What do you think?
Rate this book
Inside the Third Reich, 1 of 2
Les mémoires d'Albert Speer sont un document exceptionnel à plus d'un titre : témoignage d'un des plus hauts dignitaires nazis, il relate en détail le fonctionnement de l'appareil d'État vu de l'intérieur, avec le mélange de rationalité bureaucratique et de soumission à l'arbitraire du chef qui le caractérise. Mais c'est aussi l'itinéraire d'un homme brillant, architecte de talent, qui est rapidement séduit par Hitler et qui va progressivement mettre son intelligence et ses compétences au service de la machine de guerre nazie et d'une idéologie totalitaire.
Ce n'est que dans les tous derniers mois du régime que ses yeux se dessillent et qu'il manifeste quelques velléités d'indépendance : il aura auparavant, comme ministre de l'Armement, organisé la production d'armes et de munitions avec une efficacité redoutable, orchestrant le travail forcé des prisonniers de guerre, de ceux des camps de concentration et des recrues du travail obligatoire.
Cet ouvrage lucide ne cherche ni à justifier ni à amoindrir la responsabilité de l'auteur, qui affirme : "Je n’ai pas seulement voulu raconter, mais aussi comprendre." Rapportant le nazisme à une perversion de la logique technicienne de notre époque, il nous livre aussi une interrogation sur l'énigme de l'aveuglement et de la servitude volontaire.
Adhérent au parti nazi dès 1931, Albert Speer (1905-1981) est l'architecte en chef du parti nazi. Condamné à vingt de prison lors du procès de Nuremberg, il est libéré en 1966.
Ce n'est que dans les tous derniers mois du régime que ses yeux se dessillent et qu'il manifeste quelques velléités d'indépendance : il aura auparavant, comme ministre de l'Armement, organisé la production d'armes et de munitions avec une efficacité redoutable, orchestrant le travail forcé des prisonniers de guerre, de ceux des camps de concentration et des recrues du travail obligatoire.
Cet ouvrage lucide ne cherche ni à justifier ni à amoindrir la responsabilité de l'auteur, qui affirme : "Je n’ai pas seulement voulu raconter, mais aussi comprendre." Rapportant le nazisme à une perversion de la logique technicienne de notre époque, il nous livre aussi une interrogation sur l'énigme de l'aveuglement et de la servitude volontaire.
Adhérent au parti nazi dès 1931, Albert Speer (1905-1981) est l'architecte en chef du parti nazi. Condamné à vingt de prison lors du procès de Nuremberg, il est libéré en 1966.
Audio Cassette
Published January 1, 1970
2 people are currently reading
71 people want to read
About the author
Albert Speer
44 books106 followersBerthold Konrad Hermann Albert Speer was a German architect who served as the Minister of Armaments and War Production in Nazi Germany during most of World War II. A close ally of Adolf Hitler, he was convicted at the Nuremberg trials and sentenced to 20 years in prison.
An architect by training, Speer joined the Nazi Party in 1931. His architectural skills made him increasingly prominent within the Party, and he became a member of Hitler's inner circle. Hitler commissioned him to design and construct structures including the Reich Chancellery and the Nazi party rally grounds in Nuremberg. In 1937, Hitler appointed Speer as General Building Inspector for Berlin. In this capacity he was responsible for the Central Department for Resettlement that evicted Jewish tenants from their homes in Berlin. In February 1942, Speer was appointed as Reich Minister of Armaments and War Production. Using misleading statistics, he promoted himself as having performed an armaments miracle that was widely credited with keeping Germany in the war.[1] In 1944, Speer established a task force to increase production of fighter aircraft. It became instrumental in exploiting slave labor for the benefit of the German war effort.
After the war, Albert Speer was among the 24 "major war criminals" charged with the crimes of the Nazi regime before the International Military Tribunal. He was found guilty of war crimes and crimes against humanity, principally for the use of slave labor, narrowly avoiding a death sentence. Having served his full term, Speer was released in 1966. He used his writings from the time of imprisonment as the basis for two autobiographical books, Inside the Third Reich and Spandau: The Secret Diaries. Speer's books were a success; the public was fascinated by an inside view of the Third Reich. He died of a stroke in 1981.
Through his autobiographies and interviews, Speer carefully constructed an image of himself as a man who deeply regretted having failed to discover the crimes of the Third Reich. He continued to deny explicit knowledge of, and responsibility for, the Holocaust. This image dominated his historiography in the decades following the war, giving rise to the "Speer Myth": the perception of him as an apolitical technocrat responsible for revolutionizing the German war machine. The myth began to fall apart in the 1980s, when the armaments miracle was attributed to Nazi propaganda. Adam Tooze wrote in The Wages of Destruction that the idea that Speer was an apolitical technocrat was "absurd". Martin Kitchen, writing in Speer: Hitler's Architect, stated that much of the increase in Germany's arms production was actually due to systems instituted by Speer's predecessor (Fritz Todt) and that Speer was intimately aware of and involved in the "Final Solution", evidence of which has been conclusively shown in the decades following the Nuremberg Trials.
An architect by training, Speer joined the Nazi Party in 1931. His architectural skills made him increasingly prominent within the Party, and he became a member of Hitler's inner circle. Hitler commissioned him to design and construct structures including the Reich Chancellery and the Nazi party rally grounds in Nuremberg. In 1937, Hitler appointed Speer as General Building Inspector for Berlin. In this capacity he was responsible for the Central Department for Resettlement that evicted Jewish tenants from their homes in Berlin. In February 1942, Speer was appointed as Reich Minister of Armaments and War Production. Using misleading statistics, he promoted himself as having performed an armaments miracle that was widely credited with keeping Germany in the war.[1] In 1944, Speer established a task force to increase production of fighter aircraft. It became instrumental in exploiting slave labor for the benefit of the German war effort.
After the war, Albert Speer was among the 24 "major war criminals" charged with the crimes of the Nazi regime before the International Military Tribunal. He was found guilty of war crimes and crimes against humanity, principally for the use of slave labor, narrowly avoiding a death sentence. Having served his full term, Speer was released in 1966. He used his writings from the time of imprisonment as the basis for two autobiographical books, Inside the Third Reich and Spandau: The Secret Diaries. Speer's books were a success; the public was fascinated by an inside view of the Third Reich. He died of a stroke in 1981.
Through his autobiographies and interviews, Speer carefully constructed an image of himself as a man who deeply regretted having failed to discover the crimes of the Third Reich. He continued to deny explicit knowledge of, and responsibility for, the Holocaust. This image dominated his historiography in the decades following the war, giving rise to the "Speer Myth": the perception of him as an apolitical technocrat responsible for revolutionizing the German war machine. The myth began to fall apart in the 1980s, when the armaments miracle was attributed to Nazi propaganda. Adam Tooze wrote in The Wages of Destruction that the idea that Speer was an apolitical technocrat was "absurd". Martin Kitchen, writing in Speer: Hitler's Architect, stated that much of the increase in Germany's arms production was actually due to systems instituted by Speer's predecessor (Fritz Todt) and that Speer was intimately aware of and involved in the "Final Solution", evidence of which has been conclusively shown in the decades following the Nuremberg Trials.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
July 15, 2020
4,5 звезди
Архитектът Алберт Шпеер е галеното дете на Райха. За разлика от министри, генералитет и останалите пионки в личната свита на Фюрера, които неизбежно ще изгубят благоволението му в някакъв момент, Шпеер си остава почти докрая любимото протеже на диктатора.
Мемоарите, писани по време на 20-годишния му престой в затвора Шпандау, не са поредното измиване на ръце, а опит за осмисляне на личната му роля във възхода на националсоциализма и последвалата катастрофа, застигнала Германия.
Това, което ги прави толкова пристрастяващо интересни, е ролята на Шпеер като доверено лице в най-вътрешния кръг на Хитлер, където малцина са имали достъп. Самият Шпеер превъзхожда интелектуално голяма част от личните васали на Фюрера, а наблюденията му са остри, резки, плод на аналитичен ум. С пълно съзнание за отредената му роля, първо като “главен декоратор” на партийни събития, а впоследствие и като министър на въоръжението, Шпеер не може и не иска да се противопостави на мътното течение, което влачи Германия към поредната гибел.
Той е само на 28, пълен с мечти, горящ да се докаже, когато бива случайно забелязан. Оттук насетне следва кариерата-мечта за всеки млад професионалист и пълна творческа свобода на гигантската строителната площадка, каквато е Третият Райх.
Всъщност това, което се случва с младия архитект не е нито ново, нито шокиращо. Сделката с дявола е класически житейски и литературен мотив, само обстоятелствата всеки път са различни. Няма специална рецепта за отглеждане на зло.
Няма съмнение, че Шпеер е кадърен и интелигентен. Със сигурност не е “полезен идиот” – толкова любима категория на авторитарните владетели. За разлика от самозабравилия се Борман, когото нарича груб селянин, или суетния и ленив Гьоринг, Шпеер запазва (поне дотам, докъдето стига разказа в края на първия том) чувство за реалност, което още повече вгорчава живота му.
След трагичен инцидент с предшественика му доктор Тот, възниква въпросът – може ли безспорната експертиза да предпази носителя й от замесване в най-мръсните игри на политиката. Отговорът е категорично отрицателен.
Погледът му към ядрото на властта разкрива картина на отчаяни противоборства между отделните клики, политически интриги, дълбока корупция и поквара. Читателят е едновременно прехласнат и отвратен. Основните фигури са оперно-трагично-комични. Нешлифованите перли, с които си играе Гьоринг, облечен в зелен бродиран кафтан, насред цялата разруха, е илюстрация на политическото израждане. Товарният вагон с измършавелите войници от Източния фронт, които наблюдават как Хитлер сито си хапва в скъп порцелан в специалния си влак, е емоционалната кулминация на мемоарите и върхът на цинизма от човек, който обича да се афишира с принадлежността си към народните маси. Мнозина след него в други режими ще превърнат тази демагогщина в стил на управление и начин на живот.
Но и приближените на Хитлер не падат по-долу от водача си. Действията им напомнят хаотичната траектория на хипнотизирани насекоми около ярката светлина на електрическа лампа (знаем кой е лампата). Отнася го немският народ – иначе читав и трудолюбив.
Ако не беше мрачното напомняне, че това са исторически факти, от мемоарите би се получил интригуващ политически трилър, примесен с непристойна черна комедия.
Изключително ценна и интересна е информацията за механизмите на взимане на решения, издигането и свалянето на фаворити, преконфигурацията на силите, интимните истории на нацистките вождове. Извън идеологическия момент с бълнуванията за “свръхчовека” и антисемитската риторика, тези механизми са абсолютно универсални и приложими за всеки политически строй. Демокрациите да не се успокояват, това важи и за тях.
Има и случайност, толкова много случайност.
Нямам търпение да стигна до втория том.
Архитектът Алберт Шпеер е галеното дете на Райха. За разлика от министри, генералитет и останалите пионки в личната свита на Фюрера, които неизбежно ще изгубят благоволението му в някакъв момент, Шпеер си остава почти докрая любимото протеже на диктатора.
Мемоарите, писани по време на 20-годишния му престой в затвора Шпандау, не са поредното измиване на ръце, а опит за осмисляне на личната му роля във възхода на националсоциализма и последвалата катастрофа, застигнала Германия.
Това, което ги прави толкова пристрастяващо интересни, е ролята на Шпеер като доверено лице в най-вътрешния кръг на Хитлер, където малцина са имали достъп. Самият Шпеер превъзхожда интелектуално голяма част от личните васали на Фюрера, а наблюденията му са остри, резки, плод на аналитичен ум. С пълно съзнание за отредената му роля, първо като “главен декоратор” на партийни събития, а впоследствие и като министър на въоръжението, Шпеер не може и не иска да се противопостави на мътното течение, което влачи Германия към поредната гибел.
Той е само на 28, пълен с мечти, горящ да се докаже, когато бива случайно забелязан. Оттук насетне следва кариерата-мечта за всеки млад професионалист и пълна творческа свобода на гигантската строителната площадка, каквато е Третият Райх.
Всъщност това, което се случва с младия архитект не е нито ново, нито шокиращо. Сделката с дявола е класически житейски и литературен мотив, само обстоятелствата всеки път са различни. Няма специална рецепта за отглеждане на зло.
Няма съмнение, че Шпеер е кадърен и интелигентен. Със сигурност не е “полезен идиот” – толкова любима категория на авторитарните владетели. За разлика от самозабравилия се Борман, когото нарича груб селянин, или суетния и ленив Гьоринг, Шпеер запазва (поне дотам, докъдето стига разказа в края на първия том) чувство за реалност, което още повече вгорчава живота му.
След трагичен инцидент с предшественика му доктор Тот, възниква въпросът – може ли безспорната експертиза да предпази носителя й от замесване в най-мръсните игри на политиката. Отговорът е категорично отрицателен.
Погледът му към ядрото на властта разкрива картина на отчаяни противоборства между отделните клики, политически интриги, дълбока корупция и поквара. Читателят е едновременно прехласнат и отвратен. Основните фигури са оперно-трагично-комични. Нешлифованите перли, с които си играе Гьоринг, облечен в зелен бродиран кафтан, насред цялата разруха, е илюстрация на политическото израждане. Товарният вагон с измършавелите войници от Източния фронт, които наблюдават как Хитлер сито си хапва в скъп порцелан в специалния си влак, е емоционалната кулминация на мемоарите и върхът на цинизма от човек, който обича да се афишира с принадлежността си към народните маси. Мнозина след него в други режими ще превърнат тази демагогщина в стил на управление и начин на живот.
Но и приближените на Хитлер не падат по-долу от водача си. Действията им напомнят хаотичната траектория на хипнотизирани насекоми около ярката светлина на електрическа лампа (знаем кой е лампата). Отнася го немският народ – иначе читав и трудолюбив.
Ако не беше мрачното напомняне, че това са исторически факти, от мемоарите би се получил интригуващ политически трилър, примесен с непристойна черна комедия.
Изключително ценна и интересна е информацията за механизмите на взимане на решения, издигането и свалянето на фаворити, преконфигурацията на силите, интимните истории на нацистките вождове. Извън идеологическия момент с бълнуванията за “свръхчовека” и антисемитската риторика, тези механизми са абсолютно универсални и приложими за всеки политически строй. Демокрациите да не се успокояват, това важи и за тях.
Има и случайност, толкова много случайност.
Нямам търпение да стигна до втория том.
September 5, 2020
Шпеер и Дьониц са най-високопоставените лица в Третия райх, които са оставили мемоари. Струват си всеки ред, всяка дума. Чел съм ги доста години назад в издание на руски език, но определено изданието на "Изток-Запад" е къде по-добро, а и по-пълно.
Препоръчвам ги на всеки любител на историята, особено на тези, искащи да получат реална представа от случилото се през Втората световна война.
Препоръчвам ги на всеки любител на историята, особено на тези, искащи да получат реална представа от случилото се през Втората световна война.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews