Книга, каквато не сте чели досега. Неумолима, рязка, искрена. Непоносимата истина за живота, която ще ви разплаче... от смях. Да наречем нещата с истинските имена – без свян и лицемерна претенция за морал. Книга за опасните игри...
Шахматен урок номер 1: Две Царици на шахматната дъска. Пешки, които могат да станат Царици. Много жени на едно място. А толкова малко Царе. Да си обучим нови, предлагам аз. Шахматен урок номер 2: Когато държиш Царица в ръката си, я държиш като най-хубавото нещо, което ти се е случвало, а не я слагаш на G1 и не очакваш да е твоят рицар на бял кон. Шахматен урок номер 3: Пешки, пешки, но кой няма нужда от роби?
За автора/За Eden Flamingo
Авторът е мистерия. Авторът на тази книга предизвиква истерия. Еden Flamingo всъщност е блог, който всички следят и тайно четат. Една сянка, един силует на една дама, която не само ще пожелаете, но и ще искате още и още да четете от нея.
„Когато бях на три, майка ми ме караше да се аргументирам на всеки ‘Защо’ въпрос. За да ви приемам сериозно, моля, не ми давайте ‘Щото така’ отговори.“
Авторът на тази книга е мистерия. Жена е. Поне това знам. И от току-що прочетеното мога да я опиша така – красива, умна, най-вероятно брюнетка (не би й отивало да е руса), не пие, не пуши, самостоятелна и самоуверена, все още няма дете, не живее в България (може би е в Лондон или Ню Йорк), винаги с изряден маникюр, високи токчета и усмивка, която може да хапе. Тя не е порасналото момиче от провинцията, което се опитва да остроумничи. О неее! Тя е онази мадама в бара, на която й личи от вратата, че не можеш да я заговориш, без да имаш солиден брой мозъчни клетки в симпатичната си псевдомъжкарска (мишкарска) главица, които поне малко да наваксат нейния достоен интелектуален бекграунд.
Да повторя – авторът на тази книга е жена. От онези жени, които знаят какво искат, как да го постигнат и нямат време за губене с хора, които не отговарят нито на умствения им капацитет, нито на духовното им ниво. Аз харесвам такива жени, защото обикновено умеят да казват истината, дори от нея да боли. Подобни жени за повечето мъже са „висока топка“, като бутилка Moët & Chandon, когато в джоба си имат изтеглени последните 400 лв. от банкомата, но ще се правят на тежкари довечера в клуба, а утре ще ходят да вечерят при мама и тате и ще искат назаем кинти до следващата заплата. За съжаление е пълно с такива мъже – по света и особено в България; мъже, които смятат, че с пари можеш да купиш всяка жена, но най-вече да си спечелиш авторитет. Eden Flamingo знае как да се справи с подобен тип комплексари, защото понякога и словесен заряд е достатъчен.
"Я, котенце! – си мисли мениджърчето. Я, глупак, който си мисли ‘Я, котенце!’ – си мисля аз."
Това е от книгите, които се четат бързо, но се опитваш да ги четеш бавно, защото искаш да ги запомниш. И да, книгата ми е пълна с цветни листчета между страниците с цитати на Идън, които харесвам: “Когато боговете ти се срутят, това значи ли, че не са били богове, или значи, че ти си им придавал пазарната стойност, която са нямали?” “Колкото повече броколи и спанак ядеш, толкова по-малко място има за баниците и донъти. Така е и с хората в живота ти. Разбираш ли, Дънкин Донът?” “Но разбира се, че съществува вечната любов. Към играчките, които някой ти е откраднал, преди да са ти омръзнали.” “Хората, които твърдят, че всичко си има цена са смели хора и аз им предлагам в следващото изречение да обявят своята.” “Не съм специалистка, но си мисля, че най-голямото предизвикателство при писането на чалга е търсенето на думи, които св римуват с мерцедес.” “ Един мъж никога не може да разбере защо чантата ми трябва да струва един алигатор, но разбира защо часовникът му струва 10 малки негърчета.”
Има и още, но не ми се преписва половината книга. Идън, моля ти се напиши нова книга. Идън е от жените, които гледаш и искаш да си, но просто не си. Интелигентна, фатална, стилна, амбициозна готова да покори всичко и всички с високите си токчета.
Това е книга, която се чете много бързо, но е от книгите, изпълнени с толкова много прикрита мъдрост, че искаш да я четеш бавно и колкото се може повече пъти. Раздвоена съм, защото тази книга събуди в мен възхищение и негодувание. Попадна в мен случайно. Моята приятелка, която е библиотека, ми я подари и ми каза, че иска мнението ми за тази книга. Попита ме: "Абе младите хора така ли говорят помежду си? Толкова много откровения и цинизми ли използвате?" Отговорът е и да, и не. Мисля си, че човек не е способен пред всеки да е толкова честен, но тази жена ми направи огромно впечатление.