What do you think?
Rate this book
Пътешествие в театъра
189 pages, Paperback
First published May 25, 1975
2 people are currently reading
12 people want to read
About the author
Леон Даниел
6 booksЛеон Аврам Даниел е български театрален режисьор.
Роден е на 17 февруари 1927 г. в Русе. Завършва режисура при П. К. Вейсбрем и Н. Н. Галин в Ленинградския държавен театрален институт (1952). Режисьорският му дебют е „Еснафи“ от Максим Горки в Драматичен театър - Русе (1952).
Работи в Драматичен театър - Русе (1952-1957), в Драматичен театър - Бургас (1957-1960), в БНТ (1960-1961), в Театър „Българска армия“ (1961-1963; след 1982), в Театър „Народна сцена“ (1963/1964), в Студия за хроникални и документални филми (1964-1965), в Театър на поезията и естрадата (1965-1968), в Драматичен театър - Враца (1968-1971), в Държавен музикален театър (1972-1978), в Театър „София“ (1978-1982), художествен консултант на Драматичен театър - Пазарджик (1981-1986), в Народен театър „Иван Вазов“ и т.н.
Режисьор е на игралния филм "На чисто" (1973), на документални филми и телевизионни предавания. Негови спектакли са участвали в български и чужди фестивали, гостували са в чужбина. Носител е на множество награди.
Автор е на много студии и други публикации.
Баща на художника Андрей Даниел и дядо на поетесата Ида Даниел.
Умира на 2 декември 2008 година в София на 81-годишна възраст.
Роден е на 17 февруари 1927 г. в Русе. Завършва режисура при П. К. Вейсбрем и Н. Н. Галин в Ленинградския държавен театрален институт (1952). Режисьорският му дебют е „Еснафи“ от Максим Горки в Драматичен театър - Русе (1952).
Работи в Драматичен театър - Русе (1952-1957), в Драматичен театър - Бургас (1957-1960), в БНТ (1960-1961), в Театър „Българска армия“ (1961-1963; след 1982), в Театър „Народна сцена“ (1963/1964), в Студия за хроникални и документални филми (1964-1965), в Театър на поезията и естрадата (1965-1968), в Драматичен театър - Враца (1968-1971), в Държавен музикален театър (1972-1978), в Театър „София“ (1978-1982), художествен консултант на Драматичен театър - Пазарджик (1981-1986), в Народен театър „Иван Вазов“ и т.н.
Режисьор е на игралния филм "На чисто" (1973), на документални филми и телевизионни предавания. Негови спектакли са участвали в български и чужди фестивали, гостували са в чужбина. Носител е на множество награди.
Автор е на много студии и други публикации.
Баща на художника Андрей Даниел и дядо на поетесата Ида Даниел.
Умира на 2 декември 2008 година в София на 81-годишна възраст.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
July 23, 2015
И още отекват наум последните думи на Леон Даниел в тази малка, изпълнена с познание, книжка: "Читателю, читателю...".
През 1975 са причислили тази книга към раздела "Книги за естетическо възпитание на младежта", а днес...днес тя би трябвало да се прочете от колкото се може повече хора - като се започне от бъдещите десетокласници, които може би са прочели "Хамлет", защото може би ще им потрябва, мине се през всякакви кандидат-студенти, тръпнещи пред портите на НАТФИЗ, и се стигне до зрялата публика, която има някакви взаимоотношения с театъра. Всъщност няма човек без такива взаимоотношения.
Разделено в четири части, пътешествието дава обстойна информация за всички входове на театъра - през главния вход ще бъдете в ролята на зрител и упорито ще ви убедят, че смисълът на тая институция, наречена театър, зависи най-вече от вас. През страничния вход ще видите персонала на театъра, най-важен от който е бай Антон; в забранената стая вече ще се гмурнете в професионалните тънкости на репетициите на маса, а влезете ли през задния вход, освен много специфични сценични термини, ще научите и що е то импровизация, какво е изследвал Брехт и до какви изводи са стигнали учениците на Станиславски.
Ако сте читател, професионално интересуващ се от сферата, пригответе си двайсетина листа за записки. Повечето вероятно ще са в суровия вид на цитати, защото Леон Даниел използва възможно най-точните думи. Интересни са и съкращенията, и литературните похвати, които са така умело използвани, че хем да подсилят ефекта на важното, хем да доведат до смях и усмивки само няколко страници след това.
Препоръчвам от цялото си сърце това "Пътешествие в театъра" с опитния и интересен екскурзовод Леон Даниел!
През 1975 са причислили тази книга към раздела "Книги за естетическо възпитание на младежта", а днес...днес тя би трябвало да се прочете от колкото се може повече хора - като се започне от бъдещите десетокласници, които може би са прочели "Хамлет", защото може би ще им потрябва, мине се през всякакви кандидат-студенти, тръпнещи пред портите на НАТФИЗ, и се стигне до зрялата публика, която има някакви взаимоотношения с театъра. Всъщност няма човек без такива взаимоотношения.
Разделено в четири части, пътешествието дава обстойна информация за всички входове на театъра - през главния вход ще бъдете в ролята на зрител и упорито ще ви убедят, че смисълът на тая институция, наречена театър, зависи най-вече от вас. През страничния вход ще видите персонала на театъра, най-важен от който е бай Антон; в забранената стая вече ще се гмурнете в професионалните тънкости на репетициите на маса, а влезете ли през задния вход, освен много специфични сценични термини, ще научите и що е то импровизация, какво е изследвал Брехт и до какви изводи са стигнали учениците на Станиславски.
Ако сте читател, професионално интересуващ се от сферата, пригответе си двайсетина листа за записки. Повечето вероятно ще са в суровия вид на цитати, защото Леон Даниел използва възможно най-точните думи. Интересни са и съкращенията, и литературните похвати, които са така умело използвани, че хем да подсилят ефекта на важното, хем да доведат до смях и усмивки само няколко страници след това.
Препоръчвам от цялото си сърце това "Пътешествие в театъра" с опитния и интересен екскурзовод Леон Даниел!
Displaying 1 of 1 review