Домът на боговете

by Robert Sheckley, Робърт Шекли, Светлана Комогорова-Комата (Translator)

Артър Фен е обикновен млад професор с езотерична специализация по сравнителна митология. Забъркан в невероятни финансови машинации, той изпробва магическо заклинание и изведнъж се оказва притежател на магия, чрез която прониква в царството на боговете. На непозната територия, той прави голямата грешка да покани низш бог и неговите приятели на Земята. Последствието е фантастична бъркотия, комични ситуации и изненади.
Грешката на Артър разстройва неговия собствен живот, нравите на Земята и мързеливото добруване на боговете. Силите на мрака могат да погълнат всичко. Добрата новина е, че Артър е способен да намери кураж и вяра в себе си да спаси светлината, дори това да значи една нова Вселена.

Genres: Fantasy, Science Fiction

207 pages, Paperback

First published January 1, 1998

About the author

One of science fiction's great humorists, Sheckley was a prolific short story writer beginning in 1952 with titles including "Specialist", "Pilgrimage to Earth", "Warm", "The Prize of Peril", and "Seventh Victim", collected in volumes from Untouched by Human Hands (1954) to Is That What People Do? (1984) and a five-volume set of Collected Stories (1991). His first novel, Immortality, Inc. (1958), was followed by The Status Civilization (1960), Journey Beyond Tomorrow (1962), Mindswap (1966), and several others. Sheckley served as fiction editor for Omni magazine from January 1980 through September 1981, and was named Author Emeritus by the Science Fiction and Fantasy Writers of America in 2001.

Reviews

[TalkinHorse · Rating 2 out of 5]

It has its moments, but overall disjoint and unfocused...

Robert Sheckley has written some great, absurd satire, so I'm interested when he comes up with something new. I enjoyed the early chapters of this book, but as it went along, it simply lost focus, randomly introducing and abandoning characters and situations. It was clever in many ways, but the disintegrating structure lost me.

Sheckley wrote many short stories in the 1950's and 60's, and some say those were his best work. It has probably always been a challenge for him to hold a long story together. But some of his novels have been great -- my favorites are Mindswap and Journey of Joenes. Most of his work is out of print, but it's worth looking for if you've got a taste for the old-school absurd.

[Сесил Костадинова · Rating 3 out of 5]

"Фантастиката е реалност, доведена до абсурд" - е казал Рей Бредбъри. Няма по-подходяща книга, която да илюстрира тази истина от "Домът на боговете". Забавна с абсурдните си реалности, с несъвършената човешко-божествена психика, с терзанията между предопределеното "отгоре" и собствените ни желания. Трудна за преразказване история, която със сигурност ще се хареса на ироници, саркастици и фенове на Робърт Шекли.
А защо звездите не са пет ли? Ами... защото я сравнявах с разказите му. :)

[Todor Panchev · Rating 3 out of 5]

Пролетна манджа - миш маш. Така мога да определя тази книга. Леко, неангажиращо четиво, абсурдна история с бързо и хаотично развитие на действията, без ясна представа за читателите кои точно са главните герои и какво се иска от тях.
В крайна сметка всичко се върти около Артър Фен, който умопомрачително много прилича на Артър Дент от Пътеводител на галактическия стопаджия. Освен че носи неговото име, характерът му е сходен и се забърква в галактически каши, съизмерими по мащаб с тези на адаша си.
Предполагам че книгата е комедия, въпреки че не се засмях нито веднъж. Нито се замислих по важни въпроси за живота, вселената и всичко останало. Все пак, макар и с голямо закъснение, отдадох почит към Робърт Шекли, който лично разписа книгата за мен преди толкова години, а тя стоеше и събираше прах в дъното на библиотеката.

[D.L. Morrese · Rating 2 out of 5]

In a style that reminded me of Alice in Wonderland, a poor sap with an unmarketable PhD in comparative mythology makes a bad investment and calls upon a god for help. Of course none of the major gods will even talk to him, so he ends up signing a very one-sided contract with a minor trickster god, which threatens the destruction of the universe...somehow. It's an interesting concept, but the prose, dialogue, and much else about this book make it seem more like a rough draft than a finished novel.

[Jack Doud · Rating 1 out of 5]

This book was the literary equivalent of a 2 year old telling a story going "and then, and then, and then". It tried to have the wit of Hitchhikers Guide and plot of American Gods but instead utterly failed at being a coherent or entertaining story.

[Mladen Minev · Rating 4 out of 5]

Абсурдно смешно и прекрасно забавление. Шекли ме забавлява, дори без съпровода на Зелазни.

[Andrey · Rating 2 out of 5]

One of the worst novels by the great author. It has a promising start, but eventually detereorates into complete nonsence which is supposed to be humorous (except it isn't).

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

За Шекли, наред със Зелазни, Азимов и може би Хърбърт, си е донякъде светотатство да се каже дори една лоша дума за качество, идеи или изпълнение на нещата им във фентъзийните или фантастичните дебри, или в зоната някъде между жанровете. Аз може би неочаквано няма да се цепя от клакьорския колектив и ще вдигна малко флагче за това колко наистина добър за четене е Шекли, въпреки минималистичното ми разочарование от приказките на Аззи, породено естествено от тъповато уголемените ми торби , кошници и всякаква домашна посуда очаквания. Тук нямам нито една заядлива забележка, мусене в мрака или сумтене в тишината между разгръщането на страниците. Домът е прекрасен образец на течението, посветено на масирано ебаване с всякакви митологични, типологични и нарочени за божествени фигури, в който активно се забавляват гении като Геймън, Дъглас, де Камп, и който друг изпускам отявлен богохулник .

Хуморът е прекрасен, героите са жизнени и шантави, а преводът е на Комата – блестящ , достоверен и уникално жив. Забавно е да гледаш колко щуротии може да сътвори поредния сдухан човешки мухльо с артефакт на Соломон, колкомного и чак завиждащо качествено изродските божества , добре забравени поради най-естествени причини, могат да вземат от нашия живот, а вселените са толкова крехки кифли, че можеш да ги подмениш , унищожиш и удавиш в черна дупка с весела лекота. Правилата на времето и съществуванието са толкова ритардет фън, че само Марвин и кош с вогони ми липсваше за пълна екзалтация. Наистина страшно читаво и леко четиво, дори и научните неща звучаха толкова шантаво вероятни, че почти разбрах туй-онуй за всемирния ред. И да си бог се оказа доста скучно занимание, дори и бог на извънземните или африканските лемури, краят е все еднакъв.

Ще се учудите колко много добри и уникални идеи са напъхани в само двестатина страници, но фактите сами говорят – Шекли е змей на комедийното фентъзи и определно искам да си изровя отнякъде Машината Шехерезада, която или струва майка си и баща си, като я има, или хич, ама хич я няма никъде. И не, не се интересувам от по-сай-фай нещата на Шекли, не ми е в кръжока по интереси и това е.

[Иван Величков · Rating 2 out of 5]

Еми, не ми обади по никакъв начин. Чак ми е гузно. Преводът на Комата е супер и историята е весела и лека, с множество забавни обрати, но не е мой тип книга.