Тази книга не е за храна. Съвсем не. Не е точно и за любов, макар че любовта присъства в нея като вино в сос. Нвинаги усещаш вкуса й, но без нея не е същото. Това е история за движение. За онзи тип живот, който не го свърта на едно място. Отворени куфари на пода. Пътища, които водят нанякъде, но никога там, където си си мислил. Места, които се усещат като начало, и хора, които изглеждат като отговорни. Живот, прекаран в кухни и разпилян по пътища. Търсене, което прилича на амбиция, но по-често се усеща като бягство. И реки, които не просто петак, а остават. Една като корен, друга като посока. Вливащи се в нещо много по-голямо. В името на това, което остава след теб.