What do you think?
Rate this book
Немили-недраги
Bulgarian
144 pages, Paperback
First published January 1, 1883
19 people are currently reading
361 people want to read
About the author
Ivan Vazov
110 books100 followersIvan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.
Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.
Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.
n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature
Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.
Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.
n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 60 reviews
August 29, 2025
Тази кратичка повест на Вазова е немезиса жесток на безброй поколения български ученици. Има нещо фундаментално грешно в този факт, при положение че тя е чудесно написана и много интересна...
Съдбите на българските хъшове са неизменно свързани с идеала за освобождението на поробеното отечество, те са готови на всичко в името на тази свобода! Дори да се запишат в чужда армия, воюваща с вековния ни тиранин. И за благодарност да получат само презрение, смърт, обвинения, обиди и унижения.
Неуспехите и некадърността на сърбите във войната срещу турците от 1876 година само ги настървяват и естествената им жертва стават българските доброволци - опитват да ги нарекат "старосърбиянци" и да ги отродят, да им натрапят сръбско знаме и прочие гнусни похвати, спрямо дошлите безкористно да леят кръвта си за чужд народ и държава. Още тогава са ни точели ножа зад гърба шумадийците!
Показателно е, че Вазов макар и убеден русофил в този момент, ни показва правдиво ситуацията, без да спести нищо.
И да, Македонски също като другарите си трябваше да падне в хекатомбата при Гредетин, трябваше!
Съдбите на българските хъшове са неизменно свързани с идеала за освобождението на поробеното отечество, те са готови на всичко в името на тази свобода! Дори да се запишат в чужда армия, воюваща с вековния ни тиранин. И за благодарност да получат само презрение, смърт, обвинения, обиди и унижения.
Неуспехите и некадърността на сърбите във войната срещу турците от 1876 година само ги настървяват и естествената им жертва стават българските доброволци - опитват да ги нарекат "старосърбиянци" и да ги отродят, да им натрапят сръбско знаме и прочие гнусни похвати, спрямо дошлите безкористно да леят кръвта си за чужд народ и държава. Още тогава са ни точели ножа зад гърба шумадийците!
Показателно е, че Вазов макар и убеден русофил в този момент, ни показва правдиво ситуацията, без да спести нищо.
И да, Македонски също като другарите си трябваше да падне в хекатомбата при Гредетин, трябваше!
September 22, 2024
Българските хъшове са ярки и противоречиви личности... Препрочитайки превъзходната повест „Немили-недраги“, отново се потопих в техните трогателни премеждия, но този път много по-силно впечатление ми направи чувството за хумор на Иван Вазов! Той е описал по изключително въздействащ начин тежкия живот на българските емигранти в Браила в средата на 19-ти век и родолюбивите им чувства, но същевременно умело е представил и техните недостатъци. През погледа на младия поет Бръчков, който отива да живее при хъшовете и става един от тях, читателите проследяваме всекидневието им, немалка част от което е свързано с пиянство и кражби. Впоследствие, ставаме свидетели как наивно отиват да се бият като доброволци в полза на сърбите при Гредетин...
„Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара. Една крачка само — и в нея са; един вик само — ще ги чуе. Как е близко и как е далеко! О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!…“
„Стана една голяма навалица пред входа на кръчмата, която се увеличаваше на всяка минута. А дружината продължаваше да пее с въодушевление. Сам Странджата пригласяше прав на песента и когато се запя стихът: „ах, любезно отечество, за теб ще се бия!“ — той дойде в извънредно вълнение, очите му се наляха с кръв и той побара револвера, който беше на гърба му. Когато песента се изкара до последния си куплет, дружината пак насяда на столовете си. Лицата станаха по-спокойни. Едно отрадно и утешително чувство подействува като сладък балсам въз душевните рани на скитниците.“
„— Момци, предлагам да идем у Щрауза, има пилзенска бира.
— Да вървим! Не съм ходил от девет месеца.
— Хайде да идем… Па шапка на тояга…
— Странджа, сбогом!… Не щеш ли да дойдеш и ти?
— Сбогом, лека нощ, Странджа!
— Добро веселие!
И дружината изчезна из кръчмата.
Скоро из улицата екна задружна гръмогласна песен и полека-лека се изгуби в отдалечеността на нощта.
На заранта от печалбата на снощното представление не остаяше нищо вече.
Султан Абдул Азис беше спасен.“
„Откак бяха напуснали с Хаджият хотела, те живееха на края на града, по-напред в една пуста воденица, а по-после в една никаква колиба с продънен покрив и разбити прозорци. Казах, живееха, не: те стоеха там само през втората половина на нощта. Останалото време от денонощието прекарваха по топлите кафенета, дето се занимаваха с политика и с решението на източния въпрос, за да излъжат глада...“
„Но като съгледа отворената и опустяла ракла, той се обърна полузасмян, полусърдит към новия гост и извика:
— А бре, хориатино! Ти пак си ме оголил!
— Да живее комуната! — изрева Македонски, комуто очите светеха и пущаха искри.
Владиков извади из пазвата си едно писмо, разпечатано вече, попрочете нещо внимателно, сгъна го, скри го и като се обърна към Бръчкова, после към Македонски, каза сериозно:
— Приех вчера второ писмо от Букурещ. Там нашите сега работят деятелно; решили са, че непременно трябва тая пролет да се изпрати чета в Сърбия. Трябва да се заловим мъжки за работа. Панайот се готвел сам да дойде в Букурещ. Народът в България не трябва да се оставя да дреме. Вярно. Ти, Македонски, няма да шаваш от Браила. Потребен си.
Македонски погледна зачудено на Владикова. Той като че се обиди от последните му думи.
— Шавам, не шавам, то е моя работа — каза малко навъсено...“
„Вместо параходите и лодките, които друг път кръстосваха и бърчеха безшумните струи на Дунава, сега като по един естествен, създаден от памтивека мост, скърцаха кола, чернееха се пътници, които безстрашливо през вкаменените и безчувствени гърди на реката минуваха и заминуваха от единия бряг на другия. Но отдолу, един метър под тях, се стремяха черни, шумящи сърдити талази, като буйните вълни на една душа, която забуля едно хладнокръвно лице.По турския бряг на близко разстояние се мержелееха малки дървени колиби, прилични отдалеч на гробове сред пустите и голи пространства, покрити сега със снежна пелена. Но нощем малки огънчета весело блещукаха в тях и неодолимо влачеха погледа на пътника, който сега се скиташе из тъмнината по влашкия бряг.
Тоя нощен скитник беше Македонски.“
„— Ху-у-у-у! — извика Хаджият, като се удари в челото: — Колко съм патка! Попчето го е мушнало тука, поразеникът! Крие от нас. Той е пипнал турчина днеска, разбираш? Ето, паднала му е и сатирата тука…
— Как? Че тоя протестантин умее ли такава работа? — каза Македонски завистливо. — Сто и четирсет наполеона тъкмо; вземи ти тоя куп, а аз дай да туря тия търкалца в пазвата, да ги не изядат мишките.
И двамата натъпкаха джебовете си със злато, което весело звънтеше.
— Ех, аз се изпотих, сгорещих се; наистина, златото топлело — каза Македонски. — Ами сега ние тука ли ще нощуваме като някои скотове?
— В хотел „Петербург“! — извика Хаджият.
— Поврага ти „Петербург“! Много е далеко!… Ех, нека бъде на „Петербург“. Да имахме баре един пайтон…
Двамата хъша станаха и потеглиха къде вратата. Македонски хвърли презрителен поглед на сиромашката стая и каза:
— Дървата нека останат за Попчето, когато дойде. Донесъл му съм ги от един час място, наготово. Нека признае приятелството на Македонски.“
„— Оня ден ми ги посочиха. Троицата, видиш ли ги, са пуснати преди една неделя от пушкарията, дето са лежали цели три години.
Четворицата събеседници устремиха с любопитство очите си към тях.
— Защо били арестувани? Някой харсъзлък пак…
Господинът с цепнатата буза и с тъпото изражение в очите сдоби сияюще от задоволство лице, усмихна се небрежно, погледна Говедарова провокативно и захвана:
— Да ви кажа, то е цял роман. Евгени Сю нека дойде тука да дири тема...“
„При известието за войната всичките се обхванаха от един вид безумие. Продадоха, оставиха, подариха, унищожиха всичко, що съставляваше имота им, за да не милеят освен за България, както направиха едно време — ако можем да приведем това сравнение — македонците на Александра Велики, като запалиха корабите си на азиатския бряг, за да не мислят вече за връщане назад.“
„Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара. Една крачка само — и в нея са; един вик само — ще ги чуе. Как е близко и как е далеко! О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!…“
„Стана една голяма навалица пред входа на кръчмата, която се увеличаваше на всяка минута. А дружината продължаваше да пее с въодушевление. Сам Странджата пригласяше прав на песента и когато се запя стихът: „ах, любезно отечество, за теб ще се бия!“ — той дойде в извънредно вълнение, очите му се наляха с кръв и той побара револвера, който беше на гърба му. Когато песента се изкара до последния си куплет, дружината пак насяда на столовете си. Лицата станаха по-спокойни. Едно отрадно и утешително чувство подействува като сладък балсам въз душевните рани на скитниците.“
„— Момци, предлагам да идем у Щрауза, има пилзенска бира.
— Да вървим! Не съм ходил от девет месеца.
— Хайде да идем… Па шапка на тояга…
— Странджа, сбогом!… Не щеш ли да дойдеш и ти?
— Сбогом, лека нощ, Странджа!
— Добро веселие!
И дружината изчезна из кръчмата.
Скоро из улицата екна задружна гръмогласна песен и полека-лека се изгуби в отдалечеността на нощта.
На заранта от печалбата на снощното представление не остаяше нищо вече.
Султан Абдул Азис беше спасен.“
„Откак бяха напуснали с Хаджият хотела, те живееха на края на града, по-напред в една пуста воденица, а по-после в една никаква колиба с продънен покрив и разбити прозорци. Казах, живееха, не: те стоеха там само през втората половина на нощта. Останалото време от денонощието прекарваха по топлите кафенета, дето се занимаваха с политика и с решението на източния въпрос, за да излъжат глада...“
„Но като съгледа отворената и опустяла ракла, той се обърна полузасмян, полусърдит към новия гост и извика:
— А бре, хориатино! Ти пак си ме оголил!
— Да живее комуната! — изрева Македонски, комуто очите светеха и пущаха искри.
Владиков извади из пазвата си едно писмо, разпечатано вече, попрочете нещо внимателно, сгъна го, скри го и като се обърна към Бръчкова, после към Македонски, каза сериозно:
— Приех вчера второ писмо от Букурещ. Там нашите сега работят деятелно; решили са, че непременно трябва тая пролет да се изпрати чета в Сърбия. Трябва да се заловим мъжки за работа. Панайот се готвел сам да дойде в Букурещ. Народът в България не трябва да се оставя да дреме. Вярно. Ти, Македонски, няма да шаваш от Браила. Потребен си.
Македонски погледна зачудено на Владикова. Той като че се обиди от последните му думи.
— Шавам, не шавам, то е моя работа — каза малко навъсено...“
„Вместо параходите и лодките, които друг път кръстосваха и бърчеха безшумните струи на Дунава, сега като по един естествен, създаден от памтивека мост, скърцаха кола, чернееха се пътници, които безстрашливо през вкаменените и безчувствени гърди на реката минуваха и заминуваха от единия бряг на другия. Но отдолу, един метър под тях, се стремяха черни, шумящи сърдити талази, като буйните вълни на една душа, която забуля едно хладнокръвно лице.По турския бряг на близко разстояние се мержелееха малки дървени колиби, прилични отдалеч на гробове сред пустите и голи пространства, покрити сега със снежна пелена. Но нощем малки огънчета весело блещукаха в тях и неодолимо влачеха погледа на пътника, който сега се скиташе из тъмнината по влашкия бряг.
Тоя нощен скитник беше Македонски.“
„— Ху-у-у-у! — извика Хаджият, като се удари в челото: — Колко съм патка! Попчето го е мушнало тука, поразеникът! Крие от нас. Той е пипнал турчина днеска, разбираш? Ето, паднала му е и сатирата тука…
— Как? Че тоя протестантин умее ли такава работа? — каза Македонски завистливо. — Сто и четирсет наполеона тъкмо; вземи ти тоя куп, а аз дай да туря тия търкалца в пазвата, да ги не изядат мишките.
И двамата натъпкаха джебовете си със злато, което весело звънтеше.
— Ех, аз се изпотих, сгорещих се; наистина, златото топлело — каза Македонски. — Ами сега ние тука ли ще нощуваме като някои скотове?
— В хотел „Петербург“! — извика Хаджият.
— Поврага ти „Петербург“! Много е далеко!… Ех, нека бъде на „Петербург“. Да имахме баре един пайтон…
Двамата хъша станаха и потеглиха къде вратата. Македонски хвърли презрителен поглед на сиромашката стая и каза:
— Дървата нека останат за Попчето, когато дойде. Донесъл му съм ги от един час място, наготово. Нека признае приятелството на Македонски.“
„— Оня ден ми ги посочиха. Троицата, видиш ли ги, са пуснати преди една неделя от пушкарията, дето са лежали цели три години.
Четворицата събеседници устремиха с любопитство очите си към тях.
— Защо били арестувани? Някой харсъзлък пак…
Господинът с цепнатата буза и с тъпото изражение в очите сдоби сияюще от задоволство лице, усмихна се небрежно, погледна Говедарова провокативно и захвана:
— Да ви кажа, то е цял роман. Евгени Сю нека дойде тука да дири тема...“
„При известието за войната всичките се обхванаха от един вид безумие. Продадоха, оставиха, подариха, унищожиха всичко, що съставляваше имота им, за да не милеят освен за България, както направиха едно време — ако можем да приведем това сравнение — македонците на Александра Велики, като запалиха корабите си на азиатския бряг, за да не мислят вече за връщане назад.“
June 28, 2012
Another bulgarian book. I can't really translate its title, sorry about that. The author is again Ivan Vazov and the book has to do with slavery. This time the characters are outside the slaved Bulgaria - they are in Romania. Some of the character' name are - Bruchkov, Strandjata, Makedonski, Popcheto. Bruchkov is a young entusiastic patriot who runs away from Bulgaria and his wealthy family to experience adventure in Romania - with the outcasts. They all are living in Strandjata - the oldest one's pub. They may live poorly but one thing is important - the idea of saving their mother country from the slavery. They are doing major plans there in Romania - what and when to do to help Bulgaria. Later on they finally attend a big fight, unluckily a bad fortune happens to our characters...
I swear I cried in the end of that book. This review was for all my english-speaking friends here :) Hope you liked it :) If you have any questions - ask me
I swear I cried in the end of that book. This review was for all my english-speaking friends here :) Hope you liked it :) If you have any questions - ask me
July 10, 2022
Покрай задължителния летен списък на синковеца (към момента кандидат седмокласник) от време на време си припомням някоя родна класика. Миналото лято съвместно прочетохме Под игото (после издирих и продължението му Нова земя, с което не бях запознат и което към момента намирам за несправедливо слабо популарен роман). А в последните дни прехвърлихме тази значително по-кратката като обем, но не по-малко стойностна и пропита с любов към многострадална България повест. Методът е вече изпитан: когато сме заедно - една глава на глас синът, една глава на глас - аз / когато съм нощна - паралелно четене и после коментиране... Изключително доволен съм. Чака ни и Алеко Константинов :)
July 1, 2012
Чела съм я преди години, преди да вляза в гимназията.
Не знам, определено ми хареса много повече от "Под игото". Имаше нещо у тези отритнати от родината си и все пак безкрайно лоялни герои, което ме дърпаше все по-навътре в историята. Аз не успях да намеря същото у другите Вазови произведения.
Може би любимото ми от този автор.
Не знам, определено ми хареса много повече от "Под игото". Имаше нещо у тези отритнати от родината си и все пак безкрайно лоялни герои, което ме дърпаше все по-навътре в историята. Аз не успях да намеря същото у другите Вазови произведения.
Може би любимото ми от този автор.
August 25, 2017
Една прекрасна книга, която показва какви неща човек е способен да направи за свободата си. Имах много ниски очаквания за книгата, но останах приятно изненадана!
September 8, 2013
Пра-прадядо ми Марин е прототип на герой от повестта и драмата.
April 9, 2008
The literal translation of this book in English is: "Chased away, Unneeded" and it is by a very succesful, famous writer and poet from Bulgaria. It is about Bulgarian revolutanaries seeking protection in Romania (which is on the border of Bulgaria) while in their own country war rages on and their families are brutally killed and tortured. In this foreign country they are unable to speak their native languages and to believe in their own ideas. Instead they struggle to find work and sell their poetry to buy themselves time and hope for the future. It is trully unbelievable and yet it makes you proud to be a part of that culture.
August 25, 2023
داستانی از مبارزان بلغارستانی در قرن نوزدهم، که در مسیر تلاش برای استقلال بلغارستان، از کشور رانده و به رومانی پناه برده بودند. بیپناهانی که مصائب زندگی، فقر و فلاکت آنها را به منجلاب دزدی و رذالتها درافکند اما روحیهی جنگاوری آنها را نتوانست به یغما ببرد.
کتاب خواندنیای بود، با ترجمهای روان. و به عنوان کتابی که از ادبیات بلغارستان خواندم، آن را دوست داشتم.
کتاب خواندنیای بود، با ترجمهای روان. و به عنوان کتابی که از ادبیات بلغارستان خواندم، آن را دوست داشتم.
January 27, 2022
Кратка, добре и интересно написана.
Read
December 11, 2014 Още си спомням как слизам по стълбичките към кръчмата на Странджата. Толкова въздействащ, плътен, реален сюжет.
December 2, 2024
Поредната история на Иван Вазов, в която виждаме едни забравени времена, виждаме едни забравени хора, които са давали мило и драго за родината ни, хора, които са се лишавали от всичко и правили каквото е трябвало, за да може България да бъде свободна, за да може ние да живеем така, както живеем сега, а ние дори не ги помним...
S.T.
S.T.
August 29, 2024
Don't finished yet but I stop...☺️🩶
January 21, 2025
Хубаво е да се препрочита в различна възраст.
March 15, 2025
“Бедни, бедни Македонски…Защо не умря при Гредетин?”
October 29, 2022
Понеже тази година имам матура трябваше да прочета този роман. Първата глава не ме увлече в книгата, но останалата част я приключих много бързо. Уникална книга, която препоръчвам всеки да прочете. Никога не трябва да забравяме миналото ни и този роман помага с това. Вазов е много добър писател, поне по мое мнение. Особено много ми хареса краят, колкото и да беше тъжен. Само Македонски оцелява, но тежко ранен. Мъжът се чудеше защо и той не умря там. Като го прочетох бях побита от тръпки и с леки сълзи в очите. Тази книга си заслужава.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 29, 2015
Въпреки че не съм най-големият Вазов фен и намирам много противоречия с мои мнения и убеждения в неговото творчество, не мога да отрека, че той наистина Е най-народният ни писател и поет. А точно 'Немили-недраги' е творбата, която най-много ценя. Харесвам героите, колко са различни. Харесвам и самата обстановка, мястото и времето на действието, но най-вече харесвам края, колкото тъжен да е той.
March 30, 2016
داستان درباره عدهای از انقلابیون تبعید شدهی بلغارستان و سختیها و مرارتهای اونها و همچنین پیگیری اونها درباره آزادی وطن و تلاش مدام برای مبارزه با قدرت خودکامه.
طرح داستانی زیاد خوب نیست، راوی از زیادهگویی بی مورد هم کم نذاشته!
طرح داستانی زیاد خوب نیست، راوی از زیادهگویی بی مورد هم کم نذاشته!
August 29, 2014
Любимото ми произведение от Иван Вазов
August 14, 2021
Книгата е много интересна и много подценена от моето поколение
September 7, 2021
ОБОЖАВАМ!!! 🕊️
March 3, 2025
Хубава повест
August 15, 2024
Това е едно от любимите ми произведения на Иван Вазов, които изучавахме в училище, и след това препрочитане се затвърждава като най-любимото ми.
Във вмомента се опитвам да преодкрия българската литература (и старата, и новата) и това произведение ме подтикна още повече.
Ще си призная че не съм особен фен на "Под Игото", напълно знам за литературната и историческа стойност която има първия български роман, (и всички "кусури" които му намирам са лично мой дребнави неща, които по никакъв начин не взимат от уникалното произвед��ние което е) но действието се развиваше една идея по-бавно и на моменти ми ставаше скучно. Отдруга страна пък действието в "Немили-недраги" се развиваше бързо и всяка страница беше нещо ново и интересно (наясно съм че действието в една повест ще се развива естествено по-бързо от едни роман, но тук става на въпрос за начина по който го почувствах докато четях). Историята е сграбчваща, изключително драматична и сърцераздирателена. Геройте са реалистични и комплексни, те са добри хора в лоши обстоятелства, принудени да взимат лоши решения за една добра кауза, и точна това ги прави толкова истински! Ако не съм чела произведението щях напълно да повярвам че това са били реални хора, които са извършвали тези подвизи.
Харесва ми също как Вазов успява да накара тези измислени персонажи, убедително да взаимодействат с реални личности от българската история. Това ги кара да изглеждат по-истински, но във същото време автора не си позволява да прекалява с това взаимодействие и по този начин да принизява и нагажда тези исторически личности да пасват в сюжета, защото той знае че те са много повече от герой в повест.
Събирателния образ на "хъша" и всички аспекти и лица на този живот е впечатляващ и най-важното, той е истински. Хъшовете в творбата имат различни имена, външен вид и характер, но описват един и същи живот и комплекс. Живота им е беден и изпълнен с трудности, за тях няма гостоприемство или респект, но те се гордеят с него. Комплекса е този на "какво сме готови да направим за нашия идеал", хъшовете крадът, мамят и убиват - все грешни и грозни постъпки, но го правят за техният идеал - свободна България. Карате да си зададеш въпроса "Те лоши хора ли са?", и те кара да се замислиш какво би направил ти за идеалите си, до къде би стигнал за тях. Хъшовете нямат каво да губят лично при правенето на тезе грехове, но ще изгубят всичко ако не сторят тези деяния. Тяхното всичко е свободата на България, за която и със смърт за готови да заплатят, защото отново личния живот е нищо в сравнение с "идеала".
Края на творбата ме кара винаги да се разплача, думите - "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?..." са ракъсващи. Македонски (любимият ми герой), който беше най-хитър, най-смел и най-горделив, сега е сломен и кротък. Вече няма гордостта да се нарече хъш. Вече не е смелия хайдутин от Стара Планина с хитрите дребни очи, вече е едни метач, който с всеки изминал ден иска отново да бъде хъш и да жертва всичко за идеала. (Много благодаря ако прочете всичко това <3)
Във вмомента се опитвам да преодкрия българската литература (и старата, и новата) и това произведение ме подтикна още повече.
Ще си призная че не съм особен фен на "Под Игото", напълно знам за литературната и историческа стойност която има първия български роман, (и всички "кусури" които му намирам са лично мой дребнави неща, които по никакъв начин не взимат от уникалното произвед��ние което е) но действието се развиваше една идея по-бавно и на моменти ми ставаше скучно. Отдруга страна пък действието в "Немили-недраги" се развиваше бързо и всяка страница беше нещо ново и интересно (наясно съм че действието в една повест ще се развива естествено по-бързо от едни роман, но тук става на въпрос за начина по който го почувствах докато четях). Историята е сграбчваща, изключително драматична и сърцераздирателена. Геройте са реалистични и комплексни, те са добри хора в лоши обстоятелства, принудени да взимат лоши решения за една добра кауза, и точна това ги прави толкова истински! Ако не съм чела произведението щях напълно да повярвам че това са били реални хора, които са извършвали тези подвизи.
Харесва ми също как Вазов успява да накара тези измислени персонажи, убедително да взаимодействат с реални личности от българската история. Това ги кара да изглеждат по-истински, но във същото време автора не си позволява да прекалява с това взаимодействие и по този начин да принизява и нагажда тези исторически личности да пасват в сюжета, защото той знае че те са много повече от герой в повест.
Събирателния образ на "хъша" и всички аспекти и лица на този живот е впечатляващ и най-важното, той е истински. Хъшовете в творбата имат различни имена, външен вид и характер, но описват един и същи живот и комплекс. Живота им е беден и изпълнен с трудности, за тях няма гостоприемство или респект, но те се гордеят с него. Комплекса е този на "какво сме готови да направим за нашия идеал", хъшовете крадът, мамят и убиват - все грешни и грозни постъпки, но го правят за техният идеал - свободна България. Карате да си зададеш въпроса "Те лоши хора ли са?", и те кара да се замислиш какво би направил ти за идеалите си, до къде би стигнал за тях. Хъшовете нямат каво да губят лично при правенето на тезе грехове, но ще изгубят всичко ако не сторят тези деяния. Тяхното всичко е свободата на България, за която и със смърт за готови да заплатят, защото отново личния живот е нищо в сравнение с "идеала".
Края на творбата ме кара винаги да се разплача, думите - "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?..." са ракъсващи. Македонски (любимият ми герой), който беше най-хитър, най-смел и най-горделив, сега е сломен и кротък. Вече няма гордостта да се нарече хъш. Вече не е смелия хайдутин от Стара Планина с хитрите дребни очи, вече е едни метач, който с всеки изминал ден иска отново да бъде хъш и да жертва всичко за идеала. (Много благодаря ако прочете всичко това <3)
June 26, 2025
Тази книга беше ужасно преживяване. Аз никога не съм била и никога няма да бъда фен на Вазов. Първо никой от героите в тази книга не мислеше, всичките им проблеми щяха да се решат ако си бяха потърсили някаква работа. Бръчков особено ме дразнене, не продаде стиховете си и като цяло не направи нищо за да си помогне, заради гордост. Второ не се почувствах свързана с нито един от героите, тъй като когато спечелиха някакви пари, ги изяждаха и изпиваха. Персонажите нямаха никакво развитие през цялата книга. Трето, през първата половина следвахме живота на героите ден след ден, от главата за Левски натам се усети все едно чета от есе или учебник. Аз съм патриотичен човек, но всичкото им страдание можеше да бъде избегнато, ако просто помислиха малко. Книгата е все едно петокласник я е писал. Както винаги имаше твърде много ненужни описания, които може да се открият във всички книги на Вазов. Никога няма да разбера какво хората намират в този автор, чела съм по-добър фенфикшън от неговите книги. Освен ако не трябва да четете това за училище изобщо не я препоръчвам.
December 2, 2024
Немили-недраги на Иван Вазов е произведение, което много ме трогна. Историята на хъшовете е толкова истинска и емоционална, че те кара да се замислиш за саможертвата и силата на духа им. Най-много ми хареса образът на Странджата – той беше като баща за всички и въпреки трудностите, никога не изгуби своята вяра.
Това, което ме впечатли, е как Вазов успява да покаже не само страданието на героите, но и тяхната голяма любов към България. Дори в най-трудните моменти те не се отказват от мечтата си за свободна родина. Смятам, че тази книга е много важна, защото ни напомня за нашата история и за хората, които са се борили за нас. Тя ме накара да се чувствам горда и благодарна.
Това, което ме впечатли, е как Вазов успява да покаже не само страданието на героите, но и тяхната голяма любов към България. Дори в най-трудните моменти те не се отказват от мечтата си за свободна родина. Смятам, че тази книга е много важна, защото ни напомня за нашата история и за хората, които са се борили за нас. Тя ме накара да се чувствам горда и благодарна.
December 13, 2024
Може би ако бях оценявала повестта през лятото, когато я четох, сигурно оценката щеше да бъде ниска. Беше ми зададена от задължителната литература и така усещам, че съм принудена на всяка цена да чета. Това ме отблъскваше, но сега в училище, като четем дадени глави от повестта, ги чета с удоволствие и ги разбирам. Все пак, мнението ми е, че всеки българин трябва да я прочете.
December 9, 2025
داستان درباره عدهای از انقلابیون تبعید شدهی بلغارستان و سختیها و مرارتهای اونها و همچنین پیگیری اونها درباره آزادی وطن و تلاش مدام برای مبارزه با قدرت خودکامه.
طرح داستانی زیاد خوب نیست، راوی از زیادهگویی بی مورد هم کم نذاشته!
طرح داستانی زیاد خوب نیست، راوی از زیادهگویی بی مورد هم کم نذاشته!
August 19, 2020
Книгата е много скучно разказана, с излишни обяснения.
Давам три звездички, защото самата история беше интересна.
Давам три звездички, защото самата история беше интересна.
January 3, 2022
Ne prosto ne tva beshe edna ot nai boleznenite knigi za chetene
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 19, 2022
Старовремски написана
Защо Вазов убива всички
Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин :')
Защо Вазов убива всички
Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин :')
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 30 of 60 reviews