What do you think?
Rate this book
Разруха
„Разруха“ е роман за начина, по който бе обезкървена и ограбена България след промените през 1989 г., за буздушието на политическата ни класа и продажността на институциите, за невидимата и видимата ерозираща власт на парите у нас, за тайнствения „разум“ на световните пари. Това е роман за уязвимостта на човешкото достойнство и за любовта.
400 pages, Paperback
First published January 1, 2003
11 people are currently reading
168 people want to read
About the author
Владимир Зарев
48 books50 followersВладимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам.главен редактор. Понастоящем е главен редактор на списанието.
Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”.
Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж.
През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии.
В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година.
През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми.
Владимир Зарев е и баща на три дъщери.
Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”.
Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж.
През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии.
В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година.
През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми.
Владимир Зарев е и баща на три дъщери.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
May 27, 2024
Не съм чела по-добър роман за Българския преход. Засега си остава ненадминат.
А краят му е неочакван, импровизиран, невъобразим в българската литература.
Голямо постижение на Владимир Зарев!
А краят му е неочакван, импровизиран, невъобразим в българската литература.
Голямо постижение на Владимир Зарев!
October 10, 2015
Най-после успях да предъвча тази книга. Много скука на фона на прекрасен език. Не мога да повярвам как е възможно да се пише толкова интелигентно и толкова скучно едновременно. И не, нямам предвид историята - те са две паралелни, разказ в разказа, все за прехода - за безработния интелектуалец и за новоизлюпения богаташ, по едно време се уеднаквяват някак, безобразно скачат от една в друга, а и хронологически в рамките на всяка, но някак гладко и ненатрапчиво. Стандартното за съвременните бг книги, описващи вечния преход.
Имаше много силни моменти на места, но те се размиват сериозно на фона на ненужно раздутата история.
Книгата е за две звездички, но заради изпипания стил, въпреки скуката, давам три.
Имаше много силни моменти на места, но те се размиват сериозно на фона на ненужно раздутата история.
Книгата е за две звездички, но заради изпипания стил, въпреки скуката, давам три.
August 12, 2009
Съвременният български живот. Преходът като един от малкото исторически етапи, на които съм била свидетел никога не е предизвиквал интерес у мен. Напротив – правила съм се, че не съществува като някаква чужда реалност, не и моята. Като чалгата. Ако подозирах, че Разруха е почти документален разрез на това време, романът все още щеше да стои неразлистен на секцията ми, при това сред по-малко красивите книги. Но пък препоръчана ми от един от готините ми приятели, който на всичкото отгоре и чете, й дадох шанс. Сюжетът с писателя, предполагам донякъде биографичен, е безпощадно тягостен, отвратително истински. И ако това звучи приповдигнато, отдавам го на заразния дух на книгата, чиито стил на писане представлява смесица от по моему отживяла описателност и фрагменти от съвремието ни, като рекламни слогани например. В началото ми звучеше разностилово, дразнеше ме, но продължих да чета първо, защото ми я препоръча Вальо, второ, защото ми харесваха онези екзистенциални вмъквания в разказа, до които само човек с доза интелект може да стигне, и трето, заглавието ми кореспондира. Разрухата е едно от малкото неща, в които безусловно вярвам. Животът завършва с поражение, както и да го играеш.
Неетично е да разобличавам автор, който е заел фрази от класиците и ги е вкарал в устите на героите си като някакво проникновение, но дори аз, с далеч не богата литературна култура, припознах тези моменти. Това може би губи всякакво значение когато романът е добре написан и изпълнява целта си. Книгата е хомогенна и историята му позволява да философства без читателя, жаден за мутренски интриги да губи интерес. Нито пък има усещане за философстването като пълнеж. Но ме озадачават повторенията на описания. Дали е целено или това е така наречения стил на автора, от който сам не може да избяга.
Следя го като еднооко заптие да не е сгафил, но това е само заради посветено време от моя страна, което искам да оправдая за себе си. В крайна сметка истината е, че преживяването ми хареса, но не знам бих ли я препоръчала на приятел. Вече нямам смелост да препоръчвам филми, камо ли да нося тежката отговорност на книгата.
Неетично е да разобличавам автор, който е заел фрази от класиците и ги е вкарал в устите на героите си като някакво проникновение, но дори аз, с далеч не богата литературна култура, припознах тези моменти. Това може би губи всякакво значение когато романът е добре написан и изпълнява целта си. Книгата е хомогенна и историята му позволява да философства без читателя, жаден за мутренски интриги да губи интерес. Нито пък има усещане за философстването като пълнеж. Но ме озадачават повторенията на описания. Дали е целено или това е така наречения стил на автора, от който сам не може да избяга.
Следя го като еднооко заптие да не е сгафил, но това е само заради посветено време от моя страна, което искам да оправдая за себе си. В крайна сметка истината е, че преживяването ми хареса, но не знам бих ли я препоръчала на приятел. Вече нямам смелост да препоръчвам филми, камо ли да нося тежката отговорност на книгата.
March 5, 2022
Не знам какъв рейтинг да дам на книгата, затова й дадох тройка. Защото тази книга е толкова болезнена, че не може да ти хареса. Аз съм родена в началото на прословутия преход, прекалено съм малка, за да съм участвала в играта. Затова съм благодарна на книгата, че ми обясни през очите на два персонажа, двете страни на една монета, защо е някои неща са толкова трудни и сиви у нас. Отлична илюстрация на това как пероидът, който трябваше да е чистилище и развързване на човешкия дух от многото невъзможности, се оказва ад, в който случайността, опортюнизмът, недоимъкът и безредието оголват личността от човешкото, ценностите и достойнството. Препоръчвам книгата на всеки, който се пита на какво се дължат тези рани у нас като общество, които не зарастват, а само са зашити от калпави хирурзи, докато отвътре гноят и болят.
April 20, 2020
Това е най-добрия роман за прехода в Европа (мнение на немско-езичната преса). Просто искам да споделя още веднъж този всеизвестен факт.
Поклон!
Поклон!
August 17, 2025
Одличен роман! Многу интересни и комплексни ликови, преку кои се проткајува цело едно минато, сегашност и иднина и цела една филозофија на различни делови од човечкиот живот: смртта, достоинството, верноста, чесноста. Особено ми се допадна концептот на роман во роман и како се направени паралели меѓу реалноста и романот.
October 24, 2024
По значимост сред модерните български романи го поставям почти наравно с "Възвишение" и "Чамкория" на Милен Русков. Европейските критици, които сочат "Разруха" като най-добрия източноевропейски романи за прехода, са напълно прави.
December 13, 2019
Прочетох романа на моя преподавател по творческо писане Владимир Зарев със свито сърце. Прекрасен език, описващ болезнена история за унижението и унищожението, повсеместното, от която ти премалява.
August 4, 2022
Прекрасен
January 18, 2014
Като се абстрахира човек от това, което видиш ли, трябва да символизира романът, всъщност той е една много увлекателна история. :)
April 25, 2015
Историята на един писател и един бизнесмен достигнали дъното във своя живот.
August 16, 2015
Увлекателен разказ и доста добра психоанализа.
October 1, 2015
Какво да мисля за нещо което не съм прочел?
August 19, 2015
Доста правдоподобна картина на прехода в България.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews