What do you think?
Rate this book
Скъпи непознати
Книгата е разказ за една изтляла в годините на прехода човешка любов, за един похабен от застойните времена и рутинното бездарие талант.
302 pages, Paperback
First published January 1, 2015
1 person want to read
About the author
Цвета Делчева
4 books3 followersЦвета Делчева е родена в гр. Панагюрище. След 1980 г. живее в София, а за известно време също и в Брюксел и Виена. Завършила е специалност "Право" в СУ "Св. Климент Охридски" и е работила като литературен сътрудник в Студентския дом на културата, като редактор в седмичници за образование, наука и култура в София и като юрист в държавната администрация и в частни фирми. През 1985 г. голям цикъл нейни стихове "По нишката тънка" е включен в антологията "Общежитие" на изд. "Народна младеж". Следват пет самостоятелни поетични книги - "Отвъд предела" (1992), "Изрядна нощ" (1995), "Слънцето си е на мястото" (2000), "За градовете и нещата" (2004) и "Краят на лятото, вечността" (2006; на френски - "Des villes et des choses", 2006; на немски - "Ende des Sommers, Ewigkeit", 2012). Автор е на романа "Реконструкци" (2010; с номинация за наградата "Хеликон" - за нова българска художествена проза). Има награди от конкурса за студенти литературни творци (1984), Рицарски литературен конкурс за поети средиземноморци (1999) и конкурс за стихотворение "Да откриеш себе си" на БНР (2001). Отделни нейни стихотворения са преведени и публикувани на немски, холандски и сръбски език.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
November 12, 2015
"Скъпи непознати" на Цвета Делчева
„Всичко започна от това, че в тия няколко думи, които изрекох пред присъстващите на помена след смъртта на жена ми, не казах нищо за нея като художник и най-добрата ѝ приятелка – Христина, с която те бяха близки повече от двадесет и пет години, избухна в още по-силен плач и ме погледна така, сякаш аз бях убил Маги.“ – Така започва и последната книга на Цвета Делчева, романът й „Скъпи непознати“ – с обвинението не за липсата на говорене, а за изместването на говоренето от същността и дълбочината, от познаването на един човек, на неговото творчество като най-висшата потенция на Божия образ в него, към изговарянето му такъв, какъвто го виждат насъщните му непознати. Неслучайно на премиерата на книгата в Унгарския културен институт авторката намигна на публиката, прочитайки не похвалите, а хейтърските прояви, последвали публикуването на част от книгата й в медиите – говорене заради самото говорене на хора, които не са я чели. Това, струва ми се, не беше случайно, доколкото илюстрираше една от основните тези в романа, която Юлиан Желиев – редактор на книгата, определи като естествената необходимост на всяко едно произведение от обговаряне. Обговарянето безспорно е завоюване на територии, подобно на първия човек Адам, комуто Господ дава властта над творението под формата на заръката да измисли имена на живите същества. Така той става техен господар, защото познава същността им.
Но обговаряне от кого – от хейтъри, от публика, от критици? Самата етимология на думата „критика“ дава отговор в тази насока, ако бъде погледната в нейния нравствено-политически, дори правен смисъл, а именно като съдене. Тук естествено не би следвало да става въпрос за издаване на присъди като заклеймяване или обратното – идеопоклонничество към авторитети, а за способност за различаване – доброто от лошото, истината от неистината, правилното от неправилното. В този смисъл некритичното е онова мислене, което смесва нещата. По своето учебникарско определение критиката в изкуството е изучаването, дискутирането и интерпретирането на произведенията на съответното изкуство, тя трябва да следи и оценява процеси, промени, тенденции и течения. В един по-дълбок смисъл обаче тя следва да бъде позиция на стоене. Именно за това говори Цвета Делчева, защото нейните „скъпи непознати“ са онези епизодични фигури, от чиито позиционирания като критици зависи съдбата на главната героиня Маги. Проблемът е, че те никога не успяват да направят избора докрай, не успяват да заемат позицията на способни да различат и да устоят. Може би, защото облягането на мнозинството, на авторитета на общите тенденции винаги изглежда най-сигурното убежище, което предполага запазване на статута в групата. „Приятелката ѝ смяташе, че Маги прави някаква сложна живопис, че във всяка картина има цял един разказ, което, доколкото разбирах, затруднява критиката да я отнесе към някоя от съвременните или модни тенденции, но и не може да я остави безразлична, да подмине нейното усилие или нейната оригиналност да рисува сюжетни картини, въпреки че тя не го каза точно така“. Подобно учудване, макар то лесно да може да бъде обяснено социологически, сподели и самата авторка на своята премиера: Защо българската критика поради редица исторически обстоятелства, провокирали силно чувство за маргиналност, е толкова отворена към експериментите в литературата в световен мащаб и толкова затворена за авангардни течения в страната? А знаем отново, че авангард буквално е войсковата част, която се движи пред главните сили, тя е най-смела и най-уязвима. И именно затова още повече разчита на забелязването от страна на критиката.
Сама по себе си книгата на Цвета Делчева може да бъде разгледана като една експериментална литературна форма, която предполага четене през кодове. Пред читателя се разкриват три основни персонажа: Маги, нейният съпруг и скъпите непознати. Повествователната линия обаче не предлага лесното решение на стройна история, а постоянно играе с въображението. От една страна, това на мъжа. Той е разказвачът, проекцията на чието въображение може би са както различните случки от живота на вече починалата му жена Маги, така и представата за въздействието спрямо нея и позициите, които са заели онези нейни скъпи непознати, хората от творческия й живот, от нейното тайно, непонятно, а дори и понякога будещо съжалението му битие. От друга страна, въображението на читателя, който е провокиран да реконструира един цялостен разказ от множество фрагменти, пресъздадени през страничния поглед на два гласа – неодобрително преценяващия и емоционално въвлечения. „А най-трудно ми беше да си спомням, беше трудно, защото не се знаеше кой наистина си спомня, дали съм аз или случилото се или това бяха картините на Маги.“ И най-накрая, принципното разминаване на очакванията като най-крехкия пласт на въображението. Очакванията на мъжа поотделно към Маги и към хората на изкуството, очакванията на Маги към реакциите на мъжа и на критиката, очакванията на „скъпите непознати“ за „разбиране“ от страна на главните герои. А именно в неразбирането, което остава светогледно по същество, е и драмата на персонажите.
Емилия Стоянова
„Всичко започна от това, че в тия няколко думи, които изрекох пред присъстващите на помена след смъртта на жена ми, не казах нищо за нея като художник и най-добрата ѝ приятелка – Христина, с която те бяха близки повече от двадесет и пет години, избухна в още по-силен плач и ме погледна така, сякаш аз бях убил Маги.“ – Така започва и последната книга на Цвета Делчева, романът й „Скъпи непознати“ – с обвинението не за липсата на говорене, а за изместването на говоренето от същността и дълбочината, от познаването на един човек, на неговото творчество като най-висшата потенция на Божия образ в него, към изговарянето му такъв, какъвто го виждат насъщните му непознати. Неслучайно на премиерата на книгата в Унгарския културен институт авторката намигна на публиката, прочитайки не похвалите, а хейтърските прояви, последвали публикуването на част от книгата й в медиите – говорене заради самото говорене на хора, които не са я чели. Това, струва ми се, не беше случайно, доколкото илюстрираше една от основните тези в романа, която Юлиан Желиев – редактор на книгата, определи като естествената необходимост на всяко едно произведение от обговаряне. Обговарянето безспорно е завоюване на територии, подобно на първия човек Адам, комуто Господ дава властта над творението под формата на заръката да измисли имена на живите същества. Така той става техен господар, защото познава същността им.
Но обговаряне от кого – от хейтъри, от публика, от критици? Самата етимология на думата „критика“ дава отговор в тази насока, ако бъде погледната в нейния нравствено-политически, дори правен смисъл, а именно като съдене. Тук естествено не би следвало да става въпрос за издаване на присъди като заклеймяване или обратното – идеопоклонничество към авторитети, а за способност за различаване – доброто от лошото, истината от неистината, правилното от неправилното. В този смисъл некритичното е онова мислене, което смесва нещата. По своето учебникарско определение критиката в изкуството е изучаването, дискутирането и интерпретирането на произведенията на съответното изкуство, тя трябва да следи и оценява процеси, промени, тенденции и течения. В един по-дълбок смисъл обаче тя следва да бъде позиция на стоене. Именно за това говори Цвета Делчева, защото нейните „скъпи непознати“ са онези епизодични фигури, от чиито позиционирания като критици зависи съдбата на главната героиня Маги. Проблемът е, че те никога не успяват да направят избора докрай, не успяват да заемат позицията на способни да различат и да устоят. Може би, защото облягането на мнозинството, на авторитета на общите тенденции винаги изглежда най-сигурното убежище, което предполага запазване на статута в групата. „Приятелката ѝ смяташе, че Маги прави някаква сложна живопис, че във всяка картина има цял един разказ, което, доколкото разбирах, затруднява критиката да я отнесе към някоя от съвременните или модни тенденции, но и не може да я остави безразлична, да подмине нейното усилие или нейната оригиналност да рисува сюжетни картини, въпреки че тя не го каза точно така“. Подобно учудване, макар то лесно да може да бъде обяснено социологически, сподели и самата авторка на своята премиера: Защо българската критика поради редица исторически обстоятелства, провокирали силно чувство за маргиналност, е толкова отворена към експериментите в литературата в световен мащаб и толкова затворена за авангардни течения в страната? А знаем отново, че авангард буквално е войсковата част, която се движи пред главните сили, тя е най-смела и най-уязвима. И именно затова още повече разчита на забелязването от страна на критиката.
Сама по себе си книгата на Цвета Делчева може да бъде разгледана като една експериментална литературна форма, която предполага четене през кодове. Пред читателя се разкриват три основни персонажа: Маги, нейният съпруг и скъпите непознати. Повествователната линия обаче не предлага лесното решение на стройна история, а постоянно играе с въображението. От една страна, това на мъжа. Той е разказвачът, проекцията на чието въображение може би са както различните случки от живота на вече починалата му жена Маги, така и представата за въздействието спрямо нея и позициите, които са заели онези нейни скъпи непознати, хората от творческия й живот, от нейното тайно, непонятно, а дори и понякога будещо съжалението му битие. От друга страна, въображението на читателя, който е провокиран да реконструира един цялостен разказ от множество фрагменти, пресъздадени през страничния поглед на два гласа – неодобрително преценяващия и емоционално въвлечения. „А най-трудно ми беше да си спомням, беше трудно, защото не се знаеше кой наистина си спомня, дали съм аз или случилото се или това бяха картините на Маги.“ И най-накрая, принципното разминаване на очакванията като най-крехкия пласт на въображението. Очакванията на мъжа поотделно към Маги и към хората на изкуството, очакванията на Маги към реакциите на мъжа и на критиката, очакванията на „скъпите непознати“ за „разбиране“ от страна на главните герои. А именно в неразбирането, което остава светогледно по същество, е и драмата на персонажите.
Емилия Стоянова
October 9, 2015
Книгата поставя изключително много въпросителни за функционирането на търсенето и предлагането като водещи пазарни сили, на пръв поглед по отношение на изобразителното изкуство, а на втори и в човешките взаимоотношения. Книга, която е до голяма степен и предизвикателство към самия читател, защото на него се пада честта да подреди вплетения вътре емоционален пъзел.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews