Д-р Тотко Найденов е с две висши образования - по хуманна медицина и по журналистика, специалист по социална медицина. Работил е като ординатор в Кардиологичното отделение, домашен лекар и в "Спешна помощ" в Ямбол. Бил е и селски лекар в с. Ръжена, Казанлък.
Д-р Тотко Найденов е главен редактор на в. "Български лекар". Автор е на над 40 книги, между които "Аз, лекарят", "Болестите и сексът на държавниците", "Здравна азбука" - сертифицирана от МОН като учебно помагало за здравна и сексуална култура, "Децата, без които не можем", "Съдебните лекари разказват", "222 любовни лекарски истории", "Книга за българските хирурзи", "Кратка история на медицината и лекарската етика", "Сняг в косите" и много други.
Създател е на "Деня на българския лекар", "Чилови дни", "Празника на фармацевтите", "Деня на спасението" - официализиран от Министерския съвет. Носител е на Почетен знак - златен на МЗ, на БЛС и на "Мати Болгария". Член е на Българския лекарски съюз, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналист и Съюза на офицерите от запаса.
Баща е на 4 деца (от един брак). Дядо е на 5 внучета.
Уви, книгата е платила твърде висок данък на историческите реалност в която се е пръкнала. И все пак е любопитна, дори само поради факта, че признава съществуването на нещо, яростно замитано под чергата през годините на светлия комунизъм, а.к.а по-бай-тошово-време, а именно наличието на битова и криминална престъпност.
Авторът ни запознава:
- с алчни фатални дами, готови и на убийство, за да придобият апартамент в столицата
Жената е хубава, дори пищна. Наскоро е навършила 35 години… Но кой, наистина, би подозирал, че зад стегнатия бюст тупти толкова жестоко сърце?
- с безскрупулни обирджии:
Впоследствие се установява, че и двамата обичали да играят на хазарт. По-често губели, и то внушителни суми, отколкото печелели. Проказата на комара разяла душевността им, скапала съзнанието им — до пълна некроза. Комарджията е неподвластен на себе си, той е по-слаб и от наркомана, по-ненаситен и от сребролюбеца, по-опасен и от престъпника. Защото хазартът неизбежно влече и към безволието на наркомана, и към алчността на сребролюбеца, и към насилничеството на престъпника. До пълно морално падение.
- с коварни Отеловци
Тя стои изложена в музея на софийската Катедра по съдебна медицина: съвършено запазена мумия на сравнително млада жена. Черна, твърда като мушама кожа е прилепнала о костите. На шийните прешлени още стои коланът, с който е била удушена… Намерили са я синовете й, когато разрушавали старата бащина къща, за да построят нова на нейното място. И макар да са виждали майка си само като деца, веднага са я познали — нищо, че тя вече представлява изсушен скелет, грозна и ужасяваща мумия. Под пруста лежала, на две педи под дюшемето. Хоросанът ли я е запазил от разлагане, рехавата пръст ли, или проветрението през процепите на дъските? Това няма значение. Но кой я е убил така мъчително? Ясно кой — баща им.
и т. н. и т. н…
Както става видно от произволно избраните цитати в тази почти здравно-просветна-дипляна (по друг начин не бих могъл да я назова) има твърде малко медицина, още по-малко пък съдебна такава. Случаите са написани в стил чай да ти разкажа за онова зловещо убийство, па ти ша ма почерпиш една рикия…, а доктор Тотко използва възможността, да разгроми моралното разложение на хората, сторили всички тия лоши неща…
Е, имаше и моменти, накарали ме да хълцам от удивление (все пак, редно е да предупредя, че следващият цитат е кофти, но няма как да го спестя, заради фамозния край)
Нищо не убягнало от внимателния поглед на съдебния лекар. Заедно със следователя той се вглеждал във всеки детайл, във всяка гънчица. А разликата между състоянието и разположението на двата трупа била несъмнена и очебийна. Русичкото момченце било разсъблечено. Захвърлено под шипковия храст, то лежало по очи. Сплъстената му прашна коса тъмнеела от спечената кръв. Мургавото дете изглеждало като заспало. Косицата му била сресана, още неувяхнало венче от полски цветя покривало челцето, ръчичките били грижливо кръстосани върху корема. Нищо друго не правело впечатление. Никакви следи около мястото на престъплението не насочвали към убиеца. Най-близкото село се намирало на около 3 километра. Каква е гаранцията, че той е именно от там? Бързо установили самоличността на децата — те били от същото това недалечно селце. Нямали врагове — та кой и защо би могъл да мрази две десетгодишни момчета? Родителите им били кротки, трудолюбиви хора — и на тях за какво да се отмъщава? Следствието се заплитало безнадеждно. Тогава съдебният лекар казал: — Търсете епилептик!
Точно в тоя миг Хорейшио Кейн си скина дипломата на криминалист, аз ви казвам чао, без да пропусна горещо да ви препоръчам това четиво. Чрез него определено няма да прихванете пинизи от местопрестъплението, но твърде вероятно ще забравите, че над половин час сте въртели педалите на велоергометъра, както ми се случи днес
Старичка, тънка книга, с доста социалистическо морализаторстване, но кой не обича да чете полицейски истории за убийства? Може да се каже, че това е нещо като прародителя на сериалите тип CSI. Има я в Читанка.
Все битови убийства, мен разбира се ме интересуваше колкото се може повече психологията. Най-интересен ми беше случаят с епилептика: "Епилептиците са с болестно изменен характер. За тях се знае, че са обстоятелствени при разговор, натрапчиви и прилепчиви към другите хора, дори и да са съвсем непознати, угодливи и венцехвални. Те проявяват и склонност към ритуалничене, показност, маниерничене."
Морализаторстването и дългата ръка на комунистическата цензура са натрапчиви на моменти до неприязненост в четенето, но като си помисля, че най-вероятно Найденов е бил принуден да ги вкара, за да види книгата бял свят, малко ми олеква. По всяко време е имало психопати. Това е може би най-важното послание тук. И не трябва да се забравя, че всеки познава поне един такъв.
Доста добро книжле, макар общият тон на моменти наистина да е пропит с доста нравоучителност и да личи сянката на соц идеите за човека. Интересни истории, които си струва да се прочетат. Затова - пет звездички. :)
Много интересна книга, включително по отношение на времето си (написана е в началото на 1987 година). Повечето истории са като сбит преразказ от епизоди на Dateline.
Не ми оправда очакванията. Книжката наистина включва интересни криминални случки, но ролята на съдебния лекар в повечето от тях е малка, а в някой даже я няма. Същевременно четенето на морал ми дойде в повече. Книжката е разделена на глави, включващи мотивите за най-честите битови убийства. Естествено извършителите и жертвите са обикновени хора от масата, често водени от ниския морал на недостатъчното си образование и жертви на вкоренени предразсъдъци. Елитът в България по това време не прави такива бели.