Нощта на скорпиона

by Мария Гюзелева, Kalin M. Nenov (Editor)

„Дани“, повика го тихичко Андреа и момчето вдигна глава от книгата, която четеше.
„Какво има?“
„Чичо ти още ли ни е сърдит?“
„Как ти хрумват все такива неща, идея си нямам. Вярно, не е много разговорлив напоследък, ама не ние сме причината. Причината е в това, което се случва край нас.“
„А дали ние не сме причината за ставащото?“
„Дрънкаш глупости. А аз защо те слушам, не знам. А ти… – той затърси подходящата дума – как се справи тогава?“
„Кога?“
„Не се прави, че не знаеш. След като видя катастрофата по телевизията така, както ми я беше предала. Сигурно ти е мъчно, както на мене… Но нищо не можем да направим. Само наблюдатели сме и засега трябва да внимаваме да не ни разкрият… Пък ти три дена да не се свързваш с мен, значи нещо наистина те е разтърсило яката.“
„Как да ме разтърси?“
„Да, бе, понякога забравям, че си още малка.“
„Вярно си е. Може и да имам малко повече акъл, ама годините не са ми достатъчни. А ти за къде се приготвяш?“
Даниел погледна в огледалото и се разсмя.
„А виждаш ли ми чертите?“
„Какво?“
„Ох, виждаш ли как изглеждам?“
„Не, и това е най-странното. Виждам те как се оправяш, но срещу ми няма лице.“
„Моля?!“
„Ако искаш, да ти изпратя картина…“
„А, не“, ужаси се Даниел и като се извъртя рязко, се насочи към багажа си в другия ъгъл на стаята.
Приклекна до пътната чанта, извади бяла тениска и тъмносини дънки и ги огледа. Малко бяха понамачкани, ама леля му щеше да ги гладне набързо.
Е, ако имаше желание. Ако не – щеше да ги облече така.
Все пак модата в момента беше да ходиш в недотам изряден вид.
„Какво е „изряден“?“ – сепна го гласът на Андреа и Даниел се усмихна.
„Ами това е… приличен. Горе-долу. Така си мисля аз, де.“
„Пфу, от математика може и да разбираш, ама от български – нищо!“
„Какво съм виновен, че природата ме е надарила само в едно направление?“
„Моля?“
„Ама ти доста думи тепърва учиш, а?“
„То поне добре, че има от кой да ги уча… Иначе ако оставях всичко на наш’те, не знам кога щях да науча и да разбирам кой лъже и кой – не.“
„Но това не може да се научи!“
„Кой го казва? Дани?“
„Аз го казвам! И няма ли да ме оставиш за малко на мира, защото имам още само три дни в София, а нищо още не съм видял от нея…“
„Ами гледай – кой ти пречи?“
Даниел щеше да изкрещи нещо в мислите си, но на вратата на спалнята бе цъфнала леля му.
– Дани, приготвяй се по-бързо. Чичо ти се обади от центъра, Емо ще дойде да те вземе след петнайсет минути. Ще се срещнете на Попа.
– А къде ще ходим после?
– Не знам. Не обсъждат мъжките си планове с мен никога – засмя се тя и го погледна. – Тъй ли измачкан ще ходиш?
– Ама… аз… нали модата е такава, лельо… – смънка Даниел и усети как дори ушите му почервеняха.
„Сега ми е на чалъм. Да ù прехвърля ли някоя идея?“ – обади се в този момент в главата му и Андреа. Даниел сериозно се замисли върху въпроса дали ще доживее следващата година.
„Естествено. Иначе аз с кой ще си говоря?“

Какво се случва, когато две деца развият телепатични способности?
Един ден петгодишната Андреа изненадва родителите си с разсъждения, твърде зрели за възрастта ù.
Тринайсетгодишният Даниел изведнъж осъзнава, че може да разговаря в ума си с непознато момиче и тя да му предава сънищата си.
Какво се случва, когато двама възрастни разкрият отдавна пазена тайна?
Любомир Герасков и Емилиан Ставрев трябва да се изправят пред това, което от толкова години се стараят да забравят, и да решат колко от истината е нужно да споделят със света.
Кой или какво е Амнеел от сънищата на Андреа? И какъв е смисълът да виждаш бъдещето, ако не правиш нищо, за да промениш несправедливостите?

~

„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева. Той получи отличие в Конкурса за български фентъзи романи, проведен от Сборище на трубадури, Човешката библиотека и издателство MBG Books през 2012 г., редом с „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев, и зае първо място в категория „Любим дебют за 2015 г.“ в Националните фантастични награди.

За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.

ebook

First published December 4, 2015

Reviews

[Kalin]

Вметка от 04.07.2016: Покрай резултатите от Националните фантастични награди се спусна нова версия на „Нощта“. Поискайте си я от Човешката библиотека. :)

Двете неща, които ме впечатлиха най-много в дебюта на Мария Гюзелева:

- колко истински звучат малките Андреа и Даниел: при все специалните им дарби, ни за миг не забравям, че това са деца;

- колко истински звучи порастването им: как са уловени близо 20 години промяна в по-малко от 300 страници.

Освен това романът хвърля нова светлина върху ролята на фантастичната литература, която 1) ще извика усмивка по не едно лице; 2) е ТЕЖЪК СПОЙЛЪР. ;)

Жанрово, въпреки че участваше в конкурс за фентъзи, „Нощта“ е по-скоро научнофантастична – особено като подход, според класификацията, която предложихме с Бела Димова преди няколко години. Всъщност... не съм сигурен. Величка Настрадинова в какъв жанр пише?

След двегодишна подготовка, романът току-що излезе. Поискайте си го. :)

Честит рожден ден на Човешката библиотека – и честит декември всинца ни!

Добавка от 20.12.2015: Сетих се на коя друга книга ми напомня „Нощта“ – на „Войната на таралежите“. „Войната“, която Андреа и Даниел водят тук, е по-различна – „следващо поколение“ война ;) – но докато още са деца, сякаш са излезли право от някоя банда на Братя Мормареви.

[Alexander Vasilev · Rating 4 out of 5]

Прочетох книгата още докато беше участник в конкурса. Сега не знам как ще е след двугодишна редакция, но със сигурност ще я прочета отново.
Сюжетът е динамичен и грабващ. От самото начало започват да се преплитат мистични нишки, които до самия край не можеш да ги разплетеш. Започваща някак си по детински, но звучаща с гласа на мъдростта, бързо те отнася доста напрегнато бъдеще на главните герои където едно след друг се нареждат многобройни обратни в привидно еднообразното им ежедневие.
Крайно близка до българската ни реалност, тази книга остави една мечта у мен за тоз Даниел, хванал пушката и (спойлери... спойлери... спойлери)....

[Лъчезар Енчев]

И аз като Ал (https://www.goodreads.com/review/show...) четох Нощта последно непосредствено след конкурса (http://choveshkata.net/blog/?p=2882), който проведохме.

Затова се настройвам скоро да се потопя изцяло в книгата, да се освежа и заредя отново, само че повече от миналия път, четейки - хм, по-скоро вмъквайки се - в този интересен свят, който си е съвсем като нашия... даже не знам какво му е фантастичното. Ух, ама това звучи като мърморене. Имам предвид, че толкова лесно прелива в моя свят, че не го усещам фантастичен, а по-скоро свеж и любопитен: "а какво ли има нататък?"

Ако ви допадат книги, носещи усещане за "ами, що пък да не може" или "ех, милите хлапета", или нещо съвсем различно, което вие си откривате, прочетете "Нощта на скорпиона". :)

Благодаря искрено на авторката за толкова истинската магичност!

А тук може да се захапнете с нов(и) откъс(и): http://choveshkata.net/blog/?p=5583