Лунная Радуга

Лунная радуга #1

by Sergey Pavlov, Сергей Павлов

«Лунная радуга» — роман советского писателя-фантаста Сергея Павлова. Состоит из двух частей: «По чёрному следу» (1978 год) и «Мягкие зеркала» (1983 год).

Genres: Science Fiction

640 pages, Hardcover

First published January 1, 1978

About the author

Sergei Ivanovich Pavlov (born June 30, 1935, Berdyansk) is a soviet science fiction writer, one of the classicists of modern science fiction. Member of the "Union of Soviet Writers" (1970), Member of KLF "Alcor" (1990), winner of the "Aelita" (1985), winner of the Ivan Yefremov's nomination "For outstanding contribution to the development of domestic fiction" (2004). He is also the founder of the literary Award "Moon Rainbow".

Reviews

[Adi · Rating 3 out of 5]

За съжаление книгата не ме грабна толкова, колкото очаквах. По принцип съм фен на научната фантастика, и обичам да чета произведенията на различни автори за пътешествия към звездите. Харесват ми и разнообразните интерпретации на това как планетите в Слънчевата система са достигнати и заселени от човечеството, както и какви трудности и опасности срещат на отделните планети хората. Макар и тази моя любима тема да беше водеща в произведението, не успя да стимулира достатъчно въображението и интереса ми.
Авторът размишлява върху доста теми...за живота в Космоса, но и за цената, която се плаща за да стигнеш дотам... за неприемането на различните, но и за човечността, която често точно тези "различни" показват... Като цяло намерих логика в думите му, но понякога тези мисли ми се струваха малко насила вмъкнати в сюжета.

[Gala · Rating 3 out of 5]

Чувствам, че е много важно да се подчертае важността на личната интерпретация при разшифроването на посланието на автора.
От технична гледна точка преводът не ми хареса. Използването на думи като "монстър" за описание на човек със съмнителни биологични свойства, не ми седи на мястото си (това е само един от множеството примери). За жалост нямам руския оригинал под ръка за да проверя какво е написано там.
Времевата линия в книгата на моменти ми се стори объркваща, но в край на сметка успява да се разбере горе долу всичко случващо се. Не изключвам и това да е търсен ефект.
Като цяло ми хареса, дори бих прочела втората част, но надали бих я препоръчала на някой, освен ако може би не е голям почитател на научната фантастика. Най-много ме впечатлиха множеството дълбоки, смисълът на които е често скрит, разсъждения на темата за извънземния живот, напиращ от космоса, независимо дали е желан или не.

[Ivan Bogdanov · Rating 4 out of 5]

Някога бяхме луди по тази книга. Четох я като ученик и бях възхитен. Сега покрай един случаен разговор я препрочетох пак и видях съвсем други неща в нея.
Темата за това - не сме ли отишли прекалено далеч в космоса и разбираме ли го изобщо. Темата за неприемането на различните.
Изобщо - много замисляща книга, извън екшъна, който ми направи впечатление навремето.
Лош превод обаче, прекалено много русизми и то не само като термини, а като начин на сглобяване на думите - с една дума превода е бил буквален.

[Aleksei · Rating 2 out of 5]

Dated, sovietish in form but not devoid of quite modern sci-fi ideas. Verbose dialogues, scrupulously detailed and long-winded descriptions, plus the lack of fast development of action makes narration slow and made me skip sizable portions of the text. On the whole, not bad for the soviet sci-fi novel but too-too slow and outdated.

[Eugene Krashtan · Rating 4 out of 5]

Когда первый раз читал ее много лет назад - был в полном восторге.
А сейчас - так себе, средненько. Ладно, поставлю среднее арифметическое двух оценок.