"Откраднатият ден" е повествование за трънливите пътеки, които извървяват не само главните герои, но и цяло едно поколение честни и самопожертвувателни люде, осъдени от съдбата да платят скъпа дан за мечтите си да отвоюват по-щастливо бъдеще на родината, на идните поколения. Драматичните сблъсъци, интригите и коварството, които съпътстват бурния живот на младия командир подполковник Николай Ясников, изпепеляват не само желязното му здраве, поривите на първата му любов, но поставят на истинско изпитание вярата му във възвишените идеали, в тържеството на доброто над злото. Това е роман на доверчивата буйна младост, опърлила крилете си в огъня на най-позорните дни от нашата история, на мъчителната преоценка на човешките добродетели.
Имам щастието да съм от това поколение, на което не му е писнало до втръсване от комунистическа пропаганда и е с достатъчно разширен кръгозор, за да може да оцени добрата литература и да изхвърли от нея, всичко ненужно на бунището на историята. Иван Аржентински има много добър стил на писане и да вярвал е в идеите, които проповядва и които са били разсипани от дебели алчни задници(а може би не са могли никога да се осъществят). Като изрежем всичко излишно, получаваме една много добра история за заздравяването и оздравяването на едно разпуснато поделение. Подполковник Николай Ясников, бивш партизанин и политически офицер, е назначен пряко волята си за командир на артилерийски полк край София. Не разбиращ нищо от артилерия той се залавя със задачата да го приведе в ред. Естествено има "народни врагове", бивши "царски" офицери, завиждащи и просто мързеливи хора, които му пречат по всички възможни начини. Подполковника се справя с проблема с личен пример, желязна дисциплина и непоколебимост. Обичам ги от малък тези книги. Това са нашите каубойци и индианци, Джеймс Бондовци и Арсен Люпенци. Наивни и леко миришещи на чесън и цървули, идеално лятно четиво. Естествено с пропагандата се прекалява, но от много време се уча да я игнорирам. Три звездички са достатъчни. Има какво да се научи за писането от г-н Аржентински, а и от други "партийни" писатели от това време.