What do you think?
Rate this book
Сълзите на дракона
„Сълзите на дракона“ е разказ за едно вълнуващо приключение на две вълшебни същества – вещица и дракон. Останали сами в жестокия свят, събрани от ясновидещата съдба или от сляпата случайност, те откриват, че за оцеляването си зависят един от друг. Могъщи сили се опитват да ги използват, да ги разделят, и дори – да ги унищожат. Преследвани от жестоки войници и огромни нерфолди, те могат да оцелеят само заедно. И само заедно могат да победят.
Една фантастична история за изграждането на доверието и укрепването на приятелството. И за това колко е трудно да запазиш човешкото и драконското у себе си.
Можете да закупите книгата от тук:
http://www.smartreading.bg/produkt/съ...
Или можете да изтеглите целия роман напълно безплатно от сайта ми:
https://deadmagica.wordpress.com/nove...
Една фантастична история за изграждането на доверието и укрепването на приятелството. И за това колко е трудно да запазиш човешкото и драконското у себе си.
Можете да закупите книгата от тук:
http://www.smartreading.bg/produkt/съ...
Или можете да изтеглите целия роман напълно безплатно от сайта ми:
https://deadmagica.wordpress.com/nove...
488 pages, ebook
First published October 1, 2015
5 people are currently reading
55 people want to read
About the author
Кръстю Мушкаров
18 books23 followersНе гледам на себе си като на писател, защото не издавам или продавам написаното, а го подарявам. И защото за мен неколцината приятели, които са прочели и харесали нещо мое са по-ценни от парите. Предпочитам да се смятам за разказвач на истории, защото точно това правя - освобождавам различни истории и идеи, които живеят в мен и искат да излязат навън. Надявам се те да ви доставят такова удоволствие да ги четете, каквото доставят на мен докато ги пиша:
https://deadmagica.wordpress.com/
https://deadmagica.wordpress.com/
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
November 8, 2017
Днес ще изгаряме мостове.
Кръстю Мушкаров е в полезрението ми от доста време, още от когато започнах по-сериозно да чета забелязах, че има човек, който пише фентъзи и си го разпространява из нета. Скоро ми се случи Кръстю Мушкаров да ми пише, за да ми препоръча тази книга, действие, което, шок и ужас!, знам, не ми развали деня и не уби първородния ми син (не че го има, но схващате). Опитвал съм се да чета "Мъртва магия", не ми се получи, това казах и на автора. Опитах се да дочета този роман, но сто страници ми стигнаха, за да си оформя подобаващо мнение.
Та, Кръстю Мушкаров има особен стил на писане. Учудващо за български писател, нямам оплаквания спрямо правописа и избора на думи, въпреки че прилагателните, които използва, са доста vanilla, ако мога така да се изразя. Писанията му са типично, класическо фентъзи, жанр, който аз не понасям, голям фактор да не мога да прочета книгата като хората. Историята е за вещица и говорещ дракон, изпълнена е с магия и добрина, нещо, което на мен не ми влияе добре, харесвам си фентъзито ала Малазан или Песен за огън и лед -- реалистично, че даже садистично или, разбира се, Вещерово -- сатирично и приземено, но "Сълзите на дракона" не може да се побере в тези критерии, защото е фентъзи роман със сърцето на дете. Кръстю Мушкаров не е от най-младите хора на тази планета (спрямо мен поне) та да се усети, че все още носи това усещане на милост и невинност е трогателно донякъде, но аз с Трогателност танго не танцувам.
Пейсингът и диалозите са най-голямата слабост на романа. Действието се случва достатъчно бързо, за да задържи вниманието на хиперактивно малко дете, демек прекалено бързо. Заради това страда и диалога, който е доста еднотипен между различните герои и няма нюансите, които наистина помагат на други романи. От пейсингът не остава време да се осъзнае връзката с тези герой, преди да ти се каже че съществува чрез диалог, а една връзка винаги трябва да се усети, преди да се спомене. Това е вид смесица от критика и личен вкус, сигурен съм, че на други хора това ще им се хареса, не всички имат време да четат страница след страница как нищо се случва като мен все пак. Не мисля, че имам правото да коментирам сюжета, но мога да направя информирано предположение, че ще е стандартен за този жанр и тематика. Всичко това събрано прави един окей роман, фактът, че се разпространява ей така от автора също му помага, но не и в моите очи, защото аз морал нямам и крада редовно.
В едно нещо обаче мога да бъда сигурен: моето нехаресване на този роман няма да бръкне в сърцето на Кръстю Мушкаров, както е правило преди с други български автори, защото до сега не съм виждал този автор да се държи неприлично и надменно (а съм го срещал необикновено много из мрежата). Моето мнение няма да накара господин Мушкаров да спре да пише и не искам да го накара, защото явно има хора, които си го харесват, хубаво за тях, един фентъзи автор повече в България е добра новина и винаги ще бъде. Моята критика към проблемите на романа е представена с честност и нищо друго скрито под повръхността... Което ни води до мостовете...
В много малко рецензии ми се е налагало да свързвам характера на един писател с произведението му, но до сега не ми се е случвало да трябва да свързвам характерите на други автори с произведението му. Съжалявам, че трябва да съм човекът, който казва това, но не наистина. Има неща, които просто няма да минат без казване. Кръстю Мушкаров не ми е бръкнал в здравето с рекламите на произведенията си, Кръстю Мушкаров не ми е бръкнал в джоба с книгите си, Кръстю Мушкров не е бръкнал в очите ми с прозата си. Да, има хартиено издание, но безплатните файлове още са в сайта на автора. Имайки това предвид, Кръстю Мушкаров можеше да бъде най-лошият писател на лицето на тази земя и все още щеше да е по-оправдан от "критиците" си (забележете как думата е в кавички, защото не говоря за всички критици). Забележете също и оценката, три звезди липсват, за да се стигне до максималната оценка:
Една звезда от човек, който е достигал оригиналността на средновековен книжник с комерсиалните си произведенията, а сочи пръсти.
Една звезда от човек, чийто първи фентъзи роман можеше да се титулува "Фентъзи Роман" и това щеше да е най-умното нещо в него, а пък някак си е философ.
Една звезда от човек, който може би от години е в мъжки цикъл, превръщаш го в художествен критик, а той грозни корици не е имал.
Това ще промени ли моята оценка на техните книги? Не, защото знам, че най-лошото тяхно не е тяхното най-добро и защото главата ми я държи гръбнак. Гръбнак, който би ме спрял да плюя от същата тераса, под която бих минавал, ако бях писател (за което ще си дойде и времето *смигащи емотиконки*). Момчета, Кръстю Мушкаров не е във вашата лига, но може би фактът, че той няма орляк лешояди, които да му издуват оценките на книгите, е добро нещо.
"Сълзите на дракона" не е най-доброто, което можеше да бъде написано. Шокиращо! Всички сме били там. "Сълзите на дракона" със сигурност не е нагло, със сигурност не е някакъв вид отрова, която ще развали младото поколение, със сигурност не е плод на плагиатство, но със сигурност Е книга, която би си паснала по качество с към двадесет и три други, които по случайността на съдбата носят подобно име. Не очаквам да харесате Мушкаров, на мен не ми хареса особено, но очаквам да го гледате със същите очи, с които гледате другите. Време е да си свалите капаците, коне не мисля, че сте.
Кръстю Мушкаров е в полезрението ми от доста време, още от когато започнах по-сериозно да чета забелязах, че има човек, който пише фентъзи и си го разпространява из нета. Скоро ми се случи Кръстю Мушкаров да ми пише, за да ми препоръча тази книга, действие, което, шок и ужас!, знам, не ми развали деня и не уби първородния ми син (не че го има, но схващате). Опитвал съм се да чета "Мъртва магия", не ми се получи, това казах и на автора. Опитах се да дочета този роман, но сто страници ми стигнаха, за да си оформя подобаващо мнение.
Та, Кръстю Мушкаров има особен стил на писане. Учудващо за български писател, нямам оплаквания спрямо правописа и избора на думи, въпреки че прилагателните, които използва, са доста vanilla, ако мога така да се изразя. Писанията му са типично, класическо фентъзи, жанр, който аз не понасям, голям фактор да не мога да прочета книгата като хората. Историята е за вещица и говорещ дракон, изпълнена е с магия и добрина, нещо, което на мен не ми влияе добре, харесвам си фентъзито ала Малазан или Песен за огън и лед -- реалистично, че даже садистично или, разбира се, Вещерово -- сатирично и приземено, но "Сълзите на дракона" не може да се побере в тези критерии, защото е фентъзи роман със сърцето на дете. Кръстю Мушкаров не е от най-младите хора на тази планета (спрямо мен поне) та да се усети, че все още носи това усещане на милост и невинност е трогателно донякъде, но аз с Трогателност танго не танцувам.
Пейсингът и диалозите са най-голямата слабост на романа. Действието се случва достатъчно бързо, за да задържи вниманието на хиперактивно малко дете, демек прекалено бързо. Заради това страда и диалога, който е доста еднотипен между различните герои и няма нюансите, които наистина помагат на други романи. От пейсингът не остава време да се осъзнае връзката с тези герой, преди да ти се каже че съществува чрез диалог, а една връзка винаги трябва да се усети, преди да се спомене. Това е вид смесица от критика и личен вкус, сигурен съм, че на други хора това ще им се хареса, не всички имат време да четат страница след страница как нищо се случва като мен все пак. Не мисля, че имам правото да коментирам сюжета, но мога да направя информирано предположение, че ще е стандартен за този жанр и тематика. Всичко това събрано прави един окей роман, фактът, че се разпространява ей така от автора също му помага, но не и в моите очи, защото аз морал нямам и крада редовно.
В едно нещо обаче мога да бъда сигурен: моето нехаресване на този роман няма да бръкне в сърцето на Кръстю Мушкаров, както е правило преди с други български автори, защото до сега не съм виждал този автор да се държи неприлично и надменно (а съм го срещал необикновено много из мрежата). Моето мнение няма да накара господин Мушкаров да спре да пише и не искам да го накара, защото явно има хора, които си го харесват, хубаво за тях, един фентъзи автор повече в България е добра новина и винаги ще бъде. Моята критика към проблемите на романа е представена с честност и нищо друго скрито под повръхността... Което ни води до мостовете...
В много малко рецензии ми се е налагало да свързвам характера на един писател с произведението му, но до сега не ми се е случвало да трябва да свързвам характерите на други автори с произведението му. Съжалявам, че трябва да съм човекът, който казва това, но не наистина. Има неща, които просто няма да минат без казване. Кръстю Мушкаров не ми е бръкнал в здравето с рекламите на произведенията си, Кръстю Мушкаров не ми е бръкнал в джоба с книгите си, Кръстю Мушкров не е бръкнал в очите ми с прозата си. Да, има хартиено издание, но безплатните файлове още са в сайта на автора. Имайки това предвид, Кръстю Мушкаров можеше да бъде най-лошият писател на лицето на тази земя и все още щеше да е по-оправдан от "критиците" си (забележете как думата е в кавички, защото не говоря за всички критици). Забележете също и оценката, три звезди липсват, за да се стигне до максималната оценка:
Една звезда от човек, който е достигал оригиналността на средновековен книжник с комерсиалните си произведенията, а сочи пръсти.
Една звезда от човек, чийто първи фентъзи роман можеше да се титулува "Фентъзи Роман" и това щеше да е най-умното нещо в него, а пък някак си е философ.
Една звезда от човек, който може би от години е в мъжки цикъл, превръщаш го в художествен критик, а той грозни корици не е имал.
Това ще промени ли моята оценка на техните книги? Не, защото знам, че най-лошото тяхно не е тяхното най-добро и защото главата ми я държи гръбнак. Гръбнак, който би ме спрял да плюя от същата тераса, под която бих минавал, ако бях писател (за което ще си дойде и времето *смигащи емотиконки*). Момчета, Кръстю Мушкаров не е във вашата лига, но може би фактът, че той няма орляк лешояди, които да му издуват оценките на книгите, е добро нещо.
"Сълзите на дракона" не е най-доброто, което можеше да бъде написано. Шокиращо! Всички сме били там. "Сълзите на дракона" със сигурност не е нагло, със сигурност не е някакъв вид отрова, която ще развали младото поколение, със сигурност не е плод на плагиатство, но със сигурност Е книга, която би си паснала по качество с към двадесет и три други, които по случайността на съдбата носят подобно име. Не очаквам да харесате Мушкаров, на мен не ми хареса особено, но очаквам да го гледате със същите очи, с които гледате другите. Време е да си свалите капаците, коне не мисля, че сте.
August 16, 2017
Прочетох я по задължение — понеже я обработвах по стандартите на Читанката. И съжалявам за това. Нищо по-различно от купищата г*внофентъзи, които се бълват ежеминутно и в огромни количества. Клише върху клише върху клише зад клише около клише… Има вещици, дракони, големи гадни неща, малки не чак толкова гадни неща, „епични“ битки в духа на абсолютно всяко едно копипействане от жанра и в общи линии, като (ако изобщо) я довършите, ще си рекнете „Еййй, ма аз това вече съм го чел… около 54659 пъти…“.
Допълнително ме подразни фактът, че авторът спами където и както свари — от специализирани групи за фантастика/фентъзи във ФБ до форуми тип „бегемама“, където се обсъждат памперси и вегански диети за малки пищящи. „Аз не че да спамя, ма искам творчеството ми да достигне до възможно най-много читатели…“ (цитат от КМ) — а в същото време слага пароли на размятания като прани гащи из нета PDF-файл, за да си „защитял творчеството“?! WTF, бро?! Сега, то не може хем х*я до края, хем душата в рая — или ще си държиш надращеното в почивките между две посещения на тоалетната за себе си и ще му слагаш пароли (които лесно се смъкват и онлайн, между другото…), или ще го плякаш като тийнейджърска мастурбация където ти падне с надеждата, че някой дебел и самовлюбен брат-графоман ще го оцени (защото най-вероятно е със същото минус трето качество като неговите етнопростотии).
Ама прекалено много време отделих за това ревю, между другото… сигурно повече, отколкото му е било необходимо на автора да сътвори този „оригинален“ и „увлекателен“ „магнум-опус“ :)
А за корицата въобще няма да кажа и дума. Дори и на _онзи_ издател (сещате се — с поетесите и бездарията) са му по-добри. Поне не са правени на Пейнт като тази, която „авторът“ е дал в Читанката. Искрен съвет: спестете си гледката.
Допълнително ме подразни фактът, че авторът спами където и както свари — от специализирани групи за фантастика/фентъзи във ФБ до форуми тип „бегемама“, където се обсъждат памперси и вегански диети за малки пищящи. „Аз не че да спамя, ма искам творчеството ми да достигне до възможно най-много читатели…“ (цитат от КМ) — а в същото време слага пароли на размятания като прани гащи из нета PDF-файл, за да си „защитял творчеството“?! WTF, бро?! Сега, то не може хем х*я до края, хем душата в рая — или ще си държиш надращеното в почивките между две посещения на тоалетната за себе си и ще му слагаш пароли (които лесно се смъкват и онлайн, между другото…), или ще го плякаш като тийнейджърска мастурбация където ти падне с надеждата, че някой дебел и самовлюбен брат-графоман ще го оцени (защото най-вероятно е със същото минус трето качество като неговите етнопростотии).
Ама прекалено много време отделих за това ревю, между другото… сигурно повече, отколкото му е било необходимо на автора да сътвори този „оригинален“ и „увлекателен“ „магнум-опус“ :)
А за корицата въобще няма да кажа и дума. Дори и на _онзи_ издател (сещате се — с поетесите и бездарията) са му по-добри. Поне не са правени на Пейнт като тази, която „авторът“ е дал в Читанката. Искрен съвет: спестете си гледката.
June 20, 2017
Дойде времето да напиша ревю на една чудесна книжка, началото на която имах честта и удоволствието да чета, още при създаването. По него време тъкмо се бяхме запознали с Кръстю Мушкаров и той ми прати първата история за Алгира и Риналу. Още тогава, след като я прочетох му казах, че това трябва да излезе отпечатано. И радвам се, че най-накрая самия той преодоля своята съпротива срещу хартиеното копие и книжката се появи за радост на всички читатели и почитатели на фентъзи жанра.
Това е класическо фентъзи произведение в най-чистия му вид. Тук имаме дракон, вещица, голям злодей, смел герой, много приключения, битки, търсене на съкровища, приятелство, което разцъфтява и крепне с всяка страница. Книгата притежава много поетичен език, историите в нея се разказват напевно и умело, и човек просто с нескрита жажда разгръща всяка следваща и следваща.
"Сълзите на дракона" е задължителна част от колекцията на всеки фентъзи фен. без преувеличение мога да кажа, че тя не само, че не отстъпва, но дори в определени моменти е класи над много други фентъзи творби на западни автори, които съм чел, и които засягат вечната борба между доброто и злото.
Пожелавам много успех на "Сълзите на дракона" и на автора й, очаквам с нетърпение новите му фентъзи разкази, които да ме пресенат в чудния му вълшебен свят.
Това е класическо фентъзи произведение в най-чистия му вид. Тук имаме дракон, вещица, голям злодей, смел герой, много приключения, битки, търсене на съкровища, приятелство, което разцъфтява и крепне с всяка страница. Книгата притежава много поетичен език, историите в нея се разказват напевно и умело, и човек просто с нескрита жажда разгръща всяка следваща и следваща.
"Сълзите на дракона" е задължителна част от колекцията на всеки фентъзи фен. без преувеличение мога да кажа, че тя не само, че не отстъпва, но дори в определени моменти е класи над много други фентъзи творби на западни автори, които съм чел, и които засягат вечната борба между доброто и злото.
Пожелавам много успех на "Сълзите на дракона" и на автора й, очаквам с нетърпение новите му фентъзи разкази, които да ме пресенат в чудния му вълшебен свят.
June 7, 2017
“Сълзите на дракона” е класическо фентъзи произведение, което още с първите си страници създава уют на читателя и го потапя в един вълшебен свят, из който го водят симпатичните герои, драконът Риналу и вещицата Алгира. В него има и епични битки, и чудовищни същества, и изненадващи обрати, но най-силната страна на книжка е усещането за доброта, което лъха от страниците й – в разговорите между Риналу и Алгира, в комичните ситуации, в които те често се озовават, в начина, в който се мъчат да събудят състраданието към другия както у себе си, така и сред приятели и дори врагове. Резултатът е една страхотна книжка, която заслужава нашата подкрепа – цялото ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D1%81%D1%8A%D0...
http://citadelata.com/%D1%81%D1%8A%D0...
August 16, 2017
Ето доказателство за нещо, което малко хора осъзнават - интернет дава трибуна на всеки амсалак, въобразил си че е писател, и възможност да размята литературните си какати къде ли не. Ама чакайте, това го има и на хартия? В бруталния тираж от 20-30-50 бройки? Къде отиде благородството, г-н Мушкаров? Какво стана с безплатното предоставяне на произведенията, за да достигнат до повече хора? Как така се присъединихте към капиталистическите търгаши като нас, които осребряват написаното, осмелявайки се да ПРОДАВАТ своите книги? Тъжно ми е, поредната благородна и светла идеалистична душа бе покварена от властта на Мамона. Ето това вече е една истинска мъртва магия.
August 16, 2017
Изключително наивна история. Това, което дразни най-много е, че авторът показва вътре идеалистични персонажи, а самият той е подъл хитрец, който дебне хората в нета за да ги тероризира с творчеството си. Естествено няма чума, която да не обхваща много хора, това си личи и по положителните оценки тук.
Все си мисля, че докато е пълно със сълзливи романи и произведения от всякакъв характер, ролята не фентъзито е да буди хората и да им дава някаква философска есенция. Особено в това време, в което никой не се стреми към това да мисли. Творби като "Сълзите на дракона" обаче не са такива. В тях няма нищо зряло. Ако беше категоризирана като детска книжка по-бива. Тогава бих дал поне три звезди. Но Кръстю Мушкаров се има за сериозен фантаст. Претенция, която заяви още с Мъртвата си Магия. Един любопитен факт за него. Той почти не чете други съвременни български автори, но очаква всички други точно него да четат.
Една творба не е само това, което е вътре. Една творба е това, което е авторът ѝ. Внушенията, нещицата между редовете, те са плод точно на несъзнаваното у автора. А при Кръстю има много его. Наистина го съветвам да се кротне. Естествено, знам, че ще почне съвсем дефензивно да се оправдава. Може би ще каже, всеки да си гледа купичката и читателите. Да, ама не.
Тук не става въпрос само за четящи. Тук става въпрос за общество и бъдещи поколения. Ако дори един индивид бъде откърмен с такава литература, това ще роди развалина в него, която ще се предаде и на останалите. Социума е достатъчно развален. Стига вече!
Все си мисля, че докато е пълно със сълзливи романи и произведения от всякакъв характер, ролята не фентъзито е да буди хората и да им дава някаква философска есенция. Особено в това време, в което никой не се стреми към това да мисли. Творби като "Сълзите на дракона" обаче не са такива. В тях няма нищо зряло. Ако беше категоризирана като детска книжка по-бива. Тогава бих дал поне три звезди. Но Кръстю Мушкаров се има за сериозен фантаст. Претенция, която заяви още с Мъртвата си Магия. Един любопитен факт за него. Той почти не чете други съвременни български автори, но очаква всички други точно него да четат.
Една творба не е само това, което е вътре. Една творба е това, което е авторът ѝ. Внушенията, нещицата между редовете, те са плод точно на несъзнаваното у автора. А при Кръстю има много его. Наистина го съветвам да се кротне. Естествено, знам, че ще почне съвсем дефензивно да се оправдава. Може би ще каже, всеки да си гледа купичката и читателите. Да, ама не.
Тук не става въпрос само за четящи. Тук става въпрос за общество и бъдещи поколения. Ако дори един индивид бъде откърмен с такава литература, това ще роди развалина в него, която ще се предаде и на останалите. Социума е достатъчно развален. Стига вече!
September 4, 2017
„Сълзите на дракона” е хем фентъзи роман, хем сборник с вълшебни разкази. Всяка отделна история може да съществува сама за себе си, но заедно и в определен ред изграждат своеобразна арка на една по-голяма и по-емоционална история, която проследява вътрешни конфликти и развива героите. А именно героите са това, което ме накара да дам такава позитивна оценка на книгата. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
October 18, 2019
Много съм впечатлена от историята, беше ми много мило и не исках да свършва!
Три цитата, които извадих, за да са полезни.
"Защото това нейно мълчание го наказваше по-силно от всяка дума..."
"Не магията си бях изгубила, а вярата в себе си."
"Мечтите са стрели, които изстрелваме към бъдещето с надеждата да улучим щастието."
Книгата въздейства отлично с темите за приятелството и доверието, предаността, добрината.
Алгира и Риналу са страхотни персонажи и връзката между тях става особено мила в сърцето на читателя. Такава обич има, такава топлина. Отначало те са млади и неопитни, но постепенно порастват и стават все по-силни... Благодарение на това, че остават заедно и си вярват..... :)
Като цяло, книгата е подходяща както за малки, така и за големи читатели.
Действието се развива бързо и динамично и няма да накара някои от вас да прелистват. Атмосферата е добре представена, образите също.
Едно приключение, от което няма да останете безразлични!
Три цитата, които извадих, за да са полезни.
"Защото това нейно мълчание го наказваше по-силно от всяка дума..."
"Не магията си бях изгубила, а вярата в себе си."
"Мечтите са стрели, които изстрелваме към бъдещето с надеждата да улучим щастието."
Книгата въздейства отлично с темите за приятелството и доверието, предаността, добрината.
Алгира и Риналу са страхотни персонажи и връзката между тях става особено мила в сърцето на читателя. Такава обич има, такава топлина. Отначало те са млади и неопитни, но постепенно порастват и стават все по-силни... Благодарение на това, че остават заедно и си вярват..... :)
Като цяло, книгата е подходяща както за малки, така и за големи читатели.
Действието се развива бързо и динамично и няма да накара някои от вас да прелистват. Атмосферата е добре представена, образите също.
Едно приключение, от което няма да останете безразлични!
December 28, 2017
Историята е привличаща вниманието. Определено. Мога да кажа, че историята е лека и завладяваща. Би привлякла вниманието на 5-6 годишно дете. За по-възрастен човек е по-скоро четиво за отмора, лек преход между по-сериозна литература.
Действието в ,,Сълзите на дракона" е динамично, а и стилът на писане на автора е увлекателен. Но е факт, че нещата са опростени и в повечето случаи авторът не дава шанс на читателя да си размърда мозъка...
За още: https://faithisnodoubt.blogspot.bg/20...
Действието в ,,Сълзите на дракона" е динамично, а и стилът на писане на автора е увлекателен. Но е факт, че нещата са опростени и в повечето случаи авторът не дава шанс на читателя да си размърда мозъка...
За още: https://faithisnodoubt.blogspot.bg/20...
February 21, 2018
Прочетох част от книгата, ще опитам и още, но не знам дали ще успея. Като цяло доста наивно четиво, подходящо за по-малки деца, за възрастни му липсва дълбочина. Дотук нямаше сериозни морални избори (освен желанието на главната героиня да прави ДОБРО, от което ми се повръщаше). Героите са твърде бели и твърде черни и няма нищо по средата. Не мога да ги нарека дори черно-бели, защото всеки притежава само по един цвят. Може би само дракона имаше наченки на черно-бялост, но то е защото е малък. Като порастне, предполагам че ще му ги избият и ще стане БЯЛ.
Докато четох, постоянно се сещах за тази статия на тема какви герои да не си правим:
https://www.sivosten.com/content.php?...
Пиша му една звезда отгоре заради това, че е грамотно написано и няма особено много коректорски грешки, които да дразнят.
Също така, тази корица е доста по-хубава от онази, с която дойде при мен (вероятно рисувана па пейнт).
И едно послание към автора - бих искала да го помоля да не досажда масово на хората с произведенията си. Това се нарича спам и е дразнещо за потърпевшите, особено ако книгата не им хареса след това.
Докато четох, постоянно се сещах за тази статия на тема какви герои да не си правим:
https://www.sivosten.com/content.php?...
Пиша му една звезда отгоре заради това, че е грамотно написано и няма особено много коректорски грешки, които да дразнят.
Също така, тази корица е доста по-хубава от онази, с която дойде при мен (вероятно рисувана па пейнт).
И едно послание към автора - бих искала да го помоля да не досажда масово на хората с произведенията си. Това се нарича спам и е дразнещо за потърпевшите, особено ако книгата не им хареса след това.
July 4, 2017
Прочетох книгата. Много увлекателна история за приятелството на вещицата Алгира с дракона Риналу. Оригинално хрумване за овладяване на ледената магия от Алгира, която в съчетание с огнената мощ на Риналу ги превръща в непобедим тандем. Стилът е изящен, прекрасна симфония от звуци, думи, изречения. Не знам защо, но начинът на създаване на романа ми напомня този на Джейн Остин, която казва, че създава романите си като ги "изглажда с мека четка". Може би затова лековитите "сълзи на дракона" блестят като диаманти. Благодаря за романа ☺💜
July 6, 2018
Приятна книга, със силен емоционален заряд и интересен сюжет. Би спечелила от по-добра стилистична обработка и малко повече дълбочина на характерите.
August 16, 2017
Трогателно фентъзи в стила на Кристофър Паолини, но без да е толкова подробно като описания. Разрухата благодарение на съветника ми напомни малко на ситуацията в България, когато Премянов беше във властта, но пак се появи син дракон да оправи нещата. Последното в кръга на шегата, разбира се, но книжката наистина е трогателна. Стилът на автора използва интересни и привлекателни образни метафори, които по същество се явяват характеристика на авторовито светоотношение. Стоковият тезис в контекста на сюжетния дискурс има ключова позиция за изграждането на крайъгълната експозиция на героите. Това е индекс, показател на висок има амбициозен тон, който намира отражение във всички страни на изложението. Не на последно място, много добро впечатление прави открития език на автора, който катализира стилистичните променливи в полза на читателя. Наздраве, г-н Мушкаров и успех в писането!
August 30, 2019
Фентъзи романите не са моя жанр, но тази книга определено ме плени. Моите адмирации към автора, останах очарована от стила му на писане и увлекателната история за Риналу и вещицата Алгира.
September 6, 2018
Ново класическо фентъзи, дебют на по-скоро непознат автор, вероятен самиздат или поне през напълно неизвестно издателство, достъпно може би само от едно място в хартиена форма, но и напълно намеримо в електронна такава – като не знам дали е финалната книжна версия, или предварителна редакция, а също и дали е публикувано със съгласието на автора… Много от вас вече се начумериха, подушващи нещо с потенциала да е странно, недовършено, недостойно за сравнение с англоговорящите фентъзисти, чиито творения поглъщаме за отрицателно време. Но ви призовавам да успокоите малко своя вътрешен хейтър – да, много симпатичен пич е, но понякога си моли да го фраснеш в носа, и да погледнете без предразсъдъци на една създадена с много любов книга, носеща както редица уютно-топли моменти, така и някое и друго разочарование, но всичко е простимо, напълно простимо.
Главните герои в този роман от разкази – моята любима форма на водене на повествование, когато всяка част от разделения в именовани глави текст е годна да се прочете самостоятелно, и свързано, дори и да не е така замислено; можете да срещнете още на корицата – червенокоса красавица и доста симпатичен и миролюбив, поне на пръв поглед, дракон. Историята за необичайното приятелството между тях е цялостна, но се развива по такъв начин, че приключенията им хем са подредени в логическа последователност, хем притежават и някаква самостоятелност, разкриваща характери, отношения и купища сюжетни нишки, намиращи своя естествен финал с лека отвореност към бъдещето чак на последната страница. Ще е малко пресилено да сравня получения резултат с Вещерът да речем, където навързаните истории в началото на легендата са една от най-добрите интродукции в епос, постигнал национално величие и международно признание. Но реално погледнато Сълзите на дракона си е съвсем не- лоша приказка за пораснали.
Да, всъщност има твърде много приказност в езика, твърде много сегментация на добри и лоши, и твърде щадящи героите обрати, на които след ерата Мартин всички гледаме с малко цинично неодобрение. Но това е фентъзи от старата школа, незлобливо, даващо втори шансове, проявяващо разбиране и милост към падналите и злите, за което естествено после ще се съжалява на някакъв доста важен етап, но пък понякога, само тук и понякога, има и някаква справедлива отплата и ненаказано добро. Имам своите забележки за стила и изказа, колебаещи се между напоследък много дразнещата ме насилена приказност и просто добрия, интелигентен начин да демонстрираш сказание по не-архаичен начин, с който може да се идентифицира читател от всяка възраст и вид, но тези малки неравности по пътя си заслужават най-вече заради много симпатичните герои.
Една девойка с талант, преследвана от местната инквизиция заради този път реално вещерство, се сприятелява напук на природните сили със самотен дракон, избягвайки на косъм това да му стане брънч; в последствие става жертва и цел на местния сатрап, на който съвсем разбираемо му се е приискал дракон за домашен любимец и красавица в леглото, и за разкош в картинката се намесват и местният конвент от опорочени от камъни на силата вещици, вероятно последната жива драконка – явна братовчедка на Смог по характер, и странни ходещи канари с измъкващи се крайници, носещи се наоколо като ракети земя-въздух. Е, не, не е Конан, нито червената Соня, ако и този паралел си правите, но е история за приятелство, саможертва, тиха обич и взаимно уважение. Невъзможни неща, освен понякога, знаете, само понякога. Ако сте от онези тайни почитатели на тихото приключенстване, без особени кървища, инцести и колене на малки дечица по пълнолуние – Сълзите на дракона е едно приятно допълнение, и разнообразие, доказващо че клиширано и класическо не са лоши думички, щом са направени с обич.
Главните герои в този роман от разкази – моята любима форма на водене на повествование, когато всяка част от разделения в именовани глави текст е годна да се прочете самостоятелно, и свързано, дори и да не е така замислено; можете да срещнете още на корицата – червенокоса красавица и доста симпатичен и миролюбив, поне на пръв поглед, дракон. Историята за необичайното приятелството между тях е цялостна, но се развива по такъв начин, че приключенията им хем са подредени в логическа последователност, хем притежават и някаква самостоятелност, разкриваща характери, отношения и купища сюжетни нишки, намиращи своя естествен финал с лека отвореност към бъдещето чак на последната страница. Ще е малко пресилено да сравня получения резултат с Вещерът да речем, където навързаните истории в началото на легендата са една от най-добрите интродукции в епос, постигнал национално величие и международно признание. Но реално погледнато Сълзите на дракона си е съвсем не- лоша приказка за пораснали.
Да, всъщност има твърде много приказност в езика, твърде много сегментация на добри и лоши, и твърде щадящи героите обрати, на които след ерата Мартин всички гледаме с малко цинично неодобрение. Но това е фентъзи от старата школа, незлобливо, даващо втори шансове, проявяващо разбиране и милост към падналите и злите, за което естествено после ще се съжалява на някакъв доста важен етап, но пък понякога, само тук и понякога, има и някаква справедлива отплата и ненаказано добро. Имам своите забележки за стила и изказа, колебаещи се между напоследък много дразнещата ме насилена приказност и просто добрия, интелигентен начин да демонстрираш сказание по не-архаичен начин, с който може да се идентифицира читател от всяка възраст и вид, но тези малки неравности по пътя си заслужават най-вече заради много симпатичните герои.
Една девойка с талант, преследвана от местната инквизиция заради този път реално вещерство, се сприятелява напук на природните сили със самотен дракон, избягвайки на косъм това да му стане брънч; в последствие става жертва и цел на местния сатрап, на който съвсем разбираемо му се е приискал дракон за домашен любимец и красавица в леглото, и за разкош в картинката се намесват и местният конвент от опорочени от камъни на силата вещици, вероятно последната жива драконка – явна братовчедка на Смог по характер, и странни ходещи канари с измъкващи се крайници, носещи се наоколо като ракети земя-въздух. Е, не, не е Конан, нито червената Соня, ако и този паралел си правите, но е история за приятелство, саможертва, тиха обич и взаимно уважение. Невъзможни неща, освен понякога, знаете, само понякога. Ако сте от онези тайни почитатели на тихото приключенстване, без особени кървища, инцести и колене на малки дечица по пълнолуние – Сълзите на дракона е едно приятно допълнение, и разнообразие, доказващо че клиширано и класическо не са лоши думички, щом са направени с обич.
June 30, 2020
Сълзите на дракона’ е книга, която разказва за едно необикновено приятелство между дракон и вещица. Съдбата ги среща точно тогава, когато се нуждаят от верен приятел и така Риналу и Алгира поемат по път, който ги води в различни битки в името на правдата.
Честно казано на мен сюжетът на книгата не ми допадна, определено не е моя тип книга и затова и оценката ми е толкова ниска. Беше ми малко скучна на моменти и я оставях и след това започвах отново. Може би тази приказка за Риналу и Алгира би се харесала повече на по-малките читатели, защото е написана по леко детски начин.
Въпреки че сюжетът на книгата не ми допадна, няма как да не спомена, че авторът на „Сълзите на дракона“ наистина пише увлекателно и интересно, с много детайлни обяснения, които пренасят читателя в магическия свят на книгата.
Честно казано на мен сюжетът на книгата не ми допадна, определено не е моя тип книга и затова и оценката ми е толкова ниска. Беше ми малко скучна на моменти и я оставях и след това започвах отново. Може би тази приказка за Риналу и Алгира би се харесала повече на по-малките читатели, защото е написана по леко детски начин.
Въпреки че сюжетът на книгата не ми допадна, няма как да не спомена, че авторът на „Сълзите на дракона“ наистина пише увлекателно и интересно, с много детайлни обяснения, които пренасят читателя в магическия свят на книгата.
February 13, 2018
Сладка детска книжка, в типично изчистен и класичиски стил. Приятно и ненапрягащо четиво :)
August 18, 2023
Тази книга не е за всеки. Някои я гледат като детска други не. На мен ми харесва. За порастналите хора едва ли ще им хареса. Те са свикнали да им е трудно, но за хората които вярват всичко е добро или лошо няма нюанси. Харесвам тази книга, защото е написана от български автор на официален език кирилица. През цялото време книгата беше интересна, героите различни, както и в реалния живот и тук срещаме лошите хора да търсят все изгода вместо да ни помогнат от сърце. Освен класиките на България тази книжка също трябва да бъде там. Да видят всички хора,че живота може да бъде лесен добро или зло.
Препоръчвам на истинските хора които имат мечти, фантазии и доброта
Препоръчвам на истинските хора които имат мечти, фантазии и доброта
October 9, 2024
Интересна история, но за мен беше прекалено, прекалено, прекалено описателен изказа на автора. Главите бяха много дълги, което също не ми хареса. Да речем, че ми хареса как се развиваше историята на Алгира и Риналу, но намесата на еднорози и кракени ми дойде в повече. Накрая вече нямах търпение да я завърша след почти два месеца четене, по простата причина, че исках да приключа с нея. Вероятно няма да продължа с друго от автора, просто защото не е в моят стил на писане, иначе произведението не беше толкова лошо.
May 21, 2023
Честно казано, не е моят книга. Не успях да я довърша! Давам четири звезди в желанието си, да насърчават автора да пише още книги.
May 18, 2024
Много ми хареса. Изключително динамична история, с много приключения и без сърцераздерателна любовна история.
July 18, 2021
Много добра книга, която за жалост захванах на грешната възраст - мисля че преди 3-4 години би ми допаднала много повече. Определено личи креативността и оригиналността на сюжета (макар и на моменти да ми напомняше на някои други книги). Стилът на писане е с кратки, но ценни описания, като аз самата през цялото време завиждах на идеалния подбор на думи. Изреченията обаче бяха малко накъсани и еднообразни, което често ме караше да оставям книгата. Относно идеята за сблъсъка "добро-зло" - дойде ми някак плосък, определено можеше тези граници да не са чак толкова рязки и разделечени (единствения герой, който ги свързваше, беше Вилтаяна, която до последно остана към "лошата" страна) и именно заради плоската идея за добро-зло самите герои станаха плоски, а от там - предвидими. Интересна ми беше и идеята на самото оформление на романа - историите да бъдат представени като последователни една след друга и в същото време да са нещо като сборник от разкази - определено ми допадна. Общо взето, с изключение на тези малки забележки си четох романа с голям кеф <3
February 25, 2020
"Сълзите на дракона" на Кръстю Мушкаров е приказна история. Напомни ми приказките, които четях в детството си. Книгата е направена като отделни разкази за приключенията на вещицата Алгира и нейният дракон Риналу. Те са за вечната битка между доброто и злото. Изследва тънката граница между тях и търси отговора на въпроса какво е добротата. Това е книга за тези, които са запазили детското в себе си.
Displaying 1 - 23 of 23 reviews