„Алпийски дневник“ е серия разкази за алпинизъм. За върха мечта, чието сияние изтръгва от рутината, за вечери край лагерни огньове, за тръпки на страх и радост. За еуфория и изнемога, за това да си пришълец в чужди земи. Авторът води читателя от обичайната градска среда към света на планината, приключението, пътешествията и риска. Целта тук е не да се отчетат спортни постижения, а да се предаде тръпката над бездната на онези, които не са я изпитвали. Какво е да катериш по отвеси на стотици и хиляди метри над равнините? Какво е да пътешестваш в далечни страни, за да се изкачваш по върхове над облаците? Това са спомени за живи и останали завинаги в планините, за победни мигове и мъчителни нощи.
Не мога да си обясня защо тази книга не е по-популярна. Прекрасно написана, искрена, вълнуваща - това е един вътрешен поглед към алпинизма. Не към професионалния алпинизъм, а към една по-любителска, но и по-чиста негова форма, неопетнена от материална изгода. От Рила, Пирин и Витоша до Памир, Елбрус, Япония и дори Хималаите, авторът описва един живот, посветен на търсенето на смисъла по планинските върхове. Там има риск и смърт, но и приятелство, красота, живот. "Алпийски дневник" е не просто страхотен пътепис, но и философска книга, която беше много близо до сърцето ми. Горещо я препоръчвам на всеки, които се интересува от планинарство.