What do you think?
Rate this book
Фадър наш
Бог смята, че Христос – Джизъс Крайст, на галено Крис, не е стилистично подходящ, за да осъществи Второто пришествие, затова поверява тази мисия на второродния си син Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес. Който е един модерен Богочовек, притежаващ всички качества, за да направи голяма кариера на Спасител. Джес бе по-красив от Бекам, по-умен от Бил Гейтс и по-нахакан от Еминем. По-реакционен от Спайк Лий, по-смел от Исаак Мияке и с по-добър глас от Маринела. Играеше поло по-добре от принц Чарлз, свиреше на тромпет по-прочувствено от Майлс Дейвис, а по решителност можеше да се сравнява единствено със Сталоун в „Рамбо 2“.
Отец му заповядва да слезе на Земята и да реши затлачените проблеми на общуването между човеците – да ги освободи от телевизията и от висенето в нета и да внедри сред тях осъвременена лайфстайл религия. За тази цел Джес събира дванайсет възхитителни апостолки и започва да обикаля планетата, проповядвайки големите истини на виртуалната благочестивост и религиозния мениджмънт. (Доста често пророчески прибягвайки до англо-американската лексика.) „С кръст в ръка нищо не можем да сторим, особено пък ако кръстът не е „Картие“, проповядва Джес, а Вседържителят с ужас вижда сина си да се изявява като абсолютния секссимвол на една отчайващо незряла планета.
Ще успее ли Джес да осъществи богоугодните си намерения, или ще чакаме Третото пришествие?
Във всички случаи очакваме следващия роман на Манос Вуракис.
Отец му заповядва да слезе на Земята и да реши затлачените проблеми на общуването между човеците – да ги освободи от телевизията и от висенето в нета и да внедри сред тях осъвременена лайфстайл религия. За тази цел Джес събира дванайсет възхитителни апостолки и започва да обикаля планетата, проповядвайки големите истини на виртуалната благочестивост и религиозния мениджмънт. (Доста често пророчески прибягвайки до англо-американската лексика.) „С кръст в ръка нищо не можем да сторим, особено пък ако кръстът не е „Картие“, проповядва Джес, а Вседържителят с ужас вижда сина си да се изявява като абсолютния секссимвол на една отчайващо незряла планета.
Ще успее ли Джес да осъществи богоугодните си намерения, или ще чакаме Третото пришествие?
Във всички случаи очакваме следващия роман на Манос Вуракис.
- GenresFiction
408 pages, Paperback
First published January 1, 2006
11 people are currently reading
76 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
Read
August 14, 2015Трудно се пише за такава книга.
Когато разбрах за излизането й и прочетох анотацията в Интернет, бях подготвена да очаквам нещо забавно. Нещо може би иронично, но все пак добронамерено. Имах леки подозрения, че може да граничи с подигравка с религията, и си бях обещала, че ако усетя нещо подобно, няма да я дочета.
Реалността обаче се размина с очакванията ми. И това беше един от малкото случаи, в които това разминаване ме зарадва... и донякъде ме смути. Всъщност чувствата, които остави в мен тази книга, са твърде смесени и неопределени.
Книгата в никакъв случай не е "разширен вариант" на вицовете от типа "Бог решил да слезе на Земята да види какви ги вършат неговите творения". В тази книга има смях, но той е горчив, смях през сълзи. Защото това е книга за нещата, които сме изгубили. Човечността. Съпричастието. Умението да общуваме помежду си - което, парадоксално като че ли губим все повече с напредването на технологиите. Тази книга казва много горчиви истини - между тях и тази, че всичко може да "мине" пред всеки, всяка идея може да намери подходяща почва, стига да бъде представена в достатъчно лъскава и привлекателна опаковка. Тъжно е, че дори християнството се превръща в нещо, което трябва да бъде рекламирано и представя като нещо модно и "куул", за да се върнат хората към идеите му. Стряскащо е как се стига до идеята, че за да се случи това, дори Божите заповеди трябва да бъдат осъвременени.
Впечатли ме начинът, по който се говори за телевизията, защото в написаното видях много неща, които самата аз отдавна си мисля. И то още на първите страници, по въпроса за телевизията.Отдавна виждам как българските телевизии сякаш са се наговорили да излъчват само лоши новини, знам, че във факултета по журналистика ги учат, че "добрата новина не е новина", обаче пък сега го прочетох и черно на бяло:
"Онзи ден пада една бомба върху къща, убива три жени и четири деца. Страхотна тема. Минава по телевизиите в Европа. Всички видяха. Едно убито бебе, потънало в кал, е за канала най-съвършеният кадър. Новините покачват броя на зрителите. Рекламата, която ще последва, е върхът. Ха! Бият се рекламните агенции, за да се наместят. Разбираш ли какво става? Ако каналите имаха ракети, щяха да ги изстрелват всяка сутрин и след това да тичат с камерите, за да заснемат разпарчетосани трупове и да продават трагедии. Ха! Така работи системата, и не само тук, ами навсякъде. Смърт и нещастия - най-добрите съюзници на телевизията. Ако въобще някога се установи мир на тази планета, телевизията ще фалира, приятелю! Знаеш ли колко народ ще остане на улицата?"
Дори не мога да коментирам това. Толкова вярно е, че е чак страшно. И това се случва всеки ден, и като че ли подобни новини вече се съобщава с широка усмивка, все едно са нещо обичайно, нещо в реда на нещата. Това е един от малкото случаи, в които не се радвам, че виждам написани собствените си мисли и впечатления - тези редове, както и доста други неща в книгата дотук, са кошмарно верни - и не се смекчават от ироничния стил, в който са написани, тъкмо напротив... Тази книга, за съжаление, ни показва точно такива, в каквито сме се превърнали - зависими от "високите технологии", забравили истинското общуване; хора, които вече се страхуват не от това, че ще бъдат наказани за делата си, а от това, че ще им спре Интернетът или ще им "умре" батерията на телефона. Хора, които вече не вярват в простите, обикновени неща, а искат дори Бог, който да е по-"куул", по-моден, по-лъскав.
Пародията на библейските събития е очевидна - и страшното е, че може би именно такова звучене на тези събития искат младите хора, за да го възприемат и повярват. Аз съм от хората, които, макар и израсли /през първите 12 години от живота си/ в комунистическа България, бяха възпитани в традиционните християнски ценности. И ми става мъчно, когато чета тази книга и осъзнавам, че днес има хора, които отричат Исус, но ще са готови да "прегърнат" Джес, които на призива на Джес за повече общуване ще отвърнат, показвайки двата или трите си мобилни телефона и "списъка с контакти".
Тази книга е предупреждение. Тъжно предупреждение, защото показва, че въпреки всичко историята на Джес може да завърши така, както преди повече от две хиляди години завършва тази на Исус - само че сега трийсетте сребърника са трийсет милиона долара.
А събитието ще е новина на първа страница.
И водеща новина по всички телевизии.
Важното е да има екшън!
Когато разбрах за излизането й и прочетох анотацията в Интернет, бях подготвена да очаквам нещо забавно. Нещо може би иронично, но все пак добронамерено. Имах леки подозрения, че може да граничи с подигравка с религията, и си бях обещала, че ако усетя нещо подобно, няма да я дочета.
Реалността обаче се размина с очакванията ми. И това беше един от малкото случаи, в които това разминаване ме зарадва... и донякъде ме смути. Всъщност чувствата, които остави в мен тази книга, са твърде смесени и неопределени.
Книгата в никакъв случай не е "разширен вариант" на вицовете от типа "Бог решил да слезе на Земята да види какви ги вършат неговите творения". В тази книга има смях, но той е горчив, смях през сълзи. Защото това е книга за нещата, които сме изгубили. Човечността. Съпричастието. Умението да общуваме помежду си - което, парадоксално като че ли губим все повече с напредването на технологиите. Тази книга казва много горчиви истини - между тях и тази, че всичко може да "мине" пред всеки, всяка идея може да намери подходяща почва, стига да бъде представена в достатъчно лъскава и привлекателна опаковка. Тъжно е, че дори християнството се превръща в нещо, което трябва да бъде рекламирано и представя като нещо модно и "куул", за да се върнат хората към идеите му. Стряскащо е как се стига до идеята, че за да се случи това, дори Божите заповеди трябва да бъдат осъвременени.
Впечатли ме начинът, по който се говори за телевизията, защото в написаното видях много неща, които самата аз отдавна си мисля. И то още на първите страници, по въпроса за телевизията.Отдавна виждам как българските телевизии сякаш са се наговорили да излъчват само лоши новини, знам, че във факултета по журналистика ги учат, че "добрата новина не е новина", обаче пък сега го прочетох и черно на бяло:
"Онзи ден пада една бомба върху къща, убива три жени и четири деца. Страхотна тема. Минава по телевизиите в Европа. Всички видяха. Едно убито бебе, потънало в кал, е за канала най-съвършеният кадър. Новините покачват броя на зрителите. Рекламата, която ще последва, е върхът. Ха! Бият се рекламните агенции, за да се наместят. Разбираш ли какво става? Ако каналите имаха ракети, щяха да ги изстрелват всяка сутрин и след това да тичат с камерите, за да заснемат разпарчетосани трупове и да продават трагедии. Ха! Така работи системата, и не само тук, ами навсякъде. Смърт и нещастия - най-добрите съюзници на телевизията. Ако въобще някога се установи мир на тази планета, телевизията ще фалира, приятелю! Знаеш ли колко народ ще остане на улицата?"
Дори не мога да коментирам това. Толкова вярно е, че е чак страшно. И това се случва всеки ден, и като че ли подобни новини вече се съобщава с широка усмивка, все едно са нещо обичайно, нещо в реда на нещата. Това е един от малкото случаи, в които не се радвам, че виждам написани собствените си мисли и впечатления - тези редове, както и доста други неща в книгата дотук, са кошмарно верни - и не се смекчават от ироничния стил, в който са написани, тъкмо напротив... Тази книга, за съжаление, ни показва точно такива, в каквито сме се превърнали - зависими от "високите технологии", забравили истинското общуване; хора, които вече се страхуват не от това, че ще бъдат наказани за делата си, а от това, че ще им спре Интернетът или ще им "умре" батерията на телефона. Хора, които вече не вярват в простите, обикновени неща, а искат дори Бог, който да е по-"куул", по-моден, по-лъскав.
Пародията на библейските събития е очевидна - и страшното е, че може би именно такова звучене на тези събития искат младите хора, за да го възприемат и повярват. Аз съм от хората, които, макар и израсли /през първите 12 години от живота си/ в комунистическа България, бяха възпитани в традиционните християнски ценности. И ми става мъчно, когато чета тази книга и осъзнавам, че днес има хора, които отричат Исус, но ще са готови да "прегърнат" Джес, които на призива на Джес за повече общуване ще отвърнат, показвайки двата или трите си мобилни телефона и "списъка с контакти".
Тази книга е предупреждение. Тъжно предупреждение, защото показва, че въпреки всичко историята на Джес може да завърши така, както преди повече от две хиляди години завършва тази на Исус - само че сега трийсетте сребърника са трийсет милиона долара.
А събитието ще е новина на първа страница.
И водеща новина по всички телевизии.
Важното е да има екшън!
November 6, 2015
Второто пришествие идва с Джизъс Крайст Джуниър – Джес
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
Затворих последната страница на книгата и се запитах от какъв зор на Манос Вуракис може да му хрумне да напише подобна история. Почти веднага си отговорих, че това е просто куул и трябва да има подобни книги, които не следват нито каноните в литературата, нито тези на който и да е редови читател. Да, последното може да уплаши хората, които се чудят дали тази книга ще ги спечели с нещо по-различно, по-разчупено. Всеки читател следва своя линия и търси непрестанно книги по свой вкус, дори прибягвайки до късмета и случайността. С „Фадър наш“ е лесно, защото на която и страница да отворите, веднага ще ви стане ясно за стила на автора и целта му. Но в тази книга има и нещо повече.
„Фадър наш“ („Колибри“, 2015, с превод на Мая Граховска) следва по петите една от най-влиятелните книги в човешката история. За изключително много хора Библията е мерило за всичко и представлява едва ли не началото и края на всичко, напълно достатъчно, за да се живее. Там са Десетте божи заповеди, там са начертани пътищата към доброто и злото и дори е предвидено така нареченото Второ пришествие. Манос Вуракис следва същата линия, но с тази разлика, че модернизира изказа и пренася всичко 2000 години по-късно, отнемайки на божествените си герои онази тайнственост, която държи вярващите в хомота на религията и църквата. Самата годишнина от рождението на Иисус си е достатъчна причина някой нахал да се намеси в „божиите дела“ и да напише продължение на историята, таман за Второто пришествие, чакано и недочакано от вече доста поколения. Така Отец ще влезе в ролята на недоволен от проклетите земляни егоцентрик, Син и брат му ще си разменят ролите, а Свети дух ще поеме комуникациите. А трябва и да се знае, че Отец и Богородица са се разделили и братчето Джизъс Крайст Джуниър – Джес е плод на последвалата връзка с ангела Ахрантия. Ох, Боже!
И така. Отец е сащисан от наглостта и безумието на земляните и се чуди как така от цялата Вселена само тези загубеняци не могат да следват реда, описан надълго и нашироко в Светото писание. Човечеството е стигнало дотам, че върви сериозно към самоунищожението си и му трябва едно вразумяващо Второ пришествие. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
Затворих последната страница на книгата и се запитах от какъв зор на Манос Вуракис може да му хрумне да напише подобна история. Почти веднага си отговорих, че това е просто куул и трябва да има подобни книги, които не следват нито каноните в литературата, нито тези на който и да е редови читател. Да, последното може да уплаши хората, които се чудят дали тази книга ще ги спечели с нещо по-различно, по-разчупено. Всеки читател следва своя линия и търси непрестанно книги по свой вкус, дори прибягвайки до късмета и случайността. С „Фадър наш“ е лесно, защото на която и страница да отворите, веднага ще ви стане ясно за стила на автора и целта му. Но в тази книга има и нещо повече.
„Фадър наш“ („Колибри“, 2015, с превод на Мая Граховска) следва по петите една от най-влиятелните книги в човешката история. За изключително много хора Библията е мерило за всичко и представлява едва ли не началото и края на всичко, напълно достатъчно, за да се живее. Там са Десетте божи заповеди, там са начертани пътищата към доброто и злото и дори е предвидено така нареченото Второ пришествие. Манос Вуракис следва същата линия, но с тази разлика, че модернизира изказа и пренася всичко 2000 години по-късно, отнемайки на божествените си герои онази тайнственост, която държи вярващите в хомота на религията и църквата. Самата годишнина от рождението на Иисус си е достатъчна причина някой нахал да се намеси в „божиите дела“ и да напише продължение на историята, таман за Второто пришествие, чакано и недочакано от вече доста поколения. Така Отец ще влезе в ролята на недоволен от проклетите земляни егоцентрик, Син и брат му ще си разменят ролите, а Свети дух ще поеме комуникациите. А трябва и да се знае, че Отец и Богородица са се разделили и братчето Джизъс Крайст Джуниър – Джес е плод на последвалата връзка с ангела Ахрантия. Ох, Боже!
И така. Отец е сащисан от наглостта и безумието на земляните и се чуди как така от цялата Вселена само тези загубеняци не могат да следват реда, описан надълго и нашироко в Светото писание. Човечеството е стигнало дотам, че върви сериозно към самоунищожението си и му трябва едно вразумяващо Второ пришествие. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
August 3, 2015
Когато Пришествието се случва на принципа проба-грешка, се изисква смяна на тактиката. Ето защо вторият син на Господ, Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес, е изпратен на земята, за да осъществи Второто пришествие с модерни методи. Дори брат му Иисус не завижда на тази съдба, защото синята ни планета се оказва в периферията на Божието внимание... http://knijno.blogspot.com/2015/08/bl...
April 19, 2017
Да направиш християнството отново модно след 2000 години изглежда доста сложно.
Вторият Божи син се е нагърбил с тази задача, макар че не и по свое желание...
Задача първа - научи глупавите човеци да си ко-му-ни-ки-рат.
Дали това става лесно?
Още по темата: http://knigoqdec.blogspot.bg/2017/02/...
Вторият Божи син се е нагърбил с тази задача, макар че не и по свое желание...
Задача първа - научи глупавите човеци да си ко-му-ни-ки-рат.
Дали това става лесно?
Още по темата: http://knigoqdec.blogspot.bg/2017/02/...
February 19, 2015
Ενώ ξεκινάει με πολύ χιούμορ, σύντομα κουράζει απελπιστικά.
February 3, 2016
Καλές δόσης χιούμορ, απλή γραφή, ένα καλό ανάλαφρο βιβλίο...
August 25, 2015
Фадър наш, ти, който си под светлината на прожекторите: http://knigolandia.info/book-review/f...
Накратко. Бог го хващат бесните на упоритите земляни, които единствени от цялата вселена не вдяват за какво иде реч. Решава да им спретне едно Второ пришествие, но ясно спомняйки си какво се е случило при първото и с разбирането, че ако прати пак Иисус, той ще свърши в някоя лудница, решава да заложи на Крис, своя син от друг брак, който е далеч по-отракан. Крис не е очарован от това си назначение, но решава, че бързо ще се справи, ще реформира християнството, ще светне вярващите в други религии, че са в грешка, ще озапти атеистите, абе ще сложи всичко в ред, за да може фамилията да се занимава с разните му там създавания на други вселени и прочие важни дейности. Но не би, макар че има ясна визия какво е нужно:
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/f...
Накратко. Бог го хващат бесните на упоритите земляни, които единствени от цялата вселена не вдяват за какво иде реч. Решава да им спретне едно Второ пришествие, но ясно спомняйки си какво се е случило при първото и с разбирането, че ако прати пак Иисус, той ще свърши в някоя лудница, решава да заложи на Крис, своя син от друг брак, който е далеч по-отракан. Крис не е очарован от това си назначение, но решава, че бързо ще се справи, ще реформира християнството, ще светне вярващите в други религии, че са в грешка, ще озапти атеистите, абе ще сложи всичко в ред, за да може фамилията да се занимава с разните му там създавания на други вселени и прочие важни дейности. Но не би, макар че има ясна визия какво е нужно:
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/f...
January 20, 2013
Δεν αξιζει τον κόπο αυτό το βιβλίο. Κατ'αρχήν το γράψιμο είναι απίστευτα κουραστικό και νομίζεις στα περισσότερα σημεία ότι διαβάζεις φιλοσοφικό κείμενο κάκιστης ποιότητας. Το μόνο που το σώζει είναι το καλό χιούμορ σε αρκετά σημεία.
August 21, 2021
Καταπληκτικό βιβλίο, το διαβάζω κατά καιρούς ξανά για να γελαω. Εξαιρετικό χιούμορ - ίσως όχι για όλους όμως
September 27, 2024
За времето си беше доста забавна книга, макар и написана леко префърцунено. В днешни дни не знам колко би била релевантна и комична.
February 28, 2017
„Фадър наш” е от онези книги, които ти поднасят с хумор сериозните неща. Успяват да те забавляват и да ти влязат под кожата едновременно. Точно както и книгите на Пратчет го правят. „Фадърът” прелива от комични, понякога абсурдни ситуации, на които дори и да не се смееш на глас винаги, създават една разведряваща атмосфера. Голямо впечатление ми направиха нетипичните сравнения, които Манос Вуракис използва. Изключително странни асоциации се крият между страниците – никога няма да ви хрумнат, но ако се замислите, са си шокиращо точни.
Продължава в блога: https://knigoqdec.blogspot.bg/2017/02...
А цитати от книгата има тук: http://knigoqdec.blogspot.bg/2017/02/...
Продължава в блога: https://knigoqdec.blogspot.bg/2017/02...
А цитати от книгата има тук: http://knigoqdec.blogspot.bg/2017/02/...
April 17, 2013
Αυτό το βιβλίο ήταν πραγματικά μια εμπειρία, αλλά δυστυχώς όχι πολύ καλή. Δεν ήταν βέβαια ότι με ενόχλησε το θέμα αλλά είχα την αίσθηση ότι διαβάζω περισσότερο ένα κείμενο κάποιου συντάκτη του Nitro παρά λογοτεχνία. Κρίμα γιατί ίσως με ένα πιο προσεγμένο και συμμαζεμένο ύφος το συγκεκριμένο βιβλίο να είχε κάτι να πει.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews