El Legado y El Testamento

by François Villon, José María Álvarez (Editor & Translator)

La presente edición reúne la obra completa de François Villon, que se reduce a dos títulos: El legado (1456) y El testamento (1462). El legado, también conocido como El pequeño testamento, sigue la tradicional fórmula del legado burlesco, escrito en una jerga que Villon aprendió de sus contactos con malhechores, prostitutas y asesinos y que José María Álvarez ha sabido interpretar magistralmente con su traducción, acompañada de un imprescindible aparato de notas que aparecen al final del volumen.
En El testamento o Gran testamento se advierte ya, desde su primera estrofa, la aversión manifiesta de Villon hacia los poderes eclesiásticos que ordenaron su encarcelamiento en la dura prisión de Meung-sur-Loire el año 1461.
El resto del libro nos ofrece una visión crítica y despiadada de la naciente burguesía comercial surgida en Francia a partir de la guerra de los Cien años, junto a la que introduce a los personajes del mundo del hampa, que tan bien conocía el poeta, unidos por el denominador común de la avidez por el dinero. Como telón de fondo a todo ese desfile de comparsas prevalece, no obstante, una profunda meditación acerca de la muerte y, por contraste, una irrefrenable pasión por la alegría de vivir.

François de Montcorbier (París, 1431 - † después de 1463) adoptó el apellido de su tutor, Guillaume de Villon, al quedar huérfano de padre. Realizó estudios universitarios y trabajó como escribano en los medios eclesiásticos y judiciales.
De vida turbulenta, fue acusado y desterrado en 1455 por asesinato y más tarde por hurto; el resto de su vida estuvo marcada por episodios de esa misma naturaleza.
En 1463 se le conmuta una sentencia de muerte por la del destierro de París durante un período de diez años. Pronto, abandonará la ciudad y jamás volverá a saberse de él.

Genres: Poetry, French Literature, France, Medieval, Literature

492 pages, Paperback

First published January 1, 1462

About the author

François Villon (in modern French, pronounced [fʁɑ̃swa vijɔ̃]; in fifteenth-century French, [frɑnswɛ viˈlɔn]) (c. 1431 – after 5 January 1463) was a French poet, thief, and vagabond. He is perhaps best known for his Testaments and his Ballade des Pendus, written while in prison. The question "Mais où sont les neiges d'antan?", taken from the "Ballade des dames du temps jadis" and translated by Dante Gabriel Rossetti as "Where are the snows of yesteryear?", is one of the most famous lines of translated secular poetry in the English-speaking world.

Reviews

[eve]

drôle et macabre et cynique mais par pitié laissez-moi lire autre chose

[Emiliya Bozhilova]

През 20 век Франсоа Вийон би бил бунтовник без кауза (освен тази на жизнерадостта и отрицанието на всяко обществено лицемерие), а в далечния 15 век е могъл да бъде единствено славен пияница с дар слово за стихоплетство и енергия за някоя и друга по-дребна криминална проява в престъпния свят на средновековен Париж. Бунтът му срешу куртоазната поезия обаче е все така актуален - рядко се срещат такива демократи в изкуството, и затова името му е останало.

— — —

“На времето останал верен,
раздаде своето Вийон:
като лопата беше черен,
изстискан бе като лимон
и нямаше дори подслон
да завещае на другар —
без грош под този небосклон,
не доживя да стане стар.”

***
“заради бедния човек
не мести никой планините.”

***

“Знам, че се лепят мухи на мед,
знам и кой със тога се намята,
знам, че злото има свой разцвет,
знам, че чакат круши от върбата,
знам дървото, видя ли смолата,
знам кое и как да го прахосам,
знам лентяя и потта пролята —
всичко знам, но не и аз какво съм.”

***

“Смъртта не гледа кой е цар
и кой е приживе плебей,
а мери със един кантар,
че тленното го вятър вей.”

[Airácula]

Segunda vez que lo leo y lo aprecié mucho más en esta ocasión. Es indispensable tener el contexto del autor porque sino se te escapan las antífrasis y mucho del humor recalcitrante. Con estas cosas ya a mi espalda, puedo decir que es increíble como a media que uno se adentra en el texto, las murallas de la comedia, el dolor y la conmiseración se mezclan tanto, que crean algo así como el género "villoneano", a partes iguales sufrimiento y risa franca.

Queda al aire, cuando se lee una traducción, la riqueza de los juegos líricos, semánticos y fonéticos que Villon creó.

Les dejo la cuarteta que escribió cuando se enteró de que había sido condenado a la horca:


"Yo soy François — ¡Cuánto me pesa!
de París, cerca de la Pontuesa.
Pendiendo de la cuerda de una toesa
sabrá mi cuello lo que mi culo pesa."

[Vasko Genev]

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

[Daniela]

La Ballade des Pendus - merveilleux!

[Poiq Wuy]

Resulta impresionante como se nos aparece tan cercano un poeta muerto hace tantos siglos. Su sinceridad cruda, callejera y supeviviente, su socarronería simple pero afilada, sus miserias y, tras ellas, la calma y plenitud entrevista de un alma cicatrizada de experiencias que se disfraza de delincuencia y cinismo, pero que atiende al detalle cotidiano y lo aprecia.

La mezcla de estrofas crea un curso poético que en sus distintas facetas nos expone las caras del autor.

Destaco:

- El comienzo del [[Testamento - Francois Villon]]
- [[Balada de la Gorda Margot - Francois Villon]]
- [[Epitafio - Francois Villon]]
- La [[Balada de las damas de antaño - Francois Villon]] no creo que merezca tanta fama como tiene.

24 12 20

[Emmanuel Wallart]

Tout simplement sublime, le plus grand des poètes (au moins de son époque).

[Gabriel Conroy]

I actually can't speak for this particular edition, and my comment applies only to the "Testament de Francois Villon." The "testament" is Villon's literary take on what his last will and testament would be like. If that were all this work is, I suppose it would have some literary value but I wouldn't like.

However, and this is what makes the book interesting to me, he intersperses this "testament" with some, to me, awe-inspiring, even erie, ballades: "La Ballade des dames du temps jadis," "La Ballade des pendus," and another (I forget the title, but the refrain is "Mais ou est le preux Charlemagne?"...."Where is the brave Charlemagne.").

By the way, the "Ballade des dame du temps jadis" is where we get the expression "Where are the snows of yesteryear?" (Mais ou sont les neiges d'antan?).

[Sarah Bilodeau]

rotting bodies, overly chatty women, hypocritical clergy: good thing this is late middle ages because we have heard it all before! But not really, since the book is actually very original for the period as it is an incredibly and personal satire of Parisian society . . . one intersting thing is the fact that Villon makes a strong critique of the death penalty (maybe Mitt Romney should be required to read this one!!)

[David Koblos]

The writings of a medieval criminal as he looks back on his life, and the general situation of 15th century France. It is a pleasure to read his testament, which gives evidence of striking honesty and a witty mind. All the hardship he has experienced didn't break his sense of freedom and humor. Very positive.

[Maggie]

Nous le lisons en ma classe de littérature française....parmi les autres poètes du 15e/16e siècle bien sur.

[Weldon Barkley]

"CAR EN AMOUR MOURUT MARTYR"