По време на вековната си история, като столица на най-впечатляващата империя в древността, Рим привлича вниманието на мнозина достойни завоеватели. Никой от тях обаче не успява да нанесе сериозни щети на Вечния град. Поне до появата на Ханибал Барка – може би най-великия генерал на Античността, харизматичен лидер, умел политик и стратег, безразсъдно смел воин, отдаден докрай на каузата си.
С безспорните си качества Ханибал се превръща в легенда още приживе. Но каква е целта му, когато потегля към Италия – пълното унищожение на Рим или свеждането му до регионална сила, която да не може да се противопостави на Картаген? Има ли реален шанс за победа великият генерал, щом армията му в нито един миг не надвишава една десета от силите на противника?
Римската империя не е израснала за кратко време. За да се превърне в чудовището, което познаваме, е трябвало да се случат стотици кръвопролитни битки и да се сблъскат велики пълководци. Един от големите ѝ противници по онова време е Ханибал Барка. Когато Картаген се кичи с лаврите на регионална сила в Средиземноморието, Рим все още няма блясъка на империя. Георги Марков методично и с вещина разкрива причините двете сили да се вкопчат една в друга за слава и почести. „Ханибал срещу Рим“ („Millenium“, 2015) е колкото изследване на една бурна епоха, толкова и разказ, подплатен от изворите на древните историци. Поредицата „История на войните“ не престава да ме впечатлява със своя специфичен стил на поднасяне на информацията, без да напряга или доскучава. Описанието на битките добре представя възможностите на противниците, тяхната тактика и хитри ходове. Но за да има победител, трябва да бъде пролята много кръв. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)