Непознатият мълчеше. Пат също. Така в мълчание пътуваха известно време. Но се случи нещо странно: вместо да продължи направо, мъжът сви надясно по непозната улица. - Къде ме водите? - разтревожи се Пат. - Там, където ви очакват, мис - отвърна "бейзболистът", гледайки напред. Улицата беше пуста и доджът се носеше със скорост осемдесет мили в час. - Мен ме чакат в редакцията! - Не само там, мис - промърмори непознатият, без да я погледне. - Какво означава всичко това? - закрещя Пат. - Ще извикам полиция. Спрете колата! Доджът направи още няколко завоя. Пат се вкопчи в рамото на непознатия: - Спрете, на вас говоря! Иначе ще скоча в движение! Младата жена се опита да отвори дясната врата, но тя се оказа заключена. Пат наистина се изплаши.
За съжаление тази книга ми беше доста скучна. Имаше прекалено много герои, без особени охарактеризиращи белези, представени накуп, и това направи цялата история доста неясна и объркана. Цялата идея на книгата ми се стори доста странна.