Поредицата "Книги за ученика" представя литературни произведения, включени в учебната програма за IV-XI клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания.
Елин Пелин и селският свят Разкази Напаст божия Ветрената мелница Самодивските скали На оня свят Изкушение Летен ден Край воденицата Задушница Любов Косачи Кал Андрешко Пролетна измама Душата на учителя Кумови гости Печена тиква На браздата Закъснялата нива Престъпление По жътва Спасова могила Самичка Невеста Нена Братя Иглика Старият вол Самодива Сълза Младенова Мечтатели Първи сняг Нане Стоичковата върба Среща Сиромашка радост Син Гераците Проблемни въпроси Животописна бележка
предпочитам Елин Пелин в пъти повече от Христо Ботев, съжалявам.
(и да се цитирам от туитър: "завинаги ще живея в илюзията, че Йовка и Елка всъщност са откраднали парите и бягат в града, където заживяват щастливо заедно. никой не може да ме убеди в противното."
„Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.“
Тази мисъл на Елин Пелин най-точно характеризира цялото му прекрасно творчество! Неговите разкази са зашеметяващо красиво написани, но и изключително съдържателни и поучителни, без излишни неща в тях. Селската атмосфера в творбите на Елин Пелин е автентична, разнообразна и пленителна, каквато е била в онези времена, преди 1944 г.(преди тоталитарният режим да обезличи българското село, а и всичко останало)... Обаче, авторът не спестява и някои от най-отрицателните български черти, например в „Андрешко“ и „Печена тиква“, които са просто брилянтна сатира, също като Алековия „Бай Ганьо“. „Гераците“ пък ми е много любима повест, която по страшно въздействащ начин представя разпада на патриархалния начин на живот... Елин Пелин разказва наистина тежки житейски истории, но със своя огромен талант ги е направил приказно лесни за четене и разбиране!
„ — Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо. — Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.“
„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.“
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“
„Лазар се усмихна и я поведе надолу към селото. Навалицата зашумя весело по тях и ги последва. Ей, Дъбак, ами ветрената мелница? — викна дядо Корчан след тях. — Аз си намерих друга! — отговори весело Дъбакът. Глухият старец се засмя така сърдечно, че лулата падна от устата му.“
Елин Пелин е майстор на българския разказ. Той увлича с красивите си, миловидни думи, плетящи историите на обикновените селяци и представящи идилийно живота на простичкия човек. В няколко странички той съумява да въплати красотата и чистотата на обикновеното като ни пренесе в един свят на отминали ценности и ни направи част от него чрез прекрасните си пейзажни описания, изведени почти до персонификация на непокорните или непринудените мисли и емоции на героите си.
Повестта "Гераците" трогва със своята жестока искреност. Историята за крахът на едно семейство, за падението на всичко добро и чисто, за опетняването на невинността и разрухата, посята от материалистичните стремежи на едно ново и динамично време, е не просто затрогваща, но и пленителна. В по-малко от петдесет странички Елин Пелин успява да ни направи съчувстващи свидетели на загубата на патриархалното и да ни разкрие истинското значение на живота - то не е обвързано със скъперничеството, мързела или бурните, низки страсти, а с простичката човешка ласка, с усмивката и състраданието, с любовта. Той разкрива "зараждането" и на "злото", и на "доброто" в "човешката душа", за да подскаже, че всеки се бори с двете стихии някъде вътре в себе си и сам решава дали да се поддаде или да се бори, ала това решение постила не само неговия жизнен път, а и този на хората, които го заобикалят.
Уффф, от дете не съм чела тези книги и никога навярно нямаше, ако не бяха аудио. Толкова хубаво написани, толкова прекрасно прочетени, великолепни, ама наистина. Обаче много тъжно, и страшно, и безнадеждно :(( Пфууу
Всички разкази са ми “ужасно” любими! Селото,хората... преплетени във невероятният хумор и сърце на Елин Пелин-безценно! Винаги когато ги препрочитам намирам нещо ново ...
Много красиво написан разказ, който те кара да се замислиш над тези семейни връзки и идилия. Елин Пелин както винаги е използвал много символика само трябва да я откриеш.
Елин Пелин наистина е един невероятен писател, обичам стила му и разказите му, пропити с атмосферата на българското село. Светът на неговите герои е обикновен, обясним, еднообразен, но спокоен и уютен, свят на съкровени, остарели ценности. В повестта ''Гераците'' се разказва за едно перфектно семейство, където стремежа на старите е да осигурят дом, изпълен с любов, радост и разбирателство на младите. Поколения живеят заедно, задружни, непринудени. Така ни въвежда Елин Пелин в едно заможно чорбаджийско семейство по времето, когато ценностната система на човек е сериозно разклатена от новото. Сякаш подтискани да показват лошото в себе си, с разхлабването на моралните норми младите (синовете и снахите) се бунтуват срещу традициите и обичаите, изразяват неуважение, презрение, като че да компенсират за всичкото време, когато непокорството е било неприемливо. Завръзката, ''мостът'', по който преминават доскоро простодушните и кротки селяни към ''модернизацията'', е смъртта на съпругата на главата на семейството, баба Марга. Без свекървата, снахите се освобождават от задръжките си, подклаждат омразата помежду членовете на семейството. Историята за крахът на човешката нравственост, която е крепяла хората сплотени в трудни моменти, ме порази с откровеността си и болезнената си истина. От един съвършен свят, героите преминават в свят на жестокост, ненавист, злоба и алчност. Едно от основните неща, което според мен се откроява най-силно в повестта е именно до какво води жаждата за пари и власт, в каквато и да е степен. От друга страна стоят безмилостните нападки към по-слабите (двете злобни снахи към кротката и добродушна Елка) и накрая се намеква в най-общ план за изместването на патриархалното от едно ново време. Но лошото в човешката природа не е единственият аспект на творбата: разкрива се и простотата на истинските радости за човешкото сърце- искреността, любовта, съчувствието и едно приятелско рамо... В тази повест Елин Пелин обрисува динамичната промяна на човешките приоритети, изместването на истинските неща на заден план за сметка на материалните. Макар и много да ме натъжи, този разказ ме докосна, трогна ме. Няма да е зле и да помислим, всеки за себе си, какво внимание отделяме ние самите на ценните неща, какво значение в днешното ежедневие имат морала и любовта, и дали не може да даваме от себе си всеки ден по малко, за да сътворим един по-добър свят, ръководен от тържествуващата силата на добротата..
"А що им пречи да живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото."
Класиките затова са класики - защото засягат вечни теми. Злоба, завист, омраза, отчуждение - неща, които виждаме и днес.
Не бих казала, че съм наясно с българското творчество, не защото не съм го чела, а защото съм го чела в неподходящо време. Едно дете не може да прозре смисъла зад думите на Елин Пелин, дори сега не съм убедена, че разбирам напълно това произведение. Може би и затова се въздържам от оценка.
Въпреки всичко "майсторлъкът си е майсторлък", не случайно това му е прякорът на писателя. Едни няма нищо 50 страници, пък е успял да побере в тях цял един свят, актуален и до днес. Ненавист, кражби, лъжи, неразбирателство и все пак малко добро, което обаче си плаща жестоко. Несправедливост. И всичко това на фона на българското село, представено като един малък образец на обществото.
В цялото произведение прозира интелигентността и начетеността на автора. Думите му са пълни със символика и смисъл и, за съжаление, много истина.
Поуката от тази творба, както аз я разбирам, е да се опитаме да бъдем по-добри хора. Независимо от теченията на нашето време и от собствените ни стремежи и желания, да не се поддаваме на егоизма и да не забравяме най-близките, защото в противен случай не ни остава нищо.
Гледайки от камбанарията на този свръх материален век в който живеем, не мога да кажа че много неща са се променили от времето в което са се случили събитията в книгата. Уви, хората не разбраха , че впити в материалните неща не стават по-щастливи. Мечтая за свят без пари и всякакви финансови понятия. Нагледах се на разпада на вековни фамилии, на човешкото .
Този разказ представя тъжната реалност, която съществува от много време. Това произведение е един път. Докато четеш измежду редовете, ти усещаш времето, виждаш старият Герак и морално разпадналото му се семейство, покварено от жажда за имане. Откакто свят светува, все това се търси и иска. Тази алчност, този разврат погубва хората. Превръщат се в бездушни. Нямат сърце, смирение, доброта. Погубени са. От този разказ могат да се извадят много поуки. И едната е, че не трябва да се срамуваш оттам откъдето си дошъл, където си пораснал. Не трябва да се забравя, но в този случай Павел точно това направи. Забрави рода си, отчужди се от грижовната и чистосърдечна Елка, в името на “службата”. Тя се помина от срам и мъка. Петковица и Божаница първоначално са основните “зли” героини, и си остават, но и те също си имат своите мъки и страдания. Не се трае тази алчност. Това разделение. Винаги съм се чудила защо светът е покварен? Защо хората се забравят и се погубват за материалните блага? Нима това ще ги накара да се почувстват успешни, щастливи? Нямам отговори на тези въпроси, но този разказ ни показва тъжната истина. Ума ми не побра как Петър тръгна да изпраща Захаринчо в града да работи? Та той невръстно дете, сирак, няма си никого. Както и дядо Йордан си няма никого след като Елка и баба Марга се споминаха. И сърцето ми жалеше за Маргелака. Разчувствах се. Миналата седмица гледах представлението ,,Гераците” и беше изключително въздействащо. Поплаках си, но си заслужаваше. Тази творба трябва да се изживее. Не очаквах, че този разказ ще остави такава следа у мен и предразсъдъка ми си мислеше, че щом е училищно четиво за ваканцията, няма да ми хареса и няма да е кой знае какво. Огромна грешка. Няма да мисля по този начин така, защото се уверих, че е неправилно и предразсъдъка ми лъже. Този разказ трябва всеки да го прочете. За миг не би съжалявал.
This entire review has been hidden because of spoilers.
художник на българското село и майстор на късия разказ, и то не случайно. Като чета такива произведения за селския бит и ми става такова едно носталгично и детско. Жената - стожер, и семейството, което се пълни с интриги. Цял живот ще си помня учителката по Български език и Литература как ни подчертаваше какво е добра снаха и какво не е, а и интересни паралели могат да се направят между героите. А и в училище като бях се шокирах, че има сифилис в разказа. Питаш се накрая има ли правда и имаше ли как с обич да се предотвратят раните, дето си нанесоха тези хора?
Разказите са наистина интересни в началото, но в последтсвие почва да се повтаря една и съща плоча, просто по различен начин разказани. Има някои, които наистина са много скучни и сякаш без никаква вложена мисъл (все едно да се запълва място). Общите теми са сиромашията, любовта и вярата в Бог. Има наистина много интересни разкази като например Косачи, Край воденицата, Иглика, На оня свят и Сълза Младенова.
По смисъл "Гераците" си е хубава, но не мога да кажа, че четенето й ми беше удоволствие. Постарах се да се дистанцирам от определенията от рода на "тя бе едра, породиста жена" (не искам и да знам какъв смисъл е вложил авторът в това) и други особености по стила до колкото мога, но не успях съвсем.
"Голямо и задружно семейство" ми се струва като нещо, което принадлежи на един нереален, идиличен свят. Свят, различен от нашия. Днес "царица е парицата" (както казва едно друго бг произведение) и повестта "Гераците" никога не ми е звучала по-актуална с посланията си.
Изключителна повест! Толкова много теми и проблеми са вкарани в нея, трудно е да се повярва как в толкова малко страници може да има толкова много смисъл. Горещо препоръчвам на всекиго! Невероятна е!
Елин Пелин майсторски умее да изпише духа на времената. Мъката се усеща в всяка страница. Противопоставянето между новия и старият свят и поражението което порази традиционното българско семейство се описва с тежък тон, който ще те накара да са замислиш.