре представена. Пуснах си я от скука, но и не съжалявам, корицата е красива, но не е нещо което бих чела отново.
АБСОЛЮТНИ 5 ⭐️😍 Историята на Хейли и Тео, ме докосна и завладя и не ме пусна до самия край, описанията на Ирландия и есенната обстановка много ми харесаха, книгата наистина е страхотна и е написана от българската авторка Стефана Белковска, можете да я подкрепите като си закупите някоя нейна книга, а аз определено няма да се спра само с тази..😏
Романът „Есен в Ирландия“ от Стефана Белковска е дълбока и въздействаща емоционална история, която изследва темите за вътрешните битки, прошката към себе си и смелостта да започнеш отначало. Книгата умело съчетава меланхолията на есенния сезон с лековитата сила на красивата ирландска природа. Историята ни среща с Хейли и Тео – двама герои, белязани от миналото си. Образите на Тео Уолш и Хейли са изградени психологически като огледални копия. На повърхността и двамата изглеждат перфектни, бляскави и безгрижни, но това е просто фасада, зад която крият дълбоки емоционални травми. ✔️Тео Уолш е братовчед на Лиъм (главният персонаж от „Лято в Ирландия“). Героят на Тео олицетворява блясъка, прикриващ вътрешна празнота. Той е млад, изключително красив и успешен ирландец с развиващ се бизнес. Всички описват Тео като женкар с безброй мимолетни връзки, обичащ забавленията. Привидно животът му изглежда като сбъдната мечта, но е белязан от болезнени загуби. Неговият динамичен и шумен начин на живот, представлява механизъм за справяне с травмите от миналото. Той упорито отказва да погледне истината в очите – че зад купоните и жените се крие огромна емоционална празнота. Той носи свои собствени „демони“ и погребани тайни, които определят неговата неспособност да се обвърже истински. ✔️Хейли е най-добрата приятелка на Куин от първата книга. Тя олицетворява изгубеното момиче, търсещо адреналин. Хейли пристига в Ирландия със заявката за забавление. Тя е шумна, дива, търсеща приключения и неангажиращи флиртове с мъже. На пръв поглед, Хейли е перфектното женско копие на Тео. Нейната привидно силна и независима женска същност, всъщност маскира страх от уязвимост и бягство от болезнени истини. Зад маската на момиче, което търси само забавления, се крие уплашена жена, бягаща от кошмари от детството й, които отново я настигат. Непланираното съвместно пътуване на двамата герои из дивите и сурови пътища на Северна Ирландия постепенно започва да ги променя. Първоначално, двамата се привличат заради сходната си енергия. Когато остават сами сред усамотената природа и започват да се разкриват един на друг, защитните им стени започват да се рушат. Болезнените истини и скритите им тайни, бавно изпълзяват на повърхността. Авторката превръща техния флирт в сериозно изпитание. Кошмарите им започват да „валят като есенни листа“, което ги принуждава или да се разкрият и спасят взаимно чрез споделена уязвимост, или да се разрушат окончателно. Белковска умишлено развива образите чрез вътрешни монолози и много лични и искрени диалози. Това помага на читателя да спре да ги съди за грешките им и да започне да съпреживява техния труден път към новото начало. Раните на Тео и Хейли отекват дълбоко през целия разказ. Авторката обаче, не бърза да разкрие всички подробности веднага, а оставя емоциите да улегнат у читателя. Основният фокус на книгата е върху смелостта за втори шанс, освобождаването от оковите на миналото и трудното изкуство на прошката. "Есен в Ирландия“ е много повече от класически любовен роман. Стефана Белковска създава зряла, емоционална и дълбоко психологическа история, в която любовта не е просто цел, а средство за личностно изцеление. Сблъсъкът между Хейли и Тео доказва, че най-трудното пътуване не е това до далечна дестинация, а пътуването към собствената ти уязвимост и вътрешни демони. Книгата ни учи, че за да обичаш някой друг, първо трябва да простиш на себе си. Романът се отличава с увлекателен и плавен стил, който поддържа интереса до самия край. Живописните пейзажи на Ирландия и есенната меланхолия се превръщат в перфектното терапевтично платно за ранените души на героите. Авторката пресъздава пейзажите на Ирландия толкова реалистично, че читателят лесно може да усети хладния вятър, зелените хълмове и специфичната есенна тъга. В книгата са вплетени местни културни обичаи и бит, мистични ирландски легенди и живописни описания на природата. Романът оставя усещане за надежда, топлина и вяра във втория шанс, което го прави идеалното четиво за уютните летни вечери.
Втора история от поредицата „Сезоните на Ирландия“ от Стефана Белковска
КНИЖНО РЕВЮ
Ако веднъж се докоснете до творчеството на Стефана Белковска със сигурност ще искате още. След като прочетох „Лято в Ирландия“ стилът на авторката толкова много ми хареса, че нямах търпение да прочета и „Есен в Ирландия“.
В нея се запознаваме с историята на Хейли и Тео, най-добрите приятели на Куин и Лиъм, които познаваме от първата част на поредицата. Поемайки тази така красива книга в ръцете си сме с усещането за лек, уютен роман, който да прочетем в студените месеци с чай и топло одеяло, но се оказа, че тя е много повече от това.
И двамата ни герои са дълбоко наранени от миналото си и сякаш са се примирили със скъсаните нишки в своите сърца.
Хейли веднага впечатлява с това колко е уверена и винаги е с високо вдигната глава. Зад тази фасада обаче се крие тежка история от нейното детство, която я е превърнала в човека, който е сега. Свикнала да разчита единствено на себе си, тя трудно допуска нови хора в обкръжението си, освен най-добрата си приятелка Куин, която за нея е единственото й семейство.
Тео, красив, но с тъмна сянка в очите винаги се е радвал на вниманието на привлекателни жени и е убедил себе си, че това му е достатъчно. Сърцето му е белязано от тежка загуба и с години е било затворено, пазейки в себе си единствено болка и тъга.
И докато двамата постепенно се опознават на фона на красивата Ирландия, разкривайки все повече за себе си пред другия, те неусетно започват взаимно да лепят парченцата от счупените си сърца.
Впечатлена съм от начина по който авторката описва природните картини и забележителности и как умело вплита елементи от ирландската митология в историята.
Допаднаха ми сюжетните линии за взаимоотношенията на Хейли с майка й и жаждата за власт в лицето на съдружника на Тео, който заплашва да превземе компанията му. Дали всеки заслужава втори шанс?! Може би не винаги… не на всяка цена… и за да видим пред себе си едно по-светло бъдеще, на първо място трябва да излекуваме себе си…
Моето второ книжно пътешествие до красивата Ирландия беше още по-прекрасно, тъй като се случи по време на любимия ми сезон. 🤎🍂🍁
Тази история ме пренесе на едно невероятно място и ме накара да се потопя напълно в атмосферата на Северна Ирландия. Описанията на местата са толкова красиви и живи, че на моменти имах чувството, че съм там. А когато в историята се появиха легендите и ритуалите, те допълниха още повече тази мистична и есенна атмосфера. Но най-силно ме докосна историята на Тео и Хейли. Двама души, които по различен начин бягат от миналото си. Той се е затворил зад стените, които е изградил около себе си, а тя се опитва да продължи напред, носейки собствените си страхове и болка. Между тях има силно привличане, но и много неща, които трябва да преодолеят, за да си позволят отново да обичат. Това, което най-много ми хареса, е, че книгата не е просто любовна история. Тя е история за втория шанс. За втория шанс да се влюбиш, да допуснеш някого до себе си, но и да простиш на самия себе си. Да приемеш миналото, да се изправиш срещу страховете си и да намериш сили да продължиш напред. Хареса ми как постепенно опознаваме героите и разбираме какво стои зад поведението им. Зад привличането между Тео и Хейли има болка, загуба, страх и много неизказани чувства. И може би именно това направи историята толкова емоционална за мен. Защото понякога най-трудният втори шанс не е този, който даваме на някой друг, а този, който даваме на самите себе си.
„Всички сме счупени някъде отвътре. И понякога една топла длан до нас е достатъчна, за да ни събере отново.“
И точно това ми остави тази книга - усещането, че дори след най-тежките бури може да има ново начало. Нов шанс за любов, за прошка и за щастие.
🍁„Есен в Ирландия“: Топла атмосфера, ирландски дух и търсене на вътрешно изцеление📚
„Есен в Ирландия“ от Стефана Белковска се оказа идеалното атмосферно четиво, което да ми донесе глътка въздух между по-тежките книги, които отварям напоследък. Романът ни пренася в една свежа и уютна история, пропита с ухание на есен, дъжд и живописни ирландски пейзажи.
Най-силната страна на книгата за мен се крие в майсторски пресъздадения дух на Ирландия. Авторката изгражда изключително топла и образна среда, в която читателят лесно се потапя. Впечатляващ акцент е пресъздаването на традиционния ирландски фестивал, въвпадащ с Вси светии, където фолклорът и личните истории на героите се преплитат и сюжетът направо оживя пред очите ми.
Много обичам стила на писане на Стефана. В разказите ѝ винаги присъства една специфична топлина и уют, които напомнят за любимите ми приказки от детството.
Отвъд красивите описания, в основата на сюжета е заложено пътуването на героите към себе си. Няколко основни момента ми направиха по-силно впечатление:
🍁Химията между Тео и Хейли: Връзката им има силна динамика и привличането е очевидно. В един определен момент обаче поведението на Тео за мен прекрачва границата. Има съществена разлика между обикновена препирня и думи, изречени с ясната цел да наранят дълбоко. Лекотата, с която Хейли прощава подобна вербална нападка не ми допадна, а самата му постъпка не ми беше по вкуса.
🍁 Трансформацията на Хейли. Много ми беше интересно да преследя каква сила е проявила в живота си и от какво е белязано миналото ѝ. Събитието, представено като катализатор за нейната личностна промяна в настоящето обаче, за мен остана някак недостатъчно, за да инициира такава коренна промяна. От друга страна, може това да е бил просто кулминационния момент на пътя, който Хейли е извървяла до тук.
Обобщено, въпреки някои дребни лични предпочитания, Есен в Ирландия“ е прекрасен избор за есенно четиво с топло одеяло и чаша чай. Тя предлага търсената топлина, приказно усещане и потапяне в една от най-магичните дестинации през есенния сезон. Невероятните описания на Стефана ме накараха да се влюбя в Ирландия без дори да съм била там!
Първо - страхотно се справя с това да те потопи в обстановката. Личи си, че с причина пише за Ирландия. Нейната страст към тази държава е осезаема в изпипаните до най-малкия детайл описания на пейзажи, традиции и легенди.
Второ - книгите ѝ са нагледно доказателство, че многословието (често празнословие) не е необходимо, за да се напише красив, трогателен и въздействащ роман. Не са нужни 300+ страници размисли и вътрешни терзания на героите, за да се опишат животите и решенията им.
Трето - героите са кой от кой по-различни, но всички са толкова истински, преминали през големи премеждия, и изплували от другата страна цели, макар и малко счупени. Да ги гледам как се справят със своите демони е истински завладяващо.
Четвърто - винаги се засягат теми, които придават дълбочина. В случая - прошката и дали винаги трябва да я дадем. Напълно съм съгласна, че не всеки заслужава да му бъде простено, особено когато да простиш може да означава да престъпиш собствените си принципи. Тук виждаме и темата за миналото и как не е нужно белезите, които оставя то, да ни определят като хора и да ни ограничават.
Като цяло много ми допадна, давам ѝ 4 🌟, защото отново темпото беше малко забързано за мен, но осъзнавам, че на доста хора би допаднало именно това. Чакам зимата и пролетта с нетърпение!
Просто уникална книга!!! Отведе ме директно в Ирландия, където никога не съм била но толкова много го почувствах това място. Героите бяха уникално описани и имах чувството през цялото време, че аз самата съм някъде там и ги гледам. Края не беше изобщо претупан а ясно и много красиво завършен. Просто 10/10. Готова съм през есента или зимата да прочета даже и “Лято в Ирландия” нищо, че няма нищо общо със сезона 😅😅
Допадна ми продължението на историята “Лято в Ирландия”. В същия стил неангажираща и лека, дори мога да кажа че много неща се случиха предвид дължината на историята. Имаше повече драма, но също и фирмени интриги и разбира се много любов и развитие при старите герои.
Изключително увлекателна. Това е втората книга от поредицата и е доста завладяваща! Нямам търпение за третата част! Авторката ме накара да заобичам българските книги отново! 🫶 по стил доста ми напомня любимката ми Карън Суон