What do you think?
Rate this book
Дъщерите на женомразеца
Романът „Дъщерите на женомразеца” е изграден почти изцяло върху основите на вътрешния монолог на героите, в който се смесват спомени и омърсени блянове. Историята в него е изградена на няколко нива на разказване, преразказване и пре-преразказване, както и от фрагменти, които не са подредени по хронологичен ред, а сякаш неволно разхвърляни между отделните глави.
Посредством неизличимата и сложна тъга, произтичаща от взаимоотношенията на хора, в чиито вени тече една и съща кръв, и властващата първична жестокост историята на семейството на далечен потомък на един от венецианските дожове се превръща в бездънен кладенец, в който потъват съдбите на четири поколения.
Събитията, включени в повествованието, засягат периода от 1930 до 2010 година.
През 1930 година във Венеция се ражда Лучия, първородната дъщеря, която впоследствие се замонашава в манастир с прилежащо към него сиропиталище на около трийсет километра от обвития в мрачни тайни палат, в който е отраснала.
От този момент нататък в мистериозната къща и мрачната й история влизат и излизат множество ключови персонажи, на които предстоят тежки изпитания до последната страница от романа.
Животът на всички е подчинен само на един-единствен човек, обсебен от мракобесните си идеи и фалшив морал.
През дългия почти седемдесет и пет годишен период от време, изпълващ повествованието, единственият безмълвен свидетел на стремителния регрес и множеството последвали смърти в богаташката фамилия е фонтанът. Той се оказва брънката, свързваща в последната трета част на книгата две толкова отдалечени и противоположни географски точки като венецианската лагуна и остров Сицилия, както и предпоставка за произтичащата от това развръзка, но без задължителния сълзливо щастлив финал.
Романът „Дъщерите на женомразеца” поставя акцент върху тъмните страни в човешките отношения, какъвто е инцестът, личните загуби, завоалираните псевдоморални устои и покварата, но не в глобални измерения, а в основната клетка на всяко едно цивилизовано общество – семейството.
От утробата, превърнала се в жертва на кръвосмешение, извършено с цел наказание, смачкване, унищожаване и заличаване на женското начало, парадоксално, но е факт, се ражда жива Волята за увеличаване на натиска срещу апатията, сексизма, отвращението и враждебността.
Но да се повдига твърде много завесата пред този отлично построен роман, означава да се накърни удоволствието на читателя, отнемайки му правото да се наслади сам на важните моменти, вмъкнати в повествованието като неочаквани обрати или внезапни прекъсвания, както и на героите в разказваната история, които наистина правят история.
Главните героини – сестрите Лучия, Ада и Елиза – са тези, които дават и името на романа. Партнират им, но не като второстепенни действащи лица, техните деца, любими, племенници, приятели – Мария-Пиа, Енрико, Лучо, Красавеца, Диего.
Женомразецът, този, за когото читателите предполагат, че авторката му е отделила най-важното място, а именно това на ключов персонаж, има само поддържаща роля. Той е онази тъмна сянка, която, дори задкулисна, съпътства неизменно и безжалостно от началото до края съпругата си, своите дъщери, внуци, прислуга, прониквайки безцеремонно, макар и индиректно като невидима отрова, носеща се из въздуха, в съзнанието на всички, които ще прочетат този модерно написан роман с многопластов сюжет, в който се преплитат минало и настояще, както здрачът и светлината на фона на една не така блестяща, като в туристическите справочници, Венеция.
От същия автор:
„Несретни стенания” (поезия), изд. „Славяни”, 2005
„Греховност” (роман), изд. „Славяни”, 2006
Калина Георгиева
Посредством неизличимата и сложна тъга, произтичаща от взаимоотношенията на хора, в чиито вени тече една и съща кръв, и властващата първична жестокост историята на семейството на далечен потомък на един от венецианските дожове се превръща в бездънен кладенец, в който потъват съдбите на четири поколения.
Събитията, включени в повествованието, засягат периода от 1930 до 2010 година.
През 1930 година във Венеция се ражда Лучия, първородната дъщеря, която впоследствие се замонашава в манастир с прилежащо към него сиропиталище на около трийсет километра от обвития в мрачни тайни палат, в който е отраснала.
От този момент нататък в мистериозната къща и мрачната й история влизат и излизат множество ключови персонажи, на които предстоят тежки изпитания до последната страница от романа.
Животът на всички е подчинен само на един-единствен човек, обсебен от мракобесните си идеи и фалшив морал.
През дългия почти седемдесет и пет годишен период от време, изпълващ повествованието, единственият безмълвен свидетел на стремителния регрес и множеството последвали смърти в богаташката фамилия е фонтанът. Той се оказва брънката, свързваща в последната трета част на книгата две толкова отдалечени и противоположни географски точки като венецианската лагуна и остров Сицилия, както и предпоставка за произтичащата от това развръзка, но без задължителния сълзливо щастлив финал.
Романът „Дъщерите на женомразеца” поставя акцент върху тъмните страни в човешките отношения, какъвто е инцестът, личните загуби, завоалираните псевдоморални устои и покварата, но не в глобални измерения, а в основната клетка на всяко едно цивилизовано общество – семейството.
От утробата, превърнала се в жертва на кръвосмешение, извършено с цел наказание, смачкване, унищожаване и заличаване на женското начало, парадоксално, но е факт, се ражда жива Волята за увеличаване на натиска срещу апатията, сексизма, отвращението и враждебността.
Но да се повдига твърде много завесата пред този отлично построен роман, означава да се накърни удоволствието на читателя, отнемайки му правото да се наслади сам на важните моменти, вмъкнати в повествованието като неочаквани обрати или внезапни прекъсвания, както и на героите в разказваната история, които наистина правят история.
Главните героини – сестрите Лучия, Ада и Елиза – са тези, които дават и името на романа. Партнират им, но не като второстепенни действащи лица, техните деца, любими, племенници, приятели – Мария-Пиа, Енрико, Лучо, Красавеца, Диего.
Женомразецът, този, за когото читателите предполагат, че авторката му е отделила най-важното място, а именно това на ключов персонаж, има само поддържаща роля. Той е онази тъмна сянка, която, дори задкулисна, съпътства неизменно и безжалостно от началото до края съпругата си, своите дъщери, внуци, прислуга, прониквайки безцеремонно, макар и индиректно като невидима отрова, носеща се из въздуха, в съзнанието на всички, които ще прочетат този модерно написан роман с многопластов сюжет, в който се преплитат минало и настояще, както здрачът и светлината на фона на една не така блестяща, като в туристическите справочници, Венеция.
От същия автор:
„Несретни стенания” (поезия), изд. „Славяни”, 2005
„Греховност” (роман), изд. „Славяни”, 2006
Калина Георгиева
226 pages, Paperback
First published June 30, 2015
4 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 3, 2015
Страхът се крие в миналото
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
Нямах никакви очаквания за тази книга, още повече че тя пристигна съвсем ненадейно при мен в електронен формат. „Дъщерите на женомразеца“ („МВИЛ Агенция“, 2014) притежава стряскащо и доста любопитно заглавие, което говори, че из страниците явно присъства някаква драма, има насилие и историята е свързана с трагичните отношения в едно семейство. Ако не познавам някой автор, избягвам да подхождам критично още от първата страница, заради стотиците възможни начини, по които може да се поднесе един текст. Ако пък говорим и за българска литература, то изненадите със сигурност могат да бъдат доста. В случая Весела Лулова Цалова е избрала сюжетът на книгата ѝ да се разиграе извън границите на България, в едно от емблематичните места на Италия – Венеция, с нейните водни пътища и дълга история.
Авторката ни връща доста назад през времето, 30-те години на 20-и век, и постепенно проследява събитията в едно благородническо семейство, съсипано от бащата насилник и неговите натрапчиви и престъпни по своята същност състояния. Страхът в семейството се ражда именно по този начин, преодолявайки десетки години, докато превземе напълно следващите няколко поколения. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
Нямах никакви очаквания за тази книга, още повече че тя пристигна съвсем ненадейно при мен в електронен формат. „Дъщерите на женомразеца“ („МВИЛ Агенция“, 2014) притежава стряскащо и доста любопитно заглавие, което говори, че из страниците явно присъства някаква драма, има насилие и историята е свързана с трагичните отношения в едно семейство. Ако не познавам някой автор, избягвам да подхождам критично още от първата страница, заради стотиците възможни начини, по които може да се поднесе един текст. Ако пък говорим и за българска литература, то изненадите със сигурност могат да бъдат доста. В случая Весела Лулова Цалова е избрала сюжетът на книгата ѝ да се разиграе извън границите на България, в едно от емблематичните места на Италия – Венеция, с нейните водни пътища и дълга история.
Авторката ни връща доста назад през времето, 30-те години на 20-и век, и постепенно проследява събитията в едно благородническо семейство, съсипано от бащата насилник и неговите натрапчиви и престъпни по своята същност състояния. Страхът в семейството се ражда именно по този начин, преодолявайки десетки години, докато превземе напълно следващите няколко поколения. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
Displaying 1 of 1 review