Тогава ми каза в мене се разклонява дърво и щом листата му в дъжда зашумят безпомощна плача
тогава ми каза в мене се разклонява дърво в което гнездят пъстри птици и щом есента в топлите страни ги примами треперя от безпокойство
тогава ми каза в мене се разклонява дърво което все някога ще ме погуби вече лека-полека и сърцето ми се вдървява и вместо нозе имам само корени и мога да галя единствено с клонки но скъпи ти не бива да го допускаш
тогава аз те обичах както неопитен градинар чака богата реколта длани твоето безпокойство успокоявах с дъх горещ подсушавах плача ти и от косите ти изресвах листата
когато сега те целувам защо на устните си усещам горчивия вкус на диви плодове?