Нещо, не можа да ме впечатли. Главната ни героиня Лизет, милата, беше куха като лейка. Самата тя си мислеше, че не е особено умна и наистина не беше. Беше дразнещо елементарна. Подучена от майка си, която винаги се е държала ужасно с нея, че тялото й е най-голямият й плюс, главната се обличаше като тотална уличница, със супер изрязани горнища от които ГОЛЕМИТЕ й гърди постоянно изпадаха, със супер къси поли, които често водеха до това да й се видят прашките, и супер високи токчета с които се препъваше като спъната кобила. И разбира се така наконтена привличаше вниманието на всички отрепки, през тази книга главната героиня бе опипвана интимни толкова много пъти, и толкова много мъже се опитаха да изнасилят, и толкова много й смучеха гърдите, че чак им забравих бройката.
Отвлечена от земята и продадена в робство, героинята ни, успя да запази своето бижу (така наричаше тя девствеността си) докато стигна до главния герой, което си беше цяло чудо имайки предвид, че буквално на всяка крачка се опитваха да я изнасилят.
Когато се появи главния, всички му се кланяха и го гледаха със страхопочитание, реших ето сега ще е интересно... ами беше до едно време. Главния Микел е крал на своята планета, преди много години, като са заселили планетата расата им е била на изчезване, затова мъжете е трябвало да бъдат с по 7-8 жени на ден, опитвайки се да ги забременят и да съживят расата си. Сега това вече не се налага, но мъжете са си запази този нагон и по закон им е позволено да имат колкото си искат секс робини, че да не притесняват нежните си съпруги с мераците си. Главния няма съпруга, но си сменя често робините. Главната ни героиня е седма подред, и когато останалите вече зарязани робини я виждат се надяват, че тя ще е жената, която да го накара да се ожени и като бивша робиня ще ги освободи.
На планетата на Микел има много смахната система, за определяне на крал. Планетата е разделена на нещо като домове и всеки дом се бие с другите и побеждавайки печели точки. Затова главния, нищо, че е супер силен крал постоянно бе нападан, а той в ароганстността си попадаше в какви ли не ситуации. Враговете му отвличаха главната и все я обарваха и опипваха преди да опитат да я изнасилят пред очите му.
Иначе като се изключи странната им система за управление, човек не можеше да разбере, че се намира на извънземна планета. Като в първата книга, авторката е забравила, че пише за извънземни. Из града се придвижваха с карета с кончета... толкова ли не можа да им сложи още 2 крака или по една глава, че да замяза малко на извънземни. В една кръчма главните ядоха хамбургери с пържени картофи и КЕТЧУП... ДА МУ СЕ НЕ ЗНАЕ авторката дори извънземна храна не може да измисли. Толкова ли е трудно?
Дойде ми прекалено много. Елементарното мислене на героинята, арогантността на героя, абсолютната липса на нещо извънземно, непрестанните опити за изнасилване, дори за да се спаси от поредния опит за изасилване, главната направи свирка на злодея в книгата. Просто... много ми дойде. Имайки предвид първата книга, която е още по-зле тази поредица и в частност тази авторка, май не са за мен.