"Стръвницата" е моят любим разказ, ако трябва да посоча един конкретен, препорчитала съм го няколко пъти и съм сигурна, че не се разделяме за дълго.
Всички заглавия от сборника са вълнуващи и пренасят в американския Юг от началото на XX-ти век, в тях има толкова много мъка и толкова много човечност, че е трудно да не те трогнат.
Обожавам начина по който се изразява Фокнър, самата аз не мога да се вместя в просто изречение, когато разказвам нещо вълнуващо и се възхищавам от описанията му, красиви поне колкото етюд на Шопен.
Разбирам и усещам силата и остротата на повествованието му така, както крещи краткостта при Хемингуей.
Разбира се, дълбок поклон за преводача на това съкровище, на свой ред е сътворил истинско чудо .