Всичко започва заради едни сини гащи и продължава през заведение „Columbia Bar and Grill & shkembe chorba with chesan“, та чак до Нидерландия и зад Ихтиман. Героите в тази история, която може да се определи като апокалипсис на еротиката или липса на такава (но не съвсем) са с обичайни съдби, различни професии (или липса на такива) и със страни или най-нормални копнения, за да сме по-поетични за целите на тази черна комедия.
Сийка/ Сиси, Кръстьо, Сълзица Тъжнева, Никифор, Жозефина Сливкова, Гълъб, Данчо Дъ Уайз, Жерав, доктор Шансонов, инфлуенсърката FeelMe, Ана (съкратено от Анна), Джуда (или просто Иван), една душа и две кучета ще ви прекарат през карантията на живота какъвто е през 2026 година с много смях и по някоя сълза тук-там. За добро или зло девет нахални клюкарки ще се появят по някое време и ще обърнат иначе мирното съществуване на тази абсолютна сбирщина от хора, които може да не се харесват, може да не се обичат, но със сигурност имат едно общо – не знаят накъде да продължат.
Гери Дечева не изневерява на стила си и себе си. Откровена, малко цинична, с чувство за самоирония и много хумор е написала една колоритна история. В заведение ,, Columbia bar adn grill & shkembe,, ,ще се съберат на 10 герои, всеки със своите мечти, драми, тревоги и чувства.
Каквото и да напиша ще е малко за бесткилъра, който е написа Гери. Едни от най-запомнящите се герои за мен бяха Сийка, Кръстьо, Д-р Шнсов, Сълзица, Жоси и Гълъб. Авторката е засегнала важни и актуални теми, човешките отнощения, най-вече любимите ми между родители и деца, социалните мрежи и разбира се човешктите чувства и качества.
Колоритен и изпълнен с огромна доза хумор, романът е една цяла вселена от богове и хора. Не всеки би я оценил и разбрал, но може да опита, защото ако не друго смехът е гарантиран.
,,Не си прахосмукачка за обиране на боклук. А и да беше първо трябва да събереш своя.,,
,,За да бъде обикнат аот този мъж трябваше да бъде неговата Венера. Да бъде морето под лодката му; да бъде облакът,който да му пази сянка; слънцето,което даго топли; дъждът ,който да утолява жаждата на тялото му; брегът, на който да спре; ръкоделието на живота му,а не гоблен на стената му...,,