Павел Вежинов поднесе на българския читател не малко интересни и увлекателни книги на приключенска тематика. "Прилепите летят нощем" е посветена на органите на криминалната милиция. С умението на тънък наблюдател и психолог авторът надниква в един свят, малко познат на обикновените граждани, разкрива крайно драматични моменти от денонощната борба на органите на МВР срещу престъпността.
Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).
Ретро кримка от един от най-любимите ми български писатели. Дори в условията на соц цензура и с фабула, подчинена на "специфичните изисквания" на историческия период, стилът на Павел Вежинов е перфектен и мога само да си представям какъв щеше да е, ако не му се бе наложило да се "приспособява".
Но все пак той е "гърмян заек" - писал е кримки на конвейер още преди 9.IX под колективния псевдоним "Е. Брин" с четирима други автори.
Много увлекателен криминален роман, достоен да се нареди до световните от този жанр. Дразнещо за читателя може да бъде само това, че е писан в "милицейско време", но пък от историческа гледна точка е любопитно. Вежинов успява и в тази си книга да отреди достатъчно място на природата с невероятните пейзажи, които пресъздава.
Изключителна творба. За пореден път не се разочаровам от нито един ред, написан от Вежинов. Така умело борави с думите, че картината просто оживява пред теб, способен си да чуеш гласовете на героите. Абсолютен plot twist и за любителите на криминалния жанр това ще е книга, за която ще разказват и ще препоръчват.
Може би ако се бях концентрирала повече щеше повече да ми хареса. Книгата е добра, криминалният сюжет се завърта като водовъртеж и на моменти изгубвах нишката на всички действащи лица, но е увлекателно четиво, на което си заслужава да се отдели внимание.
Кой е предполагал че Вежинов освен невероятнo креативни и опиянаващи фантастични разкази може да напише криминален роман (новела?) който по нищо не отстъпва на тези на Агата Кристи? (а за мен дори по добър от малкото нейни произведения които съм чел...)