Аберацио иктус

by Dimitar Peev, Димитър Пеев

- Аз бих желал да кажа - вдигна неочаквано ръка Хубавенски.
- Кажете вие. Както виждате, началствата мълчат.
- Всеки престъпник, понеже действува в материалния свят и самият той е материален, винаги оставя някакви следи.
- Да, така е - каза усмихнато полковник Пиротски.
- Всеки престъпник винаги допуска някаква грешка - продължи окуражен Хубавенски. - Въпросът е да открием материалните следи, да открием тази грешка.
- Така пише в учебника, лейтенанте - каза Бинев. - Ама сега ние не сме се събрали да четем учебници. Я посочи де какви следи е оставил престъпникът, каква грешка е допуснал!
- Не може да не е допуснал - заупорствува Хубавенски.
- Не може в учебника, а в живота и това се случва - оттам се попълва черният списък на неразкритите престъпления.
- Почакайте, стига сте напътствували момчето - каза Пиротски. - Та той е прав. Не може да бъде престъпникът, колкото и да е умен, колкото и да е хитър и съобразителен, да не допусне никаква грешка.
- И каква грешка е допуснал нашият престъпник? - не без ехидство запита Бинев. - Бихте ли ни казали?
- Защо не? Нали затова сме се събрали...

192 pages, Paperback

First published January 1, 1978

About the author

Димитър Пеев

Reviews

[Adi · Rating 4 out of 5]

С изненада установих, че романът е много свеж и приятен за четене. Хареса ми колко трудно главните герои се добираха до всяка следваща следа, и с колко труд, и дори късмет, успяваха да продължат напред.

[Atanas Dimitrov · Rating 4 out of 5]

Кримката е доста свежа, с плавна, методологична структура. Личи си, че Пеев притежава задълбочени познания по криминалистика и добре разбира как работят полицейските органи, а дългите логически разсъждения на капитан Антонов и колегите му – всеки с особения си характер – са семпло и елегантно пресъздадени, така че мисълта им да се проследява лесно, да звучи достоверно, и да е приятно за четене.

Не очаквайте холивудски модерни похвати, шок ефект, кръв, цици и наркотици, и брутални ексцесии, все маркетингови похвати за пре-задоволена консуматорска аудитория. Криминалният случай, който романът описва не е секси, а е прекомерно реалистичен. Соц реализъм par excellence, което е и големият чар на романа.

Има 1-2 идеологически забежки, но са прекалено малко и прекалено леки, че да дразнят. По-скоро светът, в който Пеев маневрира и който описва – за безпристрастния и стараещ се да избягва идеологическите залитания и съпътстващите ги предразсъдъци читател – предизвиква печал. Виждаме институции, които не са перфектни, но работят. Държава, която не е идеална, но съществува. А на фона на тоталния повсеместен разпад на държавността и унищожение на човешко-материалния капитал на народа ни, на които сме свидетели през лято Господне 2024-то, последния пример от които са стотиците хиляди декари българска земя, която изгоря и неспособността (и нежеланието) на институциите да вършат каквото и да било полезно дело за народа, на когото на хартия служат, скръбта е голяма.

**Прочетена втори път при корекцията ѝ за добавяне в Читанка. На второ четене ми хареса още повече.