След като намира в жилището си загадъчна жена, появила се там неизвестно как и откъде, Ян я придружава до нейния свят. Подобен на Земята, но подвластен на магията свят, в който Злото има много и различни лица. Чието минало се преплита с миналото на Земята...
Книгата може да бъде изтеглена безплатно от тук: https://deadmagica.wordpress.com/nove...
Не гледам на себе си като на писател, защото не издавам или продавам написаното, а го подарявам. И защото за мен неколцината приятели, които са прочели и харесали нещо мое са по-ценни от парите. Предпочитам да се смятам за разказвач на истории, защото точно това правя - освобождавам различни истории и идеи, които живеят в мен и искат да излязат навън. Надявам се те да ви доставят такова удоволствие да ги четете, каквото доставят на мен докато ги пиша:
Изключително зле. Слаби герои, слаб сюжет, алогизъм, на места кофти съставени изречения, на други абсурдни диалози, а идеята да се обясни фентъзи с прийомите на фантастиката вече сме ги чели неведнъж. Чели сме неведнъж и за разни герои, попаднали от нашия в друг свят и изведнъж оказали се супер могъщи магове, обладаващи свръхестествени сили. Грозна корица, а романчето е на практика едва пролог към нещо по-голямо, към някакъв друг свят. Идея, в която има хляб, но за жалост не е реализирана като хората.
Като добавим и факта, че авторът се счупва да спами в интернет с тази безплатна електронна книга и я тика навсякъде за щяло и нещяло, досаждайки на всички, в доста случаи без връзка и несъобразявайки се с нормите на добрия тон, стигайки до нахалство, граничещо с наглост става ясно, че повече от една звезда не мога да дам. За нас остава надеждата авторът да развие света си в други приключения, както и да развие самия себе си - не само като писател, а и като човек, спазващ правилата на общуване.
П.С. И някой, за бога, да научи К. М. да не си качва всеки свой разказ като отделна книга в Гудрийдс, а поне да ги обедини всичките в сборник и тогава!
Много се чудя от къде да го подхвана това ревю. Ще започна с уточнението, че това не е моят тип фентъзи (ако въобще е фентъзи), в което героите са скучновато плоски и еднопластови, просто добри или зли, всесилни и следват еднонишков сюжет. Въпреки това харесвам автори които се опитват да оправдават логично присъствието на магии, паранормални явления, странни същества и тн. По този показател Кръстю се е справил повече от добре, всичко е обосновано, защитено и описано дори оригинално. Но това е заключение след прочитане на цялата книга. С други думи страхотна идея. Реализацията на идеята обаче е друга работа. Започвам със стила. Не ми стана ясно за каква аудитория е предназначена тази книга, защото цялата и фентъзи част е толкова по детски наивна и плоска от към интрига, че чак имах усещането, че гледам детски анимационен сериал от 90-те, в който героите са свръх силни, репликите им плоски и клиширани, злодеят е огромен и страшен и самоцелно зъл(при това само на думи, защото не получава достатъчно екранно време), обрати, паралелни действия и история на втори план няма, за да не се объркват 5-6 годишните зрители. Това хубаво, ако книжката си беше просто детска. Ама не е. Научнофантастичния елемент си е така добре развит и обоснован и с терминология и с научни обяснения, че и велики фантасти на сериозна научна фантастика биха завидели на г-н Мушкаров. С думи прости фентъзи за малки деца и сложна научна фантастика за възрастни не е добра комбинация. Моят съвет към автора е да продължава да пише, защото явно има страхотни идеи, но преди това да вземе малко да прочете как се пише книга. Защото художествената проза зависи от други закони за разлика от научно обоснованата дисертация. Да помисли как да вкара хумор, образност, плътни мотивирани герои, постоянни пречки, обрати и тн. Нека Доброто да спечели на края, но да види читателя, какво е жертвал героя, за да победи, да разберем каква е мотивацията на злодея, да обогати фентъзи света, Да даде малко предистория на героите, какви са им недостатъците. Най-важното - да вкара интрига, защото именно интригата държи вниманието на читателя. Конфликти между героите, също липсват. Не може авторът да пусне един млад красив мъж и две красиви жени чисто голи, и да не прехвърчи нито една искра романтика, да не говорим за любовен триъгълник. Въобще книгата има нужда от сериозно пренаписване, защото иначе идеята и е добра и оригинална.
"Мъртва магия" е дебютният роман на писателя Кръстю Мушкаров. Като цяло романът ми хареса. Изпълнението му е много добро, макар че жанрово погледнато това не е точно моят вкус и за съжаление страда от много от недостатъците на начинаещия писател. За да не бъда голословен, ще напиша детайлно плюсовете и минусите (поне това, което считам за плюсове и минуси - все пак всяка една рецензия и оценка си има свой субективен елемент).
ПЛЮСОВЕ:
Много добро съчетание на фентъзи и на научно-фантастичния елемент. Магията е обоснована научно и това много ми допадна. Хареса ми връзката между алтернативния свят и историята на нашата Земя. Хареса ми космическия елемент и как човечеството, без да иска, се оказа въвлечено в междугалактически конфликт. Като цяло романът почива на интересна хрумка, макар че тази хрумка би могла да се доразвие - давам един много прост пример. Защо жените могат да бъдат магьоснички, а мъжете - не? Нека да кажем, че нанороботите могат да работят само там, където има енергия - например митохондрията на клетката. Но за съжаление митохондриите имат свое собствено ДНК, което се разпространява само между женските организми, това ДНК не се прехвърля на мъжете. Това е достатъчно логично ограничение за човешката раса, но не би било ограничение за другите раси - като например за пенкилер трифидите, които са всъщност злодеите в този роман - нанороботите биха могли да работят в техните хлоропласти :) Не ми беше идеята да развивам научно-фантастично есе в това ревю, просто така се получи :) Исках да кажа, че цялостното изпълнение е добро, макар и да има възможности за подобрение и очаквам с интерес да видя как Кръстю Мушкаров ще се развие като писател.
МИНУСИТЕ:
Магията, макар и научно обоснована, е опростена - до момента в който всеки, който има нужният набор нанороботи, може да манипулира с нея. По този показател романът е по-близък до "Ерагон", а не до магията, да речем, която е в "Землемория", където има цяла школа по нейното изучаване - като магията в "Мъртва магия" е даже още една идея по-опростена - тя може да се контролира от емоции и мисли. Това, за съжаление, ограничава възможностите за развитието на героите ... и стигаме до възможно най-големия недостатък, който видях в романа: има герой от типа "Мери Сю". Героите от този тип са често допускана грешка за начинаещите писатели - и се надявам Кръстю да не ми се разсърди и да ме изтрие, големите имена в жанра също допускат този гаф в дебютните си книги - примерно, Хари Потър в първата книга на Роулинг е типично "Мери Сю" (по-точно мъжкия вариант - "Гари Стю"). В случая "Мери Сю"-то е Тиана, или Тиан-ка. Тя се появява в алтернативния свят и БАММ!! ненадейно става магьосница, при това много добра. Без да се учи проявява невиждано майсторство, унищожава един от големите роботи, а накрая успява да направи магията за телепортиране от раз. Цялата тая работа около жените-магьоснички ме хвърли в доста голямо недоумение. В този свят е имало доста магьоснички, да кажем - цели поколения, които са били отвличани, но нито една от тях не е проявила малко въображение за това как да победи пенкилер-роботите. Тук идва вторият голям проблем, който забелязах в тази книга - ролята на главния герой е сведена до това да бъде съветник. Окей - разбирам идеята на автора, главният герой е техничар, идва с цял куп технически познания и поради тази причина той може да съветва магьосничките за техническия аспект. Но в романа той не се ограничава само до това - главният герой се оказва съветник и по общи въпроси - например, в края той измисля идеята да вкара огледало в кораба, за да телепортира магьосничките. Точно това ми направи много силно впечатление - жените-магьоснички показват огромна липса на въображение. Имат нужда от мъж, който да им покаже как се правят нещата, при това мъж, който се вълнува основно от техническите въпроси и нито един път не се развълнува, че пред него има гола жена (което се случва при почти всяка телепортация). Не че непременно книгата трябва да е любовен роман, може би авторът се дразни от такъв тип книги, но ... някоя и друга емоция от този тип не винаги е излишна :)
Мисля да спра дотук. Отново казвам, силно се надявам авторът да не ми се разсърди от критиката. Просто отбелязвам какво ми хареса и какво не.
Дебютният роман на Кръстю получава три звезди от мен. Сега ще обясня и защо:
Плюсове – Изградена е добра платформа за история. Авторът добре описва света около героите. Показва силата на приятелството. Доста грамотно написана книга.
Минуси – В началото си мислех, че ще чета фентъзи. Щом прочетох за магии и магьосници. ��баче в един момент цялата мистика на магията бе убита с научни обяснения. И в един момент усещам, че съм в научната фантастика и обясненията как работи магията. Бих искала да посъветвам автора да не прави повече така. Вярно е, някои жанрове могат да се смесват помежду си, но в случая на твоята книга не се получава между фентъзи и научна фантастика. Бих казала, че героите ти са от два различни паралелни свята с паранормални способности, но не и магьосници. Мисля, че думите като магия и магьосници не са сложени на място в сюжета ти. Личи си, че си човек на технологиите, но понякога тези два израза не могат да се слагат в научна фантастика. Мястото на магията е във фентъзито, където да изгражда мистиката около значението на думата, а не да я разкрива.
Това са моите градивни съвети към автора. Хареса ми книжката, за това ѝ дадох три звезди, но има неща, които трябва да се прегледат наново и да се поправят. Понякога комбинация между няколко жанра може да е лошо решение.
"Мъртва магия" е книга за хора като мен. Грамотно написана, красив изказ, остроумни закачки, интересен сюжет. Единствената слабост е недостатъчното описание на георите - ще ми се да знаехме малко повече за тях като личности извън случващото се на момента. Идеите, заложени в книгата, са добри. Преплитането на фентъзи с фантастика на мен явно не ми пречи - това е първата такава книга, която чета и всъщност много ми хареса. Да имаш обяснение на нещото, наречено магия, за мен не разваля преживяването - напротив! Аз все още не умея да го правя, така че спокойно мога да си чета за него :) Препоръчвам книгата. Не съществува една идеална книга за всички читатели, така че не се подвеждайте по отрицателните коментари за тази - прочетете я и преценете сами.
Eдна от малкото книги, които съм започвал да чета, но не съм довършвал до край. Основната причина е, че мразя да чета на компютър. Другата основна е, че не обичам жанровата бльоджа, т.е. научното обяснение на магията и преплитането с технологии не е за мен. В началото ми напомни малко на юношески сериал - нещо от сорта на Анабела и Румборак, после обаче нещата някак си излязоха от плоскостта ми на приемливост. Все пак ми се струва, че идеята има бъдеще и авторът би могъл да я развие след придобиване на малко опит.
Много приятна фантастика. Има магия, но е научно обяснена. Много грамотно написана книга. Рядко се случват такива, затова го отбелязвам. И граматически, и стилово. Има интересно изграден свят, има интересни герои. Малко Анатагонистката в един момент сменя посоката и не е ясно с кого се бият героите. Изобщо за първа книга на автора - повече от добре. Има само един, за жалост, основен недостатък - историята е много кратка, почти детска. Еднопластова, едно нишкова и всичко та. Най-общо - големите батковците си се бият, а нашите случайно се оказват в мелето и до края не знаят какво точно правят. Книгата даже не е и първи том, а просто един увод към света на автора, който признавам дава възможност за сериозно разгръщане.
Прочетох тази книга с удоволствие. Аз в живота много си падам по експериментите и съм почти всеядна читателка, от онези, за които се употребява думата "bookworm". Това е четиризвездна оценка, която веднага доказвам, че всъщност е петзвездна.
Вярно, че плотът е просто устроен и няма излишен твист, вярно, че привидно изглежда като целомъдрено четиво, предназначено за много млади читатели. Но това е една творба създадена с предварителната уговорка да бъде микс от жанрове и крайният резултат е успешно позитивен. Умът на читателя плавно влиза в тази невероятна ситуация и действията на героите са отлично хармонизирани с предизвикателствата, които им се изпречват и е нужно да бъдат преодолявани.
На отпуснат ум, книгата се чете толкова гладко, че е удоволствие. Сега: това е една безплатно разпространявана електронна книга и като такава е редно да бъде съдена! Нещо повече: предоставени са всички възможни електронни формати, конвертирани перфектно!!! И това не е просто "lovely reading experience", ами си е живо глезене, и аз, например, книгата точно по един супер разглезен начин я прочетох – моби форматът в четеца, форматът епуб в една любима "desktop app"... и даже си държах под носа пдф-а за разни справки ха-ха. Ето това, днес, на един самоиздаващ се български автор е редно да му донесе една допълнителна звездичка – аз я наричам благодарствената звездичка на признателния читател.
Съвсем малка нота: открих в текста 2 липсващи пълни членове в м.р., едно много въпросително изречение неснабдено с въпросителен знак, малка шепичка липсващи запетаи и пълна шепа излишни такива. Но разпръснати по 160 страници, все пак не създават никакво лошо впечатление, нито забавяне на четенето, което е много важно нещо – поздравления на автора за доброто качество(надявайки се, че ще има корекции, разбира се...)
Супер лека и приятна за четене книга. Действително, сюжета може и да не е най-многопластовия и сложен, но вселената и глобалната история са много впечатляващи и на мен лично ми допаднаха много.
Стилът на писане е също много добър, изобщо не усетих липсата на редактори и издатели, нещо, което често ми се случва, когато чета самиздат - няма дразнещи повторения, правописни, пунктуационни и други грешки. Изобщо останах с впечатление, че чета много добре редактирана комерсиална книга.
Успех със следващата част, чакам я с нетърпение! :)
Ако платформата даваше тази възможност, щях да маркирам много повече от 5 звезди за тази книга. Открих преди време Кръстю Мушкаров, но бях “зает” да чета модерните тогава книги. Явно сега моментът е назрял. Планът беше да прочета “сълзите на дракона”, пипана ми в една-две групи. Отказах се от нея, исках да я оставя за десерт и започнах “Мъртва магия”. Това е от книгите, за които може да се говори много, но може и да се кажат само няколко думички, аз ще се опитам да съм някъде по средата. Да си призная, в началото, първите две-три страници “Мъртва магия” ми се видя странна, но в лошия смисъл на думата. Имаше някои изречения, които препрочитах, моменти над които се замислях за да ги осмисля по-добре. След това всичко се промени и погледа ми започна да се рее по редовете и така до последната думичка. Автора ни разказва историята на двама приятели, Ян и Тиана,които попадат във вълшебен, магичен свят. Там започват техните опасни приключения. Една вечер докато Ян се онася чува шум, но не какъвто си мислим ние, а от оня шум, който по-скоро усещаме. Тогава голямото приключение започва, но той още не подозира. На следващия ден го посещава приятелката му Тиана. Разказва й за преживелицата си. Източникът на шума - магьосницата Рие-Ка ги отвежда в нейния свят. Там двамата “земляни” се срещат с предмети, същества, явления, които дори не подозират, че съществуват. Ян и Тиана се запознават с изкуството на магията, водят задълбочени разговори по философски въпроси, борят се за живота си и този на други хора. Автора описва по изключително красив начин околната среда в книгата, преметите, дори начина по който се случва самата магия. От друга страна героите бяха описани малко слабо, поне за моя вкус. Ако “мъртва магия” беше картина щеше да е нарисувана с меки, пастелни цветове, да е обвита в лека ефирна мараня. В книгата открих редица влияния, от любими мои произведения. Но в никой случай не казвам, час торовите идеи не са оригинални. Точно обраното, това е едно прекрасно фентъзи, четящо се на един дъх и представящо ни по красив и магнетичен начин връзката между магия и технологии. Именно тази връзка ми направи асоциация с ДЮН. Финалът на книгата е много хубав, не остави въпроси в мен и чувство на незавършеност, ценя това изключително много, тъй като ми се е случвало да чета книги които ме оставят с пръст в уста на края. Ако ви се чете интересно, леко фентъзи, с красиви пейзажи и герои със силни характери подхващайте смело и смахнато “мъртва магия”. Приятно четене!
Харесвам писането на Кръстю Мушкаров в цялото му несъвършенство. Обичам чистотата на неговото творчество. Защото отвъд всички неправилни изречения и леко наивни сюжети прозира вярата, че доброто е по-силно от злото. "Мъртва магия" за мен е по-силната книга измежду двете, които съм чела до момента ("Сълзите на дракона"). Надявам се хейтът, който залива Кръстю Мушкаров да не го сломи и откаже от писането. Успех!