Misija London

by Alek Popov, Eva Šprager (Translator)

Cenjeno bralstvo, vstopamo naravnost v bolgarsko – seveda bi lahko bilo tudi katerokoli drugo – veleposlaništvo v prestolnici Združenega kraljestva.

Diplomatski uslužbenci in njihova kamarila se zapletajo v vedno nove zagate, ko poskušajo osvojiti skrivnostne veščine protokola in fines, a pri tem ne morejo krotiti svojega mizernega pohlepa po dobrinah in vključitvi v tisto, kar v njihovi fantaziji ždi kot približek »visoke družbe«. Stremuštvo in neukost, lizunska drža in opravljiva taktika, predvsem pa neskončno smešni in nepredvidljivi zapleti so se stkali v roman, ki je našel bralce že v mnogih jezikih in se zvrtel tudi na filmsko platno.

Alek Popov, 1966, je priljubljen bolgarski romanopisec (Črna škatla, 2007, Sestri Palavejevi, 2012), avtor kratkih zgodb, scenarist, esejist in urednik.

Genres: Bulgarian Literature, Fiction, Bulgaria, Humor, Contemporary, London, Book Club

224 pages, Hardcover

First published January 1, 2001

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.

Reviews

[Glenn Russell · Rating 5 out of 5]

Here comes the Bulgarian brigade!

Mission London by Alek Popov - I can almost hear John Cleese announcing "And now for something completely different." Or, in Bulgarian, "А сега нещо съвсем различно."

Alek Popov has written a very funny novel, On every page there are lines that go for the jocular jugular, Bulgarian style. Special thanks to Daniella and Charles Gill de Mayol de Lupe for their translating into fluid, eminently readable English.

The humor of Mission London spans the gamut, from subtle or somewhat subtle to over-the-top outrageous. I can imagine readers from Bulgaria detecting shades of humor unique to their country and culture, but the English translation captures enough humor to make for a most enjoyable, entertaining read.

How to review such a comic, farcical novel? Rather than zeroing in on plot (every reader deserves to encounter the happenings fresh), I thought it best to present snapshots of several colorful players. Here goes -



"The water gushed from all directions like a waterfall, and a feeling of satisfaction and calm suffused the Mayor's soul. "Lalaa-lala-lala-lalaaa!" he continued his little singsong, while thoroughly soaping his short hair."

The Mayor of Provadia is taking a shower in one of the small apartments intended for guests in the Bulgarian embassy on Oxford Street. When the new Bulgarian Ambassador arrives unexpectedly early at this pigsty of an apartment, and the cook (more below) introduces his new boss, the beefy Mayor steps out of the shower and into the hall. The Mayor booms in a loud voice, "Brilliant! Congratulations!"

The way the Mayor is described with his huge, hairy, potbellied body, I can imagine many Bulgarians recognizing a keen likeness to an uncle, father, brother . . . or, maybe, a husband.



“As he made his way down the stairs, Varadin Dimitrov was imagining the dispirited faces of his underlings and a smile slid across his face. Let them wait, let them tremble! He found no cause to doubt what he had always known: he had in front of him a gang of good-for-nothings, parasites living on the back of the state.”

New Ambassador Dimitrov intends a massive shakeup of his Embassy. However, Dimitrov discovers very quickly, events can turn against him in the most unexpected ways. It's no wonder Dimitrov must resort to his much used counting technique in order to slow is heart-rate and calm his nerves. Oh, Dimitrov! If only you knew what you were walking into.



“Mrs. Pezanova frantically aimed to join the exclusive club of the world elite, without sparing resources – above all state resources. She dreamed of seeing herself amongst the shinny entourage of celebrities, who filled the chronicles of those fat western publications. In this unequal battle for prestige, Devorina Pezantova had stubborn ubiquitous opponents – her own compatriots, who inhabited the hopeless space between hunger and darkness."

Devorina is the wife of an influential Bulgarian politician and is largely responsible for Varadin Dimitrov securing his position as the new Ambassador. Now, she demands payback, phoning Dimitrov to ask when exactly she will be giving her piano concert for British royalty, including the Queen. Following a large gulp, Dimitrov tells her that he is working on it. Soon thereafter, the Ambassador meets a Brit who informs him that he knows people at his agency who can actually make it happen. Now the real fun begins.



“Kosta emptied the contents of the bag onto the long metal table. Around ten well-fed ducks fell out of it. Their necks were broken, twisted without pity. He noticed, on the leg of each one of them, a small silver ring.”

Kosta, the cook for the Bulgarian embassy, is in his kitchen shortly after midnight, strong-armed into dealing with a couple of shady characters, one from Bulgaria and the other from Russia. Hey, what's with the sliver rings on the ducks? Might these duck have anything to do with the ducks discovered missing from Richmond Park? If so, somebody is in a heap of trouble. Oh, no! A possible Bulgarian boondoggle.



“To grind around the pole and discard bits of her outfit was not a big deal. It was easier than hanging around behind the counter of some shop for hours or washing dishes, and most importantly, it was more profitable. Lots of students were doing it. Katya had expenses to cover: she had to pay the huge university tuition fees and to send her parents money from time to time.”

Coincidentally, luscious Katya also works as a cleaning lady at the Bulgarian embassy. And when she's given a chance to do something a little strange to make a great deal of money in a short time – well, what's a Bulgarian lady to do? The presence of beautiful Katya adds a generous helping of spice to the unfolding tale.



Hail to the Queen! Varadin Dimitrov is so extremely pleased Her Majesty will be attending his Bulgarian extravaganza. But, wait! Is that really the Queen of England?

Mission London was made into a movie that became one of the top box office hits in Bulgaria. Read the novel and the reasons will become obvious. Наслади се!

By the way, several, but not all, of the pics I included here are from the comic film.


Bulgarian novelist Alek Popov, 1966-2024

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

„Мисия Лондон“ е отличен сатиричен роман! Алек Попов е сътворил изключително забавна и поучителна история, осмивайки отрицателните черти на родния манталитет и начина на живот в българско посолство в чужбина... Филмът по нея също ми харесва, но книгата ме впечатли много по-силно!




„- Вие явно искате да ми съсипете имиджа - заключи Варадин със зловещо спокойствие.
Вратът на Мавродиев се зачерви от напрежение.
- Това искате всички, знам! - внезапно избухна посланикът. - Защо сте казали на журналистите, че той не ще да се върне в родината си, защо?
- Че нали затова е целият цирк, за да остане тук - объркано рече консулът.
- Иска да остане тук не значи непременно, че не иска да се върне! - ядно отбеляза Варадин.
- Защо няма да иска да се върне, ако не иска да остане?
- Защото иска да остане! - тропна с крак посланикът: - А не: иска да остане, защото не иска да се върне, както вие твърдите.
- Значи иска да остане, защото иска да остане!
- Точно така! Иска да си остане, бе - харесва му. А като кажеш „Не иска да се върне!“, човек започва да се пита, аджеба, защо? Защо, по дяволите, някой няма да иска да се върне в родината си? Ами много просто: защото веднага ще го уволнят и после няма да си намери работа. Но дори да си намери, пак ще умира от глад!
- Не съм казвал такова нещо - въздъхна тежко Мавродиев.
- Но се подразбира.
- Е, че то всеки го знае! - не се стърпя едрият мъж.
- Нямате право да мислите така! - кресна посланикът. - Ние сме европейци!“

[Tannaz · Rating 5 out of 5]

سالیان سال قبل، گمانم نه ساله بودم، یک کتاب داستان کوتاه روسی، از کتاب دست دوم فروشی‌های بازار تهران خریدم با بابا، در مورد فئودال‌ها و موژیک‌ها بود. چه در قالب داستان پرندگان و چه انسان‌ها. کتاب جلد هم نداشت حتی. برای همین واقعا خاطرم نیست که اسمش چه بود. اما ماموریت لندن، عجیب من را یاد آن کتاب انداخت و البته کلی هم خندیدم در این روزگار تلخ که حسرت و اندوه و فقدان از در و دیوارش می‌بارد.
من دوستش داشتم. اما خب... بسیار سلیقه‌ای است دیگر. یعنی همیشه کتاب سلیقه ای است.

[sara · Rating 2 out of 5]

ماموریت لندن
الک پوپوف
ترجمه فرید قدمی
نشر نون
.
.
داستان:
کل اتفاقات حول محور سفارت بلغارستان هست در زمانه پس از فروپاشی شوروی که بلغارستان به عنوان کشور بلوک شرقی در حال تلاش برای بقا هست
داستان در مورد همه افراد جامعه هست از سفیر گرفته تا آشپز و دختری که سفارت را تمیز می کند
.
.
نظر من:
داستان کمد سیاه هست که سخت خوان هم برام بود
یکی از دلایل سخت خوانی اسامی متعدد و همچنین نام بردن اشتباهی اسامی در گفت و گو ها بود که باعث گیج شدن من شدند
کتاب پر از نکات ریز سیاسی و اجتماعی بود که به روزگار امروزه هم بسیار خوب می نشیند
صحنه های خنده دار و حرص درآری داشت

[AURORA RU · Rating 5 out of 5]

Kaut arī autors atrunājas, ka šis stāsts ir tikai iztēles auglis, tomēr atainotie notikumi acīmredzot ir arhetipiski, jo visnotaļ apraksta ikviena diplomātiskā dienesta ikdienas problēmas, vismaz ciktāl tas attiecas uz Austrumeiropas valstīm pārejas periodā (t.i. divtūkstošo sākumā). Sadursme starp stabili korumpētajām valstīm un post-padomju režīma valstīm, kas vēl tikai taisās pakaļ. Un, protams, iekšējās intrigas un cena, ko nākas maksāt par varu. Apskaužu Aleksu Popovu, ka viņam izdevies paša piedzīvoto sublimēt tik dzirkstošā, absurdi komiskā darbā. Vispār, bulgāru literatūra līdz šim nav likusi vilties, man patīk tas viņu postmodernais piesitiens. Ja patīk šī grāmata, bet ar to par maz, varu ieteikt arī krievu seriālu "Londongrad", kur arī risinās visai līdzīgi notikumi ap avantūrisku PR aģentūru.

Absolūti iesaku izlasīt ikvienam, kam bijusi profesionāla saskarsme ar sabiedrisko attiecību, valsts tēla un publisku personu imidža veidošanu. Manuprāt, Popovam ir izdevies šai problemātikai piešķirt arī filosofiski cilvēcisku dimensiju. Savukārt man ir šaubas par to, vai šo darbu var īsti sagremot briti, amerikāņi, amerikas latvieši utmldz.

"Karaliene izpūta vairākus dūmu riņķus.
- Kad cilvēks dračī savā nodabā, tā ir viņa darīšana. Bet, kad sāk dračīt vesela valsts, tad jau tas ir pavisam bēdīgi, - viņa noslēdza tirādi ar filosofisku vispārinājumu."

"Pēdējos gados Varadins bija novērojis valsts flagmaņus no pavisam neliela attāluma un sazīmējis procesus, kas pilnīgi nepielūdzami piemeklē ikvienu vai gandrīz ikvienu no viņiem. Vara viņus izsūca no iekšpuses kā tādas austeres: seja pielipa pie galvaskausa, acis kļuva apaļas un nekustīgas, gatavas kuru katru brīdi izsprāgt kā lodes. Arī jutekļi piedzīvoja pārvērtības - vecie atrofējās un to vietā parādījās jauni, kas drīzāk atgādināja maņas, kuras piemīt kāpuriem un kukaiņiem. Vispirms viņi zaudēja dzirdi, it kā vairs nespētu iedziļināties vārdu nozīmēs, bet pēc tam vairs nespēja arī redzēt, tikai skatījās cilvēkiem cauri kā tādiem stikliņiem. Viņi uzticējās vienīgi vibrācijām, ko raidīja uz visām pusēm, cerībā, ka tās atgriezīsies ar informāciju par ārpasauli."

[Chris · Rating 4 out of 5]

A very interesting and deliciously self-deprecating modern story about Bulgarian society. A little bittersweet, but overall one of the few good Bulgarian books published in the last decade.
If you haven't lived here for atleast an year, you probably won't fully understand the humour.

[Kalin Nikolov · Rating 4 out of 5]

4

[Lyubina Litsova · Rating 3 out of 5]

По-малко забавна и повече сатирична, на места доста простовата.
И макар да показва в пълен блясък отрицателните черти в характера на българина и острата форма на снобизъм в хората, не ме впечатли с нещо изключително.
По-автентичен образ от Бай Ганьо в родната литература няма и след него всичко бледнее.

[ju · Rating 3 out of 5]

Интересна книга която показва психологията на българският чиновник и българинът в чужбина. Мисля че в тази си част книгата се е справила блестящо, но самата история е леко разочарование. Очаквах по-голяма интрига. Доста предвидима. Чете се много лесно :)

[Ivan Ralchev · Rating 3 out of 5]

Една цинична книга за модерния Бай Ганьо. Развитието на сюжета става ясно рано, но пък е интересна за четене. Отрезвяваща.

[Simon · Rating 2 out of 5]

A lot of the jokes probably make no sense to non-Bulgarians, but even so this feels weak and scattershot as satire, with unmemorable characters and a rambling plot.

[Lora Grigorova · Rating 1 out of 5]

Много време я мъчех, но животът е твърде кратък да четем книги, които не ни харесват. Определено не е моето - до към 150 страница не ми стана нито интересно, нито смешно. Губех се между героите, които изглеждаха по-скоро като карикатури, отколкото като пълнокръвни хора (може би това е била идеята на автора).

[Agris Fakingsons · Rating 3 out of 5]

..kaut vairs neatceros sākumu, jo iesāku jau vasarā, beigas nedaudz pārbagātas. arī politiskā ievirze ļoti liela. (bet ar patīkamiem salīdzinājumiem.) lasot visu laiku domāju par TR Notāra rakstu darbiem, ironiju utt., kas ļoti līdzinās šim garadarbam.

[Andrea · Rating 3 out of 5]

Took me a little while to really start enjoying this but I did, and it was laugh out loud funny in a couple of places with a great ending.

[kamelin · Rating 4 out of 5]

Feinste Satire auf hohem Niveau [german review]

Der frisch gebackene bulgarische Botschafter, Varadin Dimitrov, trifft zwei Tage zu früh in der Londoner Botschaft ein, wo er eine Balkan-Fassung von Sodom und Gomorrha vorfindet: Sein Koch steckt in irgendwelchen dubiosen Geschäften mit der Russen Mafia, die junge Botschafts-Putzfrau, angeblich eine Bulgarische Studentin, ist Stripperin, und der Bürgermeister von Provadija steht mit seinem Prachtkörper unter der Dusche, weil man ihn nicht woanders unterbringen konnte. Kein guter Start für den Botschafter, der sich anschickt, den Sauhaufen aufzuräumen.
Damit hat er sich viel vorgenommen, denn hinter seinem Rücken gehen merkwürdige Dinge im Keller der Botschaftsküche vor sich. So hat der Koch, Kosta Banicarov, 40 Enten in der Tiefkühltruhe der Botschaftsküche liegen, die einer seiner Mafia-Freunde aus dem Hyde-Park entwendet hat. Die sollen nun schleunigst meistbietend an ein Chinarestaurant verscherbelt werden. Leider muss Kosta jedoch feststellen, dass die Parkleitung die armen Dinger mit einem Sender versehen hat, was den MI6 auf den Plan ruft, der sich prompt auf die Suche nach den Enten-Kidnappern macht. Die Missverständnisse, die sich allein aus dieser Situation ergeben sind, einfach nur zum schreien. Überhaupt musste ich in der ersten Hälfte dieses Buchs ständig lachen.

Sprachlich ist dieser Roman wie Honig für die literarische Seite meines Gehirns. Wo mache Autoren sich mit dem Krummsäbel durch den Wortdschungel hacken, benutzt der Bulgare Alek Popov, ein Skalpell. An jedem Satz wurde so lange mit Schmirgelpapier und Politur gearbeitet, bis er sitzt. Dabei ist das Ganze mit viel Wortwitz, sehr akkurat, und doch von leichter Hand geschrieben, dass es einfach nur eine Freude ist, dem zynischen Humor des Autors bis zum Ende zu folgen.

Im letzten Drittel wandelt sich dann allerdings dieser Wortwitz verstärkt in Albernheit und der feine Humor in Klamauk. Mir persönlich waren es am Ende zu viele Doppelgänger, und eine in sich arg verquirlte Story, wie z.B. die von Katja, der Putzfrau, die erst strippt, sich dann als Lady Di Double durchschlägt, und sich zum Schluss als Esmeralda Corazon Revolutionären in der Nähe des Ungaja-Flusses anschließt. Auf den letzten Metern hat mir der Autor ein bisschen zu dick aufgetragen '- zu viel von allem -' das hat der Geschichte in meinen Augen nicht gut getan.
Dafür ziehe ich allerdings nur einen Stern ab, denn in den wunderbaren Formulierungen, die Alek Popov in den ersten beiden Dritteln seines Romans benutzt hat, werde ich noch eine Zeitlang schwelgen.
Das war Literatur vom Feinsten, die sollte man wirklich gelesen haben.

[Петър Р. Дойчев · Rating 5 out of 5]

Книгата е многопластова, стартирайки още със заглавието. „Мисия“ в промитите ни от Холивуд мозъци обещава нещо героично в стил „Мисията невъзможна“. А „мисията“ всъщност е сградата на посолството на една малка и неизвестна за повечето „туземци“ балканска държавица. За разлика от местните, чийто живот тече в общи линии в едно русло откакто се помнят, докопалите се до големия чужбински град балканци са дошли тук с мисия – кой да остане (защото тук е хубаво), кой да забогатее, кой да свърши големи дела и да се прослави, кой просто да не се върне (защото у дома е лошо). Това прави пришълците интересни – всеки има своята малка битка за оцеляване и себедоказване. В този смисъл всеки един от образите в книгата ни става симпатичен по някакъв начин, защото съпреживяваме стремежите му да се справи с този живот по най-добрия възможен начин, което си е ежедневна борба. Това е книга за мечтите, които понякога ни карат да изглеждаме смешни в опита си да ги постигнем. Бях гледал филма три или четири пъти, преди да прочета книгата. Не бях сигурен дали ще ми хареса, защото филмът е много сполучлив и образите там – много ярки. Неминуемо това даде отражение при фантазирането на „оригиналните“ герои. Варадин нямаше как да е друг освен Юлиян Вергов, Селянова – Ернестина Шинова и т.н. Там, където открих разминавания между литературния герой и екранното му превъплъщение, фантазията, напълно закономерно, бе изместена от запечатания образ. Трудно ми бе да си представя например, че готвачът Баничаров е някаква „хърба“, или че Танцуващия с огън е някакво бледо подобие на цветния като папагал Калки. Но в книгата открих и доста бисерчета, които не бяха попаднали във филма, което още веднъж оправдава четенето ѝ, дори да знаем филма почти наизуст. Истински озадачаващ и леко труден за преглъщане беше краят, който авторът е избрал за Катя. Безпътна – да, но не и до степен да се запилее някъде по света, отдавайки се на революционната кауза на някакви си там. Нищо в книгата не подсказваше такава съдба за нея. В заключение „Мисия Лондон“ е чудесна книга, чете се не на един, а на половин дъх, написана е майсторски и не ти позволява да я оставиш настрана, докато не прочетеш и последния ред. Смешна, сатирична, но и отрезвяваща, екзистенциална и психологическа. Къде сме „ние“ в стремежа си да ги достигнем онези там? И заслужава ли си всъщност? А какво друго бихме могли да правим с животите си, ако не да преследваме някаква своя мечта, пък била тя и смешна, погледната отстрани?

[March · Rating 4 out of 5]

I am getting a bit softer with the ratings, I think. In fact, I am not completely sure whether to give Mission London 3 or 4 stars, but since it is one of the few contemporary novels I read recently that was actually decently written (ok, plus it's Bulgarian ;)), I thought it should get 4 from me.

Mission London is a short-ish book set in present-day London, with the story taking place in or around the Bulgarian embassy in the UK. It is a humorous novel about the inner struggles and, often quite petty, ambitions of employees of the embassy. The back cover of the edition I read had an excerpt from a review of the book, which says: "It is very tempting to compare Alek Popov's self-irony and piercing satire with those of classical Bulgarian author and Popov's namesake, Aleko Konstantinov." I have to admit I felt similarly while reading the book - one can't help but make associations with Bai Ganyo as one reads about the skirmishes and schemings of the Bulgarians at the UK embassy.

It is perhaps all too superficial of me to take issue with precisely this underlying theme of the novel. I know and understand some of the issues and fears that the characters in Mission London face, but, knowing also how different and complex emotions can be for a person in a foreign environment, I can't help but think that Popov presents things a bit one-sidedly. This, of course, could be Popov's choice for very good reasons, and taking a more nuanced look would not perhaps have helped drive the book's point across as convincingly, but the fact is I feel as if Popov relied a bit too much on formulaic set-ups.

Nevertheless, the writing is unobtrusive and even I would say elegant, the plot is quite absorbing despite the handful of far-fetched moments (especially but not only towards the end!), and I would not hesitate to recommend the book to a Bulgarian and hell, even non-Bulgarian friend. Being convinced that it is indeed very difficult to write good humor books, especially on contemporary topics, without sounding too "hipster-y", vulgar or over-political, I say Alek Popov did a pretty good job. Hope to see more Bulgarian books of this and higher quality soon.

[Alexandre Milouchev · Rating 5 out of 5]

Много се смях на тази книга. Струва си да се прочете за малко лекота, хумор, и страшно изчанчена история. И е много хубаво написана.

На мен ми беше даже съвсем близко до представите, защото съм живял в българско посолство за 1 година. Обстановката ми беше позната! Кои ли от случките в книгата са били вдъхновени от истински случаи?

Сега нямам търпение да гледам филма. Бил много добър, така ми разправят.

Впрочем трябва да си призная, че ми се наложи да пиратствам книгата, за да я чета на Киндъл. Не намерих книжарница, която да я продава в електронен формат - само на хартия, а нямам място вече вкъщи за повече книги. Писах на Алек Попов, като го помолих да ми даде Пейпал, банкова сметка, или биткойн адрес на който да му платя за книгата, но той не ми отговори. Бих си платил, особено ако в платената версия няма грешки - тази дето аз четох често заменяше "с" с "е", например.

[Nedko Hristov · Rating 5 out of 5]

Всеки е гледал "Мисия Лондон", но (с риска да бъда пребит с книги) книгата ми харесва повече. Нали знаете - въображението е много по-силно от които и да са CGI или Любомир Нейков/Юлиан Вергов.

Каквото и да напиша ще е вече гледано така, че препоръчвам ви ако ви се чете нещо леко и забавно да отворите страниците на Мисия Лондон и да не се тригървате (като мен като гледах филма) на безкрайните сравнения между "другите и нас" и всякаквите ни наши специфики. Така ще ви е по-приятно.

[Дамян Рейнов · Rating 5 out of 5]

История – 7/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 8/10
Интрига/Темпо – 8/10
Герои – 8/10
Стил на писане (За жанра) – 8/10
Eлементи на изненада – 7/10
Емоционален заряд – 8/10
Теми за размисъл – 9/10
Степен на оригиналност (за жанра) –7/10

[Slavo Ingilizov · Rating 4 out of 5]

Доста забавна книжка. Ако харесвате теми за емигранти и български манталитет, разбира се :)

[Marco Boscolo · Rating 4 out of 5]

Grande commedia dell'assurdo in stile balcanico, perfetta sotto l'ombrellone

[Диана · Rating 5 out of 5]

много забавна, на един дъх

[Saeed Kamali · Rating 3 out of 5]

کتاب بدی نبود!(همین که سانسور نداشت بازم خیلی بود)
اما بستر داستان بسیار عالی بود واسه خیلی بهتر بودن کتاب
توی خیلی از صفحات کتاب میشد احساس کند تلاش جامعه بلغاری برای همتراز کردن خودشون با لندن نشینان فخر فروش!
و انتهای کتاب برای شخصیتهای اصلی داستان طی دو صفحه و توضیحات دو خطی بود و نتیجه گیری یکهویی نویسنده که چندان به مزاج من که خوش نیومد!
بازم امیدوارم کتابهای بهتر و بیشتری از نویسنده ترجمه بشه

[Sunburntghost · Rating 1 out of 5]

Uff. Albern, überladen, unnahbar, male gaze. Ich habe einfach nicht in die Geschichte gefunden. Stellenweise ungeschickt übersetzt (zumindest fühlt es sich so an und ich vermute das einfach mal, ohne das Original zu kennen), leider auch mit auffallend vielen Fehlern.

[Kobe Bryant · Rating 2 out of 5]

Its ok. It does not come together at the end

[Phil · Rating 2 out of 5]

I was disappointed with this book. Despite being a satire/humour I really didn't find it very funny at all and I found myself bored with all the characters in t.

[Alexander · Rating 5 out of 5]

Очаквах да е много по смешна и провокативна, но се оказа болезнено реалистична. Върна ми много спомени предимно негативни за онези години...

[Lerry · Rating 4 out of 5]

Въпреки че филмът до голяма степен следва книгата, историята на Катерина определно получи един наистина неочакван край.

[Vytas R · Rating 3 out of 5]

Quite funny, but dating fast. Hašek it is not, unfortunately.