Принципно гледаме в портфейла си при този въпрос, но е време да бръкнем малко по-надълбоко в себе си, за да намерим истинския отговор. Там, където се таят страховете, неизживените желания и всички онези „не мога“, „не е за мен“ и „някой ден“, с които постепенно сме се научили да живеем.
В „Не бъди беден“ Йоана Йокко, позната в социалните мрежи като Леля, разглежда бедността и богатството през трите измерения на човешкия живот - тялото, душата и ума. С прямота, хумор и самоирония тя споделя лични истории за започването от нулата, за желанието да искаш още и още и за момента, в който се питаш струвало ли си е постигнатото и каква е цената му.
Чрез въпроси за самооценка и практични идеи книгата ти помага да разпознаеш собствените си дефицити, да видиш какво те ограбва и какво можеш да промениш - в грижата за себе си, в отношенията, в начина, по който печелиш и харчиш парите си.
Защото бедността има много лица и си струва да разпознаеш своето, преди да прекараш живота си с него.
Книгата е чудесна първа стъпка, ако искате да се замислите по-дълбоко върху живота си и евентуално да го промените , както него така и навиците си и начина на мислене.
Не очаквайте академичен изказ или свръх богат речник. Йоана споделя и житейския си опит до момента, като аз се надявам това да не е последната й книга, а поне след 5 г да сподели и за опита си като пенсионерка. Книгата сама по себе си е разделена на 3 части. Докато първата акцентира върху бедността и влияението и върху трите измерения : ум, душа и тяло, то в третата част акцентът е въхрху богатството и финансите. Каква е ралзиката между финансова грамотност, култура и интелигентност ?
Харесва ми, че книгата не се фокусира само върху материалната бедност, а подчертава как душевната, умствената и физическата ограбват живота ни ежедневно. С нея Йоана до голяма степен е събрала всичко, за което говори в каналите си от самото начало, но в много по-структуриран вид. Следя я още от самото начало (дори преди ефекта „Николета Лозанова“ - който знае, знае :D), затова първата част и личните истории ми бяха познати, даже в по-големи детайли. Въпреки това оценявам факта, че книгата е написана за масовата публика и за хора, които изобщо не знаят коя е Йоана. От страниците лъха характерното ѝ чувство за хумор, което обожавам, без обаче да се губи сериозният тон във важните моменти. Типично в неин стил, тя не си придава излишна важност, а споделя добре аргументиран опит. Никъде не обещава, че прочитането на една книга ще реши всички проблеми, а насочва погледа към ежедневните действия и тяхното значение и влияние. Ако не сте фенове на нехудожествената литература и нямате опит с нея, това е идеалното начало. Включени са и препоръки за други книги и автори, които са помогнали на Йоана и личи, че са ѝ повлияли - така че за начинаещите е помислено и как да продължат нататък. Още един бонус за мен е, че благодарение на лекия стил книгата се чете буквално за няколко часа.
Много стойностна книга, която трябва да бъде прочетена, защото бедността е превзела съзнанието на човечеството, а тази книги дава студен душ и настоява за осъзнаване. Радвам се, че има хора като Йоана и дай Боже, тази книга да достигне повече и хората да допуснат, че могат да живеят по-добър живот.