Разкази. Пътеписи

by Ivan Vazov, Иван Вазов

Вазовият разказ е част от Вазовото творчество — нито по-важна, нито по-маловажна от неговите стихове, повести, романи, пътеписи, драми, комедии, поеми и т.н. и т.н. — до границите на онова чудо, което в българската култура се нарича Иван Вазов.

Genres: Bulgarian Literature, Classics

416 pages, Paperback

First published January 1, 2000

About the author

Ivan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.

Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.

Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.

n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

Разказите и пътеписите на Иван Вазов са много очарователни... Те са също толкова значими за родната литература, колкото „Под игото“ и неговата поезия! Освен да увековечи паметта на нашите революционери, големият писател се е захванал и със задачата да разширява светогледа на обикновените българи и възпитава нетърпимост към обществените недостатъци, както и да посочва природните красоти, на които народът не обръща достатъчно внимание.

За мен, „Дядо Йоцо гледа“ е най-гениалният и забележителен разказ на Вазов! В тази кратка история, той определено предизвика съпричастност към слепите хора, но и прави много повече от това. Нашият литературен патриарх осъзнава и високо оценява нуждата от въображение, без чиято помощ никой човек или общност не могат да превъзмогнат дребните всекидневни трудности и интриги. Постигането на свободата не е еднократното действие срещу чуждите завоеватели, след което всичко са си продължи постарому, а е самият вътрешен процес на извисяване над битовия начин на мислене...




„Съселяните му привикнаха да го виждат всеки ден на скалата и си казваха ухилено:
— Дядо Йоцо гледа…
Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.
Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите…
Честит слепец!“

[Zuzi · Rating 3 out of 5]

Благодарение на усетът за национално и исторически значимото, Вазов пише едни от най-добрите си творби. Ненапразно е определян като един от най-изявените български белетристи.

Прочетени разкази:
Дядо Йоцо гледа
Една българка
Gronde Maritza teinte de sang
Из кривините
Апостолът в премеждие
Чистият път
Срещите ми с Любена Каравелова
При Ивана Гърбата
Епитропът
Даскалите
Учител по историята
Хаджи Ахил
Иде ли?
Негостолюбиво село
Пейзаж
Двете врати
Урок
Павле Фертигът
От оралото до урата
Кандидат за "хамама"
Сладкодумен гост на държавната трапеза
Тъмен герой
"Травиата"
Дядо Нистор
Наводнението
Един кът от Стара планина

[Yorkk · Rating 4 out of 5]

Вазов встрани от клишето - пъстър език, духовити характери, пейзажи.