Анимационните хибриди

by Надежда Маринчевска, Калина Вутова (Cover Designer), Добромир Стойков (Design)

"Анимационните хибриди" разглежда смесването на видове, жанрове и филмови кодове в нови екранни форми – една от най-съществените черти на съвременния филмов процес. Анимацията е най-гъвкавата творческа форма на новия век, която прониква както в игралното, така и в документалното кино. Изследването е изградено върху тезата, че именно специфичните особености на анимационната изразност са основа и двигател на нови типове хибридност. Анализът е фокусиран върху промените, които настъпват във филмовия език в резултат на тази хибридизация в дигиталната епоха. Книгата предлага нов поглед към отношението „реално-фантазно“ в киното, а също така разглежда въпроса за „документалната анимация“ като нов тип представяне на достоверния факт.

176 pages, Paperback

Published June 4, 2015

About the author

Надежда Маринчевска е професор в Института за изследване на изкуствата – БАН и е негов заместник-директор. Дългогодишен преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на книгите: „Българско анимационно кино 1915-1995“ и „Квадрати на въображението. Естетика на анимационните техники“. Носител е на наградата за кинотеория на Съюза на българските филмови дейци през 2006 и на наградата за критика на Българската филмова академия през 2014.

Reviews

[Grace B. · Rating 5 out of 5]

За пореден път Надежда Мринчевска успява да ни покаже, че могат да се намерят и нови гледни точки в киното. Както се подразбира от заглавието, тук става въпрос за анимационните хибриди, но не само от аспекта на "чистата" 2D и 3D анимация. В това число влизат и игралните филми които експериментират с ефекти, CGI и т.н. Независимо дали сте аниматори или киномани, книгата дава дълбочина на това, което творите или гледате. Аз лично почерпих идеи какво друго да добавя в списъка си за гледане.

Има включено и едно кратко интервю с Рей Харихаузен и искам да ви споделя част от него. Имам горчив привкус от фириволни холивудски продукции, които доста свободно боравят с митове, легенди и вече съществуващи истории:

Н.М.: В митологията обаче Горгона Медуза никога не е била напълно змия, както е в "Сбъсъкът на титаните"... [Във филма е полу-жена полу-змия.]
Р.Х.: Знам това, разбира се. На нас ни трябваше красиво лице [...] Дадох ѝ и змийско тяло, за да избегна дрехите и да я направя по-страшна.
Н.М.: Като че ли доста свободно боравите с митологията...
Р.Х.: В киното това е неизбежно. Дори и да правим един мит, като този за Язон и златното руно, през цялото време крадем и от други митове. И това не е защото сме по-добри писатели от древните, а защото сме принудени да търсим динамиката и бързото развитие на действието. Ние просто трябва да манипулираме историята. Взимаме нещо от една легенда и го прибавяме към друга. Това е днешната, не-гръцка митология.
Н.М.: [Директно сменя темата.]

Разсмях се. Никога не спирайте да бъдете себе си, професор Маринчевска!