What do you think?
Rate this book
Далеч от Толедо
Трилогията на Анжел Вагенщайн „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом Шанхай“ е посветена на съдбата европейските евреи през Втората световна война. Освен в България, те са издадени при много голям медиен отзвук в Германия, Франция и Русия, подготвят се издания на английски и други езици. През 2002 г. „Далеч от Толедо“ получи годишната награда на Съюза на българските писатели за роман, както и Международната литературна награда на Сорбоната „Алберто Бенвенист“.
„Далеч от Толедо“ е весела и тъжна история, която се разгръща в неповторимия по своята пъстрота етнически декор на Пловдив. Една сага за любовта, надеждата и толерантността, които са по-силни и дълговечни от рушителните политически страсти.
„Далеч от Толедо“ е весела и тъжна история, която се разгръща в неповторимия по своята пъстрота етнически декор на Пловдив. Една сага за любовта, надеждата и толерантността, които са по-силни и дълговечни от рушителните политически страсти.
254 pages, Kindle Edition
First published January 1, 2003
7 people are currently reading
159 people want to read
About the author
Angel Wagenstein
10 books31 followersAngel Raymond Wagenstein (Bulgarian: Анжел Раймонд Вагенщайн) is a Bulgarian film director and author. Wagenstein was born in Plovdiv, Bulgaria, but spent his childhood in France where his Sephardic Jewish family emigrated for political reasons due to their leftist politics.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
September 16, 2021
Estas cosas ocurren, no es una historia original. Chico conoce novela, al chico le gusta la novela, se ilusiona, le atrae su ternura, su serenidad pese a la constante sensación de fracaso, del presentimiento de una doble pérdida, personal y colectiva. Sus ojos se pasean por las palabras sin obstáculos que salvar, sin cuestas, sin escaleras que entorpezcan el camino por esas callejuelas del barrio antiguo de Plóvdiv; disfruta de esa literatura del instante, del amor por el detalle, de esas gotitas de realismo mágico, herencia, sin duda, de sus genes sefardíes.
De pronto y sin previo aviso, la novela le monta una escena en la que la utilización exagerada de los recursos dramáticos da lugar a un suceso lastimosamente lacrimógeno, seguido, al poco tiempo, de un comentario típico, tópico y gratuito. Algo se ha torcido sin remedio. El chico no deja la novela, dos tropezones no pueden justificar un abandono, pero, sin que el chico sea del todo consciente, la magia ha desaparecido, todo lo que venga a continuación será medido por otros baremos y lo ocurrido hasta ahora toma otro color en el que resaltan demasiado los muchos lugares comunes.
Y uno llega a preguntarse si la novela no ha sentido lo mismo hacia chico, sino es ella misma la que carga las tintas para deshacerse de una forma no sé si cobarde o compasiva de un lector como yo, porque en seguida vienen cosas como "todo fenómeno tiene su lado oculto. A menudo es invisible, pero existe, como el lado oculto de la luna" o "los ojos son ventanas abiertas al alma", frases en las que se hace especial hincapié, que se repiten como si la novela reivindicara su derecho de paternidad, pecadillos que incluso bajo el embrujo inicial le hubieran chirriado, aunque quizás perdonado, pero que ahora el chico es incapaz de leer sin un mal gesto, sin poderse quitar de encima una fuerte impresión de trivialidad.
Y es que todos estos lugares comunes le dejan al chico una sensación de artificiosidad, de un efectismo al que se le ve demasiado la tramoya que lo sustenta. Y ya no hay vuelta atrás, solo falta la última gota que rebose su hartazgo y esta no tarda en llegar: "El alma humana está sellada con un cerrojo complicado, y para los cerrojos complicados, Dios no dio llaves simples".
No sé qué falló si el cerrojo o la llave, pero la puerta se cerró sin remedio y ya no hubo dios que pudiera abrirla. El chico abandonó la novela sin que, todo hay que decirlo, la novela diera signos de preocupación. En fin, será por novelas.
De pronto y sin previo aviso, la novela le monta una escena en la que la utilización exagerada de los recursos dramáticos da lugar a un suceso lastimosamente lacrimógeno, seguido, al poco tiempo, de un comentario típico, tópico y gratuito. Algo se ha torcido sin remedio. El chico no deja la novela, dos tropezones no pueden justificar un abandono, pero, sin que el chico sea del todo consciente, la magia ha desaparecido, todo lo que venga a continuación será medido por otros baremos y lo ocurrido hasta ahora toma otro color en el que resaltan demasiado los muchos lugares comunes.
Y uno llega a preguntarse si la novela no ha sentido lo mismo hacia chico, sino es ella misma la que carga las tintas para deshacerse de una forma no sé si cobarde o compasiva de un lector como yo, porque en seguida vienen cosas como "todo fenómeno tiene su lado oculto. A menudo es invisible, pero existe, como el lado oculto de la luna" o "los ojos son ventanas abiertas al alma", frases en las que se hace especial hincapié, que se repiten como si la novela reivindicara su derecho de paternidad, pecadillos que incluso bajo el embrujo inicial le hubieran chirriado, aunque quizás perdonado, pero que ahora el chico es incapaz de leer sin un mal gesto, sin poderse quitar de encima una fuerte impresión de trivialidad.
Y es que todos estos lugares comunes le dejan al chico una sensación de artificiosidad, de un efectismo al que se le ve demasiado la tramoya que lo sustenta. Y ya no hay vuelta atrás, solo falta la última gota que rebose su hartazgo y esta no tarda en llegar: "El alma humana está sellada con un cerrojo complicado, y para los cerrojos complicados, Dios no dio llaves simples".
No sé qué falló si el cerrojo o la llave, pero la puerta se cerró sin remedio y ya no hubo dios que pudiera abrirla. El chico abandonó la novela sin que, todo hay que decirlo, la novela diera signos de preocupación. En fin, será por novelas.
December 25, 2020
С този роман продължавам да се учудвам, точно както и с "Петокнижие Исааково", колко добър писател може да бъде един човек на киното. Блестящ хумор, препретен с драматични нишки. Разказва за един идиличен, мултиетнически Пловдив, който отдавна не съществува. И ей така, покрай етапите, разказът му щрихира основни събития от 20 век. Тази книга я изслушах и прочитът е добър.
July 6, 2025
Tengo problemas con la mayoría de las obras que se centran en la infancia real o imaginada del autor: casi nunca consigo interesarme. Por desgracia, esta infancia tampoco. Y eso que Wagenstein es un escritor estupendo, que me gustan sus valores y que, en este caso, el exotismo del entorno (Bulgaria) ayudaba...
May 28, 2024
"Abramo l'ubriacone" è un romanzo ricco e complesso, permeato da una profonda nostalgia per un mondo ormai scomparso. È stata per me una piacevolissima lettura!!! Attraverso le vicende di Berto Cohen, ebreo bulgaro esiliato in Israele che torna in patria per un congresso di bizantinistica, Wagenstein ci introduce in un vortice di memorie, emozioni e riflessioni che ci invitano a riflettere sulla storia, l'identità, l'amore e la condizione umana. L'opera offre anche uno spaccato significativo della storia bulgara, intrecciando il destino personale dei protagonisti con eventi storici di grande portata, come la cacciata degli ebrei dalla Spagna nel 1492, la Shoah e il conflitto israelo-palestinese. Ma quello che emerge e colpisce in modo commovente è il ritratto della città bulgara di Plovdiv di inizio del Novecento, città multiculturale, dove convivevano in pace e rispetto etnie e religioni diverse: ebrei, turchi, zingari, armeni, bulgari cristiani. Al centro del romanzo si trova la figura di Abramo, il nonno di Berto, soprannominato "l'ubriacone". È un personaggio eccentrico e affascinante, un abile narratore che intreccia storie di fantasia con la realtà. Abramo rappresenta la memoria storica e il legame con le tradizioni, ma anche la vitalità, la gioia di vivere, il rispetto e l’amicizia. Lui e i suoi amici, nientemeno che il rabbino Menashe Levi, il pope Isai, e Ibrahim il Mullah, le tre autorità massime religiose, passavano da taverna a taverna a giocare e a bere il raki, allietati magari dal suono magnifico dello tzigano Manush. E che cos’è questa, se non l’applicazione dell’accettazione della diversità e la convivenza pacifica tra culture e religioni diverse? È bene ricordare che nessun ebreo bulgaro finì nei campi di sterminio nazisti! Naturalmente la storia procede e il nuovo regime politico che si insediò nel dopoguerra distrusse questo dato di fatto. Lo stile narrativo del romanzo è coinvolgente e ricco di humour, la prosa è fluida e scorrevole, ricca di immagini vivide e descrizioni dettagliate.
January 15, 2015
Esperaba más, quizá por lo muchísimo que me gustaron "El pentateuco de Isaac" y "Adiós Shanghai".
Muchos recuerdos, en los que se aprecia la emotividad del autor al hablar de su ciudad natal y de sus recuerdos.
https://lahierbaroja.wordpress.com/20...
Muchos recuerdos, en los que se aprecia la emotividad del autor al hablar de su ciudad natal y de sus recuerdos.
https://lahierbaroja.wordpress.com/20...
July 24, 2016
Segunda entrega de la trilogía iniciada con El Pentateuco de Isaac sobre el drama de los judíos en la primera mitad del convulso siglo XX. Igualmente conmovedora que aquella, Lejos de Toledo pierde, sin embargo, el tono de amarga comicidad que tanto nos emocionó del discurso de Isaac. Sigue presente su alegato contra la intolerancia, la mirada única y las injusticias que de forma continuada castigan a pueblos como el judío, el gitano, el armenio o el islámico.
"Guardan silencio las tumbas ortodoxas, católicas, judías, armenias y musulmanas. Nunca ha reinado la paz entre los vivos. Los muertos demuestran más sabiduría"
Una buena novela, pese a que no aguanta la comparación con la primera de su serie.
"Guardan silencio las tumbas ortodoxas, católicas, judías, armenias y musulmanas. Nunca ha reinado la paz entre los vivos. Los muertos demuestran más sabiduría"
Una buena novela, pese a que no aguanta la comparación con la primera de su serie.
January 21, 2022
Тъжна,носталгична и много земна книга. Написана с чувство за хумор,прозиращо през безкрайната тъга на героите. Изслушах я през Storytel - добър прочит/за разлика от първата част от поредицата/. През цялото време имах чувството,че ми е
безкрайно позната като сюжет, докато не си спомних,че съм гледала филма по сценарий на автора - "След края на света "
безкрайно позната като сюжет, докато не си спомних,че съм гледала филма по сценарий на автора - "След края на света "
September 13, 2013
„Вторият ми досег с изумителния Анжел Вагенщайн не ме завари неподготвен. Откраднах неделята само за себе си и заедно с книгата се отправих към наследствената къща в подножието на Балкана. Там, сред уханието на зрели есенни ябълки и горящи в огнището цепеници, точно като моя прадядо преди десетилетия на същото място, успях да спра времето и да се насладя на момента в компанията на един сладкодумен разказвач. И там, в притихналата стара къща, изпълнена с минало, с отдавна забравена глъч, часовникът започна да брои времето наобратно. Време е да ви разкажа за Аврам Къркача…
Вероятно се питате защо ви изговорих всичко това за старата къща и часовника. Ами, точно това прави и Анжел Вагенщайн в своята книга „Далеч от Толедо“ – играе си с часовника, връща го ту минути назад, ту цели десетилетия, векове, или както самият автор обича да казва – „това е било преди хиляда години“.
Старият Пловдив – палитра от етноси, религии и нрави. Едно завъртане и попадаш в отдавна забравения свят, в който българи, евреи, турци, гърци, цигани и арменци съжителстват така, както са го правели и „преди хиляда години“. Ето го кварталният равин Менаше Леви, седнал на една маса с неизменната си компания – отец Исай, молла Ибрахим Ходжа и разбира се, Аврам Къркача – четиримата верни другари в ракията и белота, но смъртни съперници в любовта. Сред сенките изплува виртуозният кларинетист Мануш Алиев, кварталният фотограф Костас Пападопулос, както и фигурите на героите, които ще дадат сърце на този толкова човешки откровен роман – слабичкото арменче Аракси и Берто, внукът на Аврам Къркача.
Камера обскура! Пожълтелите черно-бели снимки на старият византиец изваждат на показ отдавна изживени животи. Променени съдби, изветрели чувства. Изброих ви част от хората по снимките, но как да ви разкажа за композицията на фотографа с перото, как да ви покажа силните, разтърсващи емоции, които породи у мен тази книга… Как да опиша дългия път на Аврам Къркача и неговия род от безкрайно далечната Хиспания, Толедо аморе мио, до пловдивския квартал Орта Мезар… Страница след страница като черно-бели снимки във фотографски разтвор се зараждат човешки страсти, хлапашка любов, заминавания и завръщания – цели гроздове от фотографска лента, наситени с есенцията на една епоха. Часовникът е в ръцете на писателя и той си играе с него, върти стрелките ту назад, ту напред, в един свой, закономерен ред.
В края съм на един урок по толерантност и човечност, без това да е нарочната цел на тази книга. Ето ги отново Берто и Аракси. Минали са хиляда години, нищо никога няма да бъде същото. Всички тези ярки персонажи, понесли своя кръст, полумесец или Давидова звезда и въпреки това всеки равен с другия в едничката съдба, отредена всекиму в тоя живот… Всичките превратности, които могат да сполетят дори спокойния пловдивски квартал Орта Мезар… Удивително!“ - Жоро, Библиотеката
Вероятно се питате защо ви изговорих всичко това за старата къща и часовника. Ами, точно това прави и Анжел Вагенщайн в своята книга „Далеч от Толедо“ – играе си с часовника, връща го ту минути назад, ту цели десетилетия, векове, или както самият автор обича да казва – „това е било преди хиляда години“.
Старият Пловдив – палитра от етноси, религии и нрави. Едно завъртане и попадаш в отдавна забравения свят, в който българи, евреи, турци, гърци, цигани и арменци съжителстват така, както са го правели и „преди хиляда години“. Ето го кварталният равин Менаше Леви, седнал на една маса с неизменната си компания – отец Исай, молла Ибрахим Ходжа и разбира се, Аврам Къркача – четиримата верни другари в ракията и белота, но смъртни съперници в любовта. Сред сенките изплува виртуозният кларинетист Мануш Алиев, кварталният фотограф Костас Пападопулос, както и фигурите на героите, които ще дадат сърце на този толкова човешки откровен роман – слабичкото арменче Аракси и Берто, внукът на Аврам Къркача.
Камера обскура! Пожълтелите черно-бели снимки на старият византиец изваждат на показ отдавна изживени животи. Променени съдби, изветрели чувства. Изброих ви част от хората по снимките, но как да ви разкажа за композицията на фотографа с перото, как да ви покажа силните, разтърсващи емоции, които породи у мен тази книга… Как да опиша дългия път на Аврам Къркача и неговия род от безкрайно далечната Хиспания, Толедо аморе мио, до пловдивския квартал Орта Мезар… Страница след страница като черно-бели снимки във фотографски разтвор се зараждат човешки страсти, хлапашка любов, заминавания и завръщания – цели гроздове от фотографска лента, наситени с есенцията на една епоха. Часовникът е в ръцете на писателя и той си играе с него, върти стрелките ту назад, ту напред, в един свой, закономерен ред.
В края съм на един урок по толерантност и човечност, без това да е нарочната цел на тази книга. Ето ги отново Берто и Аракси. Минали са хиляда години, нищо никога няма да бъде същото. Всички тези ярки персонажи, понесли своя кръст, полумесец или Давидова звезда и въпреки това всеки равен с другия в едничката съдба, отредена всекиму в тоя живот… Всичките превратности, които могат да сполетят дори спокойния пловдивски квартал Орта Мезар… Удивително!“ - Жоро, Библиотеката
December 26, 2020
Доста отдавна я четох, и споменът ми е за топлота и носталгия, без сантименталност или илюзии. Просто онези меки, приглушени тонове на щастливите детски спомени, когато даже не сме осъзнавали, че това е щастие, и колко поезия, доброта и мъдрост има в този свят. Но и колко крехки са те, и колко беззащитни. И че никога не трябва да ги предаваме.
September 2, 2023
Още един любим български писател се намества удобно в книжното ми сърце. Грабнах книгата седмица преди писателят да почине. И вестта за смъртта му ми въздейства много непривично - аз четях за първи път негова книга в този момент, тепърва опознавах неговия стил, света му, таланта. Той се разгръщаше и раждаше пред мен, паралелно с историята. И за мен този човек беше някъде там, надвесен над своята чернова на тази книга, създавайки един неподправен сюжет.
Книгата е топла като пловдивско лято, в нея има от всичко, отвсякъде, по всяко време. Пътуването между годините и държавите, между сърцата и умовете Анжел Вагенщайн владее невероятно.
Предстоят ми още много от неговите истории, и се вълнувам за което.
Всяко прелистване на страница е един удар на сърцето - докато четем техните книги, писателите ще са живи.
Книгата е топла като пловдивско лято, в нея има от всичко, отвсякъде, по всяко време. Пътуването между годините и държавите, между сърцата и умовете Анжел Вагенщайн владее невероятно.
Предстоят ми още много от неговите истории, и се вълнувам за което.
Всяко прелистване на страница е един удар на сърцето - докато четем техните книги, писателите ще са живи.
December 28, 2020
Es una novela bonita, que se lee bien pero que a veces cae en la cursilería y deja en el aire, o termina de manera brusca, varias de las tramas.
El libro me daba un poco de pereza pero lo empecé por compromiso (fue un regalo). Me ha sorprendido para bien. En general he disfrutado leyendo el libro. No obstante creo que tiene varios dejes, como unas tramas insulsa, lo de Araxi o lo de la mafia podrían dar mucho más de así, o unas reflexiones sobre la vida así como frases que a veces parecen sacadas de un libro de Paulo Coelho.
En definitiva, es un libro cuyas primeras páginas promete mucho pero que luego decae. Aún así, leeré más del autor.
El libro me daba un poco de pereza pero lo empecé por compromiso (fue un regalo). Me ha sorprendido para bien. En general he disfrutado leyendo el libro. No obstante creo que tiene varios dejes, como unas tramas insulsa, lo de Araxi o lo de la mafia podrían dar mucho más de así, o unas reflexiones sobre la vida así como frases que a veces parecen sacadas de un libro de Paulo Coelho.
En definitiva, es un libro cuyas primeras páginas promete mucho pero que luego decae. Aún así, leeré más del autor.
March 28, 2024
Toledo 🤩
December 13, 2014
Aunque literariamente deja mucho que desear, la historia me ha cautivado por cuestiones sentimentales, creo.
Una buena opción para quien le interese acercarse a Bulgaria; país que, por lo que se desprende de la novela, comparte ciertas similitudes con España por los siguientes motivos.
En primer lugar, por haber sido en otras épocas lugar de convivencia pacífica y tolerante de diferentes culturas (lo que me recuerda a la Granada musulmana, escenario perfectamente reflejado en la novela de Radwa Ashur, Granada) y, en segundo lugar, desgraciadamente, por el triunfo de la mafia y de la corrupción en la actualidad.
Una lectura fácil y amable.
Una buena opción para quien le interese acercarse a Bulgaria; país que, por lo que se desprende de la novela, comparte ciertas similitudes con España por los siguientes motivos.
En primer lugar, por haber sido en otras épocas lugar de convivencia pacífica y tolerante de diferentes culturas (lo que me recuerda a la Granada musulmana, escenario perfectamente reflejado en la novela de Radwa Ashur, Granada) y, en segundo lugar, desgraciadamente, por el triunfo de la mafia y de la corrupción en la actualidad.
Una lectura fácil y amable.
July 17, 2022
La historia de este libro parte de los judíos sefardíes expulsados de la península por los Reyes Católicos en 1492 que son acogidos por el imperio Otomano encontrando su nuevo hogar en los Balcanes. Plovdiv mezcla de judíos, musulmanes y cristianos ortodoxos como lo fueran antes Toledo y tantas otras ciudades españolas.
El autor tiene un estilo peculiar en el que va enlazando y trenzado de forma un tanto desordenada recuerdos variados de su infancia, siempre con un tono de humor, ironía y sarcasmo, mezclado con la melancolía del pasado perdido y añorado.
El libro cuenta la historia del retorno de Albert Cohen judio exiliado a Israel a su ciudad natal Plovdiv en Bulgaria, donde se reencuentra con su amor de la niñez la armenia Araxi Vartanian y rememora a su abuelo Abraham el Borrachon, un borracho de enternecedora sabiduría. La amistad de éste con el rabí judio, el mulá musulmán y el pope ortodoxo como símbolo de la convivencia pacífica de religiones y culturas.
La Bulgaria comunista terminó con su niñez e inocencia: la expulsión de los gitanos, el viejo cementerio turco profanado en nombre del progreso, la familia de Araxi que se ve obligada a emigrar perseguida por el régimen por su origen burgués, la comunidad judía de la ciudad que regresa a su tierra prometida, etc. La historia de intolerancias que se repite una vez más bajo otro nombre.
El autor viene y va del presente, narrando el reencuentro de Cohen con su ciudad y su amor de juventud, a los recuerdos de su pasado en ese mismo escenario.
Es pues en cierto modo una historia sobre la intolerancia. La de los judíos expulsados de España por su religión. Los armenios huyendo del genocidio otomano. Los judíos perseguidos por el régimen nazi. Los gitanos expulsados por su raza y estilo de vida. Los turcos que se marchan cuando profanan su cementerio. Los armenios que vuelven a huir del régimen comunista por ser demasiado burgueses. La que vive el propio Cohen en Israel entre judíos y palestinos.
Por eso y por los recuerdos de una infancia y un mundo feliz que desaparece el libro destila tristeza y belleza por igual.
El autor tiene un estilo peculiar en el que va enlazando y trenzado de forma un tanto desordenada recuerdos variados de su infancia, siempre con un tono de humor, ironía y sarcasmo, mezclado con la melancolía del pasado perdido y añorado.
El libro cuenta la historia del retorno de Albert Cohen judio exiliado a Israel a su ciudad natal Plovdiv en Bulgaria, donde se reencuentra con su amor de la niñez la armenia Araxi Vartanian y rememora a su abuelo Abraham el Borrachon, un borracho de enternecedora sabiduría. La amistad de éste con el rabí judio, el mulá musulmán y el pope ortodoxo como símbolo de la convivencia pacífica de religiones y culturas.
La Bulgaria comunista terminó con su niñez e inocencia: la expulsión de los gitanos, el viejo cementerio turco profanado en nombre del progreso, la familia de Araxi que se ve obligada a emigrar perseguida por el régimen por su origen burgués, la comunidad judía de la ciudad que regresa a su tierra prometida, etc. La historia de intolerancias que se repite una vez más bajo otro nombre.
El autor viene y va del presente, narrando el reencuentro de Cohen con su ciudad y su amor de juventud, a los recuerdos de su pasado en ese mismo escenario.
Es pues en cierto modo una historia sobre la intolerancia. La de los judíos expulsados de España por su religión. Los armenios huyendo del genocidio otomano. Los judíos perseguidos por el régimen nazi. Los gitanos expulsados por su raza y estilo de vida. Los turcos que se marchan cuando profanan su cementerio. Los armenios que vuelven a huir del régimen comunista por ser demasiado burgueses. La que vive el propio Cohen en Israel entre judíos y palestinos.
Por eso y por los recuerdos de una infancia y un mundo feliz que desaparece el libro destila tristeza y belleza por igual.
August 19, 2019
Siendo cronológicamente el segundo de la trilogía, fue el último que leí. Consciente de que era imposible superar a El Pentateuco de Isaac (sublime) pensé que al menos le haría sombra a Adios, Shanghai. Pero no. Es el más flojo de los tres. Es un libro que parece que ya amaneció una tanto amilanado, bastante al estilo de Bashevis Singer tras La Familia Moskat. Melosete pero bien. De todos modos, un 7/10 es de justicia. De este seňor siempre se aprende.
Read
December 28, 2022Pues a mí si me ha gustado. Me ha hecho sentir la amargura por las despedidas, y por los tiempos buenos que ya pasaron como ningún otro libro.
Una historia preciosa, con muchos lugares comunes de la literatura, pero en general para mi ha sido muy novedosa.
Leo por aquí que el final es muy abrupto, pero ... ¿No lo son a veces los cambios en la vida, como los que se narran en esta novela?
Estoy deseando leer más cosas de este autor.
Una historia preciosa, con muchos lugares comunes de la literatura, pero en general para mi ha sido muy novedosa.
Leo por aquí que el final es muy abrupto, pero ... ¿No lo son a veces los cambios en la vida, como los que se narran en esta novela?
Estoy deseando leer más cosas de este autor.
December 1, 2024
Empecé a leerlo porque me picó la curiosidad el tema principal que es la tradición judía que tuvo que emigrar a otras partes del mundo. Aunque al principio promete, la historia va decayendo a medida que avanza la trama. Algo que sí que me ha gustado ha sido la maestría del narrador y el vocabulario tan rico, pero no he logrado engancharme.
May 17, 2018
Uno de los mejores libros que he leído últimamente, junto con los otros dos de su trilogía.
September 6, 2019
Viva la convivencia y la esperanza/optimismo existecial
October 31, 2013
"Улица Консервна" пренесена в Пловдив, така бих определила духа на чудесната книга на Вагенщайн. Също както в шедьовъра на Стайнбек ще попаднете в една атмосфера на добродушни бараби и красиви дами, на местни философи и влюбчиви натури, които все се забъркват в невероятни истории. Но в "Далеч от Толедо" ще срещнете и трима колоритни жреци на три световни религии приютени в един-единствен квартал - "Орта Мезар" - равин, молла и поп - трима съперници и приятели, партньори на белот и конкуренти за сърцето на пищната ханъма Зюлфие. Красив разказ за онова минало, което винаги ни се струва по-добро и по истинско от настоящето. А това "по-добро" почти винаги идва от това, че просто сме били по-млади.
Сетих се, че и филма съм гледала, но той не ме впечатли особено - може би поради конкретните образи и представи, които ни дава наготово, които сякаш ни ограбват, докато в книгата сам си градиш представите, образите и те са в теб, с всички нюанси и твои си критерии за хубаво и грозно, за смешно и тъжно.
Сетих се, че и филма съм гледала, но той не ме впечатли особено - може би поради конкретните образи и представи, които ни дава наготово, които сякаш ни ограбват, докато в книгата сам си градиш представите, образите и те са в теб, с всички нюанси и твои си критерии за хубаво и грозно, за смешно и тъжно.
May 23, 2013
Leí este libro después de "El pentateuco de Isaac" esperando que fuera parecido, pero es bastante diferente: aguardaba el mismo derroche de sensibilidad y nostalgia. Sin embargo, en "Lejos de Toledo" la narración se vuelve más contemporánea y actual. Sin duda me quedo con el primero, y Angel Wagenstein es un autor imprescindible.
February 1, 2017
Excelente!
January 29, 2009
Makes me love the place where I was born and currently live in even more.
Displaying 1 - 23 of 23 reviews