What do you think?
Rate this book
Пепел от мрак
“Пепел от мрак” излиза под номер 7 от колекция “Дракус” на издателство “Gaiana book&art”.
Сборникът съдържа двадесет разказа в различни жанрове, но най-вече хорър и фантастика.
1. Бурята
2. Човекът на покрива
3. Заветът на мечката
4. Чудото на Вяра
5. Градината на вампира
6. Индианска луна
7. Особнякът от тавана
8. Весела Коледа
9. Изворът на вечния живот
10. Нощта на Вси светии
11. Париж на страстта
12. Писателят и Фантазията
13. Старлайт
14. Ястребова нощ
15. По дяволите! Накъде отива този свят!
16. Музиката на цветята
17. Космическа одисея
18. Когато се събуди в деня на смъртта си
19. Стаята за спомени
20. Последната битка
Цена: 10 лв.
Сборникът съдържа двадесет разказа в различни жанрове, но най-вече хорър и фантастика.
1. Бурята
2. Човекът на покрива
3. Заветът на мечката
4. Чудото на Вяра
5. Градината на вампира
6. Индианска луна
7. Особнякът от тавана
8. Весела Коледа
9. Изворът на вечния живот
10. Нощта на Вси светии
11. Париж на страстта
12. Писателят и Фантазията
13. Старлайт
14. Ястребова нощ
15. По дяволите! Накъде отива този свят!
16. Музиката на цветята
17. Космическа одисея
18. Когато се събуди в деня на смъртта си
19. Стаята за спомени
20. Последната битка
Цена: 10 лв.
180 pages, Paperback
First published September 22, 2015
1 person is currently reading
22 people want to read
About the author
Валентин Попов
28 books77 followersВалентин Попов – Вотан е български писател. Пише в жанровете хорър, научна фантастика, фентъзи, трилър, криминале и мистерия.
Роден е на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва СОУ „Христо Смирненски” и „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи по специалността около пет години, после навлиза в сферата на туризма.
Член е на сдружението на българските хорър писатели „Lazarus“ от създаването му до 2 януари 2019 г.
Член на Съюза на българските независими писатели (СБНП) от 4 юни 2018 г.
- Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев” (2016 г.), организиран от Сдружение на писателите – Варна, за разказа „Ангелите нямат крила”.
- Отличен е с наградата „Най-добро перо” (2017 г.) в конкурса „Под върха II” на Софийски планински клуб.
- Отличен е с една от петте равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена” (2017 г.).
- Печели специална награда за разказа „Рибоглавец” в конкурса „Морето” (2017 г.) на сдружение „Лумен”.
- Разказът му „Девширме време” е отличен с втора награда в категория „История и традиции” на конкурса „Изящното перо” (2017 г.), организиран от Салон за българска култура и духовност.
- Разказът му „Апликация” печели втора награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист” (2017 г.), организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”.
- Разказът му "Сивотина" печели трета награда в 47-я конкурс "Етрополска литературно-музикална зима 2018" в категория проза - възрастни.
- Поощрителна награда от списание „9 месеца“ в конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) за разказа „Василиса Прекрасна“.
- Поощрителна награда от в. „Лечител“ в конкурса за разказ на здравна тема (2018) за разказа „За гълъбите и умирането“.
- Втора награда в категория „проза“ на сдружение „Лумен“ в конкурса „Морето-2018“ за разказа „Диханието на морето“
- Първа награда в конкурса на КДК „Нов живец“ – „Пътят към Итака“ 2018 за разказа „Итака“ и номинация за разказа „Ализее“
- Първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ "Албена" (2019 г.) за разказа "Ева.891"
-Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ "Мостове" (2019 г.) за разказа "Гардеробът"
Авторски произведения
Сборници с разкази
„Нощта срещу ноември” (Gaiana, 2014)
„Пепел от мрак” (Gaiana, 2015)
„Брод през световете” (Монт, 2016)
„Ангелите нямат криле” (Gaiana, 2017)
„26 истории“ (Gaiana, 2019)
Публикации
„Кучешката дупка” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.4/2013.
„Нощта срещу 1 ноември” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.2/2014
„Дневникът на един луд” (разказ) - антологията „Вдъхновени от краля” (Gaiana, 2014)
„Весела Коледа” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, декември 2014
„Музиката на цветята” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, септември 2015
„Когато се събуди в деня на смъртта си” (разказ) - антологията „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015)
„Топли, кафяви очи” (разказ) - ел. сп. „Молив”, бр.1/2016
„Господаря на болката” (разказ) - антологията „Писъци” (Gaiana, 2016)
„Дървото на дядо” (разказ) - антологията „Детство” (Изток-Запад, 2016)
„Starlight” (разказ) - сп. „Дракус”, специален англоезичен брой, септември 2016
„Огнената бездна” (разказ) - антологията „По крилете на гарвана” (Gaiana, 2016)
„Влакът” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.4/2017
„Тебешир” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.5/2017
„Чаят на госпожа Бърнс” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.6/2017
„Рапсодия за мрака и светлината” (разказ в съавторство с Полина Лъвчиева) - антологията „Мечове във времето” (Gaiana, 2016)
„В мрака на утрешния ден” (разказ) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
„Морето е черно” (стихотворение) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
Зелените цифри” (разказ) - сп. „Тера Фантастика”, бр.16/2017
„Пеперудите и Лайла” (разказ) - антология „Албена” (Световит, 2017)
„Ритуалът” (разказ) - антология
Роден е на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва СОУ „Христо Смирненски” и „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи по специалността около пет години, после навлиза в сферата на туризма.
Член е на сдружението на българските хорър писатели „Lazarus“ от създаването му до 2 януари 2019 г.
Член на Съюза на българските независими писатели (СБНП) от 4 юни 2018 г.
- Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев” (2016 г.), организиран от Сдружение на писателите – Варна, за разказа „Ангелите нямат крила”.
- Отличен е с наградата „Най-добро перо” (2017 г.) в конкурса „Под върха II” на Софийски планински клуб.
- Отличен е с една от петте равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена” (2017 г.).
- Печели специална награда за разказа „Рибоглавец” в конкурса „Морето” (2017 г.) на сдружение „Лумен”.
- Разказът му „Девширме време” е отличен с втора награда в категория „История и традиции” на конкурса „Изящното перо” (2017 г.), организиран от Салон за българска култура и духовност.
- Разказът му „Апликация” печели втора награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист” (2017 г.), организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”.
- Разказът му "Сивотина" печели трета награда в 47-я конкурс "Етрополска литературно-музикална зима 2018" в категория проза - възрастни.
- Поощрителна награда от списание „9 месеца“ в конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) за разказа „Василиса Прекрасна“.
- Поощрителна награда от в. „Лечител“ в конкурса за разказ на здравна тема (2018) за разказа „За гълъбите и умирането“.
- Втора награда в категория „проза“ на сдружение „Лумен“ в конкурса „Морето-2018“ за разказа „Диханието на морето“
- Първа награда в конкурса на КДК „Нов живец“ – „Пътят към Итака“ 2018 за разказа „Итака“ и номинация за разказа „Ализее“
- Първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ "Албена" (2019 г.) за разказа "Ева.891"
-Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ "Мостове" (2019 г.) за разказа "Гардеробът"
Авторски произведения
Сборници с разкази
„Нощта срещу ноември” (Gaiana, 2014)
„Пепел от мрак” (Gaiana, 2015)
„Брод през световете” (Монт, 2016)
„Ангелите нямат криле” (Gaiana, 2017)
„26 истории“ (Gaiana, 2019)
Публикации
„Кучешката дупка” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.4/2013.
„Нощта срещу 1 ноември” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.2/2014
„Дневникът на един луд” (разказ) - антологията „Вдъхновени от краля” (Gaiana, 2014)
„Весела Коледа” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, декември 2014
„Музиката на цветята” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, септември 2015
„Когато се събуди в деня на смъртта си” (разказ) - антологията „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015)
„Топли, кафяви очи” (разказ) - ел. сп. „Молив”, бр.1/2016
„Господаря на болката” (разказ) - антологията „Писъци” (Gaiana, 2016)
„Дървото на дядо” (разказ) - антологията „Детство” (Изток-Запад, 2016)
„Starlight” (разказ) - сп. „Дракус”, специален англоезичен брой, септември 2016
„Огнената бездна” (разказ) - антологията „По крилете на гарвана” (Gaiana, 2016)
„Влакът” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.4/2017
„Тебешир” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.5/2017
„Чаят на госпожа Бърнс” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.6/2017
„Рапсодия за мрака и светлината” (разказ в съавторство с Полина Лъвчиева) - антологията „Мечове във времето” (Gaiana, 2016)
„В мрака на утрешния ден” (разказ) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
„Морето е черно” (стихотворение) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
Зелените цифри” (разказ) - сп. „Тера Фантастика”, бр.16/2017
„Пеперудите и Лайла” (разказ) - антология „Албена” (Световит, 2017)
„Ритуалът” (разказ) - антология
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
November 25, 2015
Ей, лоши хора са това ъндърграунд-авторите... Отиваш на заведение с идеята да пиеш кротко някое-друго питие, след което да се прибереш и кротко да си страдаш, докато не стане време за работа на другата сутрин... Да, ама не! :) Снощи се сдобих с бройка от новата книга на Вал Попов и всички планове отидоха по дяволите. Цяла нощ не можах да се откъсна от новата перла, излязла под шапката на превърналата се вече в култова "Колекция "Дракус" на Явор Цанев и неговото не по-малко култово издателство Gaiana. Само фактът, че очите ми се затваряха и имаше голям шанс да напиша някоя глупост, ме спря да пусна компа по нощите и да натракам едно бързо ревю. Е, днес, три кафета и две енергийни напитки по-късно моментът назря. И така...
Дами и господа, лейдис енд жентълменен, с ръка на сърцето мога да кажа, че в сравнение с първата си книга - Нощта срещу ноември - бат Вальо е дръпнал светлинни години напред. Много са писателите, които не могат да излязат от прословутия "капан "втора книга", но за щастие Вал Попов не е сред тях. "Пепел от мрак" съдържа 20 разказа (плюс мъдър предговор от премъдрия Бранимир Събев), които ви гарантират повече от приятно/страховито/замислящо изкарване за период между три часа и няколко дена (в зависимост от това колко бързо четете :) Не искам да давам спойлери, затова няма да правя разбор на книжката разказ по разказ, затова ще се спра само на тези, които ми направиха най, ама най-силно впечатление:
"Заветът на мечката" - заглавието звучи като неиздаван роман на Карл Май. Не се подлъгвайте - силно, мноооого силно. Успя да ме трогне.
"Чудото на Вяра" - един от разказите, които откровено ме подразниха с прекалената си "християнствост". Ама от друга страна аз съм си антихрист и на GOSPOT BOK ISUS XRISTOS AMIN не вярвам, така че може и да ви грабне.
"Градината на вампира" - първи чук в сборника! Разкошен разказ с още по-разкошен неочакван край!
"Особняка от тавана" - много цигания бе, батей... :(
"Весела Коледа" - още едно разкъртващо късче талант! Тъй като и аз имам разказ със същото заглавие, предполагам, се досещате, че и аз не тая особено топли чувства към пишман-християнския празник. Вал Попов обаче издига тези чувства на изцяло ново ниво. 6+!
"Изворът на вечния живот" - да ме прощава Донко Найденов, но тук също блъска много здраво на Лъвкрафт. Евала! Много добър разказ!
"Нощта на Вси Светии" - също така известна като моята рождена нощ :) Финалът на разказа, братя... ФИНАЛЪТ! Поклон...
"Писателят и фантазията" - как само се припознах в тоя впиянчен автор... :)
"Старлайт" - лично според мен това трябваше да е откриващ разказ. Звездичките не стигат, за да се опише как се почувствах, когато го прочетох. Размазан. Изкъртен. Едно от най-добрите неща, които Вал Попов е писал. Досега.
"Ястребова нощ" - той обича да реже. Ама наистина обича.
"По дяволите! Накъде отива този свят?" - Kill With Power, а? Кой е слушал Manowar, докато е писал? :) Също много добро. Нестандартно и въздействащо.
"Космическа одисея" - няма нищо общо с Кларк, да ви предупредя... А и по време на четене може да ви се дояде мусака :)
"Когато се събудиш в деня на смъртта си" - само една дума. Респект!
Присъдата: "Пепел от мрак" е задължителна за всеки почитател на жанровата и просто добрата литература. Обадете се още днес на автора, понеже от личен опит знам, че тези бутикови тиражи се изчерпват много бързо. Няма да съжалявате. Гарантирам.
Дами и господа, лейдис енд жентълменен, с ръка на сърцето мога да кажа, че в сравнение с първата си книга - Нощта срещу ноември - бат Вальо е дръпнал светлинни години напред. Много са писателите, които не могат да излязат от прословутия "капан "втора книга", но за щастие Вал Попов не е сред тях. "Пепел от мрак" съдържа 20 разказа (плюс мъдър предговор от премъдрия Бранимир Събев), които ви гарантират повече от приятно/страховито/замислящо изкарване за период между три часа и няколко дена (в зависимост от това колко бързо четете :) Не искам да давам спойлери, затова няма да правя разбор на книжката разказ по разказ, затова ще се спра само на тези, които ми направиха най, ама най-силно впечатление:
"Заветът на мечката" - заглавието звучи като неиздаван роман на Карл Май. Не се подлъгвайте - силно, мноооого силно. Успя да ме трогне.
"Чудото на Вяра" - един от разказите, които откровено ме подразниха с прекалената си "християнствост". Ама от друга страна аз съм си антихрист и на GOSPOT BOK ISUS XRISTOS AMIN не вярвам, така че може и да ви грабне.
"Градината на вампира" - първи чук в сборника! Разкошен разказ с още по-разкошен неочакван край!
"Особняка от тавана" - много цигания бе, батей... :(
"Весела Коледа" - още едно разкъртващо късче талант! Тъй като и аз имам разказ със същото заглавие, предполагам, се досещате, че и аз не тая особено топли чувства към пишман-християнския празник. Вал Попов обаче издига тези чувства на изцяло ново ниво. 6+!
"Изворът на вечния живот" - да ме прощава Донко Найденов, но тук също блъска много здраво на Лъвкрафт. Евала! Много добър разказ!
"Нощта на Вси Светии" - също така известна като моята рождена нощ :) Финалът на разказа, братя... ФИНАЛЪТ! Поклон...
"Писателят и фантазията" - как само се припознах в тоя впиянчен автор... :)
"Старлайт" - лично според мен това трябваше да е откриващ разказ. Звездичките не стигат, за да се опише как се почувствах, когато го прочетох. Размазан. Изкъртен. Едно от най-добрите неща, които Вал Попов е писал. Досега.
"Ястребова нощ" - той обича да реже. Ама наистина обича.
"По дяволите! Накъде отива този свят?" - Kill With Power, а? Кой е слушал Manowar, докато е писал? :) Също много добро. Нестандартно и въздействащо.
"Космическа одисея" - няма нищо общо с Кларк, да ви предупредя... А и по време на четене може да ви се дояде мусака :)
"Когато се събудиш в деня на смъртта си" - само една дума. Респект!
Присъдата: "Пепел от мрак" е задължителна за всеки почитател на жанровата и просто добрата литература. Обадете се още днес на автора, понеже от личен опит знам, че тези бутикови тиражи се изчерпват много бързо. Няма да съжалявате. Гарантирам.
September 11, 2016
Великолепен сборник!!!
Няма слаб разказ, всеки един от тези 20 кратки разказчета ме докосна по различен начин! Определено съм доволна. Не са досадно дълги и разтегнати, съвсем кратки, а в същото време казват супер много смислени неща! На няколко места, докато четях и бях на работа, се радвах, че очната ми линия е водоустойчива! :) Заслужава си да се прочете и определени Валентин Попов се нарежда на първите места сред любимите ми БГ ъндърграунд писатели! Каквото и да кажа за тази малка книжка, ще бъде слабо! Просто трябва да се прочете задължително! Най-много ми хареса разказът за мечката, а на вампирската история се счупих от смях :) Поздрави, продължавай все така, Вотан!!!
Няма слаб разказ, всеки един от тези 20 кратки разказчета ме докосна по различен начин! Определено съм доволна. Не са досадно дълги и разтегнати, съвсем кратки, а в същото време казват супер много смислени неща! На няколко места, докато четях и бях на работа, се радвах, че очната ми линия е водоустойчива! :) Заслужава си да се прочете и определени Валентин Попов се нарежда на първите места сред любимите ми БГ ъндърграунд писатели! Каквото и да кажа за тази малка книжка, ще бъде слабо! Просто трябва да се прочете задължително! Най-много ми хареса разказът за мечката, а на вампирската история се счупих от смях :) Поздрави, продължавай все така, Вотан!!!
December 20, 2018
Сборникът съдържа цели 20 разказа в голям брой стилове - хорър, фантастика, фентъзи, крими... адмирации към автора за разнообразието! И по няколко думи са тези, които ми харесаха най-много:
Градината на вампира: два детайла леко го развалят: Първо се казва, че балът ще е след 4 седмици, а после - след 2 месеца; краят щеше да е много по-изненадващ, ако не беше подсказан.
Индианска луна: незнайно защо, не успях да изпитам емпатия към главния герой. Иначе - супер!
Весела коледа: Дядо Мраз, Дядо Мраз, ти си долен... може би най-добрият разказ в сборника!
Изворът на вечния живот: Resident Evil comes to Africa to meet the Alien, sort of...
Нощта на Вси Светии: много добра и страшна история!
Ястребова нощ: смразяваща завръзка и изненадващ финал!
Музиката на цветята: класическа фантастика за търсачи на светове, приземили се на перфектна за обитаване планета, а после (както винаги) си такова онаковата!
Доволен и жанрово разнолик сборник!
Общо 4,08* - има си трески за дялане, по-голямата част от които биха заминали в небитието с малко повече редакция.
Градината на вампира: два детайла леко го развалят: Първо се казва, че балът ще е след 4 седмици, а после - след 2 месеца; краят щеше да е много по-изненадващ, ако не беше подсказан.
Индианска луна: незнайно защо, не успях да изпитам емпатия към главния герой. Иначе - супер!
Весела коледа: Дядо Мраз, Дядо Мраз, ти си долен... може би най-добрият разказ в сборника!
Изворът на вечния живот: Resident Evil comes to Africa to meet the Alien, sort of...
Нощта на Вси Светии: много добра и страшна история!
Ястребова нощ: смразяваща завръзка и изненадващ финал!
Музиката на цветята: класическа фантастика за търсачи на светове, приземили се на перфектна за обитаване планета, а после (както винаги) си такова онаковата!
Доволен и жанрово разнолик сборник!
Общо 4,08* - има си трески за дялане, по-голямата част от които биха заминали в небитието с малко повече редакция.
September 17, 2015
Винаги когато на родния литературен небосклон се появи нов автор, творящ в праведния жанр на ужаса се изпълвам със задоволство и интерес. Любопитството не спира да ме мъчи и започвам да следя изкъсо развитието му като тъмен бард. Така се получи и при Валентин Попов и първата му книга „Нощта срещу ноември”, а аз не останах разочарован от този хорър-дебют: изчистените, кратки разкази бяха силни и могъщи като нажежени стоманени пирони, забити в ковчега на позьорската посредственост, ширеща се из българските хартиени полета.
Ето го и вторият сборник на автора – „Пепел от мрак”, издаден отново от русенското издателство „Гаяна”. Очакват ви 20 истории, чиито сюжети без съмнение ще задоволят изтънчения ви вкус, а героите в тях, бродещи по белите страници са кой от кой по-колоритни: свирепи мечки, пазещи малките си, самоубийци, отмъстителни индианци, особняци, необикновен Дядо Коледа, село с ужасяващи обитатели, стриптийзьорка с нечовешки умения, психопат с бръснач, компютърна игра-мечта, библейски звяр и един велик вампир, потомък на самия Дракула. Разнообразието е важен фактор сред качествата на всеки сборник разкази, а тъкмо от него в „Нощни разкази” има в доволно количество.
Заложете смело на Валентин Попов и неговият нов сборник. Той е поредното доказателство, че българските автори пишат добре, че създават качествени разкази и че хорърът далеч не е тема табу. Доказателство, че си струва да се четат и си заслужават всяка похарчена стотинка и всяка отделена минутка време. Защото тези разкази, скъпи читатели... са създадени преди всичко за вас.
Ето го и вторият сборник на автора – „Пепел от мрак”, издаден отново от русенското издателство „Гаяна”. Очакват ви 20 истории, чиито сюжети без съмнение ще задоволят изтънчения ви вкус, а героите в тях, бродещи по белите страници са кой от кой по-колоритни: свирепи мечки, пазещи малките си, самоубийци, отмъстителни индианци, особняци, необикновен Дядо Коледа, село с ужасяващи обитатели, стриптийзьорка с нечовешки умения, психопат с бръснач, компютърна игра-мечта, библейски звяр и един велик вампир, потомък на самия Дракула. Разнообразието е важен фактор сред качествата на всеки сборник разкази, а тъкмо от него в „Нощни разкази” има в доволно количество.
Заложете смело на Валентин Попов и неговият нов сборник. Той е поредното доказателство, че българските автори пишат добре, че създават качествени разкази и че хорърът далеч не е тема табу. Доказателство, че си струва да се четат и си заслужават всяка похарчена стотинка и всяка отделена минутка време. Защото тези разкази, скъпи читатели... са създадени преди всичко за вас.
May 18, 2016
Ревю: http://thecrazyadmins.info/index.php/...
Идейно и жанрово пъстър сборник, редуващ спокойни, навяващи тъга и самота, леко меланхолични със сурови и отрезвяващи разкази. "Пепел от мрак" изостря и поставя на изпитание въображението и психиката на читателя със своите загадки, капани, обратни завои и смразяващи кървави картини. Реалността и свръхестественото са в перфектна симбиоза и толкова добре представят страха във всичките му форми и измерения. Определено нямам търпение да прочета още нещо от Валентин Попов! :)
Идейно и жанрово пъстър сборник, редуващ спокойни, навяващи тъга и самота, леко меланхолични със сурови и отрезвяващи разкази. "Пепел от мрак" изостря и поставя на изпитание въображението и психиката на читателя със своите загадки, капани, обратни завои и смразяващи кървави картини. Реалността и свръхестественото са в перфектна симбиоза и толкова добре представят страха във всичките му форми и измерения. Определено нямам търпение да прочета още нещо от Валентин Попов! :)
June 6, 2016
След Нощта срещу ноември е време за нова среща с добрия зъл хорър в лицето на Валентин Попов, този път като част от колекция Дракус, която за пореден път улучва в голямото червено сърце на мишената с качествена българска литература. Макар че началото е меко казано странно, с няколко по-скоро социални, отколкото ужасяващи разказа, където чудовищата са просто хората от ежедневието ни, ритъмът бързо набира скорост, и върху читателя връхлитат вещици, пухкави деца – кръвопийчета, извънземни стриптизьорки, кръвожадни молови аниматори, психарски колекции, демонични индианци, френски дяволи и още десетки други странни, симпатични носители на смърт, с които не искате да се срещате, освен на хартия.
Страхотни идеи, доволни количества кръв, писъци и прекършени животи, рядко наличие на добър край, и гарантирано смущаващо чувство на милиард мравки по гръбнака след края на всяка история. Най-ужасяващото нещо във вселената обичайно се оказват малките пеленачета, криещи доста интересна семейна история; музиката на цветята е последната мелодия, която ще искате да чуете в живота си, а разликата между вечен живот и неживот е обикновено едно объркано извънземно съзнание. Признайте, че вече сте заинтригувани. Препоръчвам за четене в мрачни и дъждовни вечери, когато страхът някак по-лесно заема мястото до възглавницата ви. Като днес например, ще се намерят ли доброволци за понацапване на долно бельо, anyone?
Страхотни идеи, доволни количества кръв, писъци и прекършени животи, рядко наличие на добър край, и гарантирано смущаващо чувство на милиард мравки по гръбнака след края на всяка история. Най-ужасяващото нещо във вселената обичайно се оказват малките пеленачета, криещи доста интересна семейна история; музиката на цветята е последната мелодия, която ще искате да чуете в живота си, а разликата между вечен живот и неживот е обикновено едно объркано извънземно съзнание. Признайте, че вече сте заинтригувани. Препоръчвам за четене в мрачни и дъждовни вечери, когато страхът някак по-лесно заема мястото до възглавницата ви. Като днес например, ще се намерят ли доброволци за понацапване на долно бельо, anyone?
January 21, 2016
Между обичайното и необичайното
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...
Определено в българската литература липсват жанровите автори. Истински щастлив бях, когато научих, че започва издаването на цяла поредица от книжки в малък формат, които да запълнят тази ужасна бездна в литературното пространство. Тъй или иначе съм решил да ги чета всичките, затова от време на време ще захващам по някоя. Една от тези книжки е сборникът с разкази на Валентин Попов – „Пепел от мрак“ („Гаяна“, 2015). В двайсетте разказа преобладават ужасът и драмата, но има също фантастика и крими. Валентин Попов се оказа доста продуктивен на идеи, което стана основна причина сборникът му да ми се види като истинска приключенска одисея. И за да бъда максимално точен с изводите, реших да не си водя бележки, а да пиша за всеки разказ веднага след като го прочета. Вижте какво се получи: (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...
Определено в българската литература липсват жанровите автори. Истински щастлив бях, когато научих, че започва издаването на цяла поредица от книжки в малък формат, които да запълнят тази ужасна бездна в литературното пространство. Тъй или иначе съм решил да ги чета всичките, затова от време на време ще захващам по някоя. Една от тези книжки е сборникът с разкази на Валентин Попов – „Пепел от мрак“ („Гаяна“, 2015). В двайсетте разказа преобладават ужасът и драмата, но има също фантастика и крими. Валентин Попов се оказа доста продуктивен на идеи, което стана основна причина сборникът му да ми се види като истинска приключенска одисея. И за да бъда максимално точен с изводите, реших да не си водя бележки, а да пиша за всеки разказ веднага след като го прочета. Вижте какво се получи: (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
September 2, 2018
http://www.writingis.fun/%D0%BF%D0%B5...
Издателство „GAIANA book&art studio„, Брой страници: 180 стр. ,
Издадена на 22 Септември 2015
“Пепел от мрак” излиза под номер 7 от колекция “Дракус” на издателство “Gaiana book&art”.
Сборникът съдържа двадесет разказа в различни жанрове, но най-вече хорър и фантастика.
Ще ми трябва миг да си отдъхна след прочита на 20-те разказа в сборника на Валентин Попов – „Пепел от мрак“.
Напоследък забелязах, че чета прекалено YA книги, та реших да избягам от еднообразието посягайки към това четиво.
В него може да се пренесете в космоса, да преживеете историите с главните герои и да изпитате всякакви емоции – от радост до страх.
Двадесетте разказа ще ви срещнат с различни герои – вампири, отшелници, индианци, полицай, демони и още много други.
Изчетох сборника на един дъх, като съм решила вместо да ви описвам всеки разказ – да ви споделя моите топ 3 любими:
1) По дяволите! Накъде отива този свят
Накратко ни представя една компютърна игра, в която изпълняваш мисии, като за целта трябва да убиваш хора . Това, което участниците не знаят е, че всъщност убиват истински хора някъде там по света и изпълняват мисии от собствената си стая.
2) Градината на вампира
Лично аз, избягвам книгите или историите за вампири. Но този разказ ме накара много да се смея. Запознаваме се с вампира Драг и неговото семейство. Драг отчаяно се стреми да вкара сина си Влад в правия път – да пие кръв и да убива хора. Само че Влад има други желания и планове за живота си.
3) Изворът на вечния живот
Една история за учени тръгнали да търсят „Изворът на вечния живот“ – вместо това се натъкват на извънземни.
Другите разкази също много ми харесаха, но мисля, че най-много ще запомня тези три.
Много ми хареса изчистения стил на писане и начина, по който успява да грабне вниманието на читателя си дори и само от кратки разкази. Стискаме палци да видим и цяла книга някой ден.
Все по-силно се убеждавам, че българите са страхотни писатели с огромно въображение. Убедена съм, че ще гледаме повече издания на българи в книжарниците.
А, сега ме чака и сборникът „Писъци“, който се надявам да ме накара да „пищя“.
Ако проявявате интерес към сборникът, най-лесно може да се сдобиете с него, като се свържете с писателя му. Приятно четене!
Давам на книгата 4/5 звезди.
/Really liked it/
Издателство „GAIANA book&art studio„, Брой страници: 180 стр. ,
Издадена на 22 Септември 2015
“Пепел от мрак” излиза под номер 7 от колекция “Дракус” на издателство “Gaiana book&art”.
Сборникът съдържа двадесет разказа в различни жанрове, но най-вече хорър и фантастика.
Ще ми трябва миг да си отдъхна след прочита на 20-те разказа в сборника на Валентин Попов – „Пепел от мрак“.
Напоследък забелязах, че чета прекалено YA книги, та реших да избягам от еднообразието посягайки към това четиво.
В него може да се пренесете в космоса, да преживеете историите с главните герои и да изпитате всякакви емоции – от радост до страх.
Двадесетте разказа ще ви срещнат с различни герои – вампири, отшелници, индианци, полицай, демони и още много други.
Изчетох сборника на един дъх, като съм решила вместо да ви описвам всеки разказ – да ви споделя моите топ 3 любими:
1) По дяволите! Накъде отива този свят
Накратко ни представя една компютърна игра, в която изпълняваш мисии, като за целта трябва да убиваш хора . Това, което участниците не знаят е, че всъщност убиват истински хора някъде там по света и изпълняват мисии от собствената си стая.
2) Градината на вампира
Лично аз, избягвам книгите или историите за вампири. Но този разказ ме накара много да се смея. Запознаваме се с вампира Драг и неговото семейство. Драг отчаяно се стреми да вкара сина си Влад в правия път – да пие кръв и да убива хора. Само че Влад има други желания и планове за живота си.
3) Изворът на вечния живот
Една история за учени тръгнали да търсят „Изворът на вечния живот“ – вместо това се натъкват на извънземни.
Другите разкази също много ми харесаха, но мисля, че най-много ще запомня тези три.
Много ми хареса изчистения стил на писане и начина, по който успява да грабне вниманието на читателя си дори и само от кратки разкази. Стискаме палци да видим и цяла книга някой ден.
Все по-силно се убеждавам, че българите са страхотни писатели с огромно въображение. Убедена съм, че ще гледаме повече издания на българи в книжарниците.
А, сега ме чака и сборникът „Писъци“, който се надявам да ме накара да „пищя“.
Ако проявявате интерес към сборникът, най-лесно може да се сдобиете с него, като се свържете с писателя му. Приятно четене!
Давам на книгата 4/5 звезди.
/Really liked it/
January 25, 2016
Онова, което търся у всяка книга, са интересните идеи и герои, необичайните хрумвания и развръзки, нестандартното въображение. В този смисъл “Пепел от мрак” ме очарова. Авторът използва богатство от жанрове, за да “облече” идеите си. Но жанрът е само средство за изразяване, не самоцел. И колкото по-наболели проблеми третира, толкова по-остър е адекватно да стане.
Ще спомена конкретни теми и идеи, които видях в разказите:
- Сборникът започва с реалистични, но необичайни истории за човешката (и не само) обич и следите, които хората и техните избори оставят след себе си (“Бурята”, “Заветът на мечката”, “Чудото на Вяра”, “Човекът от покрива”, “Особняка от тавана”).
- Мистерии и загадки – древни, съвременни и научно-фантастични, но с ужасяващи разкрития (“Изворът на вечния живот”, “Стаята за спомени”, “Музиката на цветята”).
- Хорър, случващ се нощем в някои необикновени домове и села (“Ястребова нощ”, “Нощта на Вси Светии”).
- За еротиката, но не в розово (“Париж на страстта”, “Старлайт”).
- Странна забавачка в мола с Дядо Коледа, Снежанка и джуджета, които не оставят децата да се глезят (“Весела Коледа”) и ги връщат на родителите кротки като агънца. Но как го постигат?!
- Хумористични намигания: мечтателен вампир-тинейджър не отговаря на очакванията на баща си и на особеностите на своя вид (“Градината на вампира”); “Космическа одисея” приключва с неочакван край.
- “Когато се събудих в деня на смъртта си” е фентъзи разказ, който проследява пътуването на две души след смъртта им. Мой личен фаворит! Вдъхновен е от безсмъртния Бредбъри.
- Силно е присъствието на оригинална критика на войната и насилието в миналото, съвремието, та чак до библейския апокалипсис (“Индианска луна”, “По дяволите! Накъде отива този свят!”, “Последната битка”). Описани са жестокият геноцид над една раса, видео-игра с изненадващи последици, титаничният сблъсък на Звяра, който разкъсва човечеството, с Микаела, ангелът Господен. Ужасът е реален! Много актуални разкази в светлината на съвременните световни събития! Също мои фаворити.
Накрая е честно да спомена и логическото несъответствие в разказа “Весела коледа”, а именно: кой оставя сирачета в забавачката в мола? Това беше единственият недостатък, който забелязах в сборника.
Препоръчвам “Пепел от мрак” на любителите на качествената литература – няма да ги разочарова!
Ще спомена конкретни теми и идеи, които видях в разказите:
- Сборникът започва с реалистични, но необичайни истории за човешката (и не само) обич и следите, които хората и техните избори оставят след себе си (“Бурята”, “Заветът на мечката”, “Чудото на Вяра”, “Човекът от покрива”, “Особняка от тавана”).
- Мистерии и загадки – древни, съвременни и научно-фантастични, но с ужасяващи разкрития (“Изворът на вечния живот”, “Стаята за спомени”, “Музиката на цветята”).
- Хорър, случващ се нощем в някои необикновени домове и села (“Ястребова нощ”, “Нощта на Вси Светии”).
- За еротиката, но не в розово (“Париж на страстта”, “Старлайт”).
- Странна забавачка в мола с Дядо Коледа, Снежанка и джуджета, които не оставят децата да се глезят (“Весела Коледа”) и ги връщат на родителите кротки като агънца. Но как го постигат?!
- Хумористични намигания: мечтателен вампир-тинейджър не отговаря на очакванията на баща си и на особеностите на своя вид (“Градината на вампира”); “Космическа одисея” приключва с неочакван край.
- “Когато се събудих в деня на смъртта си” е фентъзи разказ, който проследява пътуването на две души след смъртта им. Мой личен фаворит! Вдъхновен е от безсмъртния Бредбъри.
- Силно е присъствието на оригинална критика на войната и насилието в миналото, съвремието, та чак до библейския апокалипсис (“Индианска луна”, “По дяволите! Накъде отива този свят!”, “Последната битка”). Описани са жестокият геноцид над една раса, видео-игра с изненадващи последици, титаничният сблъсък на Звяра, който разкъсва човечеството, с Микаела, ангелът Господен. Ужасът е реален! Много актуални разкази в светлината на съвременните световни събития! Също мои фаворити.
Накрая е честно да спомена и логическото несъответствие в разказа “Весела коледа”, а именно: кой оставя сирачета в забавачката в мола? Това беше единственият недостатък, който забелязах в сборника.
Препоръчвам “Пепел от мрак” на любителите на качествената литература – няма да ги разочарова!
June 8, 2016
След като се запознах с творчеството на Вальо в предният му сборник, зачаках подходящи дни, когато ще смогна да изчета и новият. И ето, най-сетне дойде време и за него. Общо взето имах едни предварителни усещания накъде ще ни поведе авторът този път, бях зачитал някои "закачки" из социалните мрежи и форуми...но тук, в "Пепел от мрак" срещнах един пораснал автор, един по-сериозен, по-размишляващ Валентин. Освен традиционните за него хорър истории, освен фантастичните му прозрения, сега се сблъсках и с една човешка страна на авторът. Има нови, депресивно-меланхолични истории, подходящи за онагледяване музиката на Lifelover, Obsequies Procession или Night of Suicide примерно...социални, драматични истории, стискащи читателят за гърлото...От друга страна има и жизнерадостна фантастика, капитан Му-сака е пич, Влад VII...ъъъ...не толкова :) А Дядо Коледа от МОЛ-а...ами да, не се ли замисляте какво се случва след като оставите децата в "къта"? ;) Какво е Париж без потайности и как една песен може да предизвика потоп....Как невинната детска игра се оказва повече от реална...и дали е редно въобще да се играе на такива....цветята пеят ли преди закуска...Въпроси, които ще си отговорите след прочитане на сборника.
Затворих страниците, в очакване на новите съновидения от Вальо, дано не закъснее много третият му сборник с разкази, тъй като този твърде бързо бе изчетен. Което му е минусът ;)
Затворих страниците, в очакване на новите съновидения от Вальо, дано не закъснее много третият му сборник с разкази, тъй като този твърде бързо бе изчетен. Което му е минусът ;)
May 22, 2016
Първия сборник на Валентин Попов който разтварям и бях изненадан да открия един многолик автор. Разказите тръгват леко и неангажиращо с лежерна градска проза, която прелива неусетно в гротеска, а с напредването на книгата нещата загрубяват много сериозно, а на края има и по няколко думи за всеки разказ. Обичам такива надниквания в разхвърляните работилници на писателите.
Бурята – Трогателна история на една жена заседнала между съпруг – гъз и любовник – страхливец. Кратка и режеща.
Човекът на покрива – Нормална човешка история с размазващ(буквално) край.
Заветът на мечката – Действителна история за родителска всеотдайност, преданост и неочаквана човещина.
Чудото на вярата – Красив разказ за едно малко коледно чудо. Дано да е достигнал до където трябва.
Градината на вампира – Забавна история за объркан наследник на великия Дракула.
Индианска луна – Тук вече започваме да си идваме на мястото. Личи си, че е писано с знания и внимание към историческата истина. Винаги съм чувствал съдбата на индианците много близка до нашата и разказа ме докосна.
Особняка от тавана – Нормална градска история за един самотник, почти до края.
Весела коледа – Не обичам моловете, сега вече още повече.
Изворът на вечния живот – Тук Вал е в стихията си. Една група учени в забита африканска местност и единия от тях готов на всичко за да открие извора.
Нощта на вси светии – Абе, хора, проверявайте си календара преди да обикаляте по села и паланки. Много добър обрат на финала.
Париж на страстта – Много добра, почти готическа история, за нощния живот в Париж.
Писателят и фантазията – Всеки пишещ има такива моменти, но не всеки може да извлече полза от това, както го е направил Валентин с този разказ. Малко много самосъжалителен ми дойде, но е добър.
Старлайт – Отново много изненадващ разказ с хорър привкус. Внимавайте какво(коя) си пожелавате.
Ястребова нощ – Обичам когато писателите наказват брутално човешкия отпадък.
По дяволите! На къде отива този свят?! – Аз бих го определил като класическа фантастика това. Доста добро и дори останах изненадан, въпреки предположенията ми на къде се е запътил света.
Музиката на цветята – Класически фантастичен хорър на тема първи контакт. Одобрявам!
Космическа одисея – Отново много голяма изненада на финала. Много се смях от началото до края.
Когато се събуди в деня на смъртта си – Чудесен разказ, достоен за сборника „451 градуса по Бредбъри“, където и го има.
Последната битка – Една апокалиптична история вдъхновена от библията и пречупена през съвремието ни, подплатена с много фантазия и битки.
Стая за спомени – Добра криминална история със сериен убиец и един симпатичен детектив с болезнено минало. Стоеше малко недоработена, но в един момент осъзнах, че е умишлено.
Подборката в „Колекция Дракус“ е желязна. Поредната книга, която изчетох с удоволствие и поредния млад автор, който ще следя как се развива. Имам малки забележки, но аз винаги имам, така че няма да ви занимавам с моите глупости.
Приканвам ви смело да заложите на Валентин Попов, гаранция че няма да се разочаровате.
Бурята – Трогателна история на една жена заседнала между съпруг – гъз и любовник – страхливец. Кратка и режеща.
Човекът на покрива – Нормална човешка история с размазващ(буквално) край.
Заветът на мечката – Действителна история за родителска всеотдайност, преданост и неочаквана човещина.
Чудото на вярата – Красив разказ за едно малко коледно чудо. Дано да е достигнал до където трябва.
Градината на вампира – Забавна история за объркан наследник на великия Дракула.
Индианска луна – Тук вече започваме да си идваме на мястото. Личи си, че е писано с знания и внимание към историческата истина. Винаги съм чувствал съдбата на индианците много близка до нашата и разказа ме докосна.
Особняка от тавана – Нормална градска история за един самотник, почти до края.
Весела коледа – Не обичам моловете, сега вече още повече.
Изворът на вечния живот – Тук Вал е в стихията си. Една група учени в забита африканска местност и единия от тях готов на всичко за да открие извора.
Нощта на вси светии – Абе, хора, проверявайте си календара преди да обикаляте по села и паланки. Много добър обрат на финала.
Париж на страстта – Много добра, почти готическа история, за нощния живот в Париж.
Писателят и фантазията – Всеки пишещ има такива моменти, но не всеки може да извлече полза от това, както го е направил Валентин с този разказ. Малко много самосъжалителен ми дойде, но е добър.
Старлайт – Отново много изненадващ разказ с хорър привкус. Внимавайте какво(коя) си пожелавате.
Ястребова нощ – Обичам когато писателите наказват брутално човешкия отпадък.
По дяволите! На къде отива този свят?! – Аз бих го определил като класическа фантастика това. Доста добро и дори останах изненадан, въпреки предположенията ми на къде се е запътил света.
Музиката на цветята – Класически фантастичен хорър на тема първи контакт. Одобрявам!
Космическа одисея – Отново много голяма изненада на финала. Много се смях от началото до края.
Когато се събуди в деня на смъртта си – Чудесен разказ, достоен за сборника „451 градуса по Бредбъри“, където и го има.
Последната битка – Една апокалиптична история вдъхновена от библията и пречупена през съвремието ни, подплатена с много фантазия и битки.
Стая за спомени – Добра криминална история със сериен убиец и един симпатичен детектив с болезнено минало. Стоеше малко недоработена, но в един момент осъзнах, че е умишлено.
Подборката в „Колекция Дракус“ е желязна. Поредната книга, която изчетох с удоволствие и поредния млад автор, който ще следя как се развива. Имам малки забележки, но аз винаги имам, така че няма да ви занимавам с моите глупости.
Приканвам ви смело да заложите на Валентин Попов, гаранция че няма да се разочаровате.
July 9, 2016
Много се радвам, че този сборник за пепел и мрак все пак излезе на бял свят.
Валентин Попов е дързък и плодотворен автор, който е забъркал смес от различни жанрове. Някои от тях са прекрасни като идея и изпълнение, в други съзрях интересна, но не съвсем доразвита идея, трети - признавам си не разбрах или не почувствах като моята чаша бира.
Няма да изреждам оценките си поединично за всеки отделен разказ. Ще се спра само на тези, които са ми харесали или впечатлили:
"Бурята" - тук ми хареса края. Или това, че не е съвсем ясно какво се случва в самия край и какво ще се случи след него. Аз, като читател с болна фантазия, си представих нещата доста фатално и кърваво.
"Заветът на мечката -очаквах индиански песни и танци пред огъня, а то се оказа история за Трите мечки и за онези, които (не) ги е страх да ходят в гората. Ами, извинявай Вал, ама нали съм пъзла - не можах да повярвам на тези образи. Все пак ще запомня този разказ, защото обичам мечки - по възможност плюшени или на снимка :)
"Чудото на Вяра" - в него разпознах истинската история и точно затова смятам, че това е нещо повече от разказ. Това е една целебна приказка. Това е вдъхната надежда в тежък момент. Това е приятелски подадена ръка.
"Индианска луна" - Много добър разказ. Най-накрая се появиха дългоочакваните от мен индианци. Имаше хубаво послание и въздадена справедливост по един приятно кървав начин.
Ще пропусна разказите за вампири, тъй като тази тема никога не ме е вълнувала особено. Щом "Сейлъмс Лот" на Краля не можах да оценя (всъщност оцених го тук с 2 звезди), значи по-добре да не давам отзиви за нищо написано по темата за вампирите.
Разказ, на който истински се насладих, беше "Старлайт". Представих си танца, музиката, атмосферата, а мистериозният край ме накара да злорадствам съвсем по женски.
Безспорен мой фаворит обаче е разказът "По дяволите! Накъде отива този свят?" - оригинално хрумване и разтърсваща развръзка. История, която те кара да се замислиш за реализма на различните реалности, за насладата от насилието и чуждото страдание, за покълването на Злото.
"Музиката на цветята" - има ли музика, пък и цветя - там ме търсете. Рядко ми допадат фантастични разкази, но този определено ме спечели.
"Когато се събуди в деня на смъртта си" - да Рей Бредбъри ми беше първата асоциация. Усещаше се една приятна поетика в разказа.
"Стая за спомени" - тук витаеше с пълна силна духът на Краля. Като се започне от цигарите "Пал-Мал", минем през дежа вю-то и стигнем до циничното пенсионирано ченге, имах чувството, че препрочитам някоя от книгите на Стивън Кинг. Толкова добре е влязъл в кожата му авторът, че се зачудих, дали не са пийвали уиски заедно там, в далечния Мейн.
Ще очаквам с нетърпение новата книга на Валентин Попов.
Валентин Попов е дързък и плодотворен автор, който е забъркал смес от различни жанрове. Някои от тях са прекрасни като идея и изпълнение, в други съзрях интересна, но не съвсем доразвита идея, трети - признавам си не разбрах или не почувствах като моята чаша бира.
Няма да изреждам оценките си поединично за всеки отделен разказ. Ще се спра само на тези, които са ми харесали или впечатлили:
"Бурята" - тук ми хареса края. Или това, че не е съвсем ясно какво се случва в самия край и какво ще се случи след него. Аз, като читател с болна фантазия, си представих нещата доста фатално и кърваво.
"Заветът на мечката -очаквах индиански песни и танци пред огъня, а то се оказа история за Трите мечки и за онези, които (не) ги е страх да ходят в гората. Ами, извинявай Вал, ама нали съм пъзла - не можах да повярвам на тези образи. Все пак ще запомня този разказ, защото обичам мечки - по възможност плюшени или на снимка :)
"Чудото на Вяра" - в него разпознах истинската история и точно затова смятам, че това е нещо повече от разказ. Това е една целебна приказка. Това е вдъхната надежда в тежък момент. Това е приятелски подадена ръка.
"Индианска луна" - Много добър разказ. Най-накрая се появиха дългоочакваните от мен индианци. Имаше хубаво послание и въздадена справедливост по един приятно кървав начин.
Ще пропусна разказите за вампири, тъй като тази тема никога не ме е вълнувала особено. Щом "Сейлъмс Лот" на Краля не можах да оценя (всъщност оцених го тук с 2 звезди), значи по-добре да не давам отзиви за нищо написано по темата за вампирите.
Разказ, на който истински се насладих, беше "Старлайт". Представих си танца, музиката, атмосферата, а мистериозният край ме накара да злорадствам съвсем по женски.
Безспорен мой фаворит обаче е разказът "По дяволите! Накъде отива този свят?" - оригинално хрумване и разтърсваща развръзка. История, която те кара да се замислиш за реализма на различните реалности, за насладата от насилието и чуждото страдание, за покълването на Злото.
"Музиката на цветята" - има ли музика, пък и цветя - там ме търсете. Рядко ми допадат фантастични разкази, но този определено ме спечели.
"Когато се събуди в деня на смъртта си" - да Рей Бредбъри ми беше първата асоциация. Усещаше се една приятна поетика в разказа.
"Стая за спомени" - тук витаеше с пълна силна духът на Краля. Като се започне от цигарите "Пал-Мал", минем през дежа вю-то и стигнем до циничното пенсионирано ченге, имах чувството, че препрочитам някоя от книгите на Стивън Кинг. Толкова добре е влязъл в кожата му авторът, че се зачудих, дали не са пийвали уиски заедно там, в далечния Мейн.
Ще очаквам с нетърпение новата книга на Валентин Попов.
October 28, 2015
Обичам българската литература, особено това, което един определен калибър съвременни автори пишат - фантастика, фентъзи, хорър...любимите ми жанрове, едни неповторими разкази, събрани в още по-неповторими сборници.
За мен беше истинско удоволствие да се докосна до разказите на Валентин Попов още преди сборникът му да е окончателно завършен.
Той съдържа двадесет разказа, обхващащи един голям набор от фентъзи, хорър и фантастика, примесени едно с друго в такъв интригуващ и завладяващ краен резултат.
Всеки един разказ е нестандартен и уникален сам по себе си.
И ако стартът е съвсем нормален, спокоен, битов, то развоят на събитията няма нищо общо, завръзка и развръзка, финал в някои от разказите са толкова зашеметяващи, на ниво, което спокойно мога да сравня с развоя в някои разкази от Чеймбърс, Лъвкрафт, По - зашеметяващи, необикновени, оставящи в шок, докато се проумее напълно това, което в действителност се е случило в разказа. Такива са за мен тези автори, такова впечатление ми оставиха и разказите на Валентин Попов.
Валентин Попов пише увлекателно, сякаш думите просто струят с една лекота, повличаща след себе си, изпълваща страниците и докато като читател си мислиш, че даден разказ може да завърши просто с убийство, то дори и да бъде така, убийството, ужасът, странният развой на събитията слагат край на историята по съвсем необичаен начин. Езикът е красноречив и описателен, пъстър дори. И ми беше още по-приятно да срещам не само западни имена, но и герои, дарени с български, с родни.
Още за сборника и за всеки разказ по отделно в първото му ревю - http://ekaterinaes.blogspot.bg/2015/0...
За мен беше истинско удоволствие да се докосна до разказите на Валентин Попов още преди сборникът му да е окончателно завършен.
Той съдържа двадесет разказа, обхващащи един голям набор от фентъзи, хорър и фантастика, примесени едно с друго в такъв интригуващ и завладяващ краен резултат.
Всеки един разказ е нестандартен и уникален сам по себе си.
И ако стартът е съвсем нормален, спокоен, битов, то развоят на събитията няма нищо общо, завръзка и развръзка, финал в някои от разказите са толкова зашеметяващи, на ниво, което спокойно мога да сравня с развоя в някои разкази от Чеймбърс, Лъвкрафт, По - зашеметяващи, необикновени, оставящи в шок, докато се проумее напълно това, което в действителност се е случило в разказа. Такива са за мен тези автори, такова впечатление ми оставиха и разказите на Валентин Попов.
Валентин Попов пише увлекателно, сякаш думите просто струят с една лекота, повличаща след себе си, изпълваща страниците и докато като читател си мислиш, че даден разказ може да завърши просто с убийство, то дори и да бъде така, убийството, ужасът, странният развой на събитията слагат край на историята по съвсем необичаен начин. Езикът е красноречив и описателен, пъстър дори. И ми беше още по-приятно да срещам не само западни имена, но и герои, дарени с български, с родни.
Още за сборника и за всеки разказ по отделно в първото му ревю - http://ekaterinaes.blogspot.bg/2015/0...
December 6, 2016
"Пепел от мрак" е третия прочетен от мен (хронолигически втория издаден) сборник с разкази на Валентин Попов. На скромните 173 страници са събрани общо двадесет разказа, които варират от хубави любовни истории до откровен хорър. Валентин Попов има интересен подход при подбора на разказите, което гарантира, че всеки читател ще прочете нещо от любимия си жанр, какъвто и да е той. В това отношение "Пепел от мрак" е стъпка напред спрямо "Нощта срещу ноември", където властваше х��ръра. Впрочем "Брод между световете" - третия сборник на Попов, е още едно потвърждение, че творческото разнообразието е правилния подход.
Мен лично "Пепел от мрак" не ме изненада, защото познавам стила на автора. Там ще видим двадесет увеликателни къси разказа, написани със стил. Четат се леко и бързо, с интресен и на моменти смущаващ сюжет, продукт на заслужаващо внимание въображение. Съжалявам само, че Валентин Попов не е отделил повече време на някои от разказите, които имат безспорния потенциал да станат по-обемни произведения, от което могат ��амо да спечелят. Типичен пример за това е "Изворът на вечния живот". Чудесен разказ, с впечатляващ сюжет и наистина голям потенциал да се развие още.
Много ми хареса идеята на "По дяволите! Накъде отива този свят", който прави интересна заигравка с два (почти) взаимноизключващи се жанра - виртуална реалност и хорър. Определено си струва да бъде прочетен и да се помисли върху него.
"Градината на вампира" е друг разказ, който стои малко странно на фона на творчеството на Попов. Започва забавно, развива се забавно... и завършва уникално. Признавам си, накара ме да се изхиля. По този разказ определено могат да се направят едно-две продължения. Любопитен съм да видя как ще се развивят отношенията между Влад и... хъм... неговата половинка.
Други разкази, които заслужават внимание са "Индианска луна", "Особнякът на тавана", "Париж на страстта" и "Стаята за спомени", като последния разказ можем да видим и в "Брод между световете", макар да не мога да разбера защо.
Ако сте почитатели на съвременната българска литература, прочетете "Пепел от мрак", а ако не сте - пак го прочетете, защото има какво да научите за нея. Валентин Попов знае как да пише, за да ви накара да четете от корица от корица. Надявам се да дочакам деня, в който да видя негов роман, защото за всеки чел неговите сборници е ясно, че може да напише такъв.
Мен лично "Пепел от мрак" не ме изненада, защото познавам стила на автора. Там ще видим двадесет увеликателни къси разказа, написани със стил. Четат се леко и бързо, с интресен и на моменти смущаващ сюжет, продукт на заслужаващо внимание въображение. Съжалявам само, че Валентин Попов не е отделил повече време на някои от разказите, които имат безспорния потенциал да станат по-обемни произведения, от което могат ��амо да спечелят. Типичен пример за това е "Изворът на вечния живот". Чудесен разказ, с впечатляващ сюжет и наистина голям потенциал да се развие още.
Много ми хареса идеята на "По дяволите! Накъде отива този свят", който прави интересна заигравка с два (почти) взаимноизключващи се жанра - виртуална реалност и хорър. Определено си струва да бъде прочетен и да се помисли върху него.
"Градината на вампира" е друг разказ, който стои малко странно на фона на творчеството на Попов. Започва забавно, развива се забавно... и завършва уникално. Признавам си, накара ме да се изхиля. По този разказ определено могат да се направят едно-две продължения. Любопитен съм да видя как ще се развивят отношенията между Влад и... хъм... неговата половинка.
Други разкази, които заслужават внимание са "Индианска луна", "Особнякът на тавана", "Париж на страстта" и "Стаята за спомени", като последния разказ можем да видим и в "Брод между световете", макар да не мога да разбера защо.
Ако сте почитатели на съвременната българска литература, прочетете "Пепел от мрак", а ако не сте - пак го прочетете, защото има какво да научите за нея. Валентин Попов знае как да пише, за да ви накара да четете от корица от корица. Надявам се да дочакам деня, в който да видя негов роман, защото за всеки чел неговите сборници е ясно, че може да напише такъв.
February 25, 2016
Какво мога да кажа повече за тази книга, което да не е било казвано досега. Сборника е пълна лудница, в добрия смисъл на думата. Направо трепач. С творчеството на Валентин Попов се бях запознал съвсем случайно в нета и благодарение на издателство "Гаяна", с така любимият ми сборник "Вдъхновени от краля". Когато излезе "Пепел от мрак", очаквах с нетърпение момента, когато да се озове в ръцете ми. И ето го, настъпи. Глътнах я с удоволствие като отлежала кайсиева парцуца. Наслада за скромната ми особа. Повествованието и думите се разляха в душата ми като водка Nemiroff с мед и люта чушка, спускаща се по гърлото. Истинско и неподправено удоволствие. Разказите вътре са на много високо ниво, като нито един от тях не ме разочарова. Няколко от тях изпъкват повечко от другите. Реших да споделя кои са те без да ги подреждам по впечатление, а така както са позиционирани в книгата.
- Заветът на мечката
- Особняка от тавана
- Старлайт
- По дяволите! Накъде отива този свят!
- Космическа одисея
- Когато се събуди в деня на смъртта си
Всички разкази са пъстри и разнообразни и този сборник влиза в колекцията ми за най-любими книги от български автори. Благодаря ти бате Вал за творчеството, с което ми достави неподправено усдоволствие и усещане за наслада. Продължавай смело напред. Ще чакам с нетърпение бъдещите ти проекти.
- Заветът на мечката
- Особняка от тавана
- Старлайт
- По дяволите! Накъде отива този свят!
- Космическа одисея
- Когато се събуди в деня на смъртта си
Всички разкази са пъстри и разнообразни и този сборник влиза в колекцията ми за най-любими книги от български автори. Благодаря ти бате Вал за творчеството, с което ми достави неподправено усдоволствие и усещане за наслада. Продължавай смело напред. Ще чакам с нетърпение бъдещите ти проекти.
October 9, 2015
Имам дребни забележки - още малко работа по стила, доизпипване при завършека на историите и т.н., но това са бели кахъри и не промениха усещането ми, че разгърнах един чудесен сборник.
April 22, 2016
My Experience: Валентин Попов е млад все още прохождащ автор в българското литературно пространство. Това е автор с много потенциал, който личи от разказите му, които влязоха в антологиите "Вдъхновени от Краля" и "451 градуса по Бредбъри". Не ми е попадал първия му самостоятелен сборник "Нощта срещу ноември"(който за съжаление вече е с изчерпан тираж), но следейки редовно откъсите, които авторът пуска в своя сайт си бях изградил някаква представа, за това какво да очаквам от сборника "Пепел от мрак". Очаквах пълна с хорър разкази антологийка. Оказа се, че сборника не съдържа само хорър(макар той да заема съществена част), но и философски реализъм, фантастика, приключенски мистицизъм, криминале, разкази с фентъзи елементи, хумор, пародия и т.н. Въобще в сборника ще отриете един многолик автор, който експериментира в различни жанрове, за да разкаже историите които го вълнуват. Едва ли всички разкази ще се харесат еднакво на различните читатели, тъй като са деаметрално различни, обединени единствено от неподражаемия стил на писане, който се разпознава от всяка творба на автора. Или хорър разказите ще ви дойдат твърде хард, за вашия вкус, или ако сте хорър фен, ще ви подразни прекаления драматизъм на не хорър разказите, но в крайна сметка съм убеден, че какъвто и жанр литература да предпочитате, в този сборник ще откриете поне няколко разказа, които ще ви легнат на сърце. Е, ако сте хорър фен, може и да ви извадят съцето...Аз лично също не харесах всички разкази, но за това след малко. Истински се израдвах, когато в края на сборника открих послеслов на автора, в който споделя как са се родили различните разкази. Признавам си този послеслов промени мнението ми за някои от разказите и успях да ги погледна под един по различен ъгъл. Такива послеслови съм срещал само при Стивън Кинг и силно се надявам да станат практика за повече творци. А сега нека ви разкажа какво открих в този сборник.
1. Бурята - 4/5 - Разказ за една изневяра пълна с много метафорични моменти и ясно послание. Темата на разказа грам не ме вълнува, и за това разказа не ме докосна, но съм обеден че ще намери читателки сърца, които да докосне.
2. Човекът на покрива - 4/5 - Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася живота и какви са нашите стремежи.
3. Заветът на мечката - 3/5 - Този разказ е великолепно написан, но не разбрах неговото послание, за мен беше с нелогичен финал. Според автора е вдъхновен от истински случай, за мечка, която напада младо семейство.
4. Чудото на Вяра - 4/5 - Разказ за вярата в чудесата, който Валентин е написал за когото трябва, и който трудно достига до широката аудитория, защото звучи малко наивен.
5. Градината на вампира - 5/5 - БУМ! Първия шедьовър в сборника. Пародийно фентъзи с хорър елемент, което разказва за наследниците на граф Дракула. Финалът е феноменален - поздравления.
6. Индианска луна - 5/5 - Исторически мистицизъм с хорър елемент. Детайлно пипнат и развит великолепно разказ. Като любител на историята на северноамериканските индианци, няма как да не оценя подобаващо тази история
7. Особнякът от тавана - 4/5 - В тази история има много потенциал, има един от най-интересните персонажи(забравен от роднините си и обществото старец, който виси на своя прозорец), метафорично подкладен финал и... една циганка, която тотално ме обърка със своето присъствие в разказа и не разбрах каква точно беше ролята ѝ.
8. Весела Коледа - 1/5 - Има разкази, които не ви допадат, има такива, които не ви вълнуват или не са ви интересни, но понякога има такива, които просто ви дразнят. Този разказ ме подразни, когато го прочетох по време на коледния конкурс на Сборище на Трубадури. Подразни ме и сега. За мен е безсмислен, неоригинален и самоцелен. Този разказ е един от малкото, които можете свободно да прочетете в интернет. И за да не си изградите грешно впечатление за писателските качества на Вал Попов именно от този разказ, за това оценката ми към него е толкова критична. Валентин Попов може много повече от това и го доказва с всички останали разкази в този сборник. Да, не всеки експеримент е успешен, но това един автор е трудно да определи сам, затова неговите читатели, трябва да бъдат прями с него. За това съм прям и аз.
9. Изворът на вечния живот - 5/5 - Едно хорър приключение, което от всякъде мирише на Лъвкрафт, за група изследователи търсещи извора на вечния живот.
10. Нощта на Вси светии - 5/5 - Хорър разказ ситуиран в нашето съвремие е винаги нож с две остриета. Тук обаче се е получил страхотен разказ с поредния оригинален финал.
11. Париж на страстта - 4/5 - Прекалено еротичен разказ за моите вкусове. Има жанрове които просто не харесвам и в повечето случаи това са жанрове, в които авторите избиват някакви свои комплекси. Разказът е написан страхотно, ама ми мирише на комплекси - просто няма как да ми допадне.
12. Писателят и Фантазията - 5/5 - Един от най-добрите разкази в сборника, разказващ за писател и неговата муза. Разказът е много висока летва, пълен е с метафори, интересна история и от всякъде мирише на качествена литература.
13. Старлайт - 5/5 - Тук еротиката е в точната доза. Разказът е великолепен, динамичен и изненадващ. Хорър вдъхновен от песен, разказващ за плейбой, който си намира майстора.
14. Ястребова нощ - 5/5 - Личния ми фаворит в сборника. Истински шедьовър за психопат, който дебне своите жертви. Ето така си представям аз една добра хорър история. Благородно завиждам на автора, за идеята и начина по който я е поднесъл - феноменален просто. Още една висока летва, с която автора задава своя потенциал.
15. По дяволите! Накъде отива този свят! - 5/5 - Оригинален разказ за войната и как влияе тя на днешното общество. Разказът си е направо фантастика и то от добрите.
16. Музиката на цветята - 5/5 - Космическа фантастика за първи контакт на нова планета, от който просто мирише на трифиди. Аз нямам проблем със заемките от световните класики, а и тук авторът се е постарал. Поздравления!
17. Космическа одисея - 3/5 - Този разказ не ми хареса и туй то. Каквото и да напиша, твърде много ще спойлна за съдържанието му.
18. Когато се събуди в деня на смъртта си - 4/5 - Това е разказа от сборника "451 градуса по Бредбъри". Великолепен е! Единствения проблем за мен е заглавието, което просто издава цялата фабула.
19. Последната битка - 5/5 - Разказ експеримент. Кратък и сякаш написан от петима различни автори. Изглежда като опит да събере трите тома на "Сблъсък" на Стивън Кинг в един SMS. Е, няма как такъв експеримент да е успешен, нали? Да, ама има как - и Вал Попов го доказва чрез тази апокалиптична фантастика.
20. Стаята за спомени - 5/5 - С този великолепен завършек на сборника авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.
1. Бурята - 4/5 - Разказ за една изневяра пълна с много метафорични моменти и ясно послание. Темата на разказа грам не ме вълнува, и за това разказа не ме докосна, но съм обеден че ще намери читателки сърца, които да докосне.
2. Човекът на покрива - 4/5 - Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася живота и какви са нашите стремежи.
3. Заветът на мечката - 3/5 - Този разказ е великолепно написан, но не разбрах неговото послание, за мен беше с нелогичен финал. Според автора е вдъхновен от истински случай, за мечка, която напада младо семейство.
4. Чудото на Вяра - 4/5 - Разказ за вярата в чудесата, който Валентин е написал за когото трябва, и който трудно достига до широката аудитория, защото звучи малко наивен.
5. Градината на вампира - 5/5 - БУМ! Първия шедьовър в сборника. Пародийно фентъзи с хорър елемент, което разказва за наследниците на граф Дракула. Финалът е феноменален - поздравления.
6. Индианска луна - 5/5 - Исторически мистицизъм с хорър елемент. Детайлно пипнат и развит великолепно разказ. Като любител на историята на северноамериканските индианци, няма как да не оценя подобаващо тази история
7. Особнякът от тавана - 4/5 - В тази история има много потенциал, има един от най-интересните персонажи(забравен от роднините си и обществото старец, който виси на своя прозорец), метафорично подкладен финал и... една циганка, която тотално ме обърка със своето присъствие в разказа и не разбрах каква точно беше ролята ѝ.
8. Весела Коледа - 1/5 - Има разкази, които не ви допадат, има такива, които не ви вълнуват или не са ви интересни, но понякога има такива, които просто ви дразнят. Този разказ ме подразни, когато го прочетох по време на коледния конкурс на Сборище на Трубадури. Подразни ме и сега. За мен е безсмислен, неоригинален и самоцелен. Този разказ е един от малкото, които можете свободно да прочетете в интернет. И за да не си изградите грешно впечатление за писателските качества на Вал Попов именно от този разказ, за това оценката ми към него е толкова критична. Валентин Попов може много повече от това и го доказва с всички останали разкази в този сборник. Да, не всеки експеримент е успешен, но това един автор е трудно да определи сам, затова неговите читатели, трябва да бъдат прями с него. За това съм прям и аз.
9. Изворът на вечния живот - 5/5 - Едно хорър приключение, което от всякъде мирише на Лъвкрафт, за група изследователи търсещи извора на вечния живот.
10. Нощта на Вси светии - 5/5 - Хорър разказ ситуиран в нашето съвремие е винаги нож с две остриета. Тук обаче се е получил страхотен разказ с поредния оригинален финал.
11. Париж на страстта - 4/5 - Прекалено еротичен разказ за моите вкусове. Има жанрове които просто не харесвам и в повечето случаи това са жанрове, в които авторите избиват някакви свои комплекси. Разказът е написан страхотно, ама ми мирише на комплекси - просто няма как да ми допадне.
12. Писателят и Фантазията - 5/5 - Един от най-добрите разкази в сборника, разказващ за писател и неговата муза. Разказът е много висока летва, пълен е с метафори, интересна история и от всякъде мирише на качествена литература.
13. Старлайт - 5/5 - Тук еротиката е в точната доза. Разказът е великолепен, динамичен и изненадващ. Хорър вдъхновен от песен, разказващ за плейбой, който си намира майстора.
14. Ястребова нощ - 5/5 - Личния ми фаворит в сборника. Истински шедьовър за психопат, който дебне своите жертви. Ето така си представям аз една добра хорър история. Благородно завиждам на автора, за идеята и начина по който я е поднесъл - феноменален просто. Още една висока летва, с която автора задава своя потенциал.
15. По дяволите! Накъде отива този свят! - 5/5 - Оригинален разказ за войната и как влияе тя на днешното общество. Разказът си е направо фантастика и то от добрите.
16. Музиката на цветята - 5/5 - Космическа фантастика за първи контакт на нова планета, от който просто мирише на трифиди. Аз нямам проблем със заемките от световните класики, а и тук авторът се е постарал. Поздравления!
17. Космическа одисея - 3/5 - Този разказ не ми хареса и туй то. Каквото и да напиша, твърде много ще спойлна за съдържанието му.
18. Когато се събуди в деня на смъртта си - 4/5 - Това е разказа от сборника "451 градуса по Бредбъри". Великолепен е! Единствения проблем за мен е заглавието, което просто издава цялата фабула.
19. Последната битка - 5/5 - Разказ експеримент. Кратък и сякаш написан от петима различни автори. Изглежда като опит да събере трите тома на "Сблъсък" на Стивън Кинг в един SMS. Е, няма как такъв експеримент да е успешен, нали? Да, ама има как - и Вал Попов го доказва чрез тази апокалиптична фантастика.
20. Стаята за спомени - 5/5 - С този великолепен завършек на сборника авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.
May 4, 2017
Винаги е приятно, когато човек изчете и последния разказ от някой сборник и осъзнава, че всичко, което е прочел в него, му е харесало. Такъв и моят случай с "Пепел от мрак" на Валентин Попов. Изключително добра подборка на произведенията, качествено издание и редакция - отново дело на страхотнoто издателство "Гаяна".
Разказите, които тотално ме размазаха са: "Писателят и Фантазията", "Музиката на цветята" и "Когато се събуди в деня на смъртта си".
Това, което прави сборника толкова добър е разнобразието от различните жанрове и естествено авторския талант - много приятен и изчистен стил на писане.
В света на "Пепел от мрак" ще срещнете сюжети, в които е наблегнато на чисто човешкото, с всичките му нюанси - "Бурята", "Човекът на покрива", "Заветът на мечката", " Чудото на Вяра", " Особнякът от тавана", "Писателят и Фантазията", "Когато се събуди в деня на смъртта си".
Определено ще настръхнете и ужасите от "Ястребова нощ", "Изворът на вечния живот", "Музиката на цветята", "Индианска луна", "Париж на страстта", "Старлайт", "Весела Коледа" и "Нощта на Вси светии".
Ще се посмеете на "Градината на вампира" и "Космическа одисея", но и ще получите силно социално предупреждение в "По дяволите! Накъде отива този свят!".
"Последната битка" е почти като епична притча, в която е подходено с голяма фантазия, а за десерт получавате страхотна детективска история в "Стаята за спомени".
В заключение - едно голямо БРАВО на Валентин Попов за страхотните разкази, които е сътворил и решил да сподели с читателите. Гарантирам, че ще си струва да изчетете книжката. :)
Разказите, които тотално ме размазаха са: "Писателят и Фантазията", "Музиката на цветята" и "Когато се събуди в деня на смъртта си".
Това, което прави сборника толкова добър е разнобразието от различните жанрове и естествено авторския талант - много приятен и изчистен стил на писане.
В света на "Пепел от мрак" ще срещнете сюжети, в които е наблегнато на чисто човешкото, с всичките му нюанси - "Бурята", "Човекът на покрива", "Заветът на мечката", " Чудото на Вяра", " Особнякът от тавана", "Писателят и Фантазията", "Когато се събуди в деня на смъртта си".
Определено ще настръхнете и ужасите от "Ястребова нощ", "Изворът на вечния живот", "Музиката на цветята", "Индианска луна", "Париж на страстта", "Старлайт", "Весела Коледа" и "Нощта на Вси светии".
Ще се посмеете на "Градината на вампира" и "Космическа одисея", но и ще получите силно социално предупреждение в "По дяволите! Накъде отива този свят!".
"Последната битка" е почти като епична притча, в която е подходено с голяма фантазия, а за десерт получавате страхотна детективска история в "Стаята за спомени".
В заключение - едно голямо БРАВО на Валентин Попов за страхотните разкази, които е сътворил и решил да сподели с читателите. Гарантирам, че ще си струва да изчетете книжката. :)
Displaying 1 - 18 of 18 reviews