Outsiderzy, alkoholicy, wyłudzacze, kolekcjonerzy cudzych żyć, nieznośni sąsiedzi, niespełnieni kochankowie – to właśnie oni zaludniają rzeczywistość Kalina Terzijskiego. Obyczajowy obrazek sąsiaduje tu z przełamanym przekorną puentą symbolizmem, przed melancholią i powagą życia chronią zaś ironia i zgryźliwy humor.
Bohaterowie „Czy jest ktoś, kto cię kocha” przypominają nas samych tak bardzo, że być może lektura jest tylko złudzeniem i to my sami odgrywamy w opowiadaniach sofijskiego pisarza główne role. Bo przecież „nie radzimy sobie szczególnie dobrze” i do złudzenia przypominamy Antona K., który mógłby bez trudu zamienić się miejscami z Kafkowskim Józefem, gdyby tylko sławniejszego K(olegę) wzięły w obroty i przemieliły tryby codzienności. Ale jest u Terzijskiego tęsknota za miłością, jej fizyczna wręcz potrzeba, która nawet w chwilach cynizmu przebija na wierzch i przynosi nadzieję.
Само мрак, мизерия, алкохолизъм, насилие. Не мерси. Дори и като сюжет е банален. Не знам каква награда е спечелил, но мисля да не се занимавм повече с него.
Така се случи, че това е първата ми художествена книга за годината. Дали ще се окаже предопределяща - не знам. Знам само, че за пореден път съм възхитен от разказите на Калин Терзийски - автор, който бива изключително оплюван и осмиван, но ставащ ми все по-любим с времето. Тези разкази са изповед пред читателя, искрени до болка и показващи не просто поредния Буковски-wannabe, а един наистина талантлив български писател, забулен в мъглата на алкохола, търсещ себе си (и откриващ се в последния меко казано унищожителен разказ). Тези разкази са истински дуел между живота и смъртта, младостта и времето, бащата и дъщерята в свят, в който лудостта не може да бъде поставена в рамка и закачена на определено място. Свят, в който наистина се питам „Има ли кой да ви обича?“.
Това е една от най-истинските оценки които давам- 5/5. Всеки трябва да прочете тази книга, това са толкова много интензивни и дълбоки чувства, прилежно пакетирани в 160стр. Каквото и да кажа би било малко. Ще оставя само този цитат който ме остави без думи, глупаво зяпнал някъде в нищото... * "И Антон К. заживя само заради тези мигновени погледи- всичко друго за него не представляваше живот. Все още не беше разбрал, че повечето хора живеят заради няколко мига в живота си. Още не знаеше и че немалко хора вече са изживели тези мигове и им остава да доживеят това, което им се случва между трите хранения."
Реших да седна и да прочета нещо на Калин Терзийски, просто за да съм прочела от-до нещо на Калин Терзийски. И... разбрах защо досега не съм чела нищо на Калин Терзийски.
Темата за мизерията в съвременната българска проза би била поносима, обаче явно аз съм мазохист, след като мине се-не мине месец-два, и решавам да се "натровя" с няколко последователни съвременни български писания. И тая мизерия в един момент ми идва повече, тя просто извира отвсякъде. И настроението ми неминуемо се скапва (казано на познатия ни език).
Откъде толкова мъка, нещастие, жестокост, Терзийски? Целият ми ден бе мрачен заради тези разкази... Иронични поздравления обаче на издателството и особено на редактора - някой май не признава пунктуация при подчинени изречения.
Напоследък ми се струва, че четем книги само за щастливи, богати и безгрижни хора. Бойко Борисов би казал "котараци с кюфтета", но разбира се 'Los ricos también lloran'* по името на първата голяма теленовела в света. И ако си мислим, че темите от пожълтяващата прогресивно българска преса се запътват трайно към книгите ни, "Има ли кой да ви обича" на Калин Терзийски прави тези еретични помисли на пух и прах с неговата книга за душата и страховете на хората - на всички страх.
Има ли кой да ви обича? Заглавието леко заблуждава, защото няма забележима любовна нишка в разказите. Повечето герои са самотни мъже. Но пък историите им са интересни. Особено последната за Антон К.