What do you think?
Rate this book
Poesías
316pages. poche. Broché.
149 pages, Paperback
First published January 1, 1954
45 people are currently reading
361 people want to read
About the author
Arthur Rimbaud
740 books2,734 followersHallucinatory work of French poet Jean Nicolas Arthur Rimbaud strongly influenced the surrealists.
With known transgressive themes, he influenced modern literature and arts, prefiguring. He started writing at a very young age and excelled as a student but abandoned his formal education in his teenage years to run away to Paris amidst the Franco-Prussian war. During his late adolescence and early adulthood, he produced the bulk of his literary output. After assembling his last major work, Illuminations , Rimbaud completely stopped writing literature at age 20 years in 1874.
A hectic, violent romantic relationship, which lasted nearly two years at times, with fellow poet Paul Verlaine engaged Rimbaud, a libertine, restless soul. After his retirement as a writer, he traveled extensively on three continents as a merchant and explorer until his death from cancer. As a poet, Rimbaud is well known for his contributions to symbolism and, among other works, for A Season in Hell , a precursor to modernist literature.
With known transgressive themes, he influenced modern literature and arts, prefiguring. He started writing at a very young age and excelled as a student but abandoned his formal education in his teenage years to run away to Paris amidst the Franco-Prussian war. During his late adolescence and early adulthood, he produced the bulk of his literary output. After assembling his last major work, Illuminations , Rimbaud completely stopped writing literature at age 20 years in 1874.
A hectic, violent romantic relationship, which lasted nearly two years at times, with fellow poet Paul Verlaine engaged Rimbaud, a libertine, restless soul. After his retirement as a writer, he traveled extensively on three continents as a merchant and explorer until his death from cancer. As a poet, Rimbaud is well known for his contributions to symbolism and, among other works, for A Season in Hell , a precursor to modernist literature.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 39 reviews
October 29, 2021
L’atrocité de la Lune, l’amertume du Soleil
En relisant ce petit volume de Poésies, je me suis souvenue de l’affirmation de Roland Barthes, que le langage poétique moderne commence en effet avec Arthur Rimbaud et non avec Baudelaire et mon fort esprit de contradiction m’a fait penser, dans un premier temps, qu’on peut ramasser assez d’arguments pour démontrer quand même la modernité de ce dernier. Mais je me suis rendu compte par après que, en effet, l’innovation baudelairienne porte particulièrement sur l’image artistique pendant que celle rimbaldienne est centrée aussi sur la technique et le langage poétique. Et que, même si on ne peut vraiment contester au poète des fleurs du mal le rôle du précurseur du modernisme, Rimbaud ouvre une voie encore plus large, car son œuvre contient in nuce plusieurs traits de la poésie postmoderne : la dépersonnalisation du « je », la dépoétisation du langage, l’introduction des passages narratifs, l’accent mis sur le lecteur, les effets cathartiques mais aussi désacralisants de l’ironie, l’esprit ludique – dans une polémique tendre avec toute une imagerie confortablement installée dans des critères esthétique jusqu’alors incontestables :
Tels que les excréments chauds d’un vieux colombier
Mille Rêves en moi font de douces brûlures :
(…)
Doux comme le Seigneur du cèdre et des hysopes,
Je pisse vers les cieux bruns, très haut et très loin,
Avec l’assentiment des grands héliotropes. (Oraison du soir)
Avec volupté et sans ressentiment, le « je » poétique (qui n’est jamais soi-même, qui est toujours « un autre ») écrase irrévérencieusement la perfection artificielle de l’image poétique, trop longtemps considérée belle en vertu d’un canon qui lui cache les stéréotypies comme la célébrité de certaines statues leur cache les imperfections:
– Et tout ce corps remue et tend sa large croupe
Belle hideusement d’un ulcère à l’anus. (Venus Anadyomène)
Comme Baudelaire jadis, le jeune poète veille au triomphe de l’image non conventionnelle, sortie d’un mélange osé des expressions lyriques consacrées avec des mots ordinaires, crasses, vulgaires dans le but de créer un monde unique et quand même étrangement familier, avec ses propres loi et ses propres mystères, un monde à peine suggéré par une voix aux accents presque narratifs, un monde où le corps se dématérialise, redevient une ombre platonicienne qui a pris pour cave l’univers entier puisque le plus insignifiant détail se dessine sur la paroi du macrocosme :
Et le soir aux rayons de lune, qui lui font
Aux contours du cul des bavures de lumière,
Une ombre avec détails s’accroupit, sur un fond
De neige rose ainsi qu’une rose trémière...
Fantasque, un nez poursuit Vénus au ciel profond (Accroupissements)
Un univers recréé par le même « je », démiurge qui choisit non seulement d’abandonner les vieux mythes littéraires et/ ou culturelles mais de prendre pour modèle le négatif de la photo en ignorant la photo elle-même, et de bâtir tout un monde selon ce négatif, afin de rappeler que l’art n’est qu’un « jeu second » (pour emprunter la belle définition de la réalité poétique du poète roumain Ion Barbu) où la splendeur du zénith pâle devant l’appel mystérieux et un peu effrayant du nadir :
Mais, vrai, j’ai trop pleuré ! Les Aubes sont navrantes.
Toute lune est atroce et tout soleil amer :
L’âcre amour m’a gonflé de torpeurs enivrantes.
ô que ma quille éclate ! ô que j’aille à la mer ! (Le bateau ivre)
Et pourtant ce monde est triste et incomplet, une imitation de l’imitation de l’imitation d’un cliché flou, en fin de compte seulement un « jeu tiers » d’une humanité affaiblie qui depuis longtemps n’écoute plus la musique des sphères, qui a perdu même la mémoire des temps jadis où la nature créait l’art et l’art créait la nature dans cet animisme de la perfection duquel on a un souvenir de plus en plus vague :
Je regrette les temps où la sève du monde,
L’eau du fleuve, le sang rose des arbres verts
Dans les veines de Pan mettaient un univers ! (Soleil et chair)
Cassandre triste et résignée, la voix poétique présage la fin d’humanité avec la fin du sens artistique, avec la perte du désir de se réfugier dans l’imagination pour nourrir ses rêves, avec la retombée dans la raison au détriment de l’émotion, avec l’enterrement définitif dans l’immanent, et la renonciation au transcendent :
Nous ne pouvons savoir !
– Nous sommes accablés
D’un manteau d’ignorance et d’étroites chimères !
Singes d’hommes tombés de la vulve des mères,
Notre pâle raison nous cache l’infini ! (id.)
Ainsi navigue le je poétique, ivre bateau sur les mers de l’image, du langage et de la prosodie, soit chavirant vers une absurde révélation (« La Flore est diverse à peu près Comme des bouchons de carafes ! »), soit résolvant les limites linguistiques avec des solutions sur-le-champ (« Le cœur fou Robinsonne à travers les romans »), soit renonçant aux contraintes prosodiques, en inventant le vers libre, pour transformer son œuvre, sans se rendre compte, dans le plus fort argument contre sa prophétie noire que l’Art n’a plus d’avenir, vu que « …l’Homme a fini ! l’Homme a joué tous les rôles ! ».
*
Arthur Rimbaud a commencé à écrire à quinze ans et a arrêté à vingt. Dans son cas, le dire que la valeur n’attend pas le nombre des années s’avère vrai. On est toujours tenté d’imaginer, devant une œuvre inachevée ou à la mort prématurée d’un artiste, ce qu’il aurait pu être fait ou dit encore. Il semble que Rimbaud ait dit tout ce qu’il avait eu à dire pendant ces cinq ans-là. C’est tout à fait miraculeux comment cinq courtes années ont conduit à la création d’une œuvre qui a vaincu le temps justement parce qu’elle parle, comme tous les chefs-d’œuvre, non à notre raison, mais à notre âme ::
Que comprendre à ma parole ?
Il fait qu’elle fuit et vole !
January 26, 2023
Бясно и объркано дете на поезията. В бълнуванията му има толкова искреност, на моменти дори съчувствие.
Преводът на Кирил Кадийски е малко по-различен.
——
“Виждах как между облаци огън прескача,
а в зори — сред парцали сребро — синева
като ято подплашени гълъби в здрача.
Би излъгал човек, че е виждал това!
Гледах слънцето — в спазми от ужас мистичен,
над водите разляло лилави петна,
многогласни и бурни — хор в театър античен —
се надигаха тежко вълна след вълна.”
…
“Всички острови, звездни архипелази
са за скитника, който върви ден и нощ —
и нима ти ще спиш в ясна нощ като тази,
в мрака с рой златни птици, о, бъдеща Мощ!
Стига плачове! Всяка луна е ужасна,
всяко слънце — горчиво, додето умре.
Любовта в сладки спазми защо ли ме тласна…
Разтвори се, мой трюм! Погълни ме море!”
Из “Пияният кораб”
————
“Събрани в ъгъла, на дъбовите пейки,
сред дъх на спарено са вперили очи
към хора, в който пак разпяват се, мучейки,
над двадесет гърла — та химн да прозвучи;
омекнал восък тук на топъл хляб мирише,
печални, кротки, те напомнят бито псе.
Пред Бога бедните — нали ги гледа свише! —
са смешни: за едно и също хленчат все.”
Из “Бедните в църквата”
Преводът на Кирил Кадийски е малко по-различен.
——
“Виждах как между облаци огън прескача,
а в зори — сред парцали сребро — синева
като ято подплашени гълъби в здрача.
Би излъгал човек, че е виждал това!
Гледах слънцето — в спазми от ужас мистичен,
над водите разляло лилави петна,
многогласни и бурни — хор в театър античен —
се надигаха тежко вълна след вълна.”
…
“Всички острови, звездни архипелази
са за скитника, който върви ден и нощ —
и нима ти ще спиш в ясна нощ като тази,
в мрака с рой златни птици, о, бъдеща Мощ!
Стига плачове! Всяка луна е ужасна,
всяко слънце — горчиво, додето умре.
Любовта в сладки спазми защо ли ме тласна…
Разтвори се, мой трюм! Погълни ме море!”
Из “Пияният кораб”
————
“Събрани в ъгъла, на дъбовите пейки,
сред дъх на спарено са вперили очи
към хора, в който пак разпяват се, мучейки,
над двадесет гърла — та химн да прозвучи;
омекнал восък тук на топъл хляб мирише,
печални, кротки, те напомнят бито псе.
Пред Бога бедните — нали ги гледа свише! —
са смешни: за едно и също хленчат все.”
Из “Бедните в църквата”
October 4, 2020
Comme le surnommait Paul Verlaine '' L'homme aux semelles de vent'', Arthur Rimbaud a effectué une série de voyage dans laquelle il a découvert des pays de l'Europe, de l'Afrique et de l'Asie. Tout jeune et révolutionnaire, Rimbaud a écrit ses poèmes inspirant la liberté, l'amour, la révolte et la compassion.
- '' Roman '' Jeunesse, émotions, sentiments...:
On n’est pas sérieux, quand on a dix-sept ans.
– Un beau soir, foin des bocks et de la limonade,
Des cafés tapageurs aux lustres éclatants !
– On va sous les tilleuls verts de la promenade.
Les tilleuls sentent bon dans les bons soirs de juin !
L’air est parfois si doux, qu’on ferme la paupière ;
Le vent chargé de bruits, – la ville n’est pas loin, -
A des parfums de vigne et des parfums de bière...
Vous êtes amoureux. Loué jusqu’au mois d’août.
Vous êtes amoureux. – Vos sonnets La font rire.
Tous vos amis s’en vont, vous êtes mauvais goût.
– Puis l’adorée, un soir a daigné vous écrire... !
- N'étant pas si croyant que cela, il dénonce la religion:
Le Mal
Il est un Dieu, qui rit aux nappes damassées
Des autels, à l’encens, aux grands calices d’or ;
Qui dans le bercement des hosannah s’endort,
Et se réveille, quand des mères, ramassées
Dans l’angoisse, et pleurant sous leur vieux bonnet noir
Lui donnent un gros sou lié dans leur mouchoir !
- Beauté et nature:
Ophélie:
ô pâle Ophélia ! belle comme la neige !
Oui tu mourus, enfant, par un fleuve emporté !
– C’est que les vents tombant des grands monts de Norwège
T’avaient parlé tout bas de l’âpre liberté ;
C’est qu’un souffle, tordant ta grande chevelure,
À ton esprit rêveur portait d’étranges bruits ;
Que ton cœur écoutait le chant de la Nature
- '' Roman '' Jeunesse, émotions, sentiments...:
On n’est pas sérieux, quand on a dix-sept ans.
– Un beau soir, foin des bocks et de la limonade,
Des cafés tapageurs aux lustres éclatants !
– On va sous les tilleuls verts de la promenade.
Les tilleuls sentent bon dans les bons soirs de juin !
L’air est parfois si doux, qu’on ferme la paupière ;
Le vent chargé de bruits, – la ville n’est pas loin, -
A des parfums de vigne et des parfums de bière...
Vous êtes amoureux. Loué jusqu’au mois d’août.
Vous êtes amoureux. – Vos sonnets La font rire.
Tous vos amis s’en vont, vous êtes mauvais goût.
– Puis l’adorée, un soir a daigné vous écrire... !
- N'étant pas si croyant que cela, il dénonce la religion:
Le Mal
Il est un Dieu, qui rit aux nappes damassées
Des autels, à l’encens, aux grands calices d’or ;
Qui dans le bercement des hosannah s’endort,
Et se réveille, quand des mères, ramassées
Dans l’angoisse, et pleurant sous leur vieux bonnet noir
Lui donnent un gros sou lié dans leur mouchoir !
- Beauté et nature:
Ophélie:
ô pâle Ophélia ! belle comme la neige !
Oui tu mourus, enfant, par un fleuve emporté !
– C’est que les vents tombant des grands monts de Norwège
T’avaient parlé tout bas de l’âpre liberté ;
C’est qu’un souffle, tordant ta grande chevelure,
À ton esprit rêveur portait d’étranges bruits ;
Que ton cœur écoutait le chant de la Nature
May 1, 2023
Моето скитничество
„Вървях, юмруци свил в джобовете съдрани,
с палто — за вехтошаря отдавна идеал —
под свода скитах, Музо, до късно — твой васал;
с какви мечти — ехей! — бе пълна любовта ни.
С една огромна дупка на гащите отзад.
Занесен Палечко, започнал да подскача
след рими. „Звездната кола“ бе кръчма в здрача —
от ярките прозорци струеше шушнещ хлад.
Седях край пътя сам под фантастично синьо
небе и слушах как, по-силна и от вино,
росата ситна стине по моето лице;
и ронех рими аз, дордето мрак се спуща:
подръпвах връзките на старите обуща,
коляно като лира притиснал до сърце!“
Превод: Кирил Кадийски
„Вървях, юмруци свил в джобовете съдрани,
с палто — за вехтошаря отдавна идеал —
под свода скитах, Музо, до късно — твой васал;
с какви мечти — ехей! — бе пълна любовта ни.
С една огромна дупка на гащите отзад.
Занесен Палечко, започнал да подскача
след рими. „Звездната кола“ бе кръчма в здрача —
от ярките прозорци струеше шушнещ хлад.
Седях край пътя сам под фантастично синьо
небе и слушах как, по-силна и от вино,
росата ситна стине по моето лице;
и ронех рими аз, дордето мрак се спуща:
подръпвах връзките на старите обуща,
коляно като лира притиснал до сърце!“
Превод: Кирил Кадийски
November 10, 2012
Excelente selección de los primeros poemas de Rimbaud, los cuales forman parte de su "etapa de la Videncia" (1869-1871). Para entender y profundizar más el método literario de Rimbaud se incluye su Poética, presente en las cartas enviadas a Georges Izambard y Paul Demeny (las llamadas "Cartas del Vidente"). Recomiendo leer "Una temporada en el infierno" e "Iluminaciones", obras posteriores que tuvieron un gran impacto en la poesía posterior y actual (uso de prosa poética, alejamiento de la rima tan recurrente en sus primeros poemas).
"El poeta se hace vidente por un largo, inmenso y razonado desarreglo de los sentidos." - Rimbaud, en su carta a Izambard, 1871.
"El poeta se hace vidente por un largo, inmenso y razonado desarreglo de los sentidos." - Rimbaud, en su carta a Izambard, 1871.
January 6, 2025
Ho riletto queste poesie dopo oltre dieci anni dalla prima volta e non mi ritrovo con il voto, forse un po' eccessivo, espresso allora. Questa volta mi fermo a tre stelle; l'ho trovato di lettura molto difficile e a tratti noiosa. Ritengo in ogni caso che sia una di quelle letture a cui non si può rinunciare.
Read
January 21, 2022"Ben, bir başkasıdır."
October 17, 2016
Прочитайки част от творбите на Рембо, до голяма степен разбрах защо е бил толкова ценен по времето си, а и до днес. Понякога изящни, понякога груби, думите му винаги бяха на точното си място във всяко едно стихотворение, във всеки един стих. И макар често тези думи да ми идваха тежки, те бяха истински и точни, отговарящи на историческата епоха и на емоциите на автора. Бележките в началото и края на сборника ми бяха много полезни, а и интересни. Гео Милев, който е силно повлиян от творчеството на френските символисти, споделя, че Рембо е бил чужд и неразбран за времето си. Неговият идеал е бил по-голям от времето. Потъвайки в неговите мисли, в неговия свят, познавайки живота му, аз се почувствах свързана с неговите чувства. И макар да не вниквах в смисъла на някои произведения, аз осъзнавах тежестта им и усещах стойността им.
Извадила съм си някои любими части, които бих искала да споделя:
Сън на зимата
На Нея
Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон
с възглавнички сини.
В гнездото на луди целувки най-нежният стон
дано укроти ни.
Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла
сред сенки вечерни
ще скачат и демони черни с космати тела,
и глутници черни.
Но аз ще те сепна с целувка, искряща от хлад,
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага…
Коси ще разпуснеш, „Търси го“ — ще кажеш със смях —
и дълго ще търсим това животинче сред тях,
и все ще ни бяга.
Любими ми станаха още "Офелия" , "Първата вечер" , "Роман" , " Песен за най-високата кула" и други.
ЕДИН СЕЗОН В АДА
Някога, доколкото си спомням, животът ми бе пиршество, на което се разтваряха всички сърца и се лееха всички вина.
Една вечер взех Красотата на коленете си. И ми се стори горчива. И я охулих.
Опълчих се срещу правдата.
Побягнах. О, магьосници, о, нищета, о, ненавист, на вас поверено бе моето съкровище!
Успях да прогоня от съзнанието си всяка човешка надежда. За да удуша радостта, се нахвърлих връз нея с безшумните стъпки на хищник.
Повиках палачите, за да гриза, загивайки, прикладите на техните пушки. Повиках бедствията, за да се задавя с пясък и кръв. Нещастието бе моят Бог. Проснах се в калта. Изсуших се на вятъра на престъплението. Надсмях се над лудостта.
И пролетта ми донесе ужасния смях на лудия.
Но напоследък, когато бях вече готов да изпусна последния хрип, реших да потърся ключа от някогашния пир, на който апетитът ми може би щеше да се възвърне.
Милосърдие – ето го ключът. Това вдъхновение доказва, че съм бълнувал!
"Ще си останеш хиена и прочие..." – извика ми Демонът, който ме бе увенчал с прелестни макове. "По-добре да умреш с това твое настървение, с твоя егоизъм, и всичките смъртни грехове."
О! Вече съм отишъл твърде далече. Но, скъпи мой Сатана, заклевам те: стига с този бяс в зениците! И в очакване на няколко дребни позакъснели мерзости, аз ти изпращам, на тебе, който обичаш у писателя липсата на дар да описва и поучава, тези няколко отвратителни страници от моя бележник на прокълнат.
Някои фрази:
* * *
Навъсено юлско утро. С привкус на пепел във въздуха. Мирис на потни дърва в огнището. Подгизнали цветя. Ограбените разходки. Ръмката над каналите в равнината. А защо не вече играчки и тимиам?
* * *
Опънах въжета между звънарните. Гирлянди между прозорците. Златни вериги между звездите. И затанцувах.
* * *
Високото езеро вечно дими. Каква ли магьосница ще се възправи над белия залез? Какви ли лилави листаци ще скланят глава?
* * *
Цветя
От едно златно стъпало — между копринени нишки, сиви воали, зелени кадифета и кристални дискове, чернеещи се като бронз под слънцето — виждам как бесният бурен се разтваря върху гоблен от филигранно сребро, очи и къдрици.
Парички от жълто злато, засети върху ахат, колони от акажу, подпрели смарагдов купол, букети от бял атлаз и тънки рубинови пръчки обкръжаваха водната лилия.
Като бог с огромни сини очи и белоснежно тяло морето и небето привличат на мраморните тераси върволици от млади и силни рози.
Сбогом
Есен е вече! Но защо да жалим за вечното слънце, щом сме се заели с откриването на божествената светлина — далече от хората, които умират заедно със сезоните.
Есен. Нашата ладия, извисила се сред неподвижните мъгли, поема към пристана на нищетата — огромния град под небе, опръскано с огън и кал. Ах, прогнилите дрипи, и хлябът, разкиснат от дъжд, пиянството, хилядите страсти, които са ме разпънали. Няма ли да изчезне тази ламя, повелителка на милиони души и мъртви тела, чакащи Страшния съд! Виждам пак своята кожа, разяждана от кал и от чума, косите и мишниците си, пълни с червеи, и един, още по-едър червей, в сърцето. Виждам се проснат сред непознати без възраст, без чувства. Бих могъл там да умра… Ужасяващи спомени! Нищетата ме отвращава.
Боя се от зимата, времето на комфорта!
Понякога виждам в небето безкрайни крайбрежия, населени с бели ликуващи народи. Огромен златен кораб издига над мене своите пъстроцветни флагове, диплени от утринен вятър. Аз създадох всичките празници, всички триумфи и драми. Опитах се да измисля нови цветя, нови звезди, нова плът и нови езици. Мислех, че вече имам свръхестествени възможности. И какво? Ще трябва да погреба въображението си, своите спомени. Свършено е с чудната слава на артист и на разказвач!
Аз! Аз, нарекъл себе си маг или ангел, останал без капка морал, съм запратен на земята, за да търся своето призвание в обятията на грубата реалност! Селянин!
Нима съм измамен? Нима милостта за мен е сестра на смъртта?
Какво пък, ще поискам прошка за това, че съм се хранил с лъжи. Е, на път!
Но няма приятелска ръка! И откъде да чакам подкрепа?
Извадила съм си някои любими части, които бих искала да споделя:
Сън на зимата
На Нея
Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон
с възглавнички сини.
В гнездото на луди целувки най-нежният стон
дано укроти ни.
Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла
сред сенки вечерни
ще скачат и демони черни с космати тела,
и глутници черни.
Но аз ще те сепна с целувка, искряща от хлад,
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага…
Коси ще разпуснеш, „Търси го“ — ще кажеш със смях —
и дълго ще търсим това животинче сред тях,
и все ще ни бяга.
Любими ми станаха още "Офелия" , "Първата вечер" , "Роман" , " Песен за най-високата кула" и други.
ЕДИН СЕЗОН В АДА
Някога, доколкото си спомням, животът ми бе пиршество, на което се разтваряха всички сърца и се лееха всички вина.
Една вечер взех Красотата на коленете си. И ми се стори горчива. И я охулих.
Опълчих се срещу правдата.
Побягнах. О, магьосници, о, нищета, о, ненавист, на вас поверено бе моето съкровище!
Успях да прогоня от съзнанието си всяка човешка надежда. За да удуша радостта, се нахвърлих връз нея с безшумните стъпки на хищник.
Повиках палачите, за да гриза, загивайки, прикладите на техните пушки. Повиках бедствията, за да се задавя с пясък и кръв. Нещастието бе моят Бог. Проснах се в калта. Изсуших се на вятъра на престъплението. Надсмях се над лудостта.
И пролетта ми донесе ужасния смях на лудия.
Но напоследък, когато бях вече готов да изпусна последния хрип, реших да потърся ключа от някогашния пир, на който апетитът ми може би щеше да се възвърне.
Милосърдие – ето го ключът. Това вдъхновение доказва, че съм бълнувал!
"Ще си останеш хиена и прочие..." – извика ми Демонът, който ме бе увенчал с прелестни макове. "По-добре да умреш с това твое настървение, с твоя егоизъм, и всичките смъртни грехове."
О! Вече съм отишъл твърде далече. Но, скъпи мой Сатана, заклевам те: стига с този бяс в зениците! И в очакване на няколко дребни позакъснели мерзости, аз ти изпращам, на тебе, който обичаш у писателя липсата на дар да описва и поучава, тези няколко отвратителни страници от моя бележник на прокълнат.
Някои фрази:
* * *
Навъсено юлско утро. С привкус на пепел във въздуха. Мирис на потни дърва в огнището. Подгизнали цветя. Ограбените разходки. Ръмката над каналите в равнината. А защо не вече играчки и тимиам?
* * *
Опънах въжета между звънарните. Гирлянди между прозорците. Златни вериги между звездите. И затанцувах.
* * *
Високото езеро вечно дими. Каква ли магьосница ще се възправи над белия залез? Какви ли лилави листаци ще скланят глава?
* * *
Цветя
От едно златно стъпало — между копринени нишки, сиви воали, зелени кадифета и кристални дискове, чернеещи се като бронз под слънцето — виждам как бесният бурен се разтваря върху гоблен от филигранно сребро, очи и къдрици.
Парички от жълто злато, засети върху ахат, колони от акажу, подпрели смарагдов купол, букети от бял атлаз и тънки рубинови пръчки обкръжаваха водната лилия.
Като бог с огромни сини очи и белоснежно тяло морето и небето привличат на мраморните тераси върволици от млади и силни рози.
Сбогом
Есен е вече! Но защо да жалим за вечното слънце, щом сме се заели с откриването на божествената светлина — далече от хората, които умират заедно със сезоните.
Есен. Нашата ладия, извисила се сред неподвижните мъгли, поема към пристана на нищетата — огромния град под небе, опръскано с огън и кал. Ах, прогнилите дрипи, и хлябът, разкиснат от дъжд, пиянството, хилядите страсти, които са ме разпънали. Няма ли да изчезне тази ламя, повелителка на милиони души и мъртви тела, чакащи Страшния съд! Виждам пак своята кожа, разяждана от кал и от чума, косите и мишниците си, пълни с червеи, и един, още по-едър червей, в сърцето. Виждам се проснат сред непознати без възраст, без чувства. Бих могъл там да умра… Ужасяващи спомени! Нищетата ме отвращава.
Боя се от зимата, времето на комфорта!
Понякога виждам в небето безкрайни крайбрежия, населени с бели ликуващи народи. Огромен златен кораб издига над мене своите пъстроцветни флагове, диплени от утринен вятър. Аз създадох всичките празници, всички триумфи и драми. Опитах се да измисля нови цветя, нови звезди, нова плът и нови езици. Мислех, че вече имам свръхестествени възможности. И какво? Ще трябва да погреба въображението си, своите спомени. Свършено е с чудната слава на артист и на разказвач!
Аз! Аз, нарекъл себе си маг или ангел, останал без капка морал, съм запратен на земята, за да търся своето призвание в обятията на грубата реалност! Селянин!
Нима съм измамен? Нима милостта за мен е сестра на смъртта?
Какво пък, ще поискам прошка за това, че съм се хранил с лъжи. Е, на път!
Но няма приятелска ръка! И откъде да чакам подкрепа?
May 5, 2024
MON AMOUREUX MON HOMME MON TOUT JE MÉRITE LA PLÉIADE
February 6, 2015
Я пытался пробиться через перевод семь лет назад, пять лет назад, две недели назад - результат примерно одинаков, весь в муке и без пирожков, один на заводе, невдалеке слышится радостный смех кондитеров, и здорово пахнет корицей. Или крутое озеро, в котором желаешь поплавать, но каждый раз, когда подходишь к берегу, видишь лишь камыши и болото, отходишь назад и продолжаешь кружить вокруг. Ну и так далее. Чуваки, как вам удается getting high от этого перевода? Ладно, в "Одном лете в аду" встречаются удачные фразочки, но а дальше-то что? Дальше тебя выбрасывает к монотонному двустрочному рифмоплетению, и опять ничего не чувствуешь. Я не могу его коснуться. Это очень печально. Рэмбо нужно придумать заново. Ну или выучить французский наконец.
June 20, 2013
Много любим мой поет.
Действително при него поезията е изригнала отвътре като вулкан, природно, гениално и само две-три години след това поезията си тръгва тихо от него. Той е казал каквото е имал да казва без да се интересува как ще бъде прието, от кого и кога.
Велик поет!
Действително при него поезията е изригнала отвътре като вулкан, природно, гениално и само две-три години след това поезията си тръгва тихо от него. Той е казал каквото е имал да казва без да се интересува как ще бъде прието, от кого и кога.
Велик поет!
October 6, 2015
Nota para el futuro: Volver a leer este libro dentro de unos años, para ver si lo entiendo mejor.
En general me ha gustado mucho los poemas, pero siento que la mayoría de ellos no los he entendido del todo bien, de ahí que en un futuro quiera hacer una relectura.
En general me ha gustado mucho los poemas, pero siento que la mayoría de ellos no los he entendido del todo bien, de ahí que en un futuro quiera hacer una relectura.
April 5, 2020
“Летните горещини бяха поверени на немите птици, неизбежната леност — на безценна траурна барка; и всичко по волята на заливите на мъртвата любов и отмалелите ухания.”
December 10, 2022
J’ai pas adoré tou les poèmes. Je m’attendais honnêtement à être beaucoup plus bluffé. Les poèmes sont quand même beau.
August 15, 2023
Debo de ser yo que estoy bobito y no he podio entrar.
May 27, 2024
I picked up this bilingual edition of Rimbaud's poetry because the story behind the man intrigued me a lot, and I didn't know what to expect of it. It could've gone either way, but what I got was something that went into many directions and left me with more questions than answers. This kid really went through so many phases and hardships in his life that his poetry reflect that torn attitude in both themes, style and approach. I've already written at length about 'A Season in Hell' in my review for that, so I won't be going into much detail, but that prose-poem of his truly feels like an encapsulation of how his endless hunger for life culminated in something that doesn't even really find its conclusion in literature, and it's always fascinating to see an author give up on their obsession with words through the examination of words. This happened with Nietzsche, with Yukio Mishima, and here, it's especially true. Rimbaud really wrote only a little in his few young years, but the prolific poetry still continues to interest readers to this day. His age and context really lures you in, but once you're actually sitting there, you realize that this is not just fantastic poetry for what is almost a kid, but fantastic poetry in general.
'A Season in Hell' is an enigmatic and chaotic masterpiece that I cannot even begin to truly comprehend yet, but all the poetry before that is extremely worthwhile as well. It's surreal, bizarre, dark and ironic, but he feels so incredibly inventive during all of this insane emotional expression. Some of my favorites are 'Rêvé Pour L'Hiver', 'Le Bateau Ivre', 'Les Chercheuses de Poux', 'O Saisons, Ô Châteux' and 'Mémoire'. His work is really unlike any poet I've read, and even though he's far from perfect, in fact, he's one of the greatest imperfect poets out there, but something about his chaos draws you in like no one else.
'A Season in Hell' is an enigmatic and chaotic masterpiece that I cannot even begin to truly comprehend yet, but all the poetry before that is extremely worthwhile as well. It's surreal, bizarre, dark and ironic, but he feels so incredibly inventive during all of this insane emotional expression. Some of my favorites are 'Rêvé Pour L'Hiver', 'Le Bateau Ivre', 'Les Chercheuses de Poux', 'O Saisons, Ô Châteux' and 'Mémoire'. His work is really unlike any poet I've read, and even though he's far from perfect, in fact, he's one of the greatest imperfect poets out there, but something about his chaos draws you in like no one else.
January 9, 2026
arranque a leer la obra completa de Rimbaud y salte directo a Una temporada en el infierno y no entendí,no pude encontrar el encanto que otros artistas que sigo y amo encontraron en el. pero por casualidad llegue a este, dentro del mismo libro y sus poemas si que me impactaron, me dijeron, toda no entendés a Rimbaud, pero este es el camino para hacerlo. poco a poco empecé a disfrutar su oscuridad, sus ideas jóvenes y rebeldes y pesimistas, su erotismo joven y roto. y si bien por momentos sentí que me perdía, me gustó, no toque el alma de Rimbaud, pero el me acarició.
January 29, 2026
Paris Komünü döneminin asi şairi Rimbaud, burjuva ahlakına, din kurumuna ve yozlaşmış Avrupa kültürüne karşı dil aracılığıyla anarşizan bir isyan bayrağı açar. Şiirleri, kapitalist modernitenin insan ruhunda yarattığı tahribata karşı bir çığlık ve mevcut düzene duyulan derin bir tiksintinin estetik dışavurumudur. "Kahin" şair anlayışı, gerçeği görünenin ötesinde arayan, diyalektik bir huzursuzluğu barındırır. Sanatın burjuva salonlarından çıkarak sokağın ve isyanın dili olabileceğini gösteren, edebi bir devrim denemesidir.
January 1, 2026
Primer poemario que leo de este autor. me sorprendió bastante su poesía, más que nada por todo lo implícito que conlleva el contenido de sus poemas. creo que este muchacho vivió muchas cosas impactantes en su vida.
February 24, 2024
1.75
No.
No.
April 21, 2024
Oh Rimbaud tu mérites un câlin
June 18, 2024
Merci d’être tombé au bac
January 24, 2026
un poco sin más la verdad
February 1, 2026
Poete Maudit - Artur Rembo
Nesnošljiva hermetičnost i fragmentiranost simbolike stiha pod velom vizija, a opet nerazumljiva privlačnost istih obilježja je ono što sam izvukao iz iščitavanja rada ovog pjesnika. Vjerojatnost da opet posegnem za njegovim pjesmama ponajviše će ovisiti o raspoloženju, a i ono mora biti vrlo, vrlo specifično. Au revoir
Nesnošljiva hermetičnost i fragmentiranost simbolike stiha pod velom vizija, a opet nerazumljiva privlačnost istih obilježja je ono što sam izvukao iz iščitavanja rada ovog pjesnika. Vjerojatnost da opet posegnem za njegovim pjesmama ponajviše će ovisiti o raspoloženju, a i ono mora biti vrlo, vrlo specifično. Au revoir
July 15, 2020
"Je ne parlerai pas, je ne pensai rien:
Mais l'amour infini me montra dans l'ame,
Et j'irai loin, bien loin, comme un bohemien,
Par la Nature,-- heureux comme avec une femme"
Did I start reading this only because my favorite character in Kill Your Darlings mentioned he likes Rimbaud ? Yes, yes I did.
But did I thoroughly enjoy this and find out that I really really like french symbolism ? Also yes.
"La premiere etude de l'homme qui veut etre poete est sa propre connaissance, entiere; il cherche son ame, il l'inspecte, il la tente, l'apprend."
"le soleil, le foyer de tendresse et de vie,
Verse l'amour brulant a la terre ravie,
Et, quand on est couche sur la vallee, on sent
Que la terre est nubile et debordee de sang;"
I've also taken a special interest into his personal life and holy shit the guy lived his life to the fullest. He wrote most of his poetry when he was around my age, and I can't even write two coherent sentences without exhausting all my braincells.
"Je suis celui qui souffre et qui s'est revolte" ...
. "I, pourpre, sang chrache, rire des levres belles
Dans la colere ou les ivresses penitantes; "
"Oisive jeunesse
A tout asservie,
Par delicatesse
J'ai perdu ma vie."
"Le monde est vicieux;
Si cela t'etonne!
Vis et laisse au feu
L'obscure infortune."
Mais l'amour infini me montra dans l'ame,
Et j'irai loin, bien loin, comme un bohemien,
Par la Nature,-- heureux comme avec une femme"
Did I start reading this only because my favorite character in Kill Your Darlings mentioned he likes Rimbaud ? Yes, yes I did.
But did I thoroughly enjoy this and find out that I really really like french symbolism ? Also yes.
"La premiere etude de l'homme qui veut etre poete est sa propre connaissance, entiere; il cherche son ame, il l'inspecte, il la tente, l'apprend."
"le soleil, le foyer de tendresse et de vie,
Verse l'amour brulant a la terre ravie,
Et, quand on est couche sur la vallee, on sent
Que la terre est nubile et debordee de sang;"
I've also taken a special interest into his personal life and holy shit the guy lived his life to the fullest. He wrote most of his poetry when he was around my age, and I can't even write two coherent sentences without exhausting all my braincells.
"Je suis celui qui souffre et qui s'est revolte" ...
. "I, pourpre, sang chrache, rire des levres belles
Dans la colere ou les ivresses penitantes; "
"Oisive jeunesse
A tout asservie,
Par delicatesse
J'ai perdu ma vie."
"Le monde est vicieux;
Si cela t'etonne!
Vis et laisse au feu
L'obscure infortune."
Read
December 31, 2022В сборника са поместени стихотворенията на Рембо, писани 1870-1872 г., "Един сезон в ада" (1872 г.) и "Озарения" (1874 г.)
Преводът на Кирил Кадийски както винаги е отличен (той превежда още Бодлер, Верлен, Маларме и др.) Предговорът му също е на ниво.
Освен това има откъс от Les Poetes Maudits на Верлен, който много ме заинтригува, та сега това ще се чете.
Разбира се, Рембо е изключително талантлив, едва ли има смисъл аз да го коментирам. Любимите ми стихотворения обаче са тези, които най-много ми напомнят на Бодлер. Това, разбира се, не ме изненада особено.
Относно "Един сезон в ада" и "Озарения", реших да драсна няколко бележки отделно:
https://www.goodreads.com/review/show...
https://www.goodreads.com/review/show...
Особено ме впечатли биографията на Рембо - имал е много, много интересен живот, който е преплетен с поезията и изобщо начина му на писане.
"Рембо беше скитник до последните си дни. В поезията непознати пътища го доведоха до открития, които смаяха не толкова него, колкото тия покрай него и след него. Защото той твореше не от суетата да изпъкне, а от злост към всичко, което потиска, от екзалтация пред стихийното." - Кирил Кадийски
Преводът на Кирил Кадийски както винаги е отличен (той превежда още Бодлер, Верлен, Маларме и др.) Предговорът му също е на ниво.
Освен това има откъс от Les Poetes Maudits на Верлен, който много ме заинтригува, та сега това ще се чете.
Разбира се, Рембо е изключително талантлив, едва ли има смисъл аз да го коментирам. Любимите ми стихотворения обаче са тези, които най-много ми напомнят на Бодлер. Това, разбира се, не ме изненада особено.
Относно "Един сезон в ада" и "Озарения", реших да драсна няколко бележки отделно:
https://www.goodreads.com/review/show...
https://www.goodreads.com/review/show...
Особено ме впечатли биографията на Рембо - имал е много, много интересен живот, който е преплетен с поезията и изобщо начина му на писане.
"Рембо беше скитник до последните си дни. В поезията непознати пътища го доведоха до открития, които смаяха не толкова него, колкото тия покрай него и след него. Защото той твореше не от суетата да изпъкне, а от злост към всичко, което потиска, от екзалтация пред стихийното." - Кирил Кадийски
July 13, 2023
¿Saben esa parte de “El retrato de Dorian Gray” en que dice algo como: “a Dorian Gray le había envenenado un libro”…? Bueeee… soy ese🕺JAKXHSK.
(Con cada libro de este estilo que leo me siento más desquiciado y antisistema, pero quizás es lo más genérico que puede decir cualquier adolescente). Como sea, adoro el hecho de que Rimbaud haya sido un poeta joven (it feels so relatable at times), y tan importante para la literatura moderna.
Algunos poemas se me hicieron pesados de leer, pero en general me gustó lo delirante que se sentían. Creo que me hubiera gustado mucho más de leerlo en francés original, sin embargo, así que quizás lo relea pronto de ese modo.
(Baile de los ahorcados, Novela, y Las hermanas de la caridad fueron mis favoritos en esta selección de 1870-1871)
(Con cada libro de este estilo que leo me siento más desquiciado y antisistema, pero quizás es lo más genérico que puede decir cualquier adolescente). Como sea, adoro el hecho de que Rimbaud haya sido un poeta joven (it feels so relatable at times), y tan importante para la literatura moderna.
Algunos poemas se me hicieron pesados de leer, pero en general me gustó lo delirante que se sentían. Creo que me hubiera gustado mucho más de leerlo en francés original, sin embargo, así que quizás lo relea pronto de ese modo.
(Baile de los ahorcados, Novela, y Las hermanas de la caridad fueron mis favoritos en esta selección de 1870-1871)
July 31, 2021
Questo libro di poesie di Rimbaud è suddiviso in due grandi capitoli, che al loro interno contengono molte poesie.
Queste poesie sono spesso belle, di altre invece non si capisce molto il senso. Ogni poesia ha un inizio e una fine, spesso sono molto brevi ma questo non gli toglie la bellezza che posseggono.
Queste poesie sono spesso belle, di altre invece non si capisce molto il senso. Ogni poesia ha un inizio e una fine, spesso sono molto brevi ma questo non gli toglie la bellezza che posseggono.
Displaying 1 - 30 of 39 reviews