Една история, която доказва, че любовта е по-силна от гордостта.
Време е за смяна, за промяна. Време е за фокусиране върху човека вътре, без значение какъв е полът. Свободата да си себе си се плаща скъпо, но е безценна. Стремежът да останеш жена и човек е над всичко. Мъжете са само част от пейзажа. Те се сменят като времето. Със сигурност е хубаво да вирееш до мъж, наподобяващ на сигурна и слънчева страна. Лукс е постоянно да пътуваш и да търсиш своето място, но е единственото пътешествие, което си струва. Защото все някак, някъде, пътят спира и обикновено е там, където се чувстваш на място и си казваш: "Тук принадлежа".
Христина Мираз завършва специалност "Книгоиздаване" във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски" през 2006 г. Съставител е на повече от 15 книги на различна тематика и от различен жанр. Работила е като журналист, PR и редактор.
Сутринта я започнах и завърших , докато си пих кафето. Книгата представлява разговори по ICQ и email , наподобява стила на "Лекарство против северния вятър" на Даниел Глатауер (която препоръчвам) и се опитва да наподобява книгите примерно на Ема Чейс, по съдържание. Но всичко това написано много наивно и елементарно , поне за мен. Има естествено любовен триъгълник, но пак казвам - само формално изглежда , че има интрига. Със сигурност моите разговори по скайп от някой любовен период са много по-интересни .