Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП. Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов. От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи. Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин. Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.
Книга, яку звідкись привезла мама і забула у мене в іншій країні. Цікаво було прочитати, видання прям пахне минулим Сама повість типовий радянський детектив. Не поганий, але й не топ Читається легко, деякі теми цікаво описані
Кратка криминална история, много подобна на другите произведения на Богомил Райнов. Така и не успях да приема насериозно главния герой Емил. По-интересен като герой беше Боян, който от една страна е доста изнервящ, но от друга само можеш да го съжаляваш.Краят беше предвидим в общи линии, и все пак имаше 1-2 момента, които не очаквах.
Do you know these old , dusty books that are books from your parents and grandparents . Well this was one of them and I fought that it would be funny or even stupid, because of the title . But it wasn't . I was wrong again. IT IS A CRIMINAL NOVEL YOU GUYS! This book was straightforward from the first sentence . I refreshing little book . Nothing more to say.
Книга достаточно интересная, но не совсем логичная. Во-первых, с какой стати разведчик участвует в делах классической контрразведки. А во-вторых, разобраться с главным злодеем, казалось бы, можно намного раньше, не дожидаясь негативных последствий.