Никой не подозира колко важен град е София, преди злото да го избере за център на всемирния Апокалипсис. Само обединените сили на древна богиня, продаваща маслини на Женския пазар и наследника на първия водач на хората могат да го предотвратят. А двама случайно забъркали се студенти ще имат решаващата дума в последната битка.
Друг такъв български роман не присъства в читателския ми опит или памет. Виждал съм истории, базирани на старата българска митология или на славянската, но изворите, от които черпи „Малката книга“, са други. Не искам да ви развалям радостта от първооткривателството, затова няма да издам повече. Представям ви останалото в реда, в който го открих аз:
Добавка от 28.02.2018: Вчера в представянето „Незаслужено пренебрегнати български фантастики“ в софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ говорих и за „Малката книга“. Тя е към края на втория звукозапис тук.
Такава книга не бях чела! Имаше от всичко по малко :) Представям си я вече като филм. Има няколко сюжетни линии, които са си готов сценарий. Много ми хареса пътешествието из софийските улици - приключенско и фантастично с любопитни факти. Най-шантавото беше, че един ден минавах покрай Модерен театър, после отворих книгата и следваше точно тази случка с киното! Не можах да заспя от вълнение :D Браво на Георги, пише увлекателно и ме накара да мисля за историите и какво ще стане нататък с героите. В края на книгата се чувствах като човек, изморен от обикаляне по улици, мазета, магазини, музеи, галерии, легенди, минало, настояще, бъдеще... От онази приятната умора ;)
"съчетава жанровете на историческото и „ърбън“ фентъзи, а мястото на действието е нашата любима София, колкото модерна, толкова и вековна" ревю от мира
Малка книжка с огромен потенциал и амбиция, вълнуваща идея, цветни герои и доста кинематографска история. Може би опитът да се поберат всички тези неща на едно място и цялостното усещане за непостоянство и дисбаланс в развитието на историята и в разгръщането на таланта на автора (или пък липсата на добър редактор/коректор) попречи на книжлето да ме завладее и спечели напълно, но е факт, че с нетърпение разлиствах да разбера как точно всички тези истории ще се вплетат в едно и често искрено се радвах и удивлявах от въображението на Мерджанов. Дано повече български автори се осмеляват да правят такива проекти!